РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Перник , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600126 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI, вр. чл. 378, ал. 5 НПК.
С решение № 260052 от 08.02.2021 г. по н.о.х.д. № 01591/2020 г., Пернишкият
районен съд е признал подсъдимата В. И. О. за виновна в това, че в периода от 12.04.2019 г.
до 12.12.2019 г. в *** в условията на продължавано престъпление, не изпълнила заповед за
защита от домашно насилие – Заповед за защита №*** г., издадена въз основа на Решение №
323 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 00427/2019 г. по описа на Районен съд гр.Перник, с която
се забранява да приближава Ц. Е. Н., както и жилището на адрес ***, местата за социални
контакти и отдих на по-малко разстояние от 20/двадесет/ метра за срок от 12/дванадесет/
месеца, като деянията са извършени, както следва: на 12.04.2019 г. в *** приближила на
разстояние по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н., находящо се в ***; на 12.12.2019 г. в
*** приближила на разстояние по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н., находящо се в ***,
поради което на основание чл.78а, ал. 1 НК, вр. чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК я е
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв./хиляда лева/.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от
подс. В. И. О., чрез служебния защитник адв. Г.Т., с която се иска отмяна на решението
като неправилно и оправдаване на подсъдимата. В жалбата са изложени съображения, че е
1
налице хипотезата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК и извършеното от подсъдимата деяние не е
престъпление с оглед явно незначителното въздействие върху обекта на инкриминираното
престъпление. Според жалбоподателя двукратното неизпълнение на наложените срещу
подс. О. мерки за защита от домашно насилие е било продиктувано от житейски и битови
потребности поради липсата на самостоятелно жилище и доходи на подсъдимата. Посочва
се, че мотивът подсъдимата да доближи дома на св. Ц. Е. Н. е, че тя живее в този дом заедно
със сина на Н.- св. П. С..
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
Районна прокуратура-Перник не е подала писмено възражение по реда на чл. 322
НПК срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание прокурорът оспорва подадената жалба като неоснователна, като
не споделя доводите на защитата за инцидентност на проявите на подсъдимата. С оглед
издадената заповед за защита счита, че подс. О. е осъществявала психически и физически
тормоз по отношение на пострадалата свидетелка, довел до уплах у последната. Сочи, че
въпреки наложената забрана да доближава жилището на свидетелката, подсъдимата е
продължила да го посещава с мотива, че живее на съпружески начала със сина на
свидетелката, докато двамата са можели да живеят заедно на всяко друго място, намиращо
се на 200 метра от дома на пострадалата. Предвид извършването на две нарушения на
издадената заповед за защита от домашно насилие поддържа, че е налице продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. С оглед изложените съображения моли решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Защитата поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи. Твърди,
че настоящото производство няма за предмет да установява актове на домашно насилие,
като намира за ирелевантни обстоятелствата, предхождащи издаването на заповедта за
защита от домашно насилие. Признава, че подзащитната му обективно е нарушила
заповедта, но счита, че не е проявила упоритост и умисъл за нарушаване на обществените
отношения, свързани със съдебните актове. Сочи, че през месеците *** г. подсъдимата е
посетила жилището на свидетелката, но причините за това са били изцяло битови поради
фактическото съжителство с нейния син, без подс. О. да е извършвала актове на домашно
насилие при тези посещения. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимата е
безработна, няма жилище, поради което и счита, че не е имала избор къде да живее,
съответно намира за обществено неоправдана наложената санкция. Поради това пледира
за решение с оправдателен диспозитив.
Подсъдимата В. И. О. в своя защита твърди, че не е била майката на партньора си,
която не я е искала в този дом, лъжела е и постоянно е викала полиция. В последната си
дума твърди, че е безработна и няма никакво насилие, не е посягала на тази жена и всичко е
лъжа и измама.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на внесен от
Районна прокуратура-П. обвинителен акт, с който срещу В. И. О. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от
12.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в *** в условията на продължавано престъпление, не
изпълнила заповед за защита от домашно насилие – Заповед за защита №*** г., издадена въз
основа на Решение № 323 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 00427/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Перник, с която се забранява да приближава Ц. Е. Н., както и жилището на адрес ***,
местата за социални контакти и отдих на по-малко разстояние от 20/двадесет/ метра за срок
2
от 12/дванадесет/ месеца, като деянията са извършени, както следва: на 12.04.2019 г. в ***
приближила на разстояние по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н., находящо се в ***; на
12.12.2019 г. в *** приближила на разстояние по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н.,
находящо се в ***.
Първоинстанционното производство е разгледано по глава XXVIII от НПК, по реда
на която е даден ход на делото след изслушване на становището на страните в
разпоредително заседание.
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на
събрания доказателствен материал. Отделните доказателствени източници са били
подложени на внимателен анализ, обсъдени са в тяхната взаимовръзка, като съдът не е
допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените
средства, които са оценени според тяхното действително съдържание. Събраните в
досъдебното производство доказателства, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК- гласни-
обясненията на подсъдимата В. И. О., показанията на свидетелката Ц. Е. Н., включително
дадените по реда на чл. 223, ал. 1 НПК, на свидетелите Б. В. Б., А. Е. К., В. А. А., З. Д. С., И.
С. Т., Г. В. Н., П. Д. С., К. М. А., писмените, които кореспондират помежду си и в
съвкупност с кредитираните гласни доказателства допринасят за установяване на
обективната истина, а именно - Експертно решение № *** г. на ТЕЛК, заверени преписи от
решение № 323/14.02.2019 г. по гр. д. № 427/2019 г. на Пернишкия районен съд, решение №
170/17.05.2019 г. по гр. д. № 225/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, заповед за защита от
домашно насилие № *** г., издадена на *** г. по гр. д. № 427/2019 г. на Пернишкия районен
съд заедно с разписка за получаване на заповедта от подсъдимата В. И. О. на 20.02.2019 г.,
заповеди от *** г., *** г. и *** г. за задържане по ЗМВР на В. И. О., докладна записка
от Б. В. Б.- К.О. в група „ООР“ към *** РУ-П. за посещения на адрес на *** г., протоколи за
предупреждение от *** г., *** г., протокол от ** г.за личен обиск на лице, справка за
съдимост на подсъдимата, както и заключенията по изготвените в досъдебното
производство съдебнопсихиатрични експертизи, са еднопосочни и непротиворечиви.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници,
настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В. И. О. е родена на *** година в ***. Българка е, с българско
гражданство, с постоянен адрес в ***, с *** образование, безработна, разведена. Не е
осъждана за извършени от нея престъпления от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал. 1 НК.
Подсъдимата от повече от 10 години живее на съпружески начала със свидетеля П. Д.
С. в жилището на майка му св. Ц. Е. Н., находящо се в ***.
С Експертно решение № *** г. на ТЕЛК е определена 100 % намалена
работоспособност на св. Н. поради общо заболяване-
*******************************************.
С решение № 323/14.02.2019 г. по гр. д. № 427/2019 г. на Пернишкия районен съд,
потвърдено с решение № 170/17.05.2019 г. по гр. д. № 225/2019 г. на Пернишкия окръжен
съд, срещу подс. В.О. са наложени мерки за защита за осъществено на *** г. домашно
насилие по отношение на св. Ц. Н., като подсъдимата е задължена за срок от 12 месеца да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалото лице. Със
същото решение на подсъдимата е забранено да се приближава за срок от 12 месеца до св.
Н., както и до жилището , находящо се в ***, до местата за социални контакти и отдих.
Въз основа на това решение на *** г. е издадена заповед за защита от домашно насилие №
*** г., по гр. д. № 427/2019 г. на Пернишкия районен съд, връчена лично на подсъдимата В.
И. О. на 20.02.2019 г., в която се съдържа предупреждение, че при констатиране на
3
неизпълнение на заповедта полицейските органи незабавно уведомяват органите на
прокуратурата.
Въпреки наложената забрана, подсъдимата В. И. О. е продължила да живее в
жилището на св. Н. след връчване на горепосочената Заповед по ЗЗДН. По сигнал за
допуснати нарушения на издадена заповед за защита от домашно насилие в гореописаното
жилище на св. Н. около 11 и 15 часа сутринта на *** г. се явили на проверка служители на
*** РУ-П., група „ООР“- сектор „ОП“- свидетелите гл. полицай Б. В. Б. и ст. полицай А. Е.
К.. Св. Н. лежала в едната стая на легло и споделила на св. Б. и св. К., че се страхува от
подсъдимата, която я бие и притеснява. По същото време подсъдимата О. била в коридора
на жилището и на зададените от полицейските служители въпроси отговорила, че знае за
издадената срещу нея заповед за защита от домашно насилие, но няма къде другаде да живее
и затова е решила да дойде в къщата на св. Н.. Св. Б. и св. К. задържали подсъдимата и я
настанили в ПНЗЛ при *** РУ-П..
На следващия ден *** г. около 21 и 50 часа отново постъпил сигнал в ОДЧ при ***
РУ-П., подаден от св. Н., че подс. О. е дома и нарушава заповедта. При извършеното по
последния сигнал посещение от свидетелите Б. и К., докато били на смяна, те установили в
къщата единствено св. Н., която обяснила, че подсъдимата е била в дома , но си тръгнала,
щом разбрала, че ще идват полицаи. Полицейските служители извършили обход в района, но
подс. О. не била установена.
На *** г. около 9 часа сутринта свидетелите Б. В. Б. и А. Е. К. отново са били
изпратени по сигнал за нарушение на заповед за защита от домашно насилие в дома на св.
Н.. При пристигане на адреса полицейските служители видели св. Н., легнала на едно легло,
която била много уплашена и заявила, че подсъдимата я бие. Подсъдимата била в коридора
и обяснила на свидетелите Б. и К., че няма къде да живее, няма пари за квартира и е дошла
да изпере дрехите на сина на св. Н., с когото живее на семейни начала. На място дошъл екип
на ЦСМП да извърши преглед на св. Н., но тя отказала. Свидетелите Б. и К. докладвали на
ОДЧ. Подсъдимата била задържана и настанена в ПНЗЛ при *** РУ-П..
Свидетелката И. С. Т., която често посещава дома на св. Н., за да носи лекарства и
да проверява състоянието , е виждала подсъдимата в къщата на св. Н. и пред нея
подсъдимата е казвала, че никой не може да забрани да влиза в тази къща, защото няма
къде да спи.
От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебнопсихиатрична
експертиза с вх. № *** г. се установява, че св. Ц. Н. не страда от психиатрично заболяване в
тесния смисъл на думата и не се води на отчет в Психиатрично диспансерно отделение към
МБАЛ „Р. А.“- гр. П.. При св. Н. е налице ******************************, но е можела
да разбира същността на извършеното спрямо нея деяние. Св. Н. не е склонна към
фантазиране или умишлено измисляне, но е склонна към неволно изкривяване на
обективната истина.
От заключениято на изготвените в досъдебното производство съдебнопсихиатрични
експертизи с вх. № *** г. и с вх. № *** г., които са с идентично съдържание, се установява,
че подсъдимата В. И.. О. не страда от психиатрично заболяване и не се води на отчет в
Психиатрично диспансерно отделение към МБАЛ „Р. А.“- гр. П.. При подсъдимата е налице
единствено *******************. С оглед данните за нейното физическо и психическо
състояние, подсъдимата може правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото, както и е в състояние да дава достоверни обяснения за тях към датите на извършване
на инкриминираното деяние на *** г. и *** г. Подсъдимата може да участва при
провеждането на действия по разследването и да дава адекватни обяснения. Тя е била в
състояние да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си,
както към момента на извършване на деянието на *** г. и *** г., предмет на
4
производството, така и към настоящия момент.
Изводът за чистото съдебно минало на подсъдимата следва от представената по
делото справка за съдимост.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане
на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от
първата инстанция факти.
При правилно установена фактическа обстановка Пернишкият районен съд е
направил и верен извод, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна на
престъпния състав по 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. За да цени доказателствената стойност
на събрания доказателствен материал, съдът следва преди всичко да обсъди съставомерните
признаци на престъплението по чл. 296, ал. 1, пр. 3-то вр. чл. 26, ал. 1 НК. Престъплението
по горепосочения текст от НК предвижда наказателна отговорност за лице, което не
изпълни заповед за защита от домашното насилие.
Подсъдимата В. И. О. е осъществила това престъпление, като в периода от *** г. до
*** г. в *** в условията на продължавано престъпление, не изпълнила заповед за защита от
домашно насилие – Заповед за защита №*** г., издадена въз основа на Решение № 323 от
14.02.2019 г. по гр.д. № 00427/2019 г. по описа на Районен съд гр.Перник, с която се
забранява да приближава Ц. Е. Н., както и жилището на адрес ***, местата за социални
контакти и отдих на по-малко разстояние от 20/двадесет/ метра за срок от 12/дванадесет/
месеца, като деянията са извършени, както следва: на *** г. в *** приближила на разстояние
по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н., находящо се в ***; на *** г. в *** приближила на
разстояние по-малко от 20 м. жилището на Ц. Е. Н., находящо се в ***.
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата инстанция
извод, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние при форма на вината пряк
умисъл, като тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си. Подсъдимата е
формирала съзнание относно всички признаци от състава на престъплението, съзнавала е, че
към инкриминираните дати *** г. и *** г. срещу нея е била издадена заповед за защита от
домашно насилие № *** г., по гр. д. № 427/2019 г. на Пернишкия районен съд, с която е
било забранено да се приближава за срок от 12 месеца до св. Н., както и до жилището ,
находящо се в ***, до местата за социални контакти и отдих, тъй като заповедта е била
връчена лично на 20.02.2019 г., но въпреки това подсъдимата е останала да живее в
жилището на св. Н. и конкретно го е посетила на инкриминираните дати.
Въззивният съд не споделя становището на защитата, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Систематичното място на чл. 9, ал. 2 НК в общата част на
НК, сочи неговата приложимост по отношение на всички престъпления, независимо дали
техният предмет има или не парична равностойност, кой е субектът на престъплението,
какъв е обектът на наказателно правна защита и какви са видът и размерът на предвидената
санкция. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е
общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, така че практически да
липсва защитим обществен интерес с намесата на наказателната репресия.
Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 НК са обществените отношения, които
осигуряват законосъобразно изпълнение на съдебните актове. Законът за защита срещу
домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно
насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14
години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 лица, да може да се обърне към съда
за защита. Отделно от молбата за защита до съда, в случаите, когато има данни за опасност
за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на
5
МВР за предприемане на мерки по ЗМВР. Когато молбата съдържа данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице,
районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна
защита в срок от 24 часа от получаването на молбата. В случая по делото са налице данни,
че издадената заповед за защита от домашно насилие е нарушавана многократно, а не само
на инкриминираните дати, поради което е налице обществена опасност на деянието.
По тези съображения не е налице хипотезата на малозначителност по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление съгласно чл. 26,
ал. 1 НК, тъй като са осъществени две действия, чрез които е изпълнен съставът на
престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, същите са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че районният съд правилно е
приложил чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е постановил осъдителен съдебен акт.
В конкретния случай правилно и законосъобразно районният съд е приложил спрямо
подсъдимата О. института на освобождаване от наказателна отговорност, чрез налагане на
административно наказание "Глоба", поради наличие на материално-правните предпоставки
за това - подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по чл.
78а НК съгласно приложената по делото справка за съдимост, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди и за престъплението, за което е ангажирана наказателната
му отговорност, извършено при форма на вина – умисъл, се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Съгласно чл. 54 НК съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс
и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите -
на по-тежко наказание.
Районният съд правилно е определил и административното наказание "Глоба" в
минимален размер от 1000 лева при превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като
подсъдимата е с чисто съдебно минало, безработна е, съдействала е на разследването и няма
собствено жилище. Няма отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК правилно разноските по
делото са възложени в тежест на подсъдимата.
При внимателния преглед на атакуваното решение не се установяват основания за
неговото изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, поради което решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 334, т. 6, вр. с чл.
338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260052 от 08.02.2021 г. по н.о.х.д. № 01591/2020 г. на
Пернишкия районен съд.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7