№ 2996
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
при участието на секретаря Йоана П. П.а
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100505132 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК вр. чл.435, ал.2, т.2 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба от Я. П. А. с ЕГН **********,
чрез адв.В. И. срещу действия на съдебния изпълнител обективирани в Постановление
от 08.03.2022 г. на ЧСИ С.Я. с per. № 844 на КЧСИ по изп. дело № 20148440400555, с
които е насочено изпълнение срещу несеквестируем доход на длъжника – получено
обезщетение от НОИ за безработица. Твърди се, че на 09.02.2022 г., Я. А. като
длъжник по изп. д.№ 555/2014 г. е подал Молба до ЧСИ Я. за вдигане на запора
наложен му по сметка в ЦКБ, с пояснения, че сумите по същата представляват
несеквестируем доход - получено обезщетение от НОИ за безработица. С
Постановление изписано на ръка върху самата молба, съдебният изпълнител е
постановил на 10.02.2022 г., че вдига запора върху процесната сметка, до размера на
полученото обезщетение, като е изпратено и съобщение за това с изх. №
6760/15.02.2022 г. до ЦКБ. Твърди се, че преди да получи съобщението, на 10.02.2022
г. банката превела сумата от сметката на ЧСИ Я..
На 18.02.2022 г, съдебният изпълнител е изпратил Уточнително съобщение до ЦКБ
/изх. №7405/18.02.2022 г/. На 01.03.2022 г. с писмо изх. № 22659/01.03.2022 г. ЦКБ
отговорила, че в действителност става въпрос за обезщетение, преведено от НОИ и
изразила виждането си, че тези средства били придобили спестовен характер и са
1
изгубили своята несеквестируемост, поради факта, че били постъпили отдавна - на
15.11.2021 г. Твърди се, че ЧСИ Я., очевидно приел тезата на банката, защото със свое
постановление от 08.03.2022 г., отново изписано на ръка е постановил да се уведоми
длъжникът за становището на банката и постъпилата сума да се усвои за погасяване на
задължението.
На 10.03.2022 г. длъжникът е уведомен по телефона, и на следващия ден -
11.03.2022 г. с платежно нареждане към взискателя, ЧСИ Я. изплатил част от сумата на
взискателя, а друга задържал за разноски и такси.
Жалбоподателят поддържа, че постановяването на плащане към взискателя от
страна на съдебния изпълнител е незаконосъобразно и последния е следвало да върне
обратно в сметката на длъжника получените суми, които без съмнение представляват
несеквестируем доход. Излага подробни съображенията.
Твърди, че е налице незаконосъобразно действие от страна на ЧСИ Я., който
въпреки установените факти е постановил изплащане на несеквестируемата сума към
взискателя. Моли за отмяна на действията на ЧСИ Я., с per. № 844 на КЧСИ по изп.
дело № 20148440400555, с които е насочено изпълнение срещу несеквестируем доход
на длъжника, обективирани в Постановление от 08.03.2022г.
Насрещната страна по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва депозираната жалба, като счита
обжалваните действия за правилни и съобразени със закона. Сочи се, че запора върху
сметката на длъжника е законосъобразно наложен, съдебния изпълнител е направил
проучване на произхода на средствата и след това е извършил разпределение.
В представените по реда чл.436, ал.3 ГПК мотиви, съдебният изпълнител излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от
ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие
във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на
обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Изпълнително дело № 20148440400555 по описа на ЧСИ С. Я. е образувано на
17.02.2014г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД .и приложен Изпълнителен лист,
издаден на 12.01.2012г. от СРС въз основа на подлежащата на изпълнение заповед за
2
изп. по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 15763 по описа за 2011 г. на СPC, ГО, 85
състав, с които длъжникът Я. П. А., е осъден да заплати парично задължение в размер
на 1702.19лв. главница за потребена топлинна енергия, сумата 355.66лв. мораторна
лихва, както и законна лихва върху главницата считано от 27.10.2011г. до изплащането
и 141,16лв. разноски. Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ е изготвена и връчена
на длъжника Я. П. А., на 09.03.2014г. по смисъла ла чл. 43, ал. 1, предл. 2 ГПК.
В хода на изпълнителното производство но същото, на длъжника Я. П. А. е
извършва нова справка в регистъра на БНБ на 10.05.2021г. Констатирано е наличието
на новооткрита банкова сметка на името на същия в Централна кооперативна банка“
АД. С разпореждане от 27,05.2021г. върху същата банкова сметка е наложен запор със
запорно съобщение с изх. № 23503/27.05.2021г.
На 09.02.2022 г., длъжникът Я. А. по изп. д. 555/2014 г. е подал Молба до ЧСИ
Я. за вдигане на запора наложен му по сметка в ЦКБ, с пояснения, че постъпилата сума
представлява несеквестируем доход - получено обезщетение от НОИ за безработица,
т.к. е безработен от началото на годината. В молбата длъжника сочи, че ежедневно е
проверял с карта на банкомат дали е постъпило обезщетението, но едва на 07.02.2022г.
като отишъл в ЦКБ го уведомили за получена сума от НОИ. С Постановление
изписано на ръка върху самата Молба, ЧСИ С. Я. е постановил на 10.02.2022 г., че
вдига запора върху процесната сметка, до размера на полученото обезщетение, като е
изпратено и съобщение за това с изх. № 6760/15.02.2022 г. до ЦКБ. Преди обаче да го
получи „Ц.К.Б.“ АД - на 10.02.2022 г. превела сумата от 630 лв. сметката на ЧСИ
Я../преводно нареждане на л.276 от изп. дело/
На 18.02.2022 г, съдебният изпълнител е изпратил съобщение до ЦКБ с изх.
№7405/18.02.2022 г. и искане за подробна информация какви точно са получените от
него средства, чието основание в платежния документ е с неясни съкращения.
На 01.03.2022 г. с писмо изх. № 22659/01.03.2022 г. ЦКБ посочило, че в
действителност става въпрос за обезщетение за безработица в размер на 630лв.,
преведено от НОИ, но счита, че тези средства били придобили спестовен характер и са
изгубили своята несеквестируемост, поради факта, че били постъпили отдавна - на
15.11.2021 г.
С постановление от 08.03.2022 г., изписано на ръка върху писмо изх. №
22659/01.03.2022 г., ЧСИ С. Я. е постановил постъпилата сума от 630 лв. да се усвои за
погасяване на задължението, както и да се уведоми длъжника за становището на
банката.
На 10.03.2022 г. длъжникът е уведомен по телефона, и на следващия ден -
11.03.2022 г. с платежно нареждане към взискателя, ЧСИ Я. изплаща част от сумата, а
друга задържа за разноски и такси.
В хода на съдебното дирене пред СГС, по реда на чл.192 ГПК е изискана и
3
приета справка извлечение от банковата сметка на Я. П. А. с ЕГН ********** с IBAN :
BG******* в банка ЦКБ АД Клон София Запад за периода от 01.10.2021г. до
14.03.2022г. От извлечението се установява, че по сметка на титуляра Я. П. А. за
периода има едно единствено постъпление от 661.19лв. с наредител НОИ и посочено
основание „Обезщетение за безработица“. В извлечението е отразено извършен на
10.02.2022г. от страна банка ЦКБ АД превод на сумата 630лв. в полза на ЧСИ С. Я. по
изп.д. № 20148440400555 с посочено основание „спест. обещ.“
При тези данни съдът достига до следните правни изводи:
По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
Частната жалба срещу действията на ЧСИ е подадена от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и в законовия седемдневен срок
за атакуване действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на
принудителното изпълнение върху имущество, смятано от жалбоподателя за
несеквестируемо, с оглед на което се явява допустима, съобразно изричната норма на
чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
По същество: Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка,
когато по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания,
върху които не се допуска принудително изпълнение/т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК/. Напълно несеквестируеми са вземанията, представляващи
обезщетения за безработица, за временна нетрудоспособност, за майчинство и др. Тези
вземания на длъжника дори и да останат по неговата банкова сметка в банка ЦКБ АД-
за дълъг период от време не придобиват характер на спестявания.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ДОПК предвижда, че не се допуска изпълнение
върху обезщетенията, които длъжникът получава за безработица. В новата редакция на
чл.446а, ал.1 ГПК /в сила от 2017 г/. е посочено , че ако доходите са постъпили по
банковата сметка на длъжника , несеквестируемостта (пълна или частична ) ще се
запази само , ако сумата е постъпила по банковата сметка не по - рано от един месец
от налагането на запора. Тази редакция налага извод, че ако средствата са постъпили
по банковата сметка след налагане на запора за тях се прилагат правилата за пълната и
частична несеквестируемост по чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
В случая, с молбата си от 09.02.2022 г. длъжникът изрично е уведомил
съдебният изпълнител, че постъпленията по банковата сметка в "ЦКБ" АД
представляват обезщетения за безработица и че по сметката не са постъпвали суми с
друг произход. Тъй като тези вземания са напълно несеквестируеми, при тези данни
съдебният изпълнител е бил длъжен да зачете несеквестируемостта и да изследва
произхода на средствата по банковите сметки на длъжника в "ЦКБ" АД.
Ето защо, съдебният изпълнител е бил длъжен, но не е зачел
4
несеквестируемостта и не е събрал достатъчно информация за произхода на
постъпленията по банковата сметка на длъжника в "ЦКБ" АД, след като е бил уведомен
от длъжника, че същите представляват обезщетение за безработица, които обезщетения
са напълно несеквестируеми. От това се обосновава незаконосъобразността на
насоченото изпълнението. На практика ЧСИ Я. е издал две - противоречиви
постановления - едното за вдигане на наложения запор на банковата сметка на
длъжника, а другото за превеждане по сметка на взискателя на събраните суми, за
които е установил, че са средства за обезщетение, преведени от НОИ.
Предвид на горното жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се
отменят действията на ЧСИ С. Я. - насочване на изпълнението върху сумата 630 лв.
представляваща обезщетение за безработица.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с
чл.11 от Наредба № 1/ 9.07.2004г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.В. Б. И.– САК сумата от 300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата вх. №22628 /14.04.2022г. на Я. П. А. с ЕГН **********,
чрез адв.В. И. - длъжник по изпълнението, като незаконосъобразни действията на ЧСИ
С. Я. с рег. №844 по изпълнително дело №20148440400555, изразяващи се в насочване
на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника – получено от НОИ
обезщетение за безработица в размер на 630лв., обективирани в Постановление на
ЧСИ С.Я. от 08.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******* да заплати на адв.В. Б. И.– САК сумата
от 300 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437, ал.4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5