Р Е Ш Е Н И
Е
В И М E Т О Н А Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 03.09.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV”в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
При
участието на секретаря Мариана Ружина и в присъствието на прокурора Чавдар
Ангелов, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 11 125 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 37 състав под № 137640 от 10.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 66628/2017г., в
частта, с която Софийски районен съд /СРС/ е осъден да заплати на А.Ж.В.,
на основание чл.2“б“,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, вр. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и основните свободи - сумата от 2 000лв.
като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
нарушеното право на решаване в разумен срок на гр.дело № 19470/ 2012г. по
описа на СРС, ведно със законната лихва
от 21.09.2017г. – до окончателното изплащане, както и в частта за разноските,
присъдени на ищеца.
Решението се обжалва от ответника по делото.
Въззивникът,
СРС заявява
искане за отмяна на обжалваното решение , като се позовава на отменителните
основания неправилност и необоснованост. Възразява, че от първоинстанционния
съд не е отчетен фактът, че продължителността на съдебното производство е
последица и от процесуалното поведение на ищеца, свързано със заявено от него
двукратно искане за замяна на ответника,
като последица от оставена без движение искова молба и направени към нея
уточнения, което е довело съответно – до трикратно приложение по процесното
дело на процедурата по чл.131 от ГПК.
Възразява, че неправилно с обжалваното решение не е зачетено и ноторно
известното обстоятелство за свръхнатовареността на СРС като факт,
непреодолим от съдебните състави и водещ
до забавяне на разглеждането на делата. Счита, че липсата на норма на
натовареност и липсата на ефективно разрешаване на проблема със свръхнатовареността
рефлектират върху работата на съдебните състави на СРС и осъществяваната от тях
правораздавателна функция. Като последица от това поддържа, че не е налице
неправомерно поведение на съдията от състава на СРС и съответно- не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на СРС.
Възразява, че от съда не е зачетен и доказания по делото факт на предприети от
административния ръководител на СРС мерки за преодоляване на забавата в
дейността на председателя на 73 състав на СРС. Намира за неправилен извода на
първата инстанция за наличието на причинно- следствена връзка между твърдяните
от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания и отчаяние от бездействието на
СРС/ и твърдяното нарушение на правото му да получи правна защита и съдействие
от правораздавателния орган в разумен срок. Възразява, че твърдяните от ищеца
неимуществени вреди не са уточнени и са и недоказани. Поддържа, че необосновано
от първата инстанция е прието, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди ,
извън обичайните за участниците в съдебното производство. В тази връзка, счита,
че неправилно от първата инстанция не е съобразен фактът, заявен от ищеца с
исковата молба- за наличие на заболяване на ищеца, което също би могло да
обуслови приетата за доказана от първата инстанция „емоционална потиснатост“ на
ищеца. На последно място, намира за прекомерно присъденото с обжалваното
решение обезщетение, като твърди, че то не е съобразено с принципа за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. С изложените доводи въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и при условията на евентуалност- поддържа искане за намаляване размера на присъденото на ищеца
обезщетение. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият А.Ж.В., оспорва жалбата като
неоснователна по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1
от ГПК писмен отговор от назначения му по реда на чл.95 от ГПК, вр. с чл.25 от
Закона за правната помощ служебен адвокат- адв.А.Т.-К.. Твърди, че правилно с
обжалваното решение е прието, че задължение на държавата е да организира
съдебната система по такъв начин, че съдилищата й да могат да отговарят на
изискванията на чл.6,ал.1 от Конвенцията, включително да могат да изпълняват
задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Като последица от
неизпълнението на това задължение от страна на държавата твърди, че тя следва
да носи отговорността от разглеждане на делото извън разумния срок, а не
неблагоприятните последици да се понасят от нейните граждани, потърсили от съда
защита на свои законни права и интереси. Поддържа, че границите на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок не следва да бъдат обуславяни
от съдебния район, в който живее увреденото лице, съответно- от натовареността
на компетентния съд, ето защо, намира за неоснователно възражението на ответника
за прекомерната натовареност на СРС.
Поддържа, че по делото е доказана причинно – следствената връзка между
претърпяните от него неимуществени вреди и установеното нарушение. Счита, че е доказано влошеното му
здравословно състояние и изключително тежка семейна ситуация, както и фактът,
че е разчитал единствено на дължимото му обезщетение, което е претендирано по
процесното дело , за да облечи с него доколкото е възможно житейската си
ситуация. Твърди, че забавянето на съдебното производство /при липсата на
влязъл в сила съдебен акт/, е довело до настъпване на вредите, изброени в
исковата молба - предмет на настоящото дело.
Контролиращата
страна – Софийска
градска прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което се
явява допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор
в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК..
Предявен е иск с правно основание чл.2“б“,ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи /Конвенцията / от А.Ж.В.
срещу СРС за сумата от 10 000лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, /болки и страдания и отчаяние/, претърпяни в резултат от нарушаване на правото му за разглеждане в
разумен срок на гр.дело №19470/2012г. по описа на СРС, 73 състав, ведно със
законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело – до окончателното изплащане.
С обжалваното решение исковата претенция е уважена до
размера на сумата от 2 000,00лв. и отхвърлена за разликата над тази сума-
до пълния предявен размер от 10 000,00лв., като в отхвърлителната част
първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и
правилно от първата инстанция е прието, че исковата претенция е доказана по
своето основание и дължимото на ищеца обезщетение за претърпяните неимуществени
вреди възлиза на сумата от 2 000,00лв., като на основание чл.272 от ГПК –
препраща към мотивите на обжалваното решение. В допълнение на мотивите, приети
от първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба,
настоящият съдебен състав приема следното:
Между страните по делото няма спор относно
правно-релевантните факти по делото. А именно, че ищецът по настоящото дело е
предявил пред СРС, 73 състав на 19.04..2012г. искова молба, с която са заявени
претенции с правно основание чл.200 от КТ
срещу ответник Областна дирекция на вътрешните работи на МВР- София и
Областна дирекция на вътрешните работи на МВР – Ямбол, както следва: за сумата от 26 000,00лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от професионални
заболявания, придобити в резултат на работата му в различни поделения на служба
„Пожарна безопасност“: хроничен обструктивен бронхит, рингофарингитис
екзацербата, интрстициална белодробна фиброза; за сумата от 4 740,00лв.- обезщетение за
имуществени вреди-разходи за лекарства за лечение на професионално белодробно
заболяване за периода 14.09.2005г.-
19.04.2012г., за сумата от 3 160,00лв.- обезщетение за имуществени вреди –
лечение на професионалното заболяване – ринофарингитис екзацербата за периода
14.09.2005г.- 19.04.2012г. и за сумата от 6 320,00лв.- обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за витаминозна храна, необходима във
връзка с белодробното професионално заболяване и поддържаща за останалите
професионални заболявания за периода
14.09.2005г. -19.04.2012г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми
от 14.00.2005г. – до окончателното изплащане. По предявената искова молба образувано гр.дело № 19470/2012г. От
документите по това дело се установяват следните факти:
С разпореждане от 31.05.2012г. от СРС е постановено
изпращане на препис от исковата молба и
доказателствата на ответниците – за отговор в срока по чл.131 от ГПК.
На 10.07.2012г. е подаден отговор на исковата молба от
ответника Областна дирекция на МВР-София от 10.07.2012г., с възражение, че не е процесуално легитимиран
да отговаря по предявените искове, тъй като съгласно пар.92,ал.1 от ЗМВР, обн.
В ДВ, бр.88/2010г.- в сила от 01.01.2011г. , Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ е правоприемник на Областните дирекции на МВР за звената за „Пожарна безопасност и спасяване“,
като ищецът е работил като служител на последните.
На 09.07.2012г. е подаден отговор на исковата молба от
втория ответник Областна дирекция на МВР-Ямбол с възражение ,че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
На 06.12.2012г. от СРС е постановено определение по
чл.140 от ГПК по делото, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 01.03.2013г.
По делото са проведени 7 съдебни заседания:
В съдебното заседание на 01.03.2013г. не е даден ход
на делото, тъй като от съда като е
констатирана нередовност на исковата молба, произтичаща от липса на ясно и
точни факти, на които се основават исковете срещу двамата ответника и липса на
уточнение дали се претендира ангажиране
на разделна или солидарна отговорност на двамата ответника , в случай , че
отговорността им е разделна- поради липсата на уточнение какви суми се
претендират от двамата ответника поотделно в рамките на общите претендирани
размери, както и поради липса на цена на исковете по чл.86,ал.1 от ГПК за
периода преди исковата молба.
С молба-уточнение, депозирана по пощата на
14.03.2013г. и постъпила в съда на 18.03.2013г. в рамките на продължения срок с
1 седмица за отстраняване нередовностите на ИМ, от ищеца са направени уточнения
на исковите претенции.
В съдебното заседание на 15.04.2013г. от съда е връчен препис от молбата-уточнение - на
ответниците и им е предоставена
възможност за становище по нея. В съдебното заседание не са извършени
процесуални действия.
Съдебно заседание на 10.06.2013г. ход на делото не е
даден, поради заявено от ищеца оттегляне на предявените искове срещу
първоначалните ответници и заявено искане за замяната им с нов ответник, като
последица от което в това съдебно
заседание производството по делото е прекратено по отношение на първоначалните
ответници на основание чл.232 от ГПК и на тяхно място е конституиран посоченият
от ищеца нов ответник- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Постановено е изпълнение
на процедурата по чл.131 от ГПК по отношение на новоконституирания отвтеник.
В съдебното заседание на 14.10.2013г. ход на делото не
е даден, поради неизтекъл срок по чл.131 от ГПК по отношение на
новоконституирания ответник.
От новоконститураният ответник е подаден отговор на
исковата молба на 07.11.2013г.
В съдебното заседание на 13.12.2013г. е извършен приет
доклада по делото и за извършени процесуални действия по събирането на
доказателства, включващи и допускане на СМЕ.
В съдебното заседание на 10.03.2014г. са приети
писмени доказателства, представени от ответника и делото е отложено за приемане
на допусната СМЕ, чието заключение не е изготвено до датата на съдебното
заседание, поради невнесен депозит, погрешно указан от съда като дължим от
ответника ,вместо от бюджета на съда.
В съдебното заседание на 09.06.2014г. е прието
заключението а СМЕ, разпитан е допуснатия свидетел на ищеца , приключено е
съдебното дирене и даден ход на устните състезания.
Решението по делото е постановено от СРС, 73 състав на
21.09.2017г., като същото подлежи на въззивно и касационно обжалване.
На 08.11.2017г. е постановено решение по чл.247 от ГПК
– за допусната поправка на очевидна фактическа грешка в наименованието на
ответника.
При така установените обстоятелства по делото настоящият
съдебен състав приема, че законосъобразно с обжалваното решение е прието, че е
налице забава на съда, която не произтича толкова от дължими от съда
процесуални действия по движението на делото, а е свързана с постановяването на съдебния акт по делото,
като последната надхвърля всякакви разумни срокове, тъй като е 3 години и 3
месеца. Действително, срокът , установен с нормата на чл.235,ал.5 от ГПК е
инструктивен , а в правото на Съвета на
Европа и правото на ЕС е установена конкретна времева рамка за това какво
представлява „разумен срок“.
Преценката за спазването на
„разумния срок“ следва да се извърши с
оглед конкретните обстоятелства по конкретния казус, съгласно установената и
задължителна практика на ЕСПЧ. Законосъобразно и подробно мотивирано първоинстанционният съд е преценил тези
обстоятелства, свързани с конкретните обективни и субективни причини, довели до
забавянето на постановяване на съдебното решение и с оглед на тях е приел
обосновано , че забавата за постановяване на съдебното решение надхвърля
„разумния срок“. Като основна обективна
причина за надхвърляне на разумния срок за постановяване на съдебното решение в
конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че безспорната дългогодишна
свръхнатовареност на СРС, съгласно ежегодно отчитаните данни за постъпленията
на гражданските дела в този съд и приключилите съдебни производства по тези
дела, в сравнение с другите съдилища от същото ниво в страната, както
преди исковия период по настоящото дело,
така и след него. Конвенцията, обаче,
възлага на всяка от договарящите държави, включително и РБ, задължение,
независимо от разходите, да организира съдебната си система по такъв начин,
който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок . В
този смисъл са решенията Европейския съд
по правата на човека: Airey v Irland A 32 /1979/; 2 ЕГИИ 305 и Sussmann v Germany 1996-ІV; 25 EHRR 64§55 . В случаите на доказана „хронична
натовареност“ на съда, както в конкретния случай, държавата носи отговорност за
непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от нея мерки за
справяне с този проблем- така Zimmermann and Steiner срещу Швейцария / А 66 /1983/ ; 6 EHRR 17 и Guincho срещу
Португалия /A 81 /1984/; 7 EHRR 233/, както и Pammel срещу Германия / 1997-ІV; 26 EHRR 100/ и други решения на ЕСПЧ.
Основателно в тази връзка е възражението на ищеца, че именно държавата следва
да носи отговорност за бавното
правораздаване, тъй като от нея зависи създаването на условия, при които магистратите
да работят нормално и в срок, а последиците от липсата на такива условия не
следва да бъдат носени от съдиите чрез дисциплинарни производства срещу тях,
както и неблагоприятните последици от липсата на тези условия не следва да
бъдат понасяни физическите и юридически
лица, потърсили защита чрез съда. Съответно- държавата дължи обезщетение на
гражданите и юридическите лица за вредите, резултат от нарушението им право за
разглеждане на делото в разумен срок, когато тези вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълненото от държавата нейно задължение да
обезпечи организацията на съдебната си система по такъв начин, че да дава
възможност на съдилищата обективно при нормални условия да разглеждат делата в
разумен срок. Това задължение на
държавата по отношение на СРС не е изпълнено, съгласно ежегодните отчети на СРС
и обобщените статистически данни на ВСС /публично известни и достъпни/ относно
броя на разгледаните дела от останалите съдилища в страната от същото
инстанционно ново. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че освен
горепосочения и водещ обективен фактор,
е налице и отчасти субективна причина за забавата при постановяване на
решението по процесното дело, доколкото от представената по делото заповед №
АС-19/ 23.01.2017г. се установява, че по отношение на съдията, на който е било
възложено разглеждането на процесното дело и постановяване на решение по него,
са били предприети мерки от страна на СРС за облекчаване на работата му през част
от период, касаещ забавата за
произнасяне по процесното дело, чрез спиране
разпределението на нови дела в периода 01.02.2017г.- 31.07.2017г.
На следващо
място, съгласно практика на ЕСПЧ
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,отчаяние,
безпокойство, чувство за безсилие и
безпомощност и загуба на доверие в съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират, като тази
презумпция е оборима. Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай неимуществените вредите , претърпени от ищеца
именно като пряка и непосредствена
последица от забавата за постановяване на съдебното решение по процесното дело,
са установени. Неоснователно в тази връзка е заявеното от ответника и
поддържано и във въззивната жалба възражение за липса на доказателства за
причинно – следствена връзка между вредите и забавата на съда при разглеждането
на делото в разумен срок.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че
предявеният иск за главницата по чл.2“б“ , ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл.6,§ 1 от
Конвенцията се явява доказан по своето основание.
По отношение размера на дължимото на ищеца
обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, той правилно и обосновано е определен от първата
инстанция в размер на сумата от 2 000,00лв. Настоящият съдебен състав, при съобразяване
на задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., приема, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде
взето предвид на първо място обстоятелството, че продължителността за
постановяване на съдебното решение по
процесното дело е повече от 3 години – дълъг период през който от ищеца са
търпяни гореизброените неимуществени вреди.
Отчита факта, че се касае за забава за постановяване на съдебно решение
по искова претенция по чл.200 от КТ, която е свързана с обезщетяване на ищеца
за негови както имуществени, така и неимуществени вреди, свързани с увреждане
на здравето му - вреди от професионално
заболяване. Правилно от първата инстанция при определяне размера на
обезщетението е зачетен фактът, че ищецът с процесуалното си поведение не е
допринесъл за продължителността на производството, като от друга страна е
отчетен фактът, че в резултат на упражненото от него правомерно и
то еднократно процесуално право по чл.228 от ГПК, развитието на производството по
делото все пак се е забавило в рамките на 6 месечен период от време - от
10.06.2013г. до 13.12.2013г. Неоснователно е в заявеното в тази връзка
възражение на ответника, че от ищеца е заявено двукратно искане за замяна на
ответника , довело до трикратно реализиране на процедурата по чл.131 от ГПК.
Искането по чл.228 от ГПК е направено
само веднъж от ищеца като са заменени първоначалните ответници по исковата
молба с нов ответник и съответно- процедурата по чл.131 от ГПК е реализирана
само повторно по отношение на новоконституирания ответник. Неоснователно е възражението на ответника, че при определяне
размера на обезщетението от първата инстанция са зачетени настъпили за ищеца
неимуществени вреди, извън обичайните, тъй като такива, вреди, включително и с оглед здравословното състояние на
ищеца, с обжалваното решение не са зачетени. Законосъобразно са съобразени
единствено обичайните неимуществени вреди,
посочени по-горе в мотивите на настоящото решение, съобразно практиката
на ЕСПЧ. Настоящият съдебен състав при определяне размера на дължимото на ищеца
обезщетение съобразява и константната съдебна практика на ВКС при определяне
размерите на обезщетенията за бавно правосъдие по граждански и наказателни
дела, относима към исковия период. При
отчитането на тези правно-релевантни обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема, дължимото на ищеца обезщетение, съответстващо на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД е в размера, определен от
първата инстанция от 2 000,00лв.
Поради пълно съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първата – обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските по делото: При горния изход на делото и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски за въззивното
производство, но тъй като такива от него не са извършени – не му се дължат от
ответника.
Воден от
горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 37 състав под №
137640 от 10.06.2019г., постановено по гр.дело № 66628/2017г., в обжалваната част, с която Софийски
районен съд /СРС/ е осъден да заплати на А.Ж.В., на основание чл.2“б“,ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. 6, § 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, като
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушеното
право на решаване в разумен срок на гр.дело № 19470/ 2012г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 21.09.2017г.
– до окончателното изплащане, както и в частта на разноските, присъдени на
ищеца.
В останалата
отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280,ал.1
и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.