МОТИВИ
към Присъда № 132/12.07.20** г. по
НОХД № 358/2018 г. на Районен съд – гр.
Тутракан
гр. Тутракан, 12.02.2020 г.
Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1
от НПК излага мотивите си към Присъда № 132/12.07.20** г. по НОХД № 358/2018 г., постановена в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (р.с.)
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
1. П.П. (с.з.)
|
|
|
2. С.Г. (с.з.)
|
Производството е проведено
по реда на глава двадесета от НПК.
1. Привличането подсъдимият като обвиняем е извършено с Постановление от **.05.2016 г. (л.
34 от ДП).
2. Делото е първоначално
образувано по Обвинителен акт от 04.08.2016 г. на Районна прокуратура –
гр. Тутракан (ТнРП) по досъдебно производство (ДП) № 3623М-269/2015 г. по
описа на РУ на МВР - гр. Тутракан. По делото е постановена Присъда № 147/06.07.2017 г. по НОХД № 308/2016 г. на
ТнРС. Присъдата е отменена с Решение № **/26.09.2018 г. по ВНОХД № 172/2018
г. на Окръжен съд – гр. Силистра и делото е върнато на първоинстанционния съд
за ново разглеждане, от друг състав.
3. Повдигнати са обвинения са срещу: С. Р.Т.,
ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
осъждан, неженен, неработещ, в това, че:
3.1. на 13.10.2015 г. в гр.
Главиница, обл. Силистра, в двора на частен дом, намиращ се на ******, в условията
на опасен рецидив, причинил чрез удар с кол в областта на устата средна телесна повреда на Д.А.Д. от с. гр., изразяваща се в
избиването на 3 бр. горни фронтални зъба,
довело до трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване и
дъвчене и на говора - престъпление по чл.
131а, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК;
3.2. на 13.10.2015 г. в
гр. Главиница, обл. Силистра, противозаконно
повредил и унищожил чужди движими вещи:
3.2.1. преден ляв фар, преден ляв мигач, декоративна решетка (унищожени) и вентилатор на климатик (повреден)
на л. а. марка „***”, с рег. № ***, собственост на св. Г.А.Ф. ***,
с което причинил имуществена щета общ в размер от 385 лв. и
3.2.2. преден ляв фар,
преден ляв мигач и заден ляв
стоп на л. а. марка „***”, модел „**” с рег. № ****, собственост на Д.А.Д., с което причинил имуществена щета общ в
размер от 175 лв.;
или общо 560 лв. за двете
щети - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
4. Прокурорът в хода на съдебното производство поддържа повдигнатите обвинения.
5. Защитата на подсъдимия и самия подсъдим пледира, че е невинен.
5.1. Като защитник е упълномощен
адв. А.Б..
5.2. Образувано е административнонаказателно производство за причинява-нето на ПТП,
свързано с процесните автомобили и дата. Издадено е наказателно постановление.
С Решение № 8/18.02.2016 г. по АНД № 299/2015 г. на ТнРС, влязло в сила на
06.10.2016 г., наказателното постановление е отменено (л. 169 от НОХД № 308/2016 г. на ТнРС). С влизането в сила на съдебното
решение са отпаднали последиците на образуваното административнонаказателно
производство и е открита възможността за реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
От фактическа страна
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
I. Общи положения
6. По делото са изслушани показанията на свид:
6.1. В.Д.К. (л. 60 и л. 164 от н. д. ), като
на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК са прочетени показанията му, дадени по НОХД
308/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан в проведеното на 03.04.2017 г.
открито с. з. (л. 139 от НОХД 308/2016
г.);
6.2. И.Е.А. (л. 60 от н. д.);
6.3. Г.А.Ф. (пострадал) (л. 62 от н.
д.);
6.4. Д.А.Д.
(пострадал) (л. 62, л. 111 и л. 209 от. н. д.);
6.5. В.М.В.
(служител на ЦСМП) (л. 62 от н. д.);
6.6. Д.П.Л.
(служител на ЦСМП) (л. 63 от н. д.);
6.7. П.М.С.
(служител на РУ на МВР) (л. 63 от н. д.);
6.8. А.Г.А.
(син на постр.
Ф.) (л. 63 от н. д.), като на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията
му, дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан в проведеното на 05.12.2016
г. открито с. з. (л. 75 на гърба от НОХД
308/2016 г.);
6.9. К.И.М.
(съпруга на постр.
Ф.) (л. 63 от н. д.), като на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията ѝ,
дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан в проведеното на
05.12.2016 г. открито с. з. (л. 75 на
гърба от НОХД 308/2016 г.);
6.10. С. И. Н. (л. 64 от н.
д.), като на осн. чл. чл. 281, ал. 1,
т. 2 от НПК са
прочетени показанията му, дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр.
Тутракан в проведеното на 30.01.2017 г.
открито с. з. (л. 107 на гърба и л. 108
от НОХД 308/2016 г.);
6.11. Н.Т.Н.
(л. 64 от н. д.), като на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията
му, дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан в проведеното на 30.01.2017 г. открито с. з. (л. 108 от НОХД 308/2016 г.);
6.12. В.П.А.
(майка на постр.
Д.) (л. 64 и 209 от н. д.), като на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК са прочетени показанията ѝ,
дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр. Тутракан в проведеното на 05.12.2016 г. открито с. з. (л. 76 на гърба и 77 от НОХД 308/2016 г.);
6.13. А.
Д.А. (баща на постр.
Д.), починал, поради което на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 4
от НПК са
прочетени показанията му, дадени по НОХД 308/2016 г. на Районен съд – гр.
Тутракан в проведеното на 05.12.2016 г.
открито с. з. (л. 76 от НОХД 308/2016 г.);
6.14. Е.С.Р.
(л. 102 от н. д.).
7. По делото са приети заключенията на назначените:
7.1. Съдебна медицинска
експертиза (СМЕ) (л. 59 и сл. от ДП № 269/2015
г на РУ на МВР – гр. Тутракан) и комплексна съдебна медицинска експертиза
(КСМЕ) (л. 66 и сл. от ДП 269/2015 г.).
7.2. Съдебна експертиза на
веществени доказателства - биологична (СБЕ)
№ 5 (л. 1** и сл. от НОХД № 308/2016 г.
на ТнРС);
7.3. Съдебна трасологична
експертиза (СТЕ) (л. 122 и сл. от НОХД № 308/2016 г. на ТнРС);
7.4. Съдебна психиатрична
експертиза на свид. А. (СПЕ-1) (л. 178 и сл. от НОХД №
308/2016 г. на ТнРС);
7.5. Съдебна ценова експертиза (СЦЕ) (л. 44 и сл. от ДП № 269/2015 г.) и допълнителна съдебно – ценова
експертиза (ДСЦЕ) (л. 78 и сл. от ДП № 269/2015 г.);
7.6. Съдебна психиатрична
експертиза на свид. К. (СПЕ-2) (л. 91 и сл. от н. д.);
8. Съдебна ДНК - експертиза (СДНКЕ) (л. **3 и сл. от н. д.)
II. Относно нанесената телесна
повреда
Относно участието на подсъдимия в деянието
9. За периода 2010 г. - 2015
г. в РУ на МВР - гр. Тутракан няма постъпили жалби от свид. Д. срещу подсъдимия
и обратно (л. 85).
10. Свид. Д. твърди че бил в
казино, където говорил със свид. Р. След това си тръгнал. Било след дванадесет
часа, вечерта. (според свид. Н.Н. между дванадесет и
един часа). Според свид. Н. и Р. свид. Д. бил във видимо нетрезво състояние.
11. Свид. Д. сочи, че колата му
била спряна от другата страна на казиното. Видял, че към него приближава
трактор. Изчакал го да премине. Тракторът се насочил директно срещу свидетеля. Свид.
Д. запалил колата и карал около километър на заден ход, за да избегне сблъсъка.
Трактора бил шофиран от подсъдимия.
12. Свид. Д. се обадил на Единен
европейски номер (ЕЕН) „112”. Когато обяснил, че го гони трактор, операторът го
попитал дали не е пиян или дрогиран. Изводът, че обаждането не квалифицирано
като сериозно от операторът на ЕЕН „112” и от дежурния служител в РУ на МВР -
гр. Тутракан, се подкрепя и от изслушаният в съдебно заседание запис от
проведения телефонен разговор (л. 113 от
н. д.), предоставен на компактдиск (л.
76 от ДП).
13. Свид. Д. се отправил към
дома си, като в център на селото отново срещнал подсъдимия, който управлявал негов
автомобил. Свид. Д. завил, но имал усещането, че подсъдимият го гони.
14. Свид. Д. паркирал пред дома
си и влязъл в двора на къщата. Решил да погледне през уличната порта дали
подсъдимият не продължава да го гони. Тогава подсъдимия го ударил със „сопа”. Двамата
се сбили. Подсъдимия ударил свид. Д. няколко пъти с дървената пръчка в областта
на главата, гърба и на други места. Един или два от ударите попаднали в
областта на зъбите. Тоягата била подобна на тази, иззета по делото като
веществено доказателство.
15. Свид. Д. започнал да вика
баща си - свид. А. А.. Последният и свид. В. А. се събудили. Свид. А. А. излязъл
от къщата. Подсъдимия посегнал да удари свид. А., но последният хванал дървената
пръчка и тя паднала на земята.
16. Според свид. Д. и свид. В. А.
подсъдимият побягнал през градинката, където останали маратонките му.
17. Свид. М. също е видяла кръв
по лицето на свид. Д., когато е излязла да провери какво се е случило с техния
автомобил (вж. т. 41).
18. Последвали нови три
обаждания до ЕЕН „112” (л. 114 от н. д.),
след което адресът бил посетен от екипи на МВР и ЦСМП.
19. Свид. В. и Л. (служители на
ЦСМП) посетили адреса около два, два и половина часа. Масата и столовете били
обърнати, имало кръв и едно „дърво”, около 60 - 70 см. Потърпевшия бил окървавен
и с избити два зъба. Имал рана от лявата страна на главата, като ръката му била
ударена. Негово яке било скъсано, раздрано. Имало дири от кръв, капки.
20. Свид. С. потвърждава за
намерените на местопроизшествието кръв и зъби. Същият твърди, че преди
инцидента е имало регистрирани сигнали за отправени заплахи от подсъдимия към
свид. Д..
21. Свид. Н. твърди, че е бил
заедно с подсъдимия до един или два часа. След това подсъдимия си тръгнал и
свидетеля легнал да спи. След час съпругата му го събудила, защото имало „гюрултия”.
Тогава свид. Н. минал покрай дома на свид. Д.. Единственият човек, когото видял,
бил свид. К..
21.1. При огледа на
местопроизшествието на 13.10.2015 г. в дома на
свид. А. (баща на пострадалия свид. Д.) са открити дървен кол, 3 бр. човешки
зъби (зацапани с червеникава течност) и 1 чифт маратонки „*****”.
22. Съгласно заключението на КСМЕ
:
22.1. На пострадалия свид. Д. в
резултат на процесния инцидент са причинени: контузия на главата, уме*** изразена церебрастенна
симптоматика, хематом и разкъсно -
контузна рана на темето, контузия на носа са кръвотечение от носните ходове,
хематом и разкъсно - контузна рана на дясната скула, пряко счупване на
коронките на горни централни резеца и на горен ляв латерален резец с пълното им
отпадане, кървене от експулсионните рани на венеца, луксация на горен десен
латерален резец и на горен десен кучешки зъб, контузия на устните с оток и
ожулвания по лигавичните им повърхности, контузия на гръдния кош, разкъсно -
контузна рана с хематом и кръвонасядане на първи пръст на дясната ръка, разкъсно
- контузни рани по предните повърхности на колената.
22.2. Травматичното увреждане на
горните фронтални зъби с отпадане на коронките на три от тях обуславя наличието
на трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване и дъвчене, и на
говора. Мекотъканните наранявания по главата устната кухина и тялото
обуславят наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота.
22.3. Уврежданията са причинени
по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи / тъпоръбести
предмети и повърхности с ограничена удряща повърхност и могат да бъдат получени
по време, начин и място, както сочат данните от медицинските документи и
свидетелите, а именно от нанасяне на удари с дървена пръчка в областта на
главата, лицето и дясната ръка. Травмите по краката съответно могат да са
причинени от съприкосновението с циментовата настилка на двора.
22.4. Като веществени
доказателства по делото са приобщени три човешки зъба с един корен, зацапани от
засъхнала кръв. Структурата на зъбите е запазена, корените и коронките са със
запазена цялост на емайла без кариозни промени или други дефекти. В тази връзка експертите приемат, че към момента на
избиването зъбите са били функционално годни, като избиването им е довело до
траен функционален дефицит.
22.5. Вещите лица уточняват в открито съдебно заседание, че е възможно по твърдия предмет
да не останат следи от кръв или от наранените тъкани, когато ударът е бил един
или съприкосновението между меките тъкани и предмета е било кратко (л. 59 от н. д.).
22.6. Съдът кредитира
СМЕ и КСМЕ, като второто заключение допълва първото.
23. Съгласно заключението на СБЕ
по
иззетата като веществено доказателство дървена пръчка няма следи от кръв.
Вещото лице е уточнило в открито съдебно заседание,
че в зависимост от вида на удара, е възможно да не останат следи по
пръчката (л. 59 от н. д.)
24. Съгласно заключението на СТЕ
по
иззетата като веществено доказателство дървена пръчка не са открити трасологични следи, оставени от
удари относими към причиняването на телесното увреждане на пострадалия. Вещото
лице е уточнило в открито съдебно заседание, че при кратковременен
удар повърхността на пръчката трудно би поела следи и наслоения. Тя няма
пореста повърхност и не попива (л.
59 от н. д.).
25. Съгласно заключението на СДНКЕ
за
изследваните маратонки, приобщени като веществено доказателства, не може да се
определи ДНК - профил, за да може да бъде съпоставен той с профила на
участващите в производството лица.
Относно участието на свид. К. в деянието
26. Свид. А. не е изложила под
формата на свободен разказ впечатленията си, което е наложило съда да ѝ
задава въпроси, на които тя е отговорила кратко, неясно, при липсата на
достатъчно конкретика. Свидетелката твърди, че пострадалия Д. е влязъл в стаята
ѝ, „закачал” я и искал да я „опъне”. Заплашил я и осъществил полов акт с
нея. Това се случило „по тъмно”. Свид. К. се прибрал по - късно, към единадесет
или десет часа. Тя разказала на свид. К. за случилото си, без да споменава за
половия акт, защото я било страх да последния да не я набие.
26.1. Изслушаната СПЕ-1 е стигнала до
заключението, че И.А. страда от олигоф***характеропатия - умерена умствена изостаналост, със
значително отклонение от поведението, изискващо грижа и лечение. Установения
интелектуален дефицит не позволява лицето правилно да възприема, запаметява и
анализира възникналите събития във взаимосвъразна последователност, както и
правилно да прогнозира резултата извършвани сложни действия. Същото не е годно
правилно и точно да възпроизвежда факти и събития от близкото и далечното
минало.
26.2. От представената справка от
РУ на МВР се установява, че свид. А. не е подавала сигнал до полицията. Пред
служителите на МВР същата споменала, че приятелят ѝ е казал, че ще има
дело, където трябва да спаси някого, като каже, че М. З. (свид. Д.) се опитал
да я изнасили. В противен случай С. щял да „ходи” в затвора (л. 148 от НОХД № 308/2016 г. на ТнРС).
26.3. Съобразявайки заключението
на СПЕ-1, както и липсата на конкретика и последователност в отговорите на
свид. А. съдът намира, че нейните показания не следва да бъдат кредитирани.
27. Свид. К. твърди, че не
подсъдимия, а той е „налагал” пострадалия Д. със сопа и юмруци, защото
„закачил” приятелката му - свид. А., като се мъчил да я изнасилва.
27.1. Той заедно със свид. А.
живеели в базата на работодателя им. Свидетелят не си спомня кога е станало
събитието. Към девет – десет часа се прибрал от работа. Тя плачела. Казала, че Д.
се опитвал да я изнасилва. Свид. К. седнал да пие. Към четири часа решил, че ще
набие свид. Д..
27.2. При разпита си по НОХД
308/2016 г. на ТнРС свид. К. е посочил дата на събитието - 13.10.2015 г., като
твърди, че се е прибрал от работа между 3 и 4 часа. В хода на този разпит,
твърди, че нанасял удари на пострадалия само с юмруци. Маратонките му останали
в двора на пострадалия.
27.3. Изслушаната СПЕ-2 е стигнала до
заключението, че В.К. е с граничен на лека умствена изостаналост интелект.
Годен е адекватно да възприема и запаметява факти и обстоятелства. Може да дава
правилни и достоверни сведения по относимите към делото обстоятелства и
събития, ако желае. Годен е да разбере и наказуемостта на лъжата пред съд. Вещото
лице при изслушването си в открито съдебно заседание (л. 102) твърди, че свид. К. ѝ споделил, че лъже от страх.
Самият свидетел бил манипулируем поради граничния си интелект и ниското си
социалното положение.
27.4. Показанията на свид. К. са
изпълнени с вътрешни противоречия (вж. т.
27.1 и 27.2).
Пред настоящата инстанция твърди, че към девет – десет часа се прибрал от
работа, и след като свид. А. му споделила за случилото се, към четири часа
(вероятно нас следващия ден) се отправил към дома на свид. Д., за да го набие. В
разпита по НОХД 308/2016 г. на ТнРС сочи, че се е прибрал към 3 - 4 часа. Пред
настоящата инстанция свидетеля твърди, че е нанасял удари с дървена пръчка,
която не се споменава при разпита по НОХД 308/2016 г. на ТнРС. Показанията му
кореспондират единствено с тези на свид. А. и С.Н., като противоречат на тези
на всички преки свидетели (свид. Д., неговите родители и съседката М.). Освен
това следва да се отбележи, че мотивът за нанесените според неговата версия
удари на свид. Д. е опитът на последния да изнасили свид. А., чиито показния са
дискредитирани изцяло (вж. т. 26.3).
27.5. С оглед всичко изложено
съдът приема, че показанията и на този свидетел не могат да бъдат
кредитирани.
28. На 22.02.20** г. е съставена Декларация - разписка, с нотариална заверка
на подписите на свид. Д. и К., с която свид. Д. декларира, че е получил от
свид. К. сумата от 3 850 лв., представляваща обезщетение за всички
претърпени имуществени и неимуществени вреди, резултат от нанесения на свид. Д.
от свид. К. на 13.10.2015 г. побой. (л.
101). Декларацията е представена за констатация в оригинал от защитата на
подсъдимия.
29. Впоследствие свид. Д. отново
е разпитан в открито съдебно заседание (л.
111 от н. д.), като същият потвърждава, че получил сумата от свид. К., като
обезщетение за нанесената му телесна повреда. Свид. К. му казал, че ще му
заплати щетите и „да се приключва”, „да не ходят по дела”. Когато обаче съдът
задава въпроса на свидетеля дали се отказва от показанията си, че телесната
повреда му е нанесена от подсъдимия, пострадалия Д. запазва мълчание.
30. Свид. К. също е разпитан
повторно в открито съдебно заседание (л.
164 от н. д.). Той потвърждава заплащането на сумата от 3 850 лв. на
свид. Д.. Твърди, че месечното му възнаграждение възлизало на около 500 - 600
лв. Месечните му разходи възлизали на 100 лв. Свид. А. получавала пенсия с
неустановен размер. За ползването на жилищните помещения на работодателя
двамата заплащали наем с неустановен размер. Нетната разлика от около 400 лв.
свид. К. спестявал около две - три години, в резултат на което се натрупала
сума, достатъчна за заплащането на обезщетението на свид. Д.. Спестените суми
внасял в „Б.Д.” ЕАД.
31. От представените справка и извлечение
от „Б.Д.” ЕАД (л. 200, 201 от н. д.) се
установява, че свид. К. има разкрити в банката:
31.1. разплащателна сметка,
разкрита на 22.02.20** г. при начално салдо от 513 лв. и крайно салдо към
31.05.20** г. - 505 лв.; в този период не са теглени суми от сметката;
31.2. спестовен влог, по който
няма наличности, движения и операции.
32. Свид. К. твърди, че е
диктувал текста на декларацията на служител в книжарница в гр. Русе, където
впоследствие документът бил отпечатан. В гр. Силистра били заверени само
положените подписи. След указанията на съда да възпроизведе съдържанието на
декларацията свид. посочва откъслечно елементи от съдържанието - че се касае,
за заплащане на щети - 3 800 лв., за „побоя”, за „избитите зъби”.
33. Впоследствие по неизвестни
причини свид. К. предал оригинала на декларацията подсъдимия.
Изводи относно нанасянето на телесните увреждания
34. По делото не се спори, че
на свид. Д. са нанесени посочените от обвинението телесни увреждания. В тази
насока са показанията на свид. свид. Д., А. и В. А., М., В., Л., С., както и
заключенията на СМЕ.
35. Съдът намира, че телесните
увреждания са нанесени на свид. Д. от подсъдимия, в каквато насока са преките
показания на свид. Д., А. и В. А. Тези показания косвено се подкрепят от
обажданията на свид. Д. на ЕЕН „112”.
36. Действително по намерената
в дома на пострадалия дървена пръчка не са открити следи от удар или кръв,
което обаче според становището на вещите лица не изключва възможността телесните
повреди да са нанесени с този предмет. Също така от приобщените маратонки не
може да се определи ДНК - профил, което може да се дължи на начина на
съхранението им на взаимодействието между тяхната повърхност определени
органични елементи от крака на носилият ги и т. н. Не може да се приеме, че
липсата на органични и механични следи върху тези две доказателства категорично
опровергават показаният на свидетелите.
37. Показанията на свидетелите К.
и А. не следва да бъдат взети предвид, доколкото същите са изолирани от
останалите показния и са дискредитирани от заключенията на СПЕ-1 и СПЕ-2 (вж. т. 26 и 27).
Освен това от становището на вещото лице по СПЕ-2, изложено в открито съдебно
заседание, както и представената справка от РУ на МВР са изложени твърдения, че
двамата свидетели се опитват да прикрият извършеното от подсъдимия престъпление.
38. Тези намерения се
потвърждават и от сключеното впоследствие споразумение между свид. К. и свид. Д.,
съгласно което първият се задължава да заплати на втория претърпените в
резултат на инкриминираните деяния вреди. Това споразумение съдът приема, че е
създадено изцяло за целите на настоящото производство, за да се формира
убеждение у съда, че телесните повреди са нанесени от свид. К.. Този извод е
обусловен от следните обстоятелства (вж.
т. 28):
38.1. Свид. Д. при повторният си
разпит не се отрича от първоначалните си показания, а отговаря уклончиво,
стремейки се да потвърди подписването на декларацията, с която да се „приключи”
наказателното производство, без обаче да твърди, че телесните повреди са
нанесени от свид. К..
38.2. Няма данни, въз основа на
които да може да бъде направен извода, че свид. К., който живее в базата на
работодателя си и получава възнаграждение от 500 - 600 лв., е разполагал към
22.02.20** г. със сумата от 3 850 лв. Освен това твърденията му, че е
внасял средствата в „Б.Д.” ЕАД се изключват напълно от представената от банката
справка.
38.3. Свид. К. твърди, че сам е
диктувал текста на споразумението в книжарница в гр. Русе. При формулирането на
текста на споразумението е използван прецизен юридически изказ и терминология, подробно
описание на фактическата обстановка и са посочени номерата на ДП, прок. преписка и СМЕ (с които свидетелите няма как да са
запознати). При поканата на съда към свидетеля в съдебно заседание да
разтълкува съдържанието на представеното споразумение свид. К. откъслечно
споменава елементи от съдържанието му, при което отсъства плавното изложение на
фактическата обстановка и юридическият изказ. В тази връзка съдът намира, че текстът
на споразумението е съставен от друго лице.
38.4. Не на последно място, след
сключването на споразумението, противно на всякаква житейска логика, вместо да
запази оригинала от документа като разписка за извършеното плащане, свид. К. е
предал оригинала на подсъдимия, който го е представил за констатация на съда.
38.5. Всички тези обстоятелства
налагат единствения възможен извод, че споразумението е съставено с цел
осуетяването на наказателното преследване спрямо подсъдимия.
39. Изолирани остават и
показанията на свид. Н. който твърди, че е бил заедно с подсъдимия до един или
два часа. След това подсъдимия си тръгнал и свидетеля легнал да спи. След час
съпругата му го събудила, защото имало „гюрултия”. Тогава свид. Н. минал покрай
дома на свид. Д.. Единственият човек, когото видял, бил свид. К.. Тези показния
не изключват извършването на деянието от подсъдимия, нито налагат пряко извода,
че деянието е извършено от свид. К.. Освен това тези показния не кореспондират
с тези на останалите свидетели, че след инцидента пред дома на свид. А. са били
Свид. Д., А. и В.А., М. и А.. Въпреки това свид. Н. е видял само свид. К.,
който никой друг свидетел не е забелязал.
III. Относно повреждането на
процесните автомобили
40. Според свид. Д. и А. и В. А.,
след като избягал, подсъдимия влязъл в неговия жълт автомобил, марка „Лада”
(ВАЗ) и при тръгването си блъснал автомобила на свид. Д. и на комшиите.
41. Свид. М. около два или три
часа се събудила от викове. Излязла на терасата и пак се прибрала. Излизайки
втори път на терасата след 5 - 10 мин видяла автомобила на комшията (свид. Д.)
„забита” в техният автомобил. Когато излязла по - напред по стъпалата на
терасата видяла оранжев автомобил, с марка „Лада” (ВАЗ), който бил зад
автомобила на свид. Д.. Оранжевия автомобил „обърнал” и се отдалечил. Автомобилът
бил на шофиран от подсъдимия, като свидетелката разпознала лицето му, когато
„обръщал” на кръстовището.
42. Свид. А. спял по време на
инкриминираното деяние. Автомобилът на баща му бил паркиран пред тяхната къща. Майка
му - свид. М. го събудила. Когато излязъл, колата на свид. Д. била блъсната в
колата на баща му. Била счупена решетката на автомобила и радиатора бил
засегнат. Автомобилът на свид. Д. бил със счупен фар.
43. Свид. А. направил ремонт,
като сменил решетка, фарове, „пластмаси”.
44. Свид. Л. и Свид. С.
потвърждават, че имало повредени автомобили на улицата при пристигането им.
45. Свид. Ф. ***. бил в чужбина
по време на инкриминираното деяние. Синът му съобщил за нанесените повреди. Когато се върнал, автомобилът бил поправен и „продаден”
на трето лице. Свид. Ф. прехвърлил собствеността на автомобила.
46. При огледа на
местопроизшествието на 13.10.2015 г. е установено
следното:
46.1. Пред къщата на свид. А. са
били паркирани л. а. марка „***”,
модел „**” с рег. № **чиято предница се е сблъскала с предницата на л. а. марка „***”, с рег. № ***. До автомобилите имало пластмасови частици,
червени на цвят. Л. а. марка „***” е бил със счупен преден ляв фар, декоративна решетка пред радиатора побитости на
предния капак, както и счупен вентилатор на климатика. Л. а. марка „***”
е бил със счупен преден ляв фар, преден ляв
мигач, изкривен преден ляв калник, счупени маска на предницата, заден
ляв стоп и спукана броня под стопа (л. 2 от ДП).
46.2. Извършен е и оглед на л. а.
марка „ВАЗ”, модел „**” с рег. № **, оранжев на цвят , паркиран на адрес: *****(настоящия
адрес на подсъдимия). Предната броня и регистрационният номер на автомобила е
била деформирана. На предния капак са констатирани побитости с червен цвят (л. 10 от ДП).
47. Съгласно ДСЦЕ, която съдът кредитира
като по - прецизна от СЦЕ, стойността на резервните части, необходими за
отстраняването на повредите по процесните автомобили възлизат, както следва:
47.1. за л. а. с марка „***” - 385 лв.;
47.2. за л. а. с марка „***” - 175 лв.
48. От представената справка от
АИС „КАТ” (л. 178, 179 от н. д.) се
установява, че:
48.1. л. а. марка „***”, модел „**”, с рег. № **към към 13.10.2015 г. е бил собственост на С. Д.
З.;
48.2. л. а. марка „***”,
модел „**”, с бивш рег. № *** (настоящ рег. № **), към 13.10.2015 г. е бил
собственост на свид. Ф. (л. 182 от н. д.).
49. Според свид. А. и
свид. Д. последният управлявал и поддържал л. а. с марка „***”, от 4 - 5 години. Автомобилът бил закупен от
комшията К. И., но не се „водел” на името на свид. Д. „по документи”. След като автомобилът бил
повреден от подсъдимия, свид. Д., предал автомобила за разкомплектоване.
Изводи относно повреждането на автомобилите
50. Съдът намира, че повреждането
на двата автомобила е резултат от действията на подсъдимия, който, след като е
нанесъл телесните повреди на свид. Д., е влязъл в оранжев л. а. марка „ВАЗ”, и
потегляйки напред се е сблъскал със задната част на л. а. марка „***”, модел „**” с рег. № ****,
като в следствие на удара последния
автомобил се сблъскал с предната си част в предната част на л. а. марка „***”, с рег. № ***. След
сблъска подсъдимия се отдалечил с автомобила марка „ВАЗ” от местопроизшествието.
51. В тази насока са
показанията на преките очевидци - свид. Д., А. и В. А., както и косвените
показания на свид. М..
52. Съобразявайки заключението
на ДСЦЕ съдът приема, че необходимите парични средства за възстановяване на
щетите по автомобилите възлизат на посочените в обвинението суми.
От правна страна
Относно престъплението по чл. 131а, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК
IV. Наличие на престъпление
Основен състав
53. Съдът приема, че
подсъдимият е нанесъл на свид. Д. телесни увреждания - контузия на главата, уме*** изразена церебрастенна
симптоматика, хематом и разкъсно - контузна рана на темето, контузия на носа са
кръвотечение от носните ходове, хематом и разкъсно - контузна рана на дясната
скула, пряко счупване на коронките на горни централни резеца и на горен ляв
латерален резец с пълното им отпадане, кървене от експулсионните рани на
венеца, луксация на горен десен латерален резец и на горен десен кучешки зъб,
контузия на устните с оток и ожулвания по лигавичните им повърхности, контузия
на гръдния кош, разкъсно - контузна рана с хематом и кръвонасядане на първи
пръст на дясната ръка, разкъсно - контузни рани по предните повърхности на
колената.
54. Съгласно СМЕ травматичното
увреждане на горните фронтални зъби с отпадане на коронките на три от тях
обуславя наличието на трайно затруднение на храненето във фазата на отхапване и
дъвчене, и на говора.
55. В тази връзка причинената
телесна повреда е средна по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и деянието попада в
обхвата на чл. 130 и сл. от НК.
Квалифициращи признаци
56. Налице е квалифициращият
признак „опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК.
57. Подсъдимият е извършил процесното
престъпление, след като е му е било наложено наказание:
57.1. с Присъда по НОХД №
266/2009 г. на ТнРС, влязла в сила на 09.12.2009 г. - „Лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години; с Присъда по
НОХД № 306/2010 г. на ТнРС (вж. сл.
подточка) присъдата е приведена в изпълнение, като наказанието е изтърпяно
на 15.10.2010 г.;
57.2. със Споразумение по НОХД №
306/2010 г. на ТнРС, влязло в сила на 16.11.2010 г. - „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца,
като наказанието е изтърпяно на 13.02.2011 г.
58. Деянието е извършено на 13.10.2015
г., поради което към момента на извършването, срокът по чл. 30, ал. 1 от НК не
е изтекъл (за по - ранното осъждане той изтича на 15.10.2015 г.).
59. Следователно деянието
правилно е квалифицирано по чл. 131а от НК.
От субективна страна
60. От субективна страна деянието
е осъществено в условията на пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал, че
може да ще нанесе телесните увреждания използвайки дървената пръчка и е целял
престъпния резултат.
V. Определяне на наказанието
61. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита многобройните осъждания на лицето, включително и за престъпление по чл.
325 от НК, свързано с предизвикването на сбиване (по НОХД № 266/2009 г. на ТнРС).
Най - тежкото наложено и изтърпяно до този момент наказание е „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, което е търпяно
последователно с друго такова наказания със срок от 3 месеца (или общо 7
месеца).
61.1. Смекчаващи вината обстоятелства не са
налице.
62. Размера на наказанието следва да бъде определен в
нормативните граници – „Лишаване от свобода” за срок от 5 до 12 години. Съобразявайки
факта, че на подсъдимия за пръв път се налага наказание „Лишаване от свобода” с
толкова дълъг срок, съдът намира, че целите на наказателната репресия могат да
бъдат постигнати с налагането на наказание з минимален размер, а именно „Лишаване
от свобода” за срок от 5 г.
Относно престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК
VI. Наличие на престъпление
Основен състав
63. По делото е установено, че
подсъдимия с управляван от него оранжев л. а. марка „ВАЗ”, потегляйки напред се
е сблъскал със задната част на л.
а. марка „***”, модел „**” с рег. № ****, като в следствие на удара
последният автомобил се сблъскал с предната си част в предната част на л. а. марка „***”, с рег. № ***.
64. Следователно действията на подсъдимия са
довели до повреждането на л. а. марка „***”,
с рег. № ***, собственост на свид. Ф. (към момента на увреждането), като
стойността на щетите възлиза, съгл. кредитираната от съда ДСЦЕ на 385 лв. В
тази насока съдът намира, че престъпния състав по чл. 216, ал. 1 от НК се явява
доказан.
65. Недоказано остава обвинението
по отношение на повреждането на другия автомобил.
65.1. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че вредите на втория автомобил са нанесени
на л. а. марка „***”, модел „**”
с рег. № ****. По делото се установява, че повредения автомобил е бил с
рег. № ****, т. е. касае се за
различен автомобил. (Ако се касае за очевидна фактическа грешка, тя не е
отстранена от прокурора).
65.2. Освен това не е доказано за кое лице са
възникнали вредите, доколкото автомобилът към момента на извършване на
престъпното деяние е бил собственост С. Д. З.. Същевременно свид. Д. твърди, че
ползвал същия съгласно договорка с К. И., чиято връзка с действителния
собственик остава неустановена. Т. е. не може да се установи наличието на облигационна
връзка, която да прехвърли задължението за поддръжка на автомобила на свид. Д..
От субективна страна
66. По отношение на повредите на л. а. марка „***” деецът е действал при условията
на евентуален умисъл. Този извод се налага от цялостния анализ на фактическата
обстановка, който сочи, че подсъдимия е целял след нанасянето на телесната
повреда на свид. Д. да повреди автомобила на същото лице. При сблъсъка същият е
възприел, че в непосредствена близост до л. а. марка „***” има паркиран
и друг автомобил, но се е дезинтересирал от опасността да повреди и него.
От маловажност
Обстоятелствата, при които
е извършено повреждането на автомобила (нанасянето на телесна повреда,
повреждането на два автомобила, многобройните осъждания на подсъдимия),
изключват маловажността на деянието.
VII. Определяне на наказанието
67. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита многобройните осъждания на лицето, включително и за престъпление по чл. 216
от НК (по НОХД № 73/2008 г. на ТнРС) . Най - тежкото наложено и изтърпяно до
този момент наказание е „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, което е
търпяно последователно с друго такова наказания със срок от 3 месеца (или общо
7 месеца).
68. Смекчаващи вината обстоятелства не са
налице.
69. Размера на наказанието следва да бъде определен в
нормативните граници – „Лишаване от свобода” за срок от пет до пет години. Съобразявайки
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и сравнително ниската
стойност на нанесените вреди, съдът намира, че целите на наказателната репресия
могат да бъдат постигнати с налагането на наказание към минималния размер, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца.
Въпроси по чл. 306 от НПК
VIII. Определяне на общо наказание
и режим на изтърпяване
70. Налице са условия за групиране
на наказанията по следните производства:
|
Присъда
|
Наказание
|
|
дело
|
в
сила
|
период
|
съд
|
квал.
|
вид
|
год
|
мес
|
дни
|
|
НОХД № 246/2017 г.
|
25.04.2017
г.
|
31.03.2017
г.
|
РС - гр. Тутракан
|
345
|
ГЛ
|
700
лв.
|
|
НОХД
№ 358/2018 г.
|
|
13.10.2015
г.
|
РС
- гр. Тутракан
|
131а
|
ЛС
|
5
|
|
|
|
216
|
ЛС
|
|
6
|
|
71. На осъдения следва да бъде
наложено едно общо наказание на осн. чл. 23, ал. 1 от НК измежду определените
му в настоящото производство:
71.1. за престъплението по чл.
131а, пр. 2 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от 5 години;
71.2. за престъплението по чл. 216,
ал. 1 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца;
като му бъде наложено по -
тежкото измежду тях - Лишаване от свобода” за срок от 5 години.
72. С оглед наличието на отегчаващи
вината обстоятелства съдът намира, че за постигане на целите наказанието
определеното общо наказание следва да бъде увеличено на осн чл. 24 от НК до
максимално допустимия съгласно разпоредбата срок - 5 години и 6 месеца.
73. Наказанието следва да бъде
изтърпяно на осн чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС при първоначален строг режим,
доколкото увеличеното общо наказание надвишава 5 години.
74. Следва да бъде присъединено на осн. чл.
23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание и това, наложено по НОХД №
246/2017 г., а именно „Глоба”, в размер на 700 лв. (тъй като то е различно по
вид).
IX. Веществени доказателства
75. Следва да бъдат отнети в
полза на държавата, на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК вещите, които са послужили за
извършване на престъплението - 1 бр. дървен кол с дължина 84 см. и диаметър 3
см., 1 чифт маратонки „*****” № **
76. Следва да бъдат върнати на осн. чл. 301, ал. 1, т.
11 от НПК:
76.1. на свид. Д.А.Д. - 3 бр.
зъби и
76.2. на свидетеля Г.А.Ф. -
пластмасови частици, червени на цвят, запечатани и описани в квитанция № 301 от
16.10.2015 г., приложени като веществени доказателства по делото.
X. Разноски по делото
77. С оглед на признаването на
подсъдимия за виновен, същия следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК направените разноски в производството, както следва:
Ø 445 лв. (четиристотин четиридесет и пет лв.),
представляваща направени разноски в досъдебното производство;
Ø 1 457,12 лв. (хиляда
четиристотин петдесет и седем лева и дванадесет стотинки), представляваща
направени разноски в съдебната фаза на процеса.
Въпроси по чл. 309, ал. 1 от НПК
78. По отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
79. Към настоящият момент
подсъдимият се явява в насрочените съдебни заседания. От страна на обвинението
не е направено искане за изменение на мярката за неотклонение в по - тежка.
80. Съдът, след като съобрази
законосъобразността на взетата мярка и съответствието ѝ с целите по чл.
57 от НПК, намира, че не са налице предпоставките за отмяната или изменението ѝ,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Съдът произнесе присъдата въз
основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Георгиев/
|