О
П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 3155
гр.Бургас, 19.12.2014г.
Бургаски окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Маринова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена
Върбанова
2. мл.с. Яна Атанасова
като разгледа
докладваното от мл.с. Атанасова частно гражданско дело № 2115
по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.П.Ш., в качеството си на пълномощник на А. С. Г., гражданка на Р. Ф., родена на
**.**.****г., в
качеството и на майка и законен представител на малолетната К.А.Г.,
гражданка на Р. Ф., родена на **.**.****г. и двете с адрес: гр.М., ул.П.**, апартамент *, против
Определение №265 от 23.10.2014г. по гр.д. 1336/2014г. по
описа на ЦРС, с което първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото поради териториална некомпетентност
да се произнесе по нея.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният
съд тълкува стеснително нормата на чл.130 СК и по аналогия следвало да намери
приложение общия принцип, че международно компетентен да разгледа спора е съдът
по местонахождението на имота. Изтъкват се доводи, че съобразно разпоредбата на
чл.14 КМЧП, компетентен във връзка с производства относно наследяването е съдът
по местонахождението на имуществото. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен
и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
от страна, която има правен интерес от обжалването. Частната жалба има изискуемото
от закона съдържание, поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Гр.дело № 1336/2014г. по описа на ЦРС е образувано въз
основа на подадена молба адв. Петя Шивачева, в
качеството си на пълномощник на А. С. Г., гражданка
на Р. Ф., родена на **.**.****г., в качеството и на майка и законен
представител на малолетната К.А.Г., гражданка на Р. Ф., родена на **.**.****г. и двете с адрес: гр.М., ул.П.**, апартамент *, с основание чл.130, ал.3 СК. Иска се от съда да издаде разрешение, с
което да бъде разрешено , да бъде извършена замяна на собставената
на детето 1/6 идеална част от наследствен недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда – апартамент №8, с
идентификатор на обекта №44094.21.63.3.8 по кадастралната карта на с.Лозенец,
общ.Царево, обл.Бургаска.
С Определение №265 от 23.10.2014г. по гр.д.
1336/2014г. по описа на ЦРС, районен съд е прекратил
производството по делото поради териториална некомпетентност да се
произнесе по молбата.
При
така установената фактическа обстановка частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно. Ето защо съвсем
правилно първостепенният съд е извършил проверка за наличието на компетентност
на същия да разгледа производството по същество.
В тази връзка на първо място следва да се
има предвид, че възраженията на жалбоподателя за прилагане на чл.14 КМЧП са
неоснователни. Съобразно цитираната законова разпоредба българските съдилища и други органи са компетентни по
исковете по чл.110 от Гражданския процесуален
кодекс и другите производства, свързани с наследяване, когато
наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в
Република България или е бил български гражданин, както и когато част от
имуществото му се намира в Република България. В настоящия случай обаче не се
касае за визираните в тази разпоредба хипотези. Гр.д. 1336/2014г. е с правно
основание чл.130, ал.3 СК и няма за предмет спор във връзка с наследяване. Ето
защо, посочената по – горе норма не може да намери приложение.
От друга страна, съгласно разпоредбата на
чл.130, ал.3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с
движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги,
принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му
адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Това
производство е охранително и цели да запази интересите на детето. Ето защо, по
отношение на него не следват да намерят приложение разпоредбите на КМЧП относно
вещните спорове и споровете относно наследяване, а тези уреждащи производства с
международен елемент, страна по които са деца. В тази връзка следва да се
посочи, че по отношение на спорове относно деца, КМЧП недвусмислено насочва към
прилагане на правото на държавата, чийто гражданин е детето респ. подсъдност на
споровете на съобразно местопребиваването/ гражданството на детето. В този
смисъл, предпочетен по такива спорове е личният и териториалният критерий, за
определяне на компетентността.
От приложеното по делото Свидетелство за
право на наследство по закон е видно, че местоживеенето на детето е в Р. Ф., на адрес: гр.М., ул.П.“ **, апартамент *, като същото е Р. гражданка. Всичко това
навежда към извода за по –тясна връзка на спора с държавата по произхода и
местоживеенето на детето, а не с този по местонахождението на имота. Още
повече, че в този смисъл е и самата разпоредба на чл.130, ал.3 СК, която
предвижда компетентност на съда по местоживеенето на същото.
Ето защо, настоящият съдебен състав споделя
изводите на първостепенния съд, като намира, че същият не е компетентен да се
произнесе по молбата. С оглед на
гореизложеното, определението на РС – гр. Царево следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.28 КМЧП определението за наличие или липса на международната
компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №265 от 23.10.2014г. по гр.д.
1336/2014г. по описа на ЦРС, с което първоинстанционният
съд е прекратил производството по делото поради териториална
некомпетентност да се произнесе по нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщението за него, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.