Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Крумовград ...12
.05. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският районен съд
........................................................колегия в публичното
заседание на дванадесети април…………………..............................................................
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: И. Йорданов ………………...
Членове
: ………………….......................
Съдебни заседатели: …..............................................
Секретар
Емилия
Василева...........................................………..………….......................
Прокурор
………………………..……………………...................……………………………..
като
разгледа докладваното от съдията
Йорданов.........................................................
гр. дело №232.…….....……................
по описа за 2019 год.…...........................................
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Т.Н. против Главна дирекция „Гранична полиция" към
Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора - главен комисар
Светлан Кичиков, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за
заплащане на сумата от 1 314 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд – общо 219 часа, положен за периода
от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2019
г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 172.38 лева, представляваща лихва за забава
върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента на забавата – 31.01.2017
година до датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019 година. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
С
определение по чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 25.02.2020 г.
съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени
за сумите от 1503,92 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд и 178,70 лева - представляваща обезщетение за забава, съобразно
заключението на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез юрисконсулт, е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. От фактическа страна
не оспорва, че през исковият период ищецът е бил служител на ГПУ- Крумовград
към РДГП – Смолян при МВР, и е заемал твърдяната длъжност, както и че е
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици при сумирано отчитане на
работното време. По същество поддържа, че отчитането на работното време за
процесният период съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР е регламентирано в действащите
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. Твърди, че на
основание на тези последователно действали наредби е извършвано отчитането на
положения труд от страна на ищеца за процесният период. В тази връзка ответника
счита за неоснователен и недоказан иска за начисляване на допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд на основание чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., отм. с
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, тъй като в тези наредби липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. По посочените
съображения ответника оспорва предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т.Н., който поддържа исковете
с измененията в тях, представя и писмено становище. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответната
страна не са представлява. Представя писмено становище, с което оспорва
предявените искове, по изложените в отговора съображения. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, както и иска евентуално намаляване размера на
адв.възнаграждение поради прекомерност.
Районен съд –
Крумовград, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, счита за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявени
са искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Районният съд като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Съгласно т.6 от
Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС
и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния
служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по
общия исков ред пред гражданските съдилища.
Не е спорно между
страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за
извънреден труд – от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. М.С.А. е бил статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е
заемал длъжността "мл. инспектор/полицай" в ГПУ- Крумовград при РДГП
Смолян, като последната е на структурно подчинение към ГД "ГП"- МВР.
По искане на ищеца,
съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото
лице прието и неоспорено от страните, което съдът възприема като изготвено
обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача се
установява, че за периода от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. М.С.А. е изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа, при
сумирано отчитане на работното време, като вещото лице потвърждава, че от
страна на работодателя било изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта, от 22.00 до 06.00 часа, в размер на 0.25 лева - за
всеки отработен нощен час или за част от него. През исковия период същият е
положил нощен труд от 1504 часа, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143
ставал 1718 часа и формира разлика в описаните часове в размер на 214 часа,
които се явяват извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесният
период на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен в резултат на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото
лице е изчислило, че дължимото в този случай допълнително възнаграждение за
извънреден труд възлиза на 1503,92 лева, а размерът на обезщетението за забава
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в
размер на 178,70 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи
и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от
14.10.2016 г. действал през време на процесния период за заплащане на сумата от
1503,92 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната
лихва върху сумата от 1503,92 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.10.2019
г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 178,70 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко
плащане до датата на подаване на иска в съда – 01.10.2019 г.
Исковeте са допустими, ищецът е активно
легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у
ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е
останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество
исковете са основателни по следните съображения:
Между страните не се спори
относно обстоятелството, че през периода посочен в исковата молба ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен
режим при сумирано отчитане на работното време. Спорно е дали при определянето
на възнаграждението за положения нощен труд през процесния период, са приложими
Кодексът на труда, и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1, 143 (по чл. 9, ал. 2 от Наредбата). Последният се определя с просто
пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143. Съгласно чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл.187 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Според разпоредбата на
чл.140 ал.2 от КТ, нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. Съгласно ал.1 изречение
второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна
работна седмица е 7 часа. В чл.187 ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази връзка
съдът счита, че приложението на чл.187 ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на
чл.140 ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за
който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат
полагани.
В цитираните две наредби
и по - конкретно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима към процесният
период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче, според съда, не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
на основание чл.46 ал.2 от ЗНА. Според текста на чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22,00ч. и 06,00ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0.25 лева. В чл.9 ал.2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по - горе
норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено по-горе. Тези разпоредби
- чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, се прилагат едновременно, т.е., при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
В случая очевидно е налице колизия между нормите на чл.179 ал.2 от ЗМВР
и чл.188 ал.2 от ЗМВР, последната от които разпоредби не е приложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00ч. и 06.00ч., се ползват със специалната закрила по
КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да
се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР
да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ. Нормата на чл.15 ал.3
от ЗНА предвижда, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високият по степен акт. В конкретният случай, горепосочените
наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на
размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска
стойност от КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да
бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен - т.е.
приложима е нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР.
При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, както вече се посочи, следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
защото в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ, по отношение заплащането на допълнителните
възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.
В настоящият случай следва
да се вземе предвид и разпоредбите на чл.9 „а“ ал.1 и ал.4 от НРВПО (Наредба за
работното време, почивките и отпуските) според които, при установяването на
сумирано изчисляване на работното време по чл.142 КТ работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, а когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според чл.9 „б“ ал.1 от НРВПО при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност
на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Съгласно чл.9 „г“ от НРВПО отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9 „б“, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при
липса на законово определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то
нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд. В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор
на поставения въпрос по дело С-262/20 г. - че не се налага приемане на
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други
мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях
нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В горепосоченото решение (т.79), СЕС е
посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се
в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея
цел (решение от 06.10.2021 г., Sumal, C-882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и
цитираната съдебна практика). Предвид изложеното съдът счита, че в случая при
липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане
на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа
по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от
страните и съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача. Видно от данните от експертното заключение налице
е положен от ищеца М.С.А.
извънреден труд за процесния период от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. общо 214 часа като
неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер на 1503,92 лева, в
какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение
по реда на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от ищеца извънреден труд за периода от
01.10.2016 г. до 01.10.2019 г. е следвало да бъде изплатен преди подаването на
исковата молба.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР (редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г.) за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г.
до 01.10.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1503,92 лева.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата
претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение. Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен съответен срок
по чл.187, ал.3 от ЗМВР, който не е спазен от него, тъй като по делото не се
доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове,
поставящи го в забава. На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока, в който e трябвало да се изплати съответното
възнаграждение и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да заплати на ищеца обезщетение
за забава в размер на законната лихва. В
предвид на това, акцесорната претенция за законна лихва е основателна
за периода от падежа на всяко изискуемо вземане. Размерът на мораторната лихва,
със съответното натрупване, според заключението по назначената и приета от страните експертиза
възлиза на общата сума от 178,70
лв. върху дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.10.2016 година до 01.10.2019 година, в който
размер иска за присъждането й
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а съгласно
чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 380 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника
чрез процесуалният му представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът
намира за неоснователно. Материалният интерес по настоящото производство след
изменение на исковете е общо 1682,62 лева, като съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на
сумата от 347,78 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 380
лв., т.е. малко над предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което
съдът не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковите
претенции и размера им, както и с оглед
процесуалните действия на ищеца и обстоятелството, че ищецът
е предявил с исковата си молба два иска.
В тази насока съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството
да не се отличава с фактическа или правна сложност, то по същото са предявени
два иска и извършените в хода на съдебното дирене процесуални действия са по
инициатива и проявена активност на ищцовата страна (назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214, ал.1 от ГПК
изменения в размера на исковите претенции), представена от пълномощникът на
ищеца писмена защита и явяване в съдебно заседание. С оглед на тези си съображения в случая, съдът
намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
се явява съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност
на настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната разпоредба за
намаляването му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното от ответната
страна възражение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
иска. В случая предвид направеното от процесуалният представител на ищеца
изменение на размера на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 380 лева, съгласно представения по делото
списък на разноските и предвид представените по делото доказателства – договор
за правна помощ, за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
380 лева. При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.
6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012 г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Крумовград дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 110,16
лева, както и направените по делото разноски във връзка с назначената по делото
ССЕ в размер на 80
лева, както и държавна такса в размер на 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция"
към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от директора, да заплати
на М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Т.Н., сумата
в размер на 1503.92 лв.(хиляда
петстотин и три лева и деветдесет и две
стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер
на 178,70 лв.(сто седемдесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца
следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 01.10.2019 г., до окончателното й
изпащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от
директора, да заплати на М.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Т.Н., разноски по делото, в размер на 380 лв.(триста и осемдесет лева).
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от
директора, да заплати сумата от 110,16 лв. (сто и десет лева и шестнадесет стотинки), представляваща общият размер на
дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 80 лв.(осемдесет лева) – представляваща разноски за
съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв.(пет лева) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Крумовград.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: