Решение по дело №332/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171,т.2А, б"а" от Закон за движение по пътищата–ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. Д. А. от [населено място], [улица], Община Павликени чрез ....Х. И. против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка ЗПАМ с № 25-1275-000071/28.3.2025г. издадена от Началник група Б. Д., Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

 

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно намира, че АО е нарушил разпоредбата на чл. 36 и сл. От АПК, тъй като е бил длъжен служебно да събере безспорни и не подлежащи на съмнение доказателства за установяване на действителното фактическо положение преди да пристъпи към издаване на акта. Същият не отговаря на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК- неизлагането на факти: обстоятелствата, при които е извършено санкционираното нарушение, описание на самото нарушение и на доказателствата, които го установяват, както и правните изводи са самостоятелно основание за отмяна на Заповедта. На следващо място, органът не е доказал, че е налице умишлено нарушение от страна на жалбоподателя, а именно допустителство, доколкото същият е санкциониран за поведение на трето лице -управление на л.а. от неправоспособен водач. Всички горепосочени нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките по чл. 171, т.2а,б“а“ от ЗДвП. С процесната Заповед семейството му вкл. Неговия болен баща се лишават от възможността да ползват МПС, което е наложително с оглед необходимостта да се пътува до Турция за лечение. В този смисъл ЗПАМ не е съобразена с целта на закона.

От съда се иска да отмени обжалвания ИАА като присъди сторените в производството разноски.

В о.з. се представлява от ....Х. и ....П., които поддържат така подадената жалба. ....Х. посочва, че наложената ПАМ е несъразмерна на нарушението, поради което е нарушен чл. 6 от АПК. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства не може да се направи еднозначен извод, че МПС е използвана със знанието и съгласието на собственика. Счита, че от свидетелските показания се установява безспорно, че л.а. е отнет неправомерно, използван е без знанието на жалбоподателя. Намира, че наложената мярка се явява несъответстваща на степента на обществена опасност на деянието, доколкото не е доказано осъществяване на допустителство от страна на жалбоподателя. ....П., поддържа оплакването за наличие на порок във формата, тъй като в ЗПАМ е посочено само правното основание за издаването й, но липсва описание на фактическото основание за налагането на ПАМ. Липсват и подробни мотиви относно определения от АО срок на действие на ЗПАМ, което също се явява съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. С оглед на горното жалбоподателят не е разбрал кои са фактите, спрямо които следва да се защитава. Неизлагането на мотиви е и пречка съдът да упражни правомощието си по чл. 168 от АПК за преценка законосъобразността на ЗПАМ. Същата противоречи и на целта на закона, което е едно от основанията за отмяна, визирани в чл. 146 от АПК. Моли да се отмени оспорваният акт. Представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на разноските в производството.

Жалбоподателят лично, заявява, че на посочената дата е бил на работа, ключовете за л.а. са били грижливо скрити, но синът му ги намира и си позволява да подкара семейния автомобил. По време на работа е разбрал за инцидента. Твърди, че МПС му трябва, за да ходи един път месечно до Турция за лечение на баща си .

Ответната страна – Началник Група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, не се явява, не се представлява, депозира писмен отговор, в който заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.03.2025г. в 16,20 часа Д. Д., син на жалбоподателя в [населено място], на ул. Четвърта в посока на движение към центъра на селото управлява лек автомобил Т. А., тъмно сив металик, с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Д. А. без да притежава СУМПС. Съгласно дадените свидетелски показания на Н. И., съпруга на жалбоподателя, тя е подала сигнал до 112, тъй като през прозореца на кухнята е видяла, че колата потегля. За това нарушение на Д. Д. е съставен АУАН с № GA 3882604, в който нарушението е подробно описано с дата и място на неговото осъществяване, посочена е нарушената правна норма чл. 150 от ЗДвП. Същият е подписан лично от нарушителя, без възражения, и предявен му.

След проверка в системата на Сектор Пътна полиция е установено, че собственик на МПС е жалбоподателя, поради което му е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 м. считано от датата на нарушението 27.03.2025г. с процесната Заповед. В нея е описана гореизложената фактическа обстановка, правното основание за издаване на акта – чл. 171, т.2а,б“а“ от ЗДвП и е връчена на жалбоподателя на 31.3.2025г.

На 7.04.2025г. чрез Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново е подадена жалба против ЗПАМ до Административен съд Велико Търново.

В хода на съдебното дирене като доказателства са приобщени горепосочените писмени доказателства, съставляващи административната преписка с вх. №1768/ 22.04.2025г по описа на съда. Разпитани са като свидетели: Д. Д. – син на жалбоподателя, управлявал МПС без наличието на валидно свидетелство и Н. А.- съпруга на жалбоподателя. Първият посочва, че е откраднал ключовете на колата, които макар да са били скрити щателно от баща му, са били с известно за него местонахождение, тъй като го е следил. На посочената дата е бил спрян за проверка, на около 20 м. от къщата им, при което е установено, че няма издадено валидно СУМПС. Същият пояснява, че се обучава за водач като посещава съответни курсове, но тъй като не е положил дължимите изпити, не му е издадено такова свидетелство.

Н. А., посочва, че след като се е върнала от работа на посочената дата е влязла в кухнята, за да приготви вечеря, и е видяла, че колата им, която е паркирана пред къщата бавно потегля. Звъннала на [тел. номер],и след като излязла от къщата видяла, че полицията е спряла Д. Д. на около 20 м.от дома им. Ключовете за л.а. са били скрити, не са му позволявали да шофира докато не вземе книжка.

 

 

Като писмени доказателства по делото са приети Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 1.5 са посочени началниците на Сектори / групи, че могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б.“а“ „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. Това качество има лицето Б. Д., издател на ЗПАМ.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171,т.2А, б"а" от ЗДвП който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 и т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

 

Съгласно чл. 172 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., служебно известна на съда, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 1.5 назначените началници сектори/ групи могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2А за цялата територия на ОД на МВР. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен, надлежно оправомощен орган.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- прекратяване на регистрацията на МПС при установено управление на същото от неправоспособно лице – такова, което няма валидно издадено СУМПС. Не се споделят доводите в жалбата и в пледоарията на адвокатите, че е налице съществено нарушение на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 ,т. 4 от ЗДвП. АО е описал подробно извършеното от сина на жалбоподателя нарушение на чл. 150 от ЗДвП, посочил е, че МПС е собственост на лицето, спрямо което се прилага ПАМ , както и правното основание за издаване на Заповедта, като съответствието на фактите на посоченото от органа правно основание ще бъдат преценявани с оглед материалната законосъобразност на процесната Заповед. Не се споделя възражението, че от изложеното в Заповедта, за жалбоподателя е било невъзможно да разбере кои факти са послужили за издаване на Заповедта. В нея подробно е описано извършеното нарушение от страна на водача Д., време и място, както и описание на деянието : управление на МПС без наличието на валидно издадено свидетелство за управление. От мотивите на Заповедта се вижда, че ПАМ е приложена спрямо жалбоподателя в качеството му на собственик, предоставил л.а. на неправоспособен водач. Противоречи на фактите по делото твърдението, че не са били описани доказателствата, въз основа на които е издадена ПАМ, доколкото в мотивите е посочен № на съставения спрямо водача АУАН, СРМПС. Направеното възражение, че не са изложени самостоятелни мотиви за срока на действие на ПАМ, също се явява неоснователно. Тъй като АО е посочил минималния срок, определен в нормата на чл. 171,т.2а, б“а“ от 6 месеца, то не е необходимо излагането на подробни мотиви. Освен това по делото е приложена и справка за нарушител, от която е видно, че жалбоподателят многократно е нарушавал ЗДвП, но това обстоятелство не е било взето предвид от органа при определяне на срока на действие на ПАМ.

От жалбоподателя се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита и са самостоятелно основание за отмяна на акта, а именно на чл. 36 и сл. от АПК. Не намира доказателствена опора възражението, че АО не е изяснил фактическата обстановка, не е събрал доказателства, които да я установяват безспорно. Напротив, от приобщените в преписката писмени доказателства и дадените в о.з. показания на двамата свидетели се установяват безспорно фактите на наличие на нарушение, извършено от Д. – управление на МПС без валидно издадено СУМПС, време и място. Описани са и доказателствата, въз основа на които АО е установил вярната фактическа обстановка, която не се спори от жалбоподателя,а именно АУАН и СРМПС. Жалбоподателят не оспорва така изложените факти, а единствено наличието на неправомерно поведение от негова страна във вид на допустителство. Излага съображения, че Джабраилов е взел ключовете на л.а. без разрешение, и без разрешение е управлявал същия. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е вярно установена от органа, преди издаване на акта са изпълнение задълженията по чл. 35 и сл. От АПК за нейното изясняване, събрани са доказателства, които да подкрепят същата. С тези доказателства е бил запознат жалбоподателя, както и с фактите, срещу които следва да се защитава, поради което правото му на защита не е било ограничено от АО. Или в обобщение: Доколкото се касае за производство предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП, не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. В случая в нормата на чл. 171, т.2а,б А от ЗДвП е предвидена възможност административният орган сам да се сезира за постановяване на индивидуален административен акт, при което това негово правомощие е от категорията на тези на оперативна самостоятелност, доколкото законодателят е използвал глагола може.т.е. по собствена преценка. От органа са събрани всички допустими и относими доказателства, надлежно приобщени в административната преписка, касаещи фактите по делото. Всичко така изложено формира извода на съда за липса на съществени процесуални нарушения в хода на издаване на процесната Заповед.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: За прилагането на мярката е достатъчно установяването на следните факти:

1. МПС да е управлявано от лице, което няма валидно СУМПС в една от хипотезите, предвидени алтернативно в чл. 171, т.2а, б“а“ от ЗДвП- без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 и т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК. В конкретния казус водачът Д. не е изкарал курс за управление на МПС и не е положил необходимите изпити за придобиване на СУМПС, поради което се явява неправоспособен водач.

2. Лицето, спрямо което е приложена ПАМ, да се явява собственик на МПС. По делото не е спорно, че жалбоподателят се явява такъв.

Тези две предпоставки са налице и не се оспорват от жалбоподателя.

Жалбоподателят, намира, че е налице и трета предпоставка, а именно да е предоставил лично МПС на лицето, на което е съставен АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Защитната му теза е, че липсва умисъл от негова страна, поради което не може да се твърди, че е налице допустителство по смисъла на чл. 10 от ЗАНН. Намира, че след като ключовете на колата са били скрити, същият не е давал съгласие за управление на МПС от неправоспособния му син, то съответно не е извършил нарушение, което да се явява основание за издаване на процесния акт.

Това възражение, настоящата инстанция намира за неоснователно по следните съображения. В горепосочената материална норма на чл. 171,т.2А, б“а“ не се съдържа изискване за лично предоставяне ключовете от л.а. Наложените ПАМ не са санкции за извършено административно нарушение, съгласно общата норма на чл.22 от ЗАНН, а се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с този общ принцип нормата на чл.171 от ЗДвП прокламира че принудителни административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за задача постигането точно на така формулираните цели. Следователно въпросът за приложение на чл. 10 от ЗАНН, респ. чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 11, ал.2 от НК и чл. 14, ал.2 от НК които норми установяват административно- наказателна отговорност за допустителство и съответно формата на вината, и нейното изключване не са част от предмета на настоящото дело. В конкретния случай се изисква единствено жалбоподателят да е собственик на МПС и именно в това си качество същият е следвало да упражнява контрол върху ползването на МПС, и след като не го е осъществил същият става адресат на процесния административен акт. С оглед на това правно ирелевантен е фактът, че водачът сам е взел ключовете от МПС, според показанията на двамата свидетели.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие на тежестта на нарушението и наложената санкция по следните съображения: първо производството не е санкционно такова, не се развива по правилата на ЗАНН, а по правилата на АПК. При прилагането на ПАМ по чл.171, т..2А, б“а“ органът действа при обвързана компетентност, поради което неоснователен се явява доводът за нарушение на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК. Освен това АО, въпреки справката за множеството нарушения на жалбоподателя е определил минималния, нормативно установен срок на действие на ПАМ от шест месеца, поради което този принцип на съразмерност се явява спазен.

Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание.

Не е налице и нарушение на последното изискване на чл. 146 от АПК, същата да съответства на целта на закона. Именно с оглед неупражнения в достатъчна степен контрол от страна на жалбоподателя за ползване на вещта, негова собственост, която се явява източник на повишена опасност за движението, ако е управлявана от неправоспособен водач, мярката се явява постановена с целта на закона.

Предвид изложеното касационната инстанция приема, че процесната Заповед не страда от никой от пороците , визирани в чл. 146 от АПК, поради което жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. А. В., [улица], Община Павликени чрез ....Х. И. против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка ЗПАМ,с № 25-1275-000071/28.3.2025г. издадена от Началник група Б. Д. , Сектор Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК