Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.
с-я НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията П.
в.гр. дело
№ 900 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е въззивна жалба от М.Л.П., ЕГН **********, срещу решение №161/11.01.2019г. по
гр.д. №5999/18г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което са отхвърлени предявените
срещу С.П.П. искове за предаване владението на недвижим имот, представляващ
реална част с площ 33 кв.м. от имот с идентификатор 72709.501.237 по КК на с.Тополи, общ.Варна, заключена между зелената и черната линия на
скица № 2 към заключението на вещото лице на л.111, при граници на реалната
част: от север - останалата част от имот с идентификатор № 815 и от юг - останалата част от имот с идентификатор №
237, на осн.чл.108 ЗС, както и предявения иск за приемане за установено, че при
изработване на кадастралната карта на
с.Тополи, общ.Варна реална част с площ 35 кв.м., заключена между черната и зелената линия на скица № 2 към заключението на вещото
лице, като зелената линия съвпада с
границата по регулационния план от 1963 год.,
е част от имота на ищцата с
идентификатор 72709.501.237, при граници на реалната част: от север -
останалата част от имот с идентификатор
№ 815 и от юг - останалата част от имот
с идентификатор № 237, на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР, при твърдяно придобивно
основание – придаване по регулация.
Във
въззивната жалба се излага, че решението е направилно и незаконосъобразно, тъй
като ВРС не е съобразил твърденията на страните. Цитирал е СТЕ, но не се
позовал на изготвеното заключение. Излагат се съображения по правилността на
изводите на съда и по съществото на спора.
В
срока по чл. 263 ГПК ответницата С.П. е депозирала отговор на въззивната жалба,
с която я оспорва.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл. 54 ал. 2 ЗКИР се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага от П., че тя е
собственик на основание договор за продажба срещу задължение за издръжка и
гледане от 1985 г. на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 800
кв.м., съответстващо на парцел IV-102 в кв.26 по КП на с.Тополи от 1963 г., при граници: V-103, ХVII-102 и III-102 ведно с изградената
в дворното място къща. С нот.акт за собственост от 1990 г. й е признато правото
на собственост за 30 кв.м., придадени по регулация от съседен имот пл.№ V-103 в
кв.26, собственост на Н.Л.И.. Придаваемите части са заплатени на собственика с
разписка № 8 от 1972 г. Регулацията от
1963 г. е приложена и изкупените части са придадени към имота на ищцата. Ищцата
е поставила телена ограда на границата със съседния имот, собственост на
ответниците, но реална част с площ 15 кв.м. е останала в границите на съседния
имот пл.№ V-103 по молба на собствениците, тъй като на това място те са имали
изградена тоалетна. Собствениците на
двата имота са имали уговорка да се събори тоалетната и ищцата да постави мрежа
на нейно място. Преди подаване на молбата ищцата не е имала пречки да влиза в
имота и не е имала противопоставяне от страна на ответницата и същата не й е
оспорвала правото на собственост. По
действаща кадастрална карта на с.Тополи имотът на ищцата е заснет с идентификатор 72709.501.237 и е с площ 868
кв.м., а имотът на ответницата е с идентификатор 72709.501.815. Същият е
придобит от последната чрез договор за продажба през 2015 г. Ищцата твърди, че
владее и ползва същите, а 20 кв.м. от закупените 30 кв.м. са част от имотната
граница и са изцяло в нейния имот с идентификатор 72709.501.237, които
представляват частта заключена между площта по продължението на телената ограда
и границата по кадастралната карта. Ищцата твърди, че регулационния план на
с.Тополи от 1992 г. по отношение на
двата съседни имоти не е приложен, следователно е приложена регулацията по предходния план от
1963 г. и ответницата владее собствения
си имот с идентификатор 72709.501.815 в границите по този план. При изготвянето
на кад.карта е допусната грешка и описаната реална част с площ 35 кв.м. принадлежи към нейния имот с
идентификатор 72709.501.237, а не към съседния имот с идентификатор
72709.501.815, който е собственост на ответницата. Ищцата моли за уважаване на
предявените искове и постановяване на
решение с което се приеме по отношение на ответницата, че тя е собственик на
процесния имот, представляващ реална част с площ 33 кв.м. от имот с
идентификатор 72709.501.237 по КК на
с.Тополи, общ.Варна, заключена
между зелената и черната линия на скица № 2 към заключението на вещото лице,
при граници на реалната част: от север -
останалата част от имот с идентификатор
№ 815 и от юг - останалата част от имот
с идентификатор № 237, на основание придаване по регулация, поради което и
претендира предаване на владението върху посочената реална част.
Моли и да се приеме
за установено по отношение на ответницата на осн. чл.54 ал.2 от ЗКИР, че при изготвяне на
кадастралната карта на с.Тополи е допусната грешка, като реална част с
площ 35 кв.м., заключена между черната и
зелената линия на скица № 2 към
заключението на вещото лице, като зелената линия съвпада с границата по
регулационния план от 1963 год. е част от имота на ищцата с идентификатор
72709.501.237, при граници на реалната част: от север - останалата част от имот с идентификатор № 815 и от юг - останалата част от имот с идентификатор №
237.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител,
както и становище от 29.10.2018 год. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли да се отхвърлят,
като претендира и разноски.
Излага, че е придобила през 2015г. по договор за
продажба ПИ с идентификатор 72709.501.815 по плана на с.Тополи, общ.Варна,
целия с площ 599 кв.м., идентичен с УПИ ХХХ-236, кв.39, одобрен със заповед №
Г-79/04.08.2011 г. на зам.кмета на Община Варна. Оспорва всички останали
твърдения в молбата, а именно, че ищцата е собственик на претендираната реална част на посоченото придобивно
основание. Съставеният по реда на чл.134 ал.2 и ал.3 ЗТСУ отм. нотариален акт
за придобиване на придаваема част от съседен имот след изтичане на погасителна
давност за дължимо обезщетение няма правопораждащо действие, тъй като
собствеността се придобива с влизане в сила на плана за регулация – чл.28,
вр.чл.30 от ЗТСУ отм. Ищцата твърди, че е придобила имот с площ 800 кв.м. и
допълнително са придадени 30 кв.м. от съседния имот, а по кадастрална карта
имота е с по-голяма площ, а именно 868 кв.м. Твърди също така, че дворищно-регулационният
план от 1963 г. е приложен с изграждането на оградата между двама имота –
масивна в едната част и телена в другата. Ответницата оспорва твърденията, че
границата между имотите е заснета неправилно.
Твърди, че в кадастралната карта няма грешка, тъй като регулационните
граници по плана от 1992 год. са се трансформирали в имотни и като такива те са
инкорпорирани правилно и вярно в кадастралната карта, поради което не е налице основание за нейната промяна.
Заявява, че регулационната граница между двата съседни имота е една и съща по
всички планове. При условие, че регулацията е приложена няма как да се приеме,
че границата по кадастралната карта е неправилна. Оспорва правото на ищцата за процесната
реална част на заявеното в евентуалност придобивно основание като твърди, че
след влизане в сила на ЗУТ при приложена регулация, както твърди ищцата,
промяна на границите на имотите, които са урегулирани става само по съгласие между собствениците. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
По
силата на договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в № 181, том IX, дело №
3152/1988 г. на нотариус при ВРС, М.П. е придобила недвижим имот, представляващ
къща, находяща се в с.Тополи, Варненско заедно с 800 кв.м. дворно място,
съставляващо парцел IV-102 в кв.26 по КП
на с.Тополи от 1963 г., при граници: имоти пл. №№ V-103, ХVII-102 и
III-102 срещу задължение за издръжка и гледане на продавачите Л. Р. И. и Д. К. И.
- /нейни родители/ до края на живота им.
Видно
от нот.акт за собственост № 175, том
XII, дело № 6623/1990 г. на ищцата М.П.
е признато правото на собственост за 30 кв.м., придадени по регулация от
съседен имот пл.№ V-103 в кв.26, собственост на Н.Л.И.. Придаваемите части са
заплатени на собственика с разписка №
8/72 г. от 24.8.1989 г., съгласно запис в нотариалния акт, като фактът, че
придадените части са заплатени не се
оспорва от ответницата.
По
жалба на ищцата срещу ответницата е образувана прокурорска преписка вх.№
11514/2017 г. на ВРС. С постановление от 21.12.2017 г. на районен прокурор е
отказано образуване на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер срещу Здравко Димитров
/трето за спора лице/, като е прието, че е налице спор за границата между двата
имота.
От
писмо № 20-17845-04.04.17 на СГКК Варна се установява, че по жалба на ищцата П.
е извършена проверка, от която е установено, че за границата между ПИ
72709.501.815 и 72709.501.237 няма искане от ответницата П. за промяна и границата не
е променяна. Подаденото от П. заявление
от 20.09.2016 г. се отнася за различен съседен имот, който не е
собственост на ищцата. Макар и да се установява, че не е инициирана
административна процедура за установяване на непълноти и грешки в КК, то
доколкото с Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК се приема, че липсата на
производството по ал.1 на чл.54 ЗКИР не е процесуална пречка за завеждане на
иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР, то искът е допустим.
НА
№173/1967г. легитимира Н. И. Л. като собственик на имот – къща с дворно място,
находящи се в с. Тополи, с площ от 2 451 кв.м. при граници: Л. Р. П., Д. С.
К., и от двете страни улици, представляващо имот пл.№103 на кв.26, образуващо
два парцела- парцел V пл.№103 на кв.26 и парцел ХV пл.№103 на кв.26.
С НА
№54/20.10.1992г. З. Л. и И. Н. Л. продават на Т. Л. съсобствените си ¾
ид.ч. от недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел ХХ-236 в кв.39 с площ
от 650 кв.м. при граници- улица, парцели ХІХ-237, VІІІ-236 и ХХІІ-235.
С НА
№25/17.02.2012г. Т. Н. Л. е дарила на дъщеря си З. П. К. поземлен имот, находящ
се в с. Тополи, ул. „Георги Янев“ №7, с площ от 596 кв.м, а по документ 650
кв.м., включен в УПИ ХХХ-236 в кв.39 по плана на селото, идентичен с УПЕ ХХ-236
по плана от 1992г. и с част от парцел V-103 по плана на с. Тополи от
1963г.
С НА
№98/29.12.2015г. З. К. е продала на ответницата С.П.П. ПИ с ид. №72709.501.815
по КК, одобрена със Заповед №РД-18-29/23.04.2015г. с площ от 599 кв.м. по
скица, а по документ за собственост 650 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 72709.501.237, 72709.501.814, 72709.501.236,72709.501.989, номер
на имота по предходен план 236, кв.39,
парцел ХХХ заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Със Заповед № Г-79 от 04.08.2011 г. на
зам.кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ XXXVIII-236, УПИ XXIX-23,
УПИ XXX-236 в кв.39 по плана на село Тополи, Община Варна, както е показано на
ситуацията с черен, син, зелен и червен цвят. Неразделна част към заповедта е
графична част, приложение № 2. Заповедта е обявена на заинтересованите лица и
са дадени указания за обжалването й.
Извършено е трасиране и означаване на границите на имот с идентификатор
72709.501.815, собственост на ответницата С.П. с протокол за трасиране и
означаване на координиране на границите от 12.05.2017 г. от правоспособно лице, вписано в регистъра на
правоспособните лица със заповед № 233/16.05.2001 г. на изпълнителния директор
на Агенцията по кадастър.
Издадено
е разрешение за строеж № 3/05.01.2017 г. от кметство Тополи на С.П. въз основа
на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти за строеж на жилищна сграда в
УПИ ХХХ-236, кв.39 по плана на село Тополи, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед
№ Г-79 от 04.08.2011 г. на зам.кмета на Община Варна. Приложени са протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа, виза за проектиране по чл.140, ал.1, ал.2 ЗУТ.
От
заключението на СТЕ от
03.12.2018 г., изготвено от вещото лице инж. В. А., което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, се установява, че към датата на придобиване от ищцата на парцел IV-102, кв.26 е бил действащ Кадастралния план на село Тополи, изработен през
1962 г. На Комбинирана скица №1 /л.110/ е показана спорната граница по този КП с червен цвят.
Последващият КП е изработен през 1992 г. и спорната граница е показана по този план със син цвят. От
скицата е видно, че оградата на място между двата съседни имота на
страните с идентификатори 237 и 815 не съвпада с общата граница по нито един от
двата Кадастрални планове. В отговора на поставените въпроси вещото лице
пояснява в съдебно заседание, че кадастралните планове отразяват
материализираните на място огради към момента на изработването им и служат като опорен план при изработването на
регулационните планове. На Комбинирана скица №1 с дебела синя линия и надпис
„кл." Вещото лице е показало
„тоалета в двора на границата между двата имота". Тази постройка е
изградена между 1962 и 1992 г. тъй като не е заснета в КП от 1962 г., а се появява в КП от 1992г.
Тя е прилепена до кадастралната граница по плана от 1992 г. и опира на изградената масивна каменна ограда,
като е била разположена изцяло в имот с идентификатор
72709.501.815 по КК. При придобиването от ищцата на парцел IV-102, кв.26 през 1988 г. е бил
действащ регулационния план одобрен със
заповед № 624/05.09.1963 г. Първият
праводател на ответницата Н. И. Л. е придобил по давност с н.а. №173/18.11.1967
г. (л.13) дворно място, представляващо пл.№103, кв.26, образуващо парцели V-103
и XV-103. Имотът по този н.а. е описан
също по регулационния план от 1963 г. С н.а. №54/20.10.1992г. (л. 14) Т.
Н. Л.а става собственик на парцел ХХ-236, кв.39 по регулационния план одобрен
със заповед №31/10.04.1992 г. С н.а. №25/17.02 2012г.(л 15) Т. Н. Л. дарява на
дъщеря си З. П. К. „поземлен имот... с площ по скица от 596 кв.м. и по документ
за собственост от 650 кв.м., включен в УПИ ХХХ-236, кв.39 по плана на с.
Тополи, идентичен с УПИ ХХ-236, кв.39 по плана на с. Тополи от 1992г. и с част
от парцел V-103, кв. 26 по плана на с. Тополи от 1963г...". Дарението
е извършено при действието на ПУП-ПРЗ,
одобрен със заповед № Г-79/04.08.2011г. С н.а. 98/29.12.2015г.(л. 16) З. П. К.
е продала на С.П.П. имот, съставляващ ПИ
с идентификатор 72709.501.815 по КККР одобрени със заповед
№РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК с площ 599 кв.м. по скица, а по документ
за собственост с площ 650 кв.м., с номер на имота по предходен план 236, кв.39,
парцел XXX. Продажбата е извършена по
време на действието на КККР. На комбинирана скица № 2 вещото лице е повдигнало
в различен цвят описаните в заключението
регулационни планове и КК. Със
зелен цвят е показал парцели IV-102 и V-103, кв. 26 по РП от 1963г, със син
цвят - парцели ХХ-236 и XXI-237, кв.39 по РП от 1992г., с червен цвят -
промяната с ПУП-ПРЗ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед №Г-79/04.08.2011г., с виолетов
цвят - заснетата на място ограда между процесните имоти, а с черен цвят
-действащата към момента КК.
От
представения по делото н.а. №175/21.11.1990 г. (л 5) е видно, че М.Л.П. е
придобила по регулация 30 кв.м. от имот 103 по КП от 1962г. по силата на
регулационния план от 1963 г., т.е. от имота на Н.И. Л., който е първия
праводател на ответницата. Вещото лице сочи, че съгласно чл. 84, ал.7 от ППЗТСУ(отм.) „Подробният градоустройствен
план по отношение на регулацията се счита за приложен с изплащане на дължимите
обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се
предвиждат...''. Дава заключение, че по делото липсват данни относно
регулационния план от 1992 г. за уреждане на сметки по регулация в кметство
Тополи и в Община Варна.
Границата между двата имота, така както е
отразена в кадастралната карта не отговаря на границата на имота на ищцата по н.а № 181/09.08.1988г. и по н.а.
№ 175/21.11.1990г. Максималната разлика между общата дворищнорегулационна
граница и тази по КК е 1.13 м., а площта заключена между тях е 33 кв.м.
изчислена графически. Същата граница
отговаря на границата на имота на ответницата по н.а. 98/29.12.2015 г.
На
комбинирана скица № 2 вещото лице е отразило със зелен цвят парцели IV-102 и V-103, кв. 26
по РП от 1963г., със син цвят парцели ХХ-236 и XIX-237, кв.39 по РП от 1992г.,
с виолетов цвят заснетата на място ограда между процесните имоти, а с черен
цвят действащата към момента КК, одобрена със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на
ИД на АК.
За имота на ищцата, който по кад.карта се идентифицира като ПИ с идентификатор
72709.501.237 е приложен регулационния
план от 1963 г. като по този план той съставлява парцел IV-102, кв. 26.
За ПИ с
идентификатор 72709.501.815 е приложен регулационния план от 1992 г., по който
същия съставлява парцел ХХ-237, кв.39, впоследствие изменен с
ПУП-ПРЗ одобрен със Заповед № Г-79/04.08.2011г. от зам. Кмета на Община Варна
като той вече е УПИ ХХХ-236.
Вещото
лице дава заключение, че според него
именно разликата в общата дворищнорегулационна граница между процесните
имоти по регулационния план от 1963 г. и регулационния план от 1992 г. е
основната причина за разминаването с документите за собственост на страните.
Тази разлика е между 60 см. /при улицата/ и 94 см. /при дъното/, а застъпената
площ е 35 кв.м. След извършените справки в кметство Тополи, Община Варна
експерта не е открил данни да е правено
тахиметрично заснемане на имот с идентификатор 72709.501.815 на място при
изработването на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-79/04.08.2011г. Този план е
изработен, като е ползван като основа РП одобрен със заповед № Р-31/10.04.1992
г. видно от извадката приложена на л.51 от делото.
В съдебно заседание пред ВРС вещото лице
дава обяснения, че всички представени от
ответницата документи са издавани по плана от 1992 г. След първоначалния документ на Н. Л. всички останали документи са по този
регулационен план. На комбинирана скица
№ 2 с черна линия са отразени границите по
кадастралната карта и тя не съвпада нито с плана от 1963 год., нито с
плана от 1992 год. Няма съвпадение с
никой от тези планове. Разликата
между регулационния план от 1963 год. и
тази по кадастрална карта е по-голяма,отколкото разликата между границата по
кадастрална карта и регулационния план от 1992 год., като този план се приближава повече към границата по
кадастрална карта, но отново липсва съвпадение, като тази разлика е в рамките
на допустимата грешка. Това не е
посочено в заключението, но е изследвано от вещото лице съгласно негово
изявление в съдебно заседание. По
принцип при граница между два парцела по
регулация, би трябвало да се вземе средната част на оградата, но в случая ако се вземе предвид регулационния
план от 1963 год. оградата попада почти
изцяло в парцел IV-102 по регулационния план от 1963 год., но ако се вземе
предвид регулационния план от 1992 год.
по-голямата част от нея попада в парцел N-236 в кв.39, а спрямо кадастралната
карта оградата попада изцяло в имот №
815, тъй като границата по кадастрална карта е по-близо до регулационния план
от 1992 год. отколкото до регулационния план от 1963 год. Оградата е изместена
на юг към парцела на ищцата. При изработването на ПУП се е работело върху
регулационния план от 1992 год. без да се правят заснемания. Плана от
2011 год. не променя регулационната граница между процесните имоти от 1992 год.
С този план единствено се променя
границата откъм дъното на имота на ответницата, както и северната граница,
показано с червен цвят на скица № 2. Кадастралната карта е влязла в сила през
2015 год., а ПУП е от 2011 год., като
няма как да е ползвана кадастралната карта като основа, защото тя не е
била приета към 2011 г. Максималната разлика е 57 см., което е в
рамките на допустимата грешка от 60 см.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.54 ал.2 ЗКИР.
Твърдяното придобивно основание,
легитимиращо ищцата като собственик, е придаване по регулация на 30 кв.м. към
имота на ищцата- ІV-102 кв.26 от имот №V-103 кв. 26, принадлежащ на праводатели
на ответницата, по силата на влезлия в сила регулационен план на селото от
1963г. / по който план са индивидуализирани имотите/. Към момента на влизане на
плана в сила е действал ЗПИНМ /отм./ в редакцията му от 04.01.1963г. Чл. 39
ал.3 ЗПИНМ /отм./ собствеността на придадените по дворищно-регулационния план
недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.
Влезлият в сила дворищно-регулационен план има пряко отчуждително действие,
поради което и следва да се счита приложен още с влизането му. Няма спор, а и
видно от приложения по делото НА №175/90г. на нотариус при ВРС е, че при
изготвянето му е била представена вносна бележка за заплащане на определено
обезщетение за придаваемите по регулация с плана от 1963г. части. Нотариалният
акт е издаден вече при действието на ЗТСУ – чл.134 ал.2 от цитирания закон.
Видно от НА №181/88г., с който ищцата се легитимира като собственик, при
изготвянето е приложен нотариалният акт за собственост на праводателя на П..
Последният датира от 1975г., т.е. придобиването на правото на собственост от
Ламбо Иванов и Добра Костадинова е станало при действието на ЗТСУ. Нормата на
чл.110 ЗТСУ също сочи, че недвижимите имоти, придадени към парцели на други
физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила
на дворищнорегулационния план. Ал.2 от цитираната разпоредба пък предвижда, че
длъжник по дворищнорегулационния план /за заплащане на определеното
обезщетение/ е собственикът на парцела, към който се придават местата и
подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Няма
ангажирани доказателства, че към момента на придобиване на имота от Л. И.
същият е изплатил определеното обезщетение на Н. Л.. Косвено доказателство, че
обезщетението не е било изплатено към 1988г. е и фактът, че разписката за
плащането му е представена от ищцата П. едва с НА №175/90г. Актът е издадено по
искане на Варненския народен съвет, като е била приложена и скица
№52/20.06.1990г., удостоверяваща придаваемите 30 кв.м. Приложената вносна
бележка установява, че сумата от 90 лв. е внесена в полза на Н.Л.И.- собственик
на имота на ответницата към 1990г. Няма данни след влизане в сила на ЗТСУ
същият да е упражнил правото си по чл.137 ал.3 ЗТСУ /отм./ да поиска нова оценка на придаваемата по
регулация част. Няма данни и Н. Л. да е поискал изменение на плана и по реда на
§72 ЗПИНМ до 1973г. /влизане в сила на ЗТСУ/. Няма и такова искане по чл.182
ЗТСУ в редакцията му от 1974г. Затова и съставът приема, че поради прякото си
отчуждително действие и осъщественото от ищцата плащане на обезщетение на
праводателите на ответницата, дворищно-регулационният план от 1963г. е бил
приложен. Същият не е бил изменян или поправян поради допуснати грешки или
непълноти. Възражението на ответницата, релевирано в отговора на исковата
молба, че още при закупуването на имота през 1988г. ищцата П. е закупила имот
ІV-102 в кв. 26 вече урегулиран, т.е. с приложена регулация по плана от 1963г.,
е неоснователно. Видно от заключението на вещото лице, границите на имота на
ищцата, установени на място съобразно сега построената ограда и регулационните
граници на имота на ищцата по плана от 1963г. не съвпадат, като е налице
разлика от 35 кв.м. Следователно и П. през 1988г. не е закупила имота вече урегулиран,
а това е станало едва през 1990г., когато по искане на общинския съвет ищцата е
внесла определеното обезщетение и съответно е издадена скица за придаваемите
части, както и НА по реда на чл.134 ал.2 ЗТСУ. Регулацията по плана от 1963г. е
приложена, респективно границата между имоти ІV-102 и V-103 в кв. 26 на с.
Тополи минава по зелената линия на комбинираната скица №2, изготвена от вещото
лице.
През 1992г. е изработен нов
кадастрален план. Съобразно същия отново е променена границата между двата имота,
индивидуализирани както следва- имот ХХ-236 /на ответницата/ и ХІХ-237
/собственост на ищцата/. Не са представени доказателства по делото, нито се
твърди от ответницата, че обезщетение за придаваемите части от имота на ищцата
към имота на ответницата е заплатено. Вещото лице също сочи, че не е открило
такива доказателства. Така както при действието на ЗПИНМ (отм.)
дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие, така и по същия
начин е уредено действието на дворищнорегулационните планове със ЗТСУ- чл. 110
ал. 1. Следва да се отбележи обаче, че преминаването на собствеността на
придадените места върху собственика на парцела има условен характер, който
отпада след прилагането на регулацията - когато придадените имоти са били заети
по законоустановения ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено на
правоимащия собственик. В настоящото производство не се установи нито една от
двете предпоставки за отпадане условния характер на прякото приложение на
плана. Не е налице заемане по законоустановен ред, нито е налице плащане на
обезщетение за придаваемите части.
ЗТСУ е изменен с § 9 от ЗКИР, като
е създаден чл. 182а, съгласно ал. 2 от който ако до влизане в сила на ЗКИР, т.
е. до 1.01.2001 г., не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените
места, отчуждителното действие на дворищно - регулационния план се прекратява.
На 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията. С
разпоредбата на § 6, ал. 1- 4 от ПР на същия се предвиди запазване на
действуващите към този момент планове и се предвиди възможност същите да бъдат
приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6 - месечен срок, т. е. до
31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила, но не приложени дворищно -
регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти, се прекратява.
Няма данни плащане да е постъпило от страна на праводателите на ответницата и в
този срок- до 31.09.2001г. Поради това и съставът приема, че
дворищно-регулационният план от 1992г. не е приложен и отчуждителното му
действие е прекратено. Действие запазва приложената по плана от 1963г.
регулация. Изготвеният впоследствие ПУП, одобрен със заповед №Г-79/04.08.2011г.
на Зам. Кмета на Община Варна, е изготвен като за основа е ползван РП от 1992г.
/съобразно заключението на вещото лице/. Както вече се коментира отчуждителното
действие на КП от 1992г. е отпаднало с изтичане на срока за уреждане на
сметките по регулация. ПУП-ПРЗ няма отчуждително действие, поради което и не
може да легитимира ответницата като собственик на придаваеми части. Такова
действие няма и влязлата в сила КК, одобрена със Заповед №РД-18929/23.04.2015г.
на ИД на АК. Съобразно заключението на вещото лице границите по кадастралната карта не съвпадат нито с плана
от 1963 год., нито с плана от 1992 год.
Разликата между регулационния план от
1963 год. и тази по кадастрална карта е по-голяма,отколкото разликата между
границата по кадастрална карта и регулационния план от 1992 год., като последният
план се приближава повече към границата
по кадастрална карта, като тази разлика е в рамките на допустимата грешка. Вещото лице изрично е посочило, че графически
изчислено разликата между границите по кадастралната карта и по плана от 1963г.
е 33 кв.м.
По така изложените по-горе
съображения настоящият състав прави извод, че ищцата се легитимира като
собственик на 35 кв.м. ид.ч. придадени по регулация по силата на КП от 1963г.
към имот с ид. №72709.501.237 по КК, която разлика представлява площта между
зелената линия /граница по КП от 1963г./ и лилавата линия /граница по заснетата
на място ограда между процесните имоти/ и която площ се заключва между т. А, В,
С и D - обозначени от състава върху комбинирана скица
№2. На основание чл.108 ЗС ответницата П. следва да бъде осъдена да предаде
владението върху процесната реална част. Искът следва да бъде уважен, а
решението на ВРС в обратния смисъл отменено.
Установи се по безспорен начин, че
границите на имот ид. №72709.501.237 по КК, одобрена през 2015г. не съвпадат с
границите на имота, приложени по дворищно-регулационния план от 1963г., като е
налице разминаване от 33 кв.м., измерени графично на скицата на вещото лице.
Допусната е грешна при изготвянето на КК, поради което и на осн. чл.54 ал.2 ЗКИР следва да бъде прието за установено, че към 2015г. П. е била собственик на
реална част от 33 кв.м., попадащи между черната и зелената линия на комбинирана
скица №2 на вещото лице, която част неправилно е заснета при изготвяне на КК
като част от имот ид. №72709.501.815. Искът по чл.54 ал.2 ЗКИР следва да бъде
уважен, а решението на ВРС в обратния смисъл отменено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и
предвид направеното искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
направените пред двете инстанции разноски общо в размер на 2 155 лв. Пред
ВРС следва да бъдат признати разноски в размер на 1 305 лв., въпреки че в
представения списък се претендира и държавна такса от още 50 лв. Прието е с
влязло в сила определение на ВКС, че инцидентен установителен иск не е
предявен, поради което и таксата не следва да бъде вменявана в тежест на
ответника. Същото важи и за разноските направени от въззивника по инициираното
частно производство, доколкото частна му жалба е оставена без уважение.
Пред ВОС са направени
разноски в размер на 850 лв. от въззивника- държавна такса плюс заплатен
адвокатски хонорар. Предвид горното и въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати разноски в производството по иска в размер на общо
2 155 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №161/11.01.2019г. по гр.д. №5999/18г. по
описа на ВРС, ХІV-ти с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- М.Л.П., ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН
**********, че П. е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с
площ 33 кв.м. от имот с идентификатор 72709.501.237 по КК на с.Тополи, общ.Варна, попадаща между зелената
линия /граница по КП от 1963г./ и лилавата линия /граница по заснетата на място
ограда между процесните имоти/, която площ се заключва между т. А, В, С и D
- обозначени от състава върху изготвената
от вещото лице комбинирана скица №2, находяща се на л.111 от делото на ВРС,
която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, на
основание придаване по регулация по дворищно регулационния и кадастрален план
от 1963г., И
ОСЪЖДА М.Л.П., ЕГН ********** да предаде на С.П.П., ЕГН **********,
владението върху описана реална част на осн. чл.108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните- М.Л.П.,
ЕГН ********** и С.П.П., ЕГН **********, че М.П. при изготвянето на КК, одобрена
със Заповед №РД-18929/23.04.2015г. на ИД на АК, се е легитимирала като собственик
на реална част от 33 кв.м., попадаща между черната /границата по КК/ и зелената
/ границата по КП от 1963г./ линии по изготвената от вещото лице комбинирана
скица №2, находяща се на л.111 от делото на ВРС, която приподписана от съда
представлява неразделна част от решението, която реална част неправилно е
заснета при изготвяне на КК като част от имот ид. №72709.501.815, на осн. чл.54
ал.2 ЗКИР.
ОСЪЖДА С.П.П. с ЕГН **********, да заплати на М. Л. П. с ЕГН **********,
сума в размер на 2 155 /две хиляди
сто петдесет и пет лева/, представляващи направени и пред двете инстанции
разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.