Номер 42618.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20203100900938 по описа
за 2020 година
Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на чл.530 вр. гл. 21 ГПК
и чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба рег. № 20200713155443 (получена първоначално с пощенска
пратка във форма на искова молба вх.№ 17440/01.07.20г.), подадена от името на „СЕРВИС
ТУР“ ООД, представлявано от управител М. М. , чрез заявител адв. И.Б., срещу отказ на
длъжностното лице по регистрацията от 23.06.20г, постановен по заявление за вписване на
промени в обстоятелства вх.№ 20200622132918.
Искането се основава на твърдения за неправилна преценка на представените от
заявителя доказателства за законосъобразно свикани събрания и взетите на тях решения.
Твърди, че всички изискуеми от закона приложения за доказване на факта на изключването
на съдружници, които не са изпълнили задължение за внасяне на допълнителни парични
вноски, а поставеното от длъжностното лице по регистрацията допълнително изискване за
предупреждаване на неизправните съдружници след решение на общо събрание не е
обосновано със законово правило. Позовава се и на стабилизиране на решенията на
събранията поради пропускан преклузивен срок за оспорването им. Моли
незаконосъобразният отказ да бъде отменен и постановено вписване на промяната в състава
на съдружниците, управлението и новия учредителен акт, заявени от надлежно
оправомощено лице.
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с възпроизведени копия от
заявления и приложени към него книжа, регистрирани с вх.№ 20200622132918 и постановен
отказ, съобразно изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТР. Регистрираният като жалба документ
следва да се приеме за депозиран с пощенската пратка от 29.06.20г в срока по чл.25 ал.1 от
ЗТР, считано от издаването на отказа на 23.06.20г. Искането е подадено от лицето,
упълномощило адвоката, действал като заявител по отказаното вписване и производството
по нея е допустимо. Държавна такса е внесена авансово.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при
регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния
достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията
по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Законният представител на дружеството - жалбоподател е упълномощил адвокат
Бобев, подал заявление по образец № А4, регистрирано с вх.№ 20200622132918 за вписване
по партидата на „СЕРВИС ТУР“ ООД, ЕИК *********. Заявени са промени в състава на
съдружниците и управлението, както и придобиването на всички дялове от едноличен
собственик. Заявителят – адвокат се легитимира с изрично пълномощно, издадено
управителя Морозов, посочен в заявлението като единствен съдружник, управител и
представител на дружеството. Приложена е изискуема по чл. 13 ЗТР декларация от този
заявител.
Като прецени новозаявените обстоятелства, съдът намира, че обуславящо по
отношение на останалите е вписването на прекратяването на дружественото участие на
съдружниците ВАЛЕНТИН ГЛИЧЕНКО, СЕРГИЙ МУКАН, АЛЕКСАНДРУ ТАУРЕАНУ,
ИГОР ЧЕРКАС, ВЛАДИМИР ТАНАСОГЛО, ВЯЧЕСЛАВ ШВЕРЛЮК и АНАСТАСИЯ
МОРОЗОВА поради изключването им от дружеството, тъй като то е предпоставка за
легитимиране и на останалия единствен съдружник М. М. като новозаявен едноличен
собственик и единствен управител, взел решенията на 13.05.2020г.и съставил новия
дружествен акт за ЕООД.
Като приложени документи, удостоверяващи законосъобразното настъпване на
обуславящото обстоятелство, заявителят се позовава на решение на общото събрание за
изключване на съдружниците от 11.05.2020г и поканите за свикването му, съдържащи и
предупреждения за изключване по чл. 126 ал.3 от Търговския закон. Съответно изискуемите
приложенията, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в изпълнение на чл. 22
ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 21 ал.2 т. 9 от НАРЕДБА № 1 от
14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредбата).
Преценката за външна редовност, за която могат да се дават указания без да се нарушава
диспозитивното начало (като общ принцип на съдопроизводство при защита на права,
приложим и в охранителни производства) налага съпоставка на посочените приложения с
изискваните по Наредбата. В случая такива приложения са представени, затова и
допълнителни указания не е следвало да се дават по тази част от заявлението. Наред с тях
заявителят е посочил и доказателства за взето на 06.04.2020г решение за отправяне на
предупреждението за изключване на неизправни съдружници, както и писмено обяснение,
за начина по който са били изпратени поканите-предупреждения до всички съдружници в
дружеството.
Преценката на съдържанието на така представените документи е в компетенцията на
длъжностното лице при произнасяне по съществото на заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР.
Въззивният съд осъществява същото правомощие( чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл.
271 ал.1 ГПК).
Обявената актуална редакция на дружествения договор изрично допуска само
писмена форма за удостоверяване на актовете на общото събрание. В представения
протокол за взето решение за изключване на съдружници е отразено присъствие само на
съдружника М. М. , представляван от пълномощник Катерина Морозова, която е посочена и
като единствен автор на протокола, отразяващ единодушно решение на съдружниците
(поради изключване на гласа на всички изключвани от кворума за вземане на решение на
осн. чл. 137 ал.3 ТЗ). Тъй като протоколираното решение за санкциониране на всички
изключвани лице е основано на едно и също основание, произтичащо от едни и същи общи
факти, това отчитане на кворума е допустимо(Решение № 157 от 3.01.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 2219/2015 г., II т. о., ТК). Съответно съдът приема, че като писмено изявление макар и
съставено от единствения участник в общото събрание, свикано по въпроса за изключване
на съдружници, този протокол покрива изискванията за форма.
В самия протокол са удостоверени и действията по свикване на събранието, като е
посочено, че отсъстващите съдружници са били уведомени за датата и дневния ред на
събранието чрез един от тях – съдружничката Анастасия Морозова, действаща като техен
пълномощник в страната, поради липса на обявени от чужденците адреси в България.
Отправената до това лице покана с телепоща обаче не е удостоверена като връчена от
доставчика на пощенската услуга. Посочени са и две разписки на чужд език без превод, с
който да се установи съдържанието им, но самият заявител признава в писменото си
становище, че изпратената в Одеса пощенска пратка не е била приета от адресата.
Доказателства за лично устно уведомяване на Морозова изобщо не могат да бъдат
посочени, тъй като правилото на чл.139 ТЗ изисква писмено уведомяване. Позоваване на
документи, приложени като доказателства към друго заявление не е годно да се ползва като
доказателство, тъй като заявленията са адресирани до длъжностните лица, а не до
съдружниците, а целта на оповестяването на обстоятелства в регистъра е да се
противопоставят на трети лица, т.е. такива които не са в членствени отношения със самото
дружество. Не може да се приеме за надлежно уведомяване и получаването на поканите за
събранието от съдружника Морозов, тъй като липсва представено пълномощно за такова
действие, а с оглед на поставените въпроси в дневния ред, отправянето и приемането на
покана за събрание и предупреждание за изключване от лице, представляващо
едновременно санкциониращо дружество и санкциониран съдружник е явно несъвместимо с
добросъвестно упражняване на представителната власт. Съдът съобразява, че нито в
императивните изисквания на чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито в договора, сключен между страните е
регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в
съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с
нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства, но който и от тях да е
ползван от дружеството, в лицето на управителя извършващ организацията на събранието,
той би бил обоснован само ако доказва убедително факта на получаване на поканата от
самия адресат(решение № 196/22.11.2013 г. по т. дело № 665/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 196/17.12.2009 г. по т. дело № 20/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
74/14.07.2011 г. по т. дело № 633/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 104/03.10.2011 г. по
т. дело № 876/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други). Затрудненията, породени от непълнотата
на данните за местопребиваването им, оповестени от съдружниците при възникване на
членственото им правоотношение, не могат да дерогират изискванията за лично връчване.
Съдът споделя изцяло констатацията на длъжностното лице за липса на доказателства за
редовно свикване на събранието, взело решението за изключване на съдружниците.
Отделно от това, тъй като същите покани е следвало да удостоверят и
предупреждението за изключване на тези лица, при липса на противопоставими на
адресатите доказателства за връчването им, не може да се приеме за доказано и изискването
по чл. 126 ал.3 ТЗ. Съдът не намира за обосновано изискването предупреждението за
изключване да следва да бъде отправяно само с решение на общо събрание, тъй като
задължителната компетентност на този орган е само по въпроса за самото изключване, след
като съдружника вече е бил предупреден( за разлика от фикционното прекратяване на
членство по чл. 126 ал. 1 ТЗ което настъпва по право след изтичане на указан от събранието
допълнителен срок за доброволно изпълнение на първоначално имуществено задължение).
Именно тази специфика на санкциониране за виновно поведение обаче изисква
предупреждението (независимо от кого е отправено) да бъде ефективно връчено и съответно
съдружника поканен на събранието, за да упражни правото си на защита пред единствено
компетентния колективен орган. В случая, дори и да бяха връчени, така изготвените покани
не съдържат конкретно индивидуализирани нарушения, а само бланкетно позоваване на
нарушения на задължения, като дори не е посочен какъв е бил пропуснатия срок, определен
от събранието за внасяне на допълнителните парични вноски. На трето място самото
обосноваване на неизпълнението на това задължение се опровергава от данните, посочени в
мотивите за изключването на съдружниците. В протокола е посочено, че след като е било
взето едноличното решение на съдружника Морозов за набиране на допълнителни вноски
поради влошено финансово състояние на събрание, проведено в отсъствие на останалите
съдружници на 05.11.2019г, е последвало и друго събрание на 13.03.2020г, на което са били
представени всички съдружници и са били взети решения, отричащи необходимостта от
такова финансиране. Затова до отмяната на този акт (предмет на съдебен контрол, според
отразения по партидата на търговеца съдебен акт за спиране на регистрирането на промени
въз основа на това решение) освободеният управител Морозов не е имал правомощие да
провежда политиката на дружеството по подобряване на финансовото състояние и
съответно да предприема санкциониране на неизправни съдружници.
Не могат да бъдат възприети и доводите за стабилизиране на така свиканото и
проведено на 11.05.2020г събрание, поради уведомяването на съдружниците с
оповестяването на решението като доказателство към регистрирано по-рано неоснователно
заявление. По изложените вече съображения, съдружниците нямат задължение да се
уведомяват за дружествените дела чрез справки по партидата на собственото им дружество,
а след като са взели решение за освобождаването на М. М. от длъжността по управление, те
не следва да се съобразяват и със съставени от него след 13.03.2020г книжа, поне докато не
приключи процедурата по отмяна на незаконосъобразното му освобождаване.
Регистърният съд допълнително преценява, че не са представени и доказателствата за
законосъобразно настъпване на обусловените от изключването на съдружниците други
промени. За да са покрити законовите изисквания относими както към вътрешните ( между
съдружниците), така и към външните отношения на дружеството (между него и
кредиторите), по противопоставяне не само на дружеството, но и на дружествените
кредитори на последиците от изключването на съдружника (намаляване на чистото
имущество поради възникването на вземането за изплащане на дружествен дял на
изключения) е необходимо самото дружество да предприеме допълнителни действия,
насочени към защита на дружествения капитал(намаляване на уставния капитал или внасяне
на нови вноски срещу записване на освободените от напуснали съдружник дялове; или
преценка за нецелесъобразност на продължаване на търговията от останалите съдружници и
прекратяване на цялостната дейност с пълна ликвидация или констатация на невъзможност
на дружеството да изплати какъвто и да било дял поради свръхзадълженост). Хипотезата на
запазване на размера на капитала с поемане на освободените дялове от изключения
съдружник е сходна с едновременно увеличаване( с новозаписани дялове) и намаляване на
капитала (с дялове на изключения). Макар да не налага отделно заявяване на промяна
(номиналната стойност на уставния капитал се запазва в резултат на това действие),
обстоятелството по отразяване на притежаването на всички дялове от един собственик
следва да се регистрира. За тази промяна изискуемите книжа по чл. 21 ал.4 от Наредбата,
съответно се ограничават до решение на останалия съдружник, вече като едноличен
собственик за записване на новите дялове и съответно отразяване на новото разпределение
на капитала в дружествения договор. Заявителят се е позовал на такова решение и на
представения подписан от едноличен собственик нов учредителен акт. Липсват обаче
приложени доказателства за ефективното внасяне на поетите дялове (документът за внесена
в банка част от увеличението на капитала по чл. 21 ал.4 т. 5 от Наредбата). Действително,
указания в тази насока не се дадени от длъжностното лице, но несъмнено са обявени още в
предходния отказ, а и по настоящем заявителя в жалбата си не се позовава на осъществено
внасяне на капитала. В случая пропускът на длъжностното лице да даде предварителни
указания за липса на изискуемо приложение по заявеното обстоятелство в разпределението
на капитала не е препятствал събирането на това доказателство. Напротив, изпълнението на
указанията би наложило съставяне на ново доказателство, което не е било налично към
момента на заявяването.
В заключение съдът намира пречки за установяване на съществуването и
съответствието със закона както на заявеното за вписване обуславящо изключване,
така и на обусловените обстоятелства, поради което отказът като краен резултат е
законосъобразен.
По тези съображения и на осн. чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията от 23.06.20г,
постановен по заявление за вписване на промени в обстоятелства вх.№ 20200622132918,
по партида на „СЕРВИС ТУР“ ООД, подадено от управител М. М. , чрез заявител адв.
И.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен
срок от връчването на препис на жалбоподателя, с указанията в образец № 11 от
НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________