РЕШЕНИЕ
№ 2466
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330103466 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ул. „Ц.“ № *, чрез пълномощника му- адв. Е. И. против „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 146 /сграда „А“/, ет.
2, Бизнес център „България“, с която са предявени искове с правна квалификация
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, вр. чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника „Кредисимо” ЕАД бил сключен
договор за потребителки кредит № ****** / *****г., по силата на който му била
предоставена сумата от 1500 лева. С втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД ищецът
сключил Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че договорът за кредит
бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП,
поради неспазване изискванията на чл.11, ал.10 от ЗПК. Съгласно условията на
Договор за потребителски кредит лихвеният процент бил фиксиран в размер на 41,24
%, а годишния процент на разходите е в размер на 50,00 %. Твърди се, че
действително приложения в кредитното приложение ГПР е различен от посочения в
договора, както и че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 50 % е заблудил
потребителя. Това довело до неравноправност на уговорката за ГПР, което от своя
страна водело до нищожност на клаузата за ГПР . Уговореното възнаграждение за
фирма – поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен в
договорения ГПР от 50%. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Счита се, че
кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в
договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, с което
нарушил принципът заложен в чл.5 от Директива 93 /13/ ЕИО. Твърди се, че договорът
1
за потребителски кредит е нищожен и поради нарушаването на изискванията на чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като липсвала информацията относно размера на лихвения
процент на ден .
Предвид невъзможността да предостави банкова гаранция по договора за
кредит и спешната нужда от финансов ресурс, ищецът сключил договор с поръчител,
който поръчител бил определен от кредитора – ответник. На ****** г. ищецът
подписал договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“
ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 300 лева, платимо като добавък към
падежната вноска. Твърди се, че договорът за кредит е съглашение между ответника и
поръчителя, а ищецът е трето лице в това правоотношение. Договарянето, че
кредитополучателя – ищец следва да заплати възнаграждението на поръчителя вместо
кредитора- ответник противоречало на добрите нрави и внася неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Поставянето на
изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречало на целта на Директива 2008/48. Уговорката за учредяване на
обезпечение с одобрен от ответника поръчител била недействителна
С оглед изложеното се моли за прогласяване на Договор за потребителски
кредит за недействителен. В условия на евентуалност прогласяване на клаузата за
дължимост на неустойка по чл. 4, ал. 1 от договора за недействителна, поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 11 от ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките
на чл. 11 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит, както и да се прогласи за недействителен договора за предоставяне на
поръчителство сключен с втория ответник. Претендира разноски, за които представя
списък..
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Кредисимо” ЕАД е постъпил писмен
отговор, с който оспорва предявените искове.
Оспорват се наведените от ищеца доводи за нищожност на Договора за
потребителски кредит. Оспорва се и твърдението на ищеца, че сключването на договор
за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази
връзка, че клаузите му трябвали да бъдат включени в ГПР. Твърди се, че сключването
на договор за поръчителство е предвидено като възможност, а не задължение, а
предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключването на договора
за кредит. Договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за
поръчителство, затова включването в ГПР на разходите по договор за предоставяне на
поръчителство не само не е било необходимо, но било невъзможно към момент на
сключване на договора за кредит. Счита, че ищецът не е въведен в заблуждение
относно параметрите на договора, тъй като му била предоставена предварително
възможност да се запознае с договора и приложенията към него. След запознаване с
всички условия по кредита ищецът сам е въвел, на указано за това място в сайта,
команда „Декларирам, че съм получил СЕФ, на посочен от мен e-mail, проверил съм
въведените данни и приемам ОУ и Договора“. Счита, че сключеният между страните
договор напълно отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК и клаузите на същия не
били неравноправни. Твърди се, че сключения от ищеца договор за поръчителство е
съвсем отделен договор, сключен с него и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, при
параметри уговорени между тях. Ищецът сам сключил договора за поръчителство, като
от страна на ответника сключването му не е поставяно като условие за сключване на
договор за кредит. Счита, че не е налице непълнота в договорните условия по
отношение на правото на отказ на кредитополучателя. Оспорва се твърдението на
ищеца, че сключването на договор за поръчителство има за цел да обезпечи вредите от
неплатежоспособността на ищеца, тъй като ответника предварително извършил
2
проверка за това обстоятелство. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е постъпил
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че в договора за
потребителски кредит не е включено основание за плащане на суми на дружеството
„Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че между двете страни е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от ******., като ищецът е имал възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било
задължително да сключи договор с дружество – гарант. Ищецът сам е манифестирал
воля за сключването му, като същият е сключен във форма на електронен документ
чрез размяна на електронни волеизявления и подписан с обикновен електронен подпис.
Оспорва искането на ищеца за прогласяване на нищожност на договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че
възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР като
разход по кредита. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със
задължително сключване на договор за поръчителство. Твърди се, че сключения между
страните договор не е договор за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД, а е
договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение
не попадало в обхвата на общия разход по кредита. Ищецът имал възможността в 14-
дневен срок от сключването на договора за кредит да се откаже от него без да дължи
обезщетение или неустойка, като при отказ от договора или предсрочно погасяване на
задължението си към „Кредисимо“ ЕАД, не дължал възнаграждение на ответника „Ай
Тръст“ ЕООД. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит
№****/*****., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1500 лева.
Уговорен е лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%.
На същата дата между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ищецът е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който втория ответник се е задължил да
отговаря солидарно с ищеца пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължения
възникнали съгласно договора за кредит и за всички последици от неизпълнението на
потребителя. От приложение № 1 към договора е видно, че уговореното възнаграждение за
поръчителя е в размер на 91,13 лева на месец за периода на действие на договора за
кредит,платимо заедно с всяка от 16-те вноски по погасителния план.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от
****., ведно с Приложение № 1 относно условията по кредита, Договор за предоставяне на
поръчителство от *****. и разпечатка на електронна кореспонденция по подписването му,
Приложение № 1 към договора за определяне на възнаграждението на поръчителя, Общи
условия за предоставяне на кредити и пълномощни.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза , извършена
от вещото лице Т. Р. се установява, че по силата на договор за потребителски кредит от
*****. „Кредисимо“ АД е предоставило на К. М. К. заем в размер на 1500 лева.
Погасителния план по кредита е от 16 броя месечни вноски-всяка по 123,44 лева с падеж 20-
то число на месеца, считано от 20.04.2020г.
За обезпечение на вземането по кредита е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от ******. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител и ищеца.
Съгласно същия потребителя дължи възнаграждение в размерна 91,13 лева на месец, т.е 16
3
месечни вноски, или общо сумата от 1458,08 лева, дължими на датата на погасителната
вноска по кредита. Така общата месечна вноска става 214,57 лева.
Според вещото лице, размерът на ГПР по процесния договор, изчислен съобразно
формулата за изчисление в Приложение № 1 към ЗПК възлиза на 50,0046%, т.е съвпада с
посочения в исковата молба. При изчисляването на ГПР в договора са включени само
разходи за лихва. В съответствие с поставената задача вещото лице е изчислило ГПР в
хипотезата, поставена в самата задача- с включване на дължимата сума за поръчителство в
месечните погасителни вноски, вследствие на което месечното плащане възлиза на 214,57
лева. Замествайки параметрите в посочената формула, експертизата е изчислила, че ГПР
при поставеното условие възлиза на 287,799%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и
обстоятелства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 50%, а възнаградителната лихва- 41, 24 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума възлиза на 1975,04 лева, включващ главница и лихва чиито месечен размер е посочен в
4
Приложение 1 към договора. В същото време обаче, към месечната сума е включено и
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 91,13 лева месечно за срока на
договора, платим на падежа на съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява
последната. Именно в тази връзка двата договора –за кредит и за поръчителство не само, че
са свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с
погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на
договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия
чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за услуга също ще са
приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за
услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на
кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да
произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит, като включена в
съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни
аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се
явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на
дължимите по кредита суми се установява точно обратното.
Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга, предвидена в договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния
план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора
за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита,
но реално тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на
разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.
По договора за поръчителство е предвидено заплащането на такса, платима по
погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в разход по
кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4
от закона. Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва
(или ГПР да е около 50 %), а според ССчЕ с включването на таксата за допълнителната
услуга, превишението става повече от двойно- 287,799%. Затова и тази клауза е нищожна на
основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в
параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Така
таксата за поръчителство прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в
ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че
всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на
закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните. Нищожността на договора за кредит влече след себе си и нищожност
на договора за поръчителство, доколкото същия е без предмет.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на общо 210 лева, от които
5
–заплатена държавна такса в размер на 110 лева и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 100 лева, за тях е представен списък и са налице доказателства за
реалната им направа. Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса,
на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 15) е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора възлиза на сумата от 356 лева.
Направените от ответните страни разноски следва да си останат за тяхна сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и К. М. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ул. „Ц.“ № *, че Договор за потребителки кредит № ****/ *****. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/,
ет. 2, Бизнес център „България“ и К. М. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ц.“
№ *, че Договор за поръчителство от *****. е нищожен.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
********* и двете дружества със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплатят на К. М. К., с ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Ц.“ № * сумата от 210 лева /двеста и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които-заплатена държавна такса в размер
на 110 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК:
********* и двете дружества със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплатят на адв. Е. Г. И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 356
(триста петдесет и шест) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6