Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора, 04.02.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора …………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 614 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото с правно основание чл.128 и чл. 224 от КТ.
Предявен е иск от Н.И.Т., с ЕГН **********,*** против
„Викинг – Н.”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление – гр.
София, кв.”Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12, ет. 5,
офис 18.
В исковата си молба ищецът твърди, че е работил при
ответника като охранител, с месторабота – отдел ВР 1471 КР –Нова Загора,
ул.”П.Евтимий” – казармите в гр. Нова Загора, като на 01.06.2015г. прекратил
договора си. Тъй като ответника редовно забавял или не изплащал полагащото се
на ищеца трудово възнаграждение, ответника дължал на ищеца изцяло неизплатено брутно трудово
възнаграждение, както следва: За 2014година за месеците – октомври, ноември
декември по 360.00 лева месечно и за 2015г. за месеците – януари, април и
май за всеки месец по 360.00лв. или
общо ответника дължал на ищеца неизплатено изцяло трудово възнаграждение в
размер на 2160.00 лева, ведно с лихвата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди още, че от 2012г. до прекратяване на
трудовият му договор ответника винаги му плащал трудово възнаграждение с по 100
лева по-малко за всеки месец, поради което ответника дължал на ищеца , както
следва: за 2012г. – неизплатено трудово възнаграждение за 12 месеца по 100.00
лева или общо 1200лв.; За 2013г. - неизплатено трудово възнаграждение за 12
месеца по 100.00 лева или общо 1200лв.; За 2014г. – неизплатено трудово възнаграждение за 9
месеца по 100.00 лева или общо 900.00 лева/като за три месеца за 214г.
ответника не бил изплатил изцяло трудовото възнаграждение както е посочено по
горе./
За 2015година за месеците февруари и март ответника
дължал неизплатено трудово възнаграждение по 100 лева всеки месец или общо
200.00 лева, освен неизплатеното му трудово възнаграждение изцяло за посочените
по-горе месеци за 2015г.
Ищецът твърди още, че не бил ползвал платен годишен
отпуск за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и за 2015г. и съгласно чл. 224 от КТ
ответника му дължал обезщетение за неползван платен
годишен отпуск през тези години за всяка
година по 360.00 лева или общо 1800.00 лева, ведно с лихвата от завеждането на
настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът отказвал да плати доброволно горепосочените
дължими суми, поради което ищецът моли съда да образува молбата му в дело и да
призовете ответника на съд и след доказване на твърдяното от ищеца да осъди
ответника да заплати на ищеца изцяло неизплатеното трудово възнаграждение,
както следва: за 2014г. за месеците: октомври, ноември и декември по 360 лв месечно и за 2015г. за месеците януари, април и май за
всеки месец по 360лв. месечно или да му заплати общо изцяло неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2160 лв., ведно с лихвата от завеждането на
настоящото дело до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати частично неизплатено трудово възнаграждение от 2012г.
до прекратяване на трудовият му договор с по 100 лв. по малко за всеки месец,
както следва: за 2012г. неизплатено трудово възнаграждение 12 месеца по 100 лв.
или 1200 лв. За 2013г. за 12 месеца по 100 лева – 1200 лева, за 2014г. за 9
месеца по 100 лева или 900.00 лева, за 2015г. за месеците февруари и март –
неизплатено трудово възнаграждение по 100 лева всеки месец или общо 200 лева
или общото частично неизплатеното трудово възнаграждение от 2012г. до
01.06.2016г. е 3500лв., като го осъди и да му заплати и законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
времето 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. за всяка година по 360лв. или
общо 1800.00 лева, ведно със законната лихва от завеждането на настоящото дело
до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да му
заплати и направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника с
който ответника заявява, че оспорва предявените искове по размер. С оглед
обстоятелството, че оспорва размера на всяка една от претенциите. Прави
възражение за настъпила погасителна давност за задълженията до месец септември
2012г.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се
явява, чрез процесуалния си представител адв. С. ***
моли съда да уважи предявените искове с направеното в съдебно заседание
изменение, както и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно призован – не
изпраща представител и не изразява становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът и ответникът са се намирали в
трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор № 3800/16.05.2009г.
за длъжността „охранител”, който бил прекратен
със заповед № 6722/01.06.2015г., считано от 01.06.2015г.
За правилното изясняване на спора от
фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е
установило в счетоводството на ответника начисленото брутно трудово
възнаграждение за процесния период, както и чистата сума за
получаване след счетоводните отчисления. Констатирало е, че са извършени
частични плащания към ищеца, като дължими остават:
ЗА 2012г.
-
за
месец януари 2012г. – чиста сума за
получаване в размер на 223.41лв.;
-
за месец февруари 2012г. – чиста сума за
получаване в размер на 223.41лв.;
-
за
месец март 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 23.41лв
-
за
месец април 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 23.41лв
-
за
месец май 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 223.41лв.;
-
за
месец юни 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 223.41лв.;
-
за
месец юли 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 223.41лв.;
-
за
месец август 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 23.41лв.;
-
за
месец септември 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 23.41лв.
-
за
месец октомври 2012г. – чиста сума за
получаване в размер на 23.41лв.;
-
за
месец ноември 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 23.41лв.;
-
за
месец декември 2012г. – чиста сума за получаване в размер на 223.41лв
или
общо за 2012г.
остава за получаване чиста сума в размер на 1280.92лв.;
ЗА 2013г
-
за
месец януари 2013г. – чиста сума за получаване 43.01лв.;
-
за
месец февруари 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец март 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец април 2013г. - чиста сума за получаване в размер на 243.01лв.;
-
за
месец май 2013г. - чиста сума за получаване в размер на 243.01лв.;
-
за
месец юни 2013г. - чиста сума за получаване в размер на 243.01лв.;
-
за
месец юли 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец август 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец септември 2013г. - чиста сума за получаване в размер на 243.01лв.
-
за
месец октомври 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец ноември 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв.;
-
за
месец декември 2013г. – чиста сума за получаване в размер на 43.01лв,
или
общо за 2013г. остава за получаване чиста сума в размер
на 1316.12лв.
ЗА 2014г.
-
за
месец януари 2014г. – чиста сума за получаване 66.53лв.;
-
за
месец февруари 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 66.53лв.;
-
за
месец март 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 66.53лв.;
-
за
месец април 2014г. - чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец май 2014г. - чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец юни 2014г. - чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец юли 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец август 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец септември 2014г. - чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.
-
за
месец октомври 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 80.53лв.;
-
за
месец ноември 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 266.53лв.;
-
за
месец декември 2014г. – чиста сума за получаване в размер на 266.53лв,
или
общо за 2014г. остава за получаване чиста сума в размер
на 1482.36лв.
ЗА 2015г.
-
за
месец януари 2015г. – чиста сума за получаване 282.20лв.;
-
за
месец февруари 2015г. – чиста сума за получаване в размер на 202.20лв.;
-
за
месец март 2015г. – чиста сума за получаване в размер на 96.20лв.;
-
за
месец април 2015г. - чиста сума за получаване в размер на 282.20лв.;
-
за
месец май 2015г. - чиста сума за получаване в размер на 282.20лв.;
или
общо за 2015г. остава за получаване чиста сума в размер
на 1145.00лв.
Съгласно заключението на вещото лице
общата сума на неизплатеното трудово възнаграждение на ответника за процесния период от 01.01.2012г. до 31.05.2015г. и дължимо от ответника е в размер на
5 224.40лв., както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск общо в размер на 1090.00 лв., а именно: за 2012г. – една
брутна работна заплата в размер на 290.00лв.; за 2013г. – една брутна заплата в
размер на 310.00лв.; за 2014г. – една брутна заплата в размер на 340.00лв. и за
периода от 01.01.2015г. до 31.05.2015г. – брутна сума в размер на 150.00лв.
При така възприетата
от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата
претенция досежно неизплатеното
трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен
в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите
възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е
длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните
доказателства и преди всичко от приетото по делото заключение на в.л. е, че
втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е
начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било
изплатено на работника в пълен размер. Били са извършвани частични плащания, като
е останала неплатена сума в общ размер от 5 224.40лв.. Не се представиха
по делото от страна на ответника-работодател доказателства да е извършил такова
плащане срещу подпис на работника, както и сумата общо в размер на 1090.00лв.
представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2012г., 2013, 2014г. и за периода от 01.01.2015г. до
31.05.2015г.
Ищецът на основание
чл.214 изр.последно предл.
първо от ГПК направи изменение на иска по отношение на неизплатените трудови
възнаграждения, а именно: увеличава иска за месеците април, май, юни и
септември 2013г. от 100.00лв. на 243.00лв. за всеки един от посочените месеци;
увеличава иска за месец февруари 2015г. от 100.00лв. на 202.00 лева, като моли
съда при постановяване на решението в диспозитива да отбележи че сумите за
неплатено трудово възнаграждение са чисти суми за получаване, тъй като
удръжките му вече били направени.
Съдът е приел
направеното изменение на иска, като своевременно направено.
Ответникът
в отговора на исковата молба изразява прави възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно чл. 358 ал.1, т. 3 от КТ давността в настоящия случай е три
години, а съгласно ал.2, т.2 от същия
член - Сроковете по предходната алинея
започват да текат:...2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет
на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични
вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
В
настоящия случай предявените искови претенции за неизплатени трудови
възнаграждения са с начална дата 01.01.2012г., а исковата молба е депозирана на
06.10.2015г., т.е. три годишната давност следва да се счита за изтекла на 06.10.2012г.
от което пък следва, че предявените искови претенции преди дата 06.10.2012г.
следва да се считат за неоснователни, поради изтекла давност, като следва да
уважи исковата претенция за неизплатени трудови възнаграждения от
06.10.2012г.
Съгласно изготвената
съдебно-счетоводна експертиза – сумата на неизплатените трудови възнаграждения
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. възлиза на 1280.92лв., а за периода
от 01.01.2012г. до 05.10.2012г.. възлизат на 1216.07лв., но тъй като за този
период е изтекла погасителната давност, съдът следва да отхвърли иска в тази му
част поради изтекла три годишна погасителна давност.
В заключението на
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило че за неизплатено
трудово възнаграждение за процесния период остава за
изплащане чиста сумата от 5 224.40лв., но предвид изтеклата погасителна
давност за сумата от 1216.07лв. за периода от 01.01.2012г. до 05.10.2012г.,
съдът счита че следва да уважи иска до размера от 4 008.33 лв. за
неизплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 06.10.2015г.
до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на предявения иск за неизплатения годишен отпуск
за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. за сумата от 1800.00лв., съдът
намира същият за частично основателен, тъй като видно от заключението на вещото
лице ответното дружество дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2012, 2013г., 2014г. и за периода от
01.01.2015г. до 31.05.2015г. обезщетение в размер на 1090.00лв., поради което
съдът намира че искът следва да бъде уважен в размер на 1090.00лв., ведно със
законната лихва от 06.10.2015г. до изплащане на вземането, а в останалата част до 1800.00лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Нова Загора
държавна такса в размер на 210.99 лева и разноски за вещо лице в размер на 304.21лв..
С оглед
изхода на делото следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 400.00 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, ж.к. „Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5, офис № 18 да заплати на Н.И.Т., с ЕГН **********,***, сумата 4 008.33/четири
хиляди и осем лева и тридесет и три стотинки/лева – главница/чиста сума за получаване/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 06.10.2012г. до
31.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2015г. до
изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част
поради погасаване по давност..
ОСЪЖДА „Викинг-Николов” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к. „Изток”,
ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5, офис № 18 да
заплати на Н.И.Т., с ЕГН **********,*** сумата
1090.00/хиляда лева и деветдесет/лева – главница, /брутна сума/, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012г., 2013г., 2014г. и
за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от 06.10.2015г. до изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата
му част до размера от 1800.00лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5,
офис № 18 да заплати по сметка на РС-Нова Загора сумата от 515.20/петстотин и петнадесет лева и двадесет
стотинки/лева - разноски по делото, от които както следва: 210.99/двеста и десет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева - държавна такса върху предявените искове
и 304.21/триста и четири лева и
двадесет и една стотинки/лева – възнаграждение
на вещото лице.
ОСЪЖДА „Викинг-Николов”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.
„Изток”, ул.”Николай Хайтов” № 12,ет.5,
офис № 18 да заплати на Н.И.Т., с ЕГН **********,*** направените
разноски за адвокатски хонорар в размер на 400.00/четиристотин/лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: