№ 68
гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110105557 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от юрисконсулт Б. Т. (пълномощник на управителите) на
03.05.2023 г. е депозирало във ВРС искова молба с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл.
415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД против ответника Р. М. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, с посочена цена на иска 1668.27 лв. (общ размер), от които: 1200 лв. - главница;
64.45 лв. -договорна възнаградителна лихва върху главницата; 403.82 лв. - законна лихва за
забава върху главницата.
Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдени факти и
обстоятелства: Във връзка с Разпореждането, получено на 24.04.2023 г., с което ищцовото
дружество било уведомено , че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
постъпило възражение от длъжника Р. М. Д., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс ,и в законоустановения срок, „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:
*** упражнява законовото си право да предяви иск, с който съдът да признае за установено
по отношение на ответника Р. М. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД,
ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1630/2023 по описа на Районен съд - Варна и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
По същество се твърди, че между страните „ К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на
кредитодател, и Р. М. Д., ЕГН ********** , в качество на кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № 931035 на 30.08.2017 г. по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
1
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование - Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит сочи
ищцовото дружество, че е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и
кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Ищцовото дружество намира, че от приложените към исковата молба Общи условия
и Договор за потребителски кредит № 931035 на 30.08.2017г., по безспорен начин се
установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал.
1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит , според ищцовото дружество , не бил сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор
бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от
ЗПК.
Твърди се от ищцовото дружество, че на 30.08.2017 г. длъжникът Р. М. Д., ЕГН:
********** сключил Договор за потребителски кредит 931035 с „К.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, по силата на който получил сумата от 1200 лв., срещу
което се съгласил да върне 8 броя вноски по 362,73 лева в срок до 10.02.2018 г., когато
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил
и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити
на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от„К.“
АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да
заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за
кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от
ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да
заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било
уговорено правомощие на „К.“ да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
На следващо място ищцовото дружество твърди, че с Договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б.
Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът бил уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От
представения исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания,сключен на
02.03.2021 г. между „К. „ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като цедент и „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***,
като цесионер, според ищцовата страна, се установявало, че страните постигнали
договореност цедентът да прехвърли станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било
договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна
част от договора.С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД прехвърлил на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***. Представената от ищцовата
страна извадка от Приложение № 1 удостоверявала, че вземането на „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 931035 било прехвърлено на
„А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, за сумата от 1668.27 лв. Връчването на съобщението за
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде
уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния
кредитор - цедент. Връчването на уведомлението, подчертава ищцовото дружество в
исковата си молба, че няма характер на лично и незаместимо действие, поради което било
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Позовавайки се на
константната съдебна практика, ищцовото дружество прави извод в исковата си молба , че
няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името
на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника
ответник на посочения от последния имейл адрес не е извършено надлежно, то ищцовото
дружество моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба.Твърди се от ищцовото дружество, че ответникът Р. М. Д., ЕГН: **********
не бил изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния
срок за погасяване на кредита, а и към момента на предявяване на исковата молба
задължението все още не било погасено.
С оглед наведените от ищцовата страна факти и обстоятелства, ищецът счита, че
следва съдът да приеме за установено , че ответникът Р. М. Д., ЕГН: **********, дължи на
„А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №1630/2023 г.,
а именно сумата в общ размер от 1668.27 лв., формирана както следва:главница в размер на
1200 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 64.45 лв. за период
от 10.10.2017 г. до 31.3.2017 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 403.82
лв. за период от 10.10.2017 г. до 10.02.2018 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.Претендираната сума за лихва за забава, пояснява ищцовото дружество, че
представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължала от Р. М. Д., ЕГН: ********** по силата на чл. 2, раздел Х „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при
забавяне на плащането на погасителна вноска Р. М. Д., ЕГН: ********** ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г., законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло
3
съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Предвид гореизложеното ищецът е основал и правния си интерес да сезира съда с
настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1668.27 лв.С оглед горните
твърдения ищецът е отправил и искането си до съда съгласно нормата на чл. 127, ал. 1 т. 5
ГПК. На основание чл. 78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в
производство разноски - държавна такса в размер на 78,45 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна
помощ.Отправено е искане ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца и сторените от
ищеца и по исковото производство на обща стойност 306,90 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените
доказателствени искания, ищецът моли да му бъде дадена възможност да вземе становище,
както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед
характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената
тежест. Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не
се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение срещу него.В подкрепа на твърденията и исканията си до съда ищецът е направил
доказателствени искания.
В изпълнение на дадените от съда указания ищцовото дружество е депозирало във
ВРС на 11.5.2023 г. по ел.път молба, подписана с КЕП, в която е прецизирало искането си до
съда , а именно:
Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. и П. В. - Управители, чрез
пълномощника ю.к. Б. Т. е сезирало съда с предявени обективно, кумулативно съединени
специални положителни установителни искове против ответника Р. М. Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искането да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде
признато за установено , че в полза на ищцовото дружество съществуват паричните
вземания , за които заповедният съд е издал Заповед № 676 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.2.2023 г. по ч.гр.дело № 1630 по описа на съда за 2023 г.:
сумата 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща главница, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № 931035/30.08.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и Р. М.
Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен
между „А. Т.“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
13.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,сумата от 64,45 лв. (шестдесет
и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва до
Договора за кредит за периода от 10.10.2017 г. до 10.05.2018 г. , сумата от 403,82 лв.
(четиристотин и три лева и осемдесет и две стотинки),представляваща обезщетение за
забава по Договора за кредит, считано от 10.10.2017 г. до 23.02.2021 г.- вземане,
произтичащо от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №
931035/30.08.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и Р. М. Д., обезпечен чрез Договор за
предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и длъжника,
вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., на основание чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
С Определение № 8136/06.07.2023 г. исковият съд е приел, че е налице хипотезата на
чл. 47, ал.6 ГПК, поради което е взел решение за предоставяне на правна помощ на
ответника под формата на особено процесуално представителство, като е определил и
размера на депозита, който е следвало да внесе ищеца.С Определение № 9280/3.8.2023 г.
исковият съд е назначил адвокат В. Р. В. от АК Варна в качество на особен представител на
4
ответника и разпоредил връчване на преписа от искова молба по чл.131 ГПК чрез особения
представител на ответника.
По делото, на 04.09.2023 г., в срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор,
регистриран под вх. № 65392, подаден от адв.В.В. в качеството на особен представител на
ответника Р. Д..
В ОТГОВОРА на искова молба се съдържат следните оспорвания и възражения:
На първо място по отношение на допустимостта : ответникът намира така
предявеният иск за недопустим. Същият изхождал от лице, което няма процесуална
легитимация. Искът бил подаден от „А. Б. Б.“ ЕООД - София. В исковата молба били
наведени твърдения, че с Договор за цесия от 02.03.2021г. ищцовото дружество придобило
вземания от „К.“ АД и „А. Т.“ ЕООД- София, в това число и вземане, произтичащо от
Договор за кредит № 931035 от 30.08.2017г. със страни „К.“ АД и Р. М. Д.. Доказателства, от
които да е видно, че действително в Договора за цесия е включен и горепосоченият договор
за кредит , обаче липсвали, тъй като единствено в параграф 2, алинея 5 от Договора за
продажба и прехвърляне на вземания било посочено, че вземанията на Цедент 1 са 594 броя,
а на Цедент 2 - 4111 броя. Липсвали доказателства, че Договора за кредит, по който страна е
Р. Д. е предмет на Договора за цесия. В тази връзка ответникът ,чрез адв.В.В. счита, че по
отношение на „А. Б. Б.“ ЕООД не е налице активна процесуална легитимация, тъй като
нямало доказателства, че между ищеца в настоящото производство и ответника има валидно
облигационно правоотношение. Нещо повече: представеният договор за продажба и
прехвърляне на вземания не представлявал годно доказателство и не бивало да бъде ценен
като такова, тъй като нито бил в оригинал, нито в заверено копие. В тази връзка ответникът
оспорва истинността му. С оглед всичко горепосочено ответникът счита, че така
предявеният иск е недопустим.
На второ място: искът ответникът намира за неоснователен и недоказан.
Производство по делото било образувано след подадено Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на ищеца, с което било поискано съдът да издаде
Заповед за изпълнение за сумата от 3922.40лв, от които 1200 лв.главница и 1708.50
възнаграждение по договор за представяне на поръчителство. Посочено било, че между „К.“
АД и Р. Д. бил сключен Договор за кредит №931035 по силата, на който последният
получил сумата от 1200 лв. срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 362.73лв. в
срок до 10.02.2018г., съгласно погасителният план като бил фиксиран и лихвен процент в
размер на 41.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Посочено било, че в
изпълнение на Договор за поръчителство „А. Т. „ ЕООД на18.02.2021г. погасило дължимите
от Р. Д. към „К.“ АД суми. Със свое Разпореждане №5820/14.02.2023г. съдът приел, че
претенцията за сумата, претендирана по договора за поръчителство е неоснователна и издал
Заповед за изпълнение на парично задължение №676/14.02.2023 единствено за сумата от
1200 лв.- представляваща главница по Договор за кредит №931035, ведно със законната
лихва, сумата от 64.45 - представляваща възнаградителна лихва, сумата от 403.82 лв. -
обезщетение за забава и сумата от 54.63 лв. -разноски. Със свое Разпореждане
№15091/24.04.2023г. съдът указал на заявителя, че има възможност да предяви осъдителен
иск, като същият се е възползвал от тази и възможност като подал искова молба с цена на
иска 1668.27лв. В уточняваща молба ищцовото дружество конкретизирало, че претенцията в
размер на 1200 лв. представлява главница, произтичаща от Договор за потребителски
кредит № 931035, сключен между „К.“ АД и Р. М. Д.. Към исковата молба били приложени
и доказателства.
Въз основа на изложеното, ответникът е обобщил: на първо място: всички приложени
писмени доказателства представлявали ксерокопия. В тази връзка оспорва тяхната
истинност и авторство. На второ място - дори и да се приемело, че има сключен договор за
кредит между „К. „ АД и Р. Д., то върху същият се разпознавали само два подписа и за двете
страни. Поради обстоятелството, че адв.В.В. е назначен за особен представител на ответника
заявява, че не познава същия и няма представа как изглежда подписът му. Дори и да се
приемело, че единият подпис е негов - то тогава счита адв.В.В., че договорът е
5
недействителен, тъй като към него момент представляващи „К." АД били двамата
изпълнителни директори - С. Я. и Г. К. като същите представлявали дружеството заедно.
Това се установявало от справка в Търговският регистър, от която било видно, че с Решение
взето на заседание на Съвета на директорите на „К. „ АД от 22.06.2016г. С. Я. и Г. К. само
заедно могат да представляват дружеството. Извод за това обстоятелство можело да се
направи и от самия Договор за кредит - в същия било посочено, че дружеството се
представлява заедно от изпълнителните директори. Също така счита адв.В.В., че Договор за
потребителски кредит №931035/30.08.2017г. е недействителен, тъй като същият не отговаря
на императивните изисквания на чл. 11, ал.1 т.9, 10 и 11 и на чл.12, ал.1, т.7, 8 и 9. ЗПК) .По
делото било приложено Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № 931035.
Ответникът оспорва това писмено доказателство. Същото нямало автор, не било подписано
от нито една от страните, респективно не представлявало годно писмено доказателство.
Освен това в същото приложение като общ размер на предоставеният кредит била посочена
сумата от 2500 лв., а съгласно погасителният план следвало да се заплатят 8 месечни вноски
за периода октомври 2017-май 2018г. За сравнение - и по частното гражданско дело, а и в
настоящото производство, ищцовото дружество твърдяло, че вземането по Договор за
потребителски кредит 931035 е в размер на 1200лв, а не на 2500 лв. Нещо повече - видно
било от Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, че длъжникът следвало да
изплати дължимото на 8 равни вноски до февруари 2018г, а не както е посочено в
Приложението - май 2018г. С оглед всичко горепосочено счита адв.В.В., че приложеното
Приложение не е част от договора за потребителски кредит, респективно същият не
съдържал всички реквизити, което пък го правело недействителен. В тази връзка счита
адв.В.В., че искът е неоснователен и недоказан.
На следващо място в отговора на искова молба адв.В.В. сочи, че в заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение в т.12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“
процесуалният представител на ищеца посочил, че по силата на Договор за потребителски
кредит № 91035 на Р. Д. била предоставена сума в размер на 1200 лв., срещу което Р.Д. се
съгласил да върне 8 броя вноски по 362.73лв. или сума в размер на 2901.84 лв. Същото
твърдение било залегнало и в исковата молба. Въз основа на горните сравнения, ответникът
чрез адв.В.В. счита, че в настоящият случай не са спазени изискванията на чл. 19, ал.4 от
ЗПК.
В исковата молба били наведени и твърдения, че длъжникът бил уведомен за
цедирането на вземането като бил уведомен затова по електронна поща. Ответникът оспорва
това твърдение. Въпреки, че в приложенията на исковата молба изрично било посочено, че
като писмено доказателство по делото се прилага заверен препис от Уведомление за цесия -
то такова липсвало. В тази връзка твърди ответникът, че уведомяването му не е доказано,
респективно - същият изобщо не е бил уведомен за цедирането на вземането.
На следващо място с отговора на искова молба изрично е направено и възражение, че
вземането не се дължи, поради изтекла погасителна давност. Първоначалното заявление
било подадено на 13.02.2023г., а падежа за последната вноска от кредита, така както било
посочено в Заявлението бил на 10.02.2018г. В настоящият случай изтекли повече от 5
години по отношение на главницата и вземането било погасено по давност.
Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на лихвите, които се претендират, поради обстоятелството, че изтекли повече от 3 години
досежно периода, за който се претендират. В настоящото производство не били представени
доказателства, че давността е била прекъсвана или спирана.С оглед всичко горепосочено,
ответникът представляван от адв.В.В. моли съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцовото дружество. В
условията на евентуалност моли за отхвърляне на така предявения иск като неоснователен
и недоказан.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът е представил
заверени справки от ТР към АВ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.12.2023 год.ищцовото
дружество , редовно уведомено, не изпраща представител. С молба-становище ,вх.рег.№
6
85088/13.11.2023 г. ищцовото дружество, процесуалния представител на ищеца - ю.к. Е. Л., е
посочила, че не може да се яви в насроченото съдебно заседание, като не се възразява да
бъде даден ход на делото. Поддържа изцяло исковата молба, а във връзка с депозирания
отговор е изразено становище. В случай, че ответникът направи възражения, които не са
преклудирани, се желае предоставяне на възможност за запознаване със същите и при
необходимост, за ангажиране на други доказателства. Обективирано е искане по чл. 78 от
ГПК за присъждане на сторените разноски, като се моли да бъде изпратен препис от
протокола от днешно съдебно заседание на посочена електронна поща.Към молба-
становище вх.рег.№ 85088/13.11.2023 г.е приложено пълномощно и разписка за извършено
плащане № 2000000133720341/31.08.2017 г.
В същото съдебно заседание ответникът, не се явява, представлява се от назначения
му от съда особен представител - адв.В.. В хода на спора по същество адв.В. моли съда да
отхвърли така предявения иск по подробните съображения изложени в писмения отговор.
Отделно от горното , адв.В. още веднъж подчертава , че по делото не са били представени
доказателства, че точно процесното вземане било цедирано към „А. Б. Б.“ ЕООД нито
доказателства, въпреки изричното предоставяне на такава възможност, на заверени преписи
на документи в оригинал. С оглед горното и адв.В. моли за Решение в този смисъл. Моли да
му бъде издаден РКО.По искането на адв.В. за изплащане на дължимата се сума за
осъществено процесуално представителство, съдът се е произнесъл в откритото съдебно
заседание , разпореждайки издаването на РКО в полза на адв.В. за внесения за целта депозит
от страна на ищеца и РКО е издаден .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със
становищата на страните, на база приложимия закон , съгласно чл. 235 и чл. 236 ГПК
приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА
следното :
Районен съд Варна е сезиран с искова молба, предявена на дата 03.05.2023 г. по
ел.път , подписана с КЕП от ищцовата страна А. Б. Б. ЕООД, чрез юрисконсулт Б. Т. против
ответника Р. М. Д., надлежно уточнена с молба от 11.05.2023 г. /л. 44/.
РС Варна е квалифицирал исковите претенции с които е сезиран с доклада по делото,
обявен за окончателен, без възражения на страните, с правно основание чл.422 ,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Исковият съд е приел , че производството по така предявените ОСИ специални
положителни установителни искове е процесуално допустимо, т.к. исковата молба е
депозирана в рамките на предоставения от заповедния съд на заявителя срок и е налице
пълна идентичност между страните по заповедното и по исковото производство, размерите
и основанията и периодите , за които е водено заповедното производство и исковото .
С доклада по делото, в изпълнение на нормата на чл. чл.146, ал.1, т.5 ГПК , исковият
съд е разпределил тежестта на доказване , като е обявил на страните, че доказателствената
тежест по отношение на подлежащите на доказване факти в процеса се разпределя както
следва:
В тежест на ищеца съдът е възложил да докаже при условията на пълно и главно
доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 931035/30.08.2017 г., с
твърдяното в исковата молба съдържание между „К.“ ЕАД и Р. М. Д., обезпечен чрез
Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и
длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., предоставянето на кредитната
сума на кредитополучателя (по твърдения в исковата молба начин);настъпването на
изискуемостта на задълженията по договора; размерите и периодите на претендираните
вземания;придобиването на описаните в исковата молба вземания с договор за цесия от
2.3.2021 г. В тежест на ищеца е било възложено и установяването и доказването на
твърденията, че по негово заявление по чл.410 ГПК ВРС е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника, че заповедта се счита връчена по реда
7
на чл. 47, ал.5 ГПК и че в преклузивния срок по чл.415 ГПК е предявен специалния
установителен иск.В тежест на ищеца, предвид оспорванията в отговора на искова молба,
съдът е възложил да установи и докаже, че договора за потребителски кредит е
действителен, отговарящ на изискванията на закона /ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР/; вкл. и че
договора за кредит е бил сключен с длъжника -ответник от лица , разполагащи с надлежното
право да сключват договори за кредит от името на кредитодателя. В тежест на ищеца е
възложено и да ангажира доказателства за надлежно уведомяване на длъжника по реда на
чл. 99 ЗЗД за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит и за спиране и
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответника ,съдът е приел, че не следва да се възлага доказателствена
тежест, предвид въведените с отговора на исковата молба възражения.
Още с проекта за доклад, съдът е предоставил изрична възможност на ищеца, след
запознаване с отговора на искова молба да заяви дали ще се ползва от всички оспорени от
ответника документи и да представи заверени за вярност с оригинала копия. Съдът е обявил
на страните с проекта за доклад, че по евентуално откриване на производство по оспорване
на документ по реда на чл.193 ГПК ще се произнесе едва след становище на ищеца по
отговора на искова молба.Изрично исковият съд, с проекта за доклад по делото, е указал на
ищеца, че ако не изрази становище по отговора на искова молба в частите в които
ответникът е оспорил истинността на всички документи, съдът ще приложи нормата на чл.
161 ГПК.
При така разпределената тежест на доказване , на база приобщените по делото
писмени доказателства, съдът приема за установено и доказано следното :
Исковото производство е продължение на предходно образуваното по заявление на
ищцовата страна заповедно производство.
От приобщеното към исковото производство заповедно дело - ч.гр.д.№ 1630/2023 г.
по описа на РС Варна , ХLII -ри състав , несъмнено се установява и доказва факта, че на дата
13.02.2023 г. във ВРС по ел. път е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от заявителя А. Б. Б. ЕООД против длъжника Р. М. Д.
за вземанията вписани в т.9 и 12 от заявлението. Към заявлението на листи от 6 до 39 от
заповедното дело са били представени незаверени за вярност с оригинала копия на
документи, на които ищцовата страна е основала заявлението си.
С Разпореждане № 5820/14.02.2023 г. заповедният съд по ч.гр.д. № 1630/2023 г. по
описа на РС Варна е приел, че заявлението подлежи на частично уважаване и частично
отхвърляне , като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за сумите 1200 лв. главница , 64.45
лв. възнаградителна лихва за периода 10.10.2017 - 10.05.2018 г. , 403.82 лв. обезщетение за
забава за периода от 10.10.2017 г. до 23.02.2017 г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 13.02.2023 г. - вземания,
произтичащи от следните обстоятелства - Договор за потребителски кредит №
931035/30.08.2017 г. сключен между „К.“ ЕАД и Р. М. Д. ,обезпечен чрез договор за
предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г. сключен между „А. Т. „ЕООД и длъжника,
вземанията по които са прехвърлени на А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба на
вземания / цесия / от 02.03.2021 г.
В останалата част : за сумата от 1708.50 лв. възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г. сключен между „ А. Т. „ ЕООД и длъжника ,
вземането по който е прехвърлено на А. Б. Б. ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия / от 2.3.2021 г., сумата от 545.63 лв. - обезщетение за
забава по договора за поръчителство, считано от 23.2.2021 г. до 2.3.2021 г. , заповедният съд
е отхвърлил заявлението на основание чл. 411, ал.2 т.2 и т. 3 ГПК .
Видно от материалите по делото , заповедта по чл.410 ГПК № 676/14.02.2023 г.
издадена от РС Варна , ХLII - ри състав по ч.гр.д.№ 1630/23 въз основа на цитираното по-
горе разпореждане не е била връчена лично на длъжника, а се счита връчена при условията
8
на чл. 47, ал.5 ГПК .От материалите по заповедното дело също се констатира, че
разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част не е било обжалвано от заявителя
в срок .
Установява се още от заповедното дело , че с Разпореждане № 15 091/24.04.2023 г.
заповедният съд е дал указания до заявителя за възможността да предяви специалния си
положителен установителен иск за установяване съществуването на паричните вземания за
които е издадена в негова полза Заповедта по чл.410 ГПК и осъдителен иск, за вземанията ,
за които заповедния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК / л.56 от заповедното дело / . От приложените по заповедното дело писмени
доказателства, както и от исковата молба по която е образувано исковото производство се
установява факта , че заявителят е упражнил правото си в срока по чл. 415 ГПК да предяви
пред ВРС исковете си за установяване със СПН съществуването на паричните вземания за
които в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
С оглед горното , а и след прецизирането на петитума на иска, исковият съд намира
че е надлежно и допустимо сезиран с ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1, вр. чл. 415,ал.1 ГПК и
чл. 86 , ал.1 ЗЗД.
За преценка на основателността и доказаността на исковите претенции , съдът следва
да анализира в съвкупност и поотделно ангажираните по делото от ищцовата страна
писмени доказателства - представените с исковата молба копия на: пълномощно; Общи
условия за предоставяне на кредити на „К.“; Договор за потребителски кредит №
931035/30.08.2017 г.; Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит №
931035/30.08.2017 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен
между „А. Т.“ ЕООД и Р. М. Д.; Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство; Договор за поръчителство от 30.08.2017 г., сключен между „К.“ АД и „А. Т.“
ЕООД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 30.08.2017 г.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 02.03.2021 г. и представеното с молла от 13.11.2023 г. копие от разписка за
извършено плащане от Кридисимо към Р. Д. на сумата от 1205.17 лв. от дата 31.08.2017 г. и
копие от счетоводна справка от А. Т. ЕООД към 23.02.2021 г. по клиент 931035. /л. 93 - ти
от делото / .
Исковият съд, сравнявайки твърденията на ищцовата страна в заповедното
производство и в исковото, приложените по делото от ищеца копия на документи , намира
за изцяло основателни наведените от особения представител на ответника възражения в
отговора на искова молба .
В срока по чл.131 ГПК ответникът , чрез назначеният му особен представител - адв.В.
от АК Варна е оспорил истинността и авторството на представените от ищеца с исковата
молба копия на документи .
В условията на евентуалност, дори и да се приеме, че има сключен договор за кредит
между „К. „ АД и Р. Д., адв.В. е подчертал, че върху този договор се разпознавали само два
подписа и за двете страни. Дори и да се приемело, че единият подпис е на Р. М. Д. - то тогава
счита адв.В.В., че договорът е недействителен, тъй като към него момент представляващи
„К.“ АД били двамата изпълнителни директори - С. Я. и Г. К. като същите представлявали
дружеството заедно.
Също така счита адв.В.В., че Договор за потребителски кредит №931035/30.08.2017г.
е недействителен, тъй като същият не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал.1
т.9, 10 и 11 и на чл.12, ал.1, т.7, 8 и 9. ЗПК) .По делото било приложено Приложение №1
към Договор за потребителски кредит № 931035. Ответникът е оспорил това писмено
доказателство. Същото нямало автор, не било подписано от нито една от страните,
респективно не представлявало годно писмено доказателство. Освен това в същото
приложение като общ размер на предоставеният кредит била посочена сумата от 2500 лв., а
съгласно погасителният план следвало да се заплатят 8 месечни вноски за периода октомври
9
2017-май 2018г. За сравнение - и по частното гражданско дело, а и в настоящото
производство, ищцовото дружество твърдяло, че вземането по Договор за потребителски
кредит 931035 е в размер на 1200лв, а не на 2500 лв. Нещо повече - видно било от
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, че длъжникът следвало да изплати
дължимото на 8 равни вноски до февруари 2018г, а не както е посочено в Приложението -
май 2018г. С оглед всичко горепосочено счита адв.В.В., че приложеното Приложение не е
част от договора за потребителски кредит, респективно същият не съдържал всички
реквизити, което пък го правело недействителен.
В срока по чл.131 ГПК ответникът , чрез адв.В. изрично е релевирал възражение за
изтекла погасителна давност. , като е подчертал, че първоначалното заявление било
подадено на 13.02.2023г., а падежа за последната вноска от кредита, така както било
посочено в Заявлението бил на 10.02.2018г., поради което е изтекъл 5 годишния давностен
срок по отношение на главниците и 3 годишния по отношение на лихвите.
Исковият съд, констатира, че ищцовата страна „А. Б. Б.“ЕООД , твърди , че има
качество на частен правоприемник на първоначалния кредитор на длъжника, позовавайки се
на договор за цесия от 2.3.2021 г. сключен с цедентите „К. „ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД ,
придобил правата на цедентите по договора, сключен между длъжника Р. М. Д. и К. ЕАД -
договор за кредит № 931035 / 30.08.2017 г. В заповедното производство „А. Б. Б. „ ЕООД е
посочило, че по цитирания договор за кредит длъжникът е следвало да върне „ сумата от
1200 лв. „ / т.12 от заявлението / „ на 8 броя вноски по 362.74 лв. в срок до 10.02.2018 г. ,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1 , съдържат погасителен
план , неразделна част от договора „
С оглед тези твърдения се налага и извод, че ако се приеме, че на дата 31.08.2017 г.
ответникът е сключил договор за кредит с частния праводател на ищеца- кредитора К. ЕАД ,
че договора е заведен под номер 931035 , то следва че по силата на този договор длъжникът
- сега ответник е получил заемна сума от 1200 лв., която е следвало да върне на 8 месечни
вноски, при краен падеж на договора 10.02.2018 г./ т. 12 от заявлението абзац първи, л. 4 -ти
от заповедното дело / . При това положение, се оказва че заявлението на заявителя е
подадено в съда на дата 13.02.2023 г. или два дни след изтичането на давностния срок от пет
години за главниците и от три години за лихвите съгласно нормите на ЗЗД и само на това
основание искът подлежи на цялостно отхвърляне .
Спорен обаче остава въпроса на дата 31.08.2017 г. Р. Д. какъв точно договор е
сключил с К. ЕАД .Това е така, т.к. в приложените към заявлението а и към исковата молба
само копия от документи се сдържат различия относно размера на заетата сума.Според
твърденията на самия заявител заетата сума е 1200 лв., а според приложение 1 - към ДПК №
931035 / 30.08.2017 г.общия размер на предоставения кредит е 2500 лв./ л.17 от заповедното
дело /.
В приложеното на л. 93 - ти също копие от генериран документ от eРеу се съдържат
информация за предоставена на 31.08.2017 г сума от 1200 лв. от“К.“ЕАД към Р. Д. .
Разликата между главницата - 1200 или 2500 лв., разликата в датата на договора за кредит
/макар и с един ден / , липсата на каквито и да е други доказателства ангажирани от ищеца ,
води до обективна невъзможност да бъде прието за установено по еднозначен начин за какъв
размер на сума и при какви условия точно е бил сключен ДПК между длъжника и“ К. „ЕАД
, поради което и съдът намира иска на ищеца само въз основа на тези констатации за
неоснователен и недоказан .
На следващо, но не последно по степен на важност място, съдът се придържа изцяло
към задължителната за настоящата съдебна инстанция практика на касационната инстанция,
като намира че по делото ищецът, въпреки дадените му указания и възможност, не е сторил
необходимото за да докаже и основанията и размерите на исковете си . Макар и съдът
изрично да е предоставил възможност на ищеца да се запознае с отговора на искова молба и
оспорванията на автентичност и на истинност на представените от ищеца копия, в молбата
си становище , докладвана от съда в о.с.з. ищецът дори не е заявил, че ще ползва от
оспорените документи и не е представил поне заверени за вярност с оригинала копия ,
10
въпреки че съдът е посочил , че при непредставяне на оригиналите ще приложи нормата на
чл.161 ГПК .
По същество както в исковото , така и в заповедното производство се съдържат само
незаверени копия на документи .Процесуалното бездействие на ответника да заяви дали ще
се ползва от оспорените като неистински документи и непредставянето на оригинал или
поне заверено копие обуславя извод за неоснователност на иска, т.к. не е доказана
твърдяното заемно правоотношение между ответника и кредитора .В същия смисъл са
мотивите на ВКС обективирани в Решение от 18.11.2024 г. по гр.д. № 17/ 2004 г. на Второ
гражданско отделение , с докладчик съдията Борислав Белазелков.Съгласно цитираното
Решение : „ В случай на оспорване на истинността на документ, страната, която се позовава
на него, трябва да представи оригиналът за изследване. След като оригиналният документ не
е представен, оспорването е проведено успешно.“
Въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че ищецът не установил и доказал
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка
обективирана в действителен и автентичен договор за потребителски кредит, сключен
между ответника и цесионера , поради което и искът подлежи на цялостно отхвърляне както
в частта за главниците , така и за акцесорните вземания.
При направения от съда извод за неоснователност и недоказаност на иска, съдът не
присъжда съдебно -деловодни разноски в полза на ищеца в исковото и в заповедното
производство, т.к.разноски в този случай съгласно чл. 78, ал.3 ГПК се дължат в полза н
ответника .Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което и съдът
не присъжда разноски съгл. чл. 78, ал.3 ГПК.
На последно място : по отношение на възнаграждението на особения представител на
ответника, съдът отчита факта, че на 13.12.2023 г., в изпълнение на разпореждането на съда
от о.с.з., в полза на адв.В. е издаден РКО за сумата от 466.83 лв.- внесения от ищццовата
страна депозит .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно, кумулативно съединени специални
положителни установителни искове от ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** ,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрисконсулт Б. Т.
(пълномощник на управителите) против ответника Р. М. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, с искането да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде
признато за установено , че в полза на ищцовото дружество съществуват паричните
вземания , за които заповедният съд е издал Заповед № 676 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.2.2023 г. по ч.гр.дело № 1630 по описа на съда за 2023
г.: СУМАТА от 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща главница, произтичаща
от Договор за потребителски кредит № 931035/30.08.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и Р.
М. Д., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен
между „А. Т.“ ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 13.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,СУМАТА от 64,45 лв.
(шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна
лихва до Договора за кредит за периода от 10.10.2017 г. до 10.05.2018 г. СУМАТА от
403,82 лв. (четиристотин и три лева и осемдесет и две стотинки),представляваща
обезщетение за забава по Договора за кредит, считано от 10.10.2017 г. до 23.02.2021 г.-
вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №
931035/30.08.2017 г., сключен между „К." ЕАД и Р. М. Д., обезпечен чрез Договор за
предоставяне на поръчителство от 30.08.2017 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и длъжника,
11
вземанията по които са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., като неоснователни и недоказани , на
основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните, в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа ,пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12