Р Е Ш Е Н И Е
№474 03.07.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Прокурор ………………………………..
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1148
по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от мл. адвокат Л.Ж.
***, като пълномощник на Гимназия с
преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) „Ромен Ролан“, гр. Стара Загора против решение № 160 от
05.02.2019г., постановено по гр.д. № 2513/2018г. по описа на Старозагорският
районен съд, с което се признава за
установено по отношение на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора, че дължи на Ж.Д.С.,
обезщетение за
претърпени вреди в резултат на трудова злополука от 23.01.2017г., както следва: сумата от 8000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/; сумата от 234,06 лева - имуществени вреди
за закупуване на лекарства и консумативи за лечение; сумата от 404,19 лева - разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото брутно трудово
възнаграждение за периода от 23.01.2017г. до 05.06.2017г., ведно със законната
лихва върху сумите от деня на увреждането - 23.01.2017г. до пълното им
изплащане, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 933/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, като се отхвърлят претенциите
за разликите над 8000 лева до 9000 лева – неимуществени вреди и над 234,06 лева до 666,62 лева - имуществени вреди за закупуване на лекарства и консумативи за лечение, като недоказани и неоснователни
в тези части; присъдени са разноски.
Въззивникът ГПЧЕ „Ромен
Ролан“, гр. Стара Загора,
чрез мл. адвокат Л.Ж. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта
относно определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за
сумата над 3000лв. до присъдените 8000лв., като намира същия за прекомерно
завишен, с оглед действително търпените доказани от ищцата болки и страдания.
Излага подробни съображения.
Обжалва решението и в частта, в която PC -
Стара Загора приел, че възражението на ответника за проявена от страна на
пострадалата груба небрежност останало недоказано и било отхвърлено като
неоснователно. Сочи, че полученото от ищцата травматично увреждане се дължало
единствено на невниманието й и на проявената от нея груба небрежност. Излага
подробни съображения по това оплакване. Счита, че в обжалваните части
първоинстанционното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и със задължителната практика на ВКС.
Моли съдът
да отмени обжалваното решение, в частта в която първоинстанционния съд е уважил
иска на ищцата за неимуществени вреди за
размера над 3 000 лв. до присъдените 8 000 лв. Така определеният справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален с процента на
съпричиняване - 50% от страна на Ж.С., като по отношение на ГПЧЕ „Ромен Ролан“,
гр. Стара Загора да бъде признато за установено, че дължи на ищцата полученото
по този начин крайно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 1 500 лв. Моли, първоинстанционното решение да бъде отменено и в
частта за разноските, като на доверителя му бъдат присъдени такива за
производствата по гр. д. №2513/2018г. и по ч. гр. д. №933/2018г. и двете по
описа на PC - Стара Загора, съразмерно с отхвърлената и прекратената
част от исковете. Моли, да бъдат присъдени на доверителя му и направените от
него съдебни и деловодни разноски, включително възнаграждение за един адвокат,
пред въззивната инстанция. Прави възражение относно размера на разноските на
другата страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК по въззивната жалба на ГПЧЕ
„Ромен Ролан“, гр. Стара
Загора не е постъпил писмен отговор от другата
страна Ж.С.. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. С.К. въззиваемата С.
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на СтРС. Претендира
разноски.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и като разгледа
събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено
следното:
Производството е по
предявени искове от Ж.Д.С. против ГПЧЕ „Ромен Ролан” - Стара Загора – по чл.
422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 200 от КТ – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцата сумите, за които е издадена Заповед
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 933/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, срещу която Заповед е подадено възражение, а именно: 9000 лв. -
обезщетение за причинени неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/;
666,62 лв. - имуществени вреди за закупуване на лекарства и консумативи за
лечение; 3000 лв. - разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото
брутно трудово възнаграждение за периода от 23.01.2017г. до 05.06.2017г. и 4
000 лева - пропуснати ползи - разликата от отпусната пенсия и тази, която би
била определена, ако последните месеци ищцата би вземала нормалната и по-висока
заплата за бъдещ период от пет години - от 30.09.2017г., когато се е
пенсионирала поради навършена възраст и стаж, до 31 август 2022г., ведно със
законната лихва върху всички суми от деня на увреждането - 23.01.2017г. до пълното
им изплащане. В съдебно заседание на 21.09.2018г., поради оттегляне на иска е прекратено
производството по отношение на претенцията за
имуществени вреди, представляващи разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото
брутно трудово възнаграждение за периода от 23.01.2017г. до 05.06.2017г. - за разликата над 404,19 лева до пртендирания размер 3000 лева, както и
по отношение на претенцията за сумата от 4000 лева за пропуснати ползи.
Ищцата твърди
исковата си молба, че била в трудови правоотношения с ответника, на основание
трудов договор № 149/11.11.2008г., изменен с допълнително споразумение № 22 от
23.09.2013г., на длъжност „старши възпитател". Трудовият договор бил
прекратен със заповед от 04.09.2017г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ.
На 23.01.2017г. ищцата била задължена да се яви на работа, съгласно учебния
график от 11.30 до 13.30 ч. На път
за работа, около 10.45ч., при слизането си от автобус на градския транспорт на
спирката, находяща се на ***, непосредствено до работното й място - ГПЧЕ „Ромен
Ролан", тя се подхлъзнала на непочистения от сняг и лед тротоар и паднала
на земята. При удара почувствала изключително силна болка в дясната ръка. С
помощта на непознати хора стигнала до работното си място, където след преглед
от фелдшера на учебното заведение била насочена към болницата със съмнения за
счупване на дясната ръка. Била закарана до болницата веднага, където след
преглед и рентгенова снимка се установило счупване на горния край на раменната
кост на дясната ръка. За увреждането бил издаден болничен лист № Е20178178614,
с който ищцата излязла в отпуск по болест до 05.02.2017г. След тази дата, с
болнични листове от лекарска комисия на МЦ „Трета поликлиника" ЕООД с
номера №Е20166585525, № Е20166585651, № Е20166585759 и № Е20170374030 отпускът
на ищцата бил продължаван до 05.06.2017г. На основание чл. 58 ал. 1 от КСО, със
Заповед № 6 от 21.02.2017г. ТП на НОИ - Стара Загора извършило разследване на
злополуката и с разпореждане № 33 от 28.02.2017г. същата се приемала за трудова
злополука по чл. 55 ал. 2 от КСО. Вследствие на злополуката ищцата претърпяла
сериозни неимуществени и имуществени вреди, както и пропуснати ползи. От деня
на злополуката, през острия период на травмата ищцата усещала силни и
продължителни болки в наранения крайник, които й причинили силен психологически
стрес и дискомфорт. Отделно от това, травмата причинила трайно затруднение в
движението на дясната ръка, което рефлектирало осезателно върху способността на
ищцата да се обслужва сама в домакинството. В един продължителен период ищцата
не можела по никакъв начин да си служи с дясната ръка /водеща при нея/,
налагало се да ползва чужда помощ за най-елементарни ежедневни дейности -
обличане, почистване, готвене и т.н, което допълнително изживяла като унизително
и съществено повлияло на самочувствието й. Дори и след острия период,
физическият и психически дискомфорт не намалял осезателно, тъй като
продължителният период на възстановяване - повече от четири месеца, с болките и
неудобствата си продължил да създава страдания на ищцата. Дори и в настоящия
момент, повече от година след злополуката, движението на пострадалия крайник не
било възстановено изцяло и ищцата продължавала да усеща ограничения при
служенето с дясната си ръка. За всички тези неимуществени вреди справедливо
било обезщетение в размер на 9 000 лв., дължимо ведно със законната лихва от
деня на увреждането - 23.01.2017г., до пълното изплащане на сумата. Освен всички изброени
неимуществени вреди, ищцата понесла и имуществени вреди, изразяващи се в
невъзможността да работи и да получава следващото й се трудово възнаграждение,
вместо което получавала обезщетение по КСО в по-малък размер от този, който би
получила от трудовата си дейност. За периода, в който ищцата била в отпуск по
болест - от 23.01.2017г. до 05.06.2017г., същата получила 404.19 лв. по-малко
обезщетение от НОИ, в сравнение с брутното трудово възнаграждение, което би
получавала и което се явявало пряка и непосредствена загуба, в
причинно-следствена връзка с получената травма. Имуществени вреди претърпяла и
поради това, че за периода на оздравяване заплатила за лекарства и консумативи
сумата от 666,62 лв., също претърпяна загуба вследствие понесената травма.
Ответникът оспорва
иска по размер. Счита, че искът за неимуществени вреди е частично основателен
до размера от 3 000 лв. При определянето на размера на обезщетението, съдът
следвало да прецени характера и степента на увреждането; начина на
настъпването; обстоятелствата, при които е станало; причинените физически и
морални болки и страдания; техните степен, интензитет, продължителност;
прогнозите за в бъдеще; икономическото състояние в страната към момента на
увреждането и др. В случая ставало въпрос за средна телесна повреда, но
интензивните болки и страдания били отшумели в рамките на един месец и
нормалният възстановителен период за такава травма бил значително по-кратьк от
периода, през който ищцата била в болнични, за да се възстанови от полученото
телесно увреждане. Продължителният възстановителен период в случая се дължал на
причини, за които отговаряла самата пострадала. Полученото от ищцата
травматично увреждане се дължало единствено на невниманието й и на проявена от
нея груба небрежност. В обясненията си, дадени пред служител на ТП на НОИ -
Стара Загора, във връзка с разследването на злополуката, ищцата заявила, че е
била напълно наясно с усложнената метеорологична обстановка на 23.01.2017г.,
поради което и решила да тръгне по-рано за работа. При слизането си от
автобуса, същата видяла непочистената спирка, както и че тротоарът не е
третиран против леда, а е заснежен и заледен. От Разпореждането за признаване
на злополуката за трудова можело да се направи изводът, че ищцата познавала
изключително добре конкретната обстановка, тъй като това бил обичайният й път
до работното място в продължение на години. Същата можела и била длъжна да
предвиди, че тротоарните настилки са заледени и хлъзгави, предвид зимния сезон
и ниските температури, съзнавала , че може да настъпят вредоносни последици, но
лекомислено и самонадеяно се надявала, че същите няма да настъпят или че може
да ги предотврати. Твърди се, че ищцата не е положила грижата, която и
най-небрежният работник/служител би положил, с оглед на което за причина за
настъпването на процесната трудова злополука се счита единствено и само
поведението на ищцата, която проявила груба небрежност и не е положила
необходимата грижа, за да опази здравето си. От представения по делото Протокол
№6 от 27.02.2017г. за резултатите от извършеното разследване на злополука,
станала на 23.01.2017г. с ищцата, издаден от ТП на НОИ - Стара Загора, било
видно, че на ищцата бил проведен периодичен инструктаж по безопасност и здраве
при работа на 11.11.2016г., документиран
в съответната Книга за инструктаж. В Протокола се сочело още, че няма допуснати
нарушения на нормативни актове; няма лица, допуснали нарушения и няма лица, на
които са съставени актове за нарушения на нормативните актове или за които да е
предложено търсенето на друга отговорност. По описания от ищцата начин на
получаване на травмите не можело да се вмени в отговорност на работодателя
проявеното от ищцата невнимание, представляващо по същността си груба
небрежност, очевидно вследствие на неположената от собственика на тротоара
-Община гр.Стара Загора грижа същият да бъде във вид и състояние и така
почистен и опесъчен, че да не допуска падане на гражданите и получаване на
травми вследствие на това бездействие на почистващата фирма. Счита се, че
ищцата нарушила разпоредбата на чл. 33
от ЗЗБУТ, който задължава всеки работещ да се грижи за здравето и безопасността
си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. В случая било несъмнено, че необходимите инструкции били дадени от
работодателя чрез извършения периодичен инструктаж на 11.11.2016г. Така, с
поведението си и с проявената груба небрежност, ищцата допринесла в значителна
степен за настъпването на процесния инцидент и за получените от нея
неимуществени вреди. По този начин, с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата в размер на 50%. Счита, че определеното от съда справедливо
обезщетение следва да бъде намалено съответно на степента на съпричиняване от
увреденото лице, намира че е основателно за 3000 лв. за посоченото от ищцата
травматично увреждане и след приспадане на процента на съпричиняване на
вредоносния резултат наполовина, искът бил основателен и доказан до размерът на
1500 лв. а в останалата си част - недоказан и неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен. Оспорва предявения иск за сумата от 666,62 лв., представляващи
имуществени вреди за закупуване на лекарства и консумативи за лечението на
ищцата. Счита за неоснователен и предявеният иск за сумата за 404,19 лв. - представляваща разликата
между полученото от ищцата обезщетение от НОИ, докато била в отпуск по болест и
дължимото й брутно трудово възнаграждение за периода от 23.01.2017г. до
05.06.2017г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.01.2017г.,
до пълното изплащане на сумата. Моли съдът да постанови решение, с което да
уважи като частично основателен предявения от ищцата иск за неимуществени вреди
до размера от 3000 лв., който размер да бъде намален с процента на
съпричиняване, като ответникът бъде осъден да заплати обезщетение от 1500 лв. и
да бъдат отхвърлени останалите искове като неоснователни и недоказани.
С решението
си Старозагорския районен съд е признал за
установено по отношение на ответника ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора, че
дължи на Ж.Д.С., обезщетение
за претърпени вреди в резултат на трудова злополука от 23.01.2017г., както следва: сумата от 8000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/; сумата от 234,06 лева - имуществени вреди
за закупуване на лекарства и консумативи за лечение; сумата от 404,19 лева - разликата между полученото обезщетение от НОИ и дължимото брутно трудово
възнаграждение за периода от 23.01.2017г. до 05.06.2017г., ведно със законната
лихва върху сумите от деня на увреждането - 23.01.2017г. до пълното им
изплащане, за които суми е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 933/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, като се отхвърлят претенциите
за разликите над 8000 лева до 9000 лева – неимуществени вреди и над 234,06 лева до 666,62 лева - имуществени вреди за закупуване на лекарства и консумативи за лечение, като недоказани и неоснователни
в тези части. За да постанови този резултат, съдът е приел, че увреждането на ищцата е
в резултат на настъпила трудова злополука на 23.01.2017г. и че тя е претърпяла
неимуществени вреди /болки и страдания/. При определянето на размера на
обезщетението, съдът е взел предвид, че ищцата е изпитвала силна, остра и
пронизваща болка в началото, впоследствие - тъпа и постоянна болка. Освен
установените болки, ищцата /към момента на травмата - на 60 години/ е изпитвала
неудобство от това, че не може да си служи с ръката си и да се обслужва за
елементарни ежедневни нужди - обличане, почистване, готвене, тоалет. Налагало
се е да разчита на помощ от приятелки и съседки, което й е причинявало сериозно
неудобство, притеснение, отразило се е на самочувствието й. Приел е също, че на
ищцата причинена средна телесна повреда, общият период на лечение е 4-6 месеца
и понастоящем ръката не е възстановена напълно, Съобразявайки тези обстоятелства,
съдът е намерил, че справедливият размер за обезщетение на претърпените от
ищцата неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на трудовата злополука
е 8000 лв.
По възражението на ответника по
чл. 201 ал. 2 от КТ, съдът е приел, че по делото липсват доказателства,
падането на ищцата да е резултат от каквито и да е действия от нейна страна,
поставили я в ситуация на повишен риск. Приел е, че не е установено да не е
съобразила метеорологичните условия, няма данни и твърдения да се е движила
бързо или невнимателно или умишлено да е стъпвала по леда, нито че е можела да
не стъпи, нито че е предизвикала падането си. Извършването на инструктаж на
ищцата, съдът е приел, че също не е основание да се приеме, че е налице груба
небрежност от нейна страна. Обстоятелството, че ищцата е отишла на работа
по-рано от определеното време по график, което съдът е приел за нормално, тъй
като учителите следва да са в училището 15-20 минути по-рано не обуславя
наличие на груба небрежност. Поради което съдът е приел направеното възражение
по чл. 201 ал. 2 от КТ за недоказано и неоснователно.
По иска за имуществени вреди, съдът е приел, че след като
разходно-оправдателните документи са представени от ишцата по делото, то
разходите за лекарства, прегледи и консумативи са направени от нея. От заключението
на съдебно- медицинската експертиза, съдът е приел, че стойността на закупените
лекарства и разходи, намиращи се в пряка връзка с лечението на полученото на
23.01.2017г. телесно увреждане е 234,06 лв.
По отношение на претенцията за имуществени вреди за
сумата от 404,19 лева, представляващи разликата между
полученото обезщетение от НОИ и дължимото брутно трудово възнаграждение за
периода от 23.01.2017г. до 05.06.2017г., съдът е приел, че общото месечно
брутно трудово възнаграждение на ищцата би било 4644,55 лв., вместо него за този
период на ищцата са били изплатени обезщетения за временна неработоспособност,
поради трудовата злополука в размер 4240,36 лв. Разликата от 404,19 лв. е размерът, в който претенцията
е основателна. Съдът е приел, че обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди се дължи заедно с лихва за забава, считано от датата на увреждането –
23.01.2017г. до окончателното им плащане.
В частта си
решението, касаещо претенциите за имуществени вреди като необжалвано е влязло в
сила, поради което не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 933/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, със
Заповед № 754/15.03.2018г. е разпоредено ответникът да заплати на ищцата сумата
9000 лв. – неимуществени вреди; 666.62 лв. – имуществени вреди за лекарства и
консумативи; 3000 лв. имуществени вреди за периода 23.01.2017г. до
05.06.2017г., представляващи разликата между размера на обезщетението поради
временна неработоспособност, което е получила и размера на трудовото
възнатраждение, което би получила; 4000 лв. – обезщетение за пропуснати полза
за следващите 5 години, поради определения по – нисък размер на пенсията. В
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника
-ответник.
От събраните по делото
доказателства е безспорно, че ищцата е работила при отвеника на длъжност
„старши учител", по време на инцидента,
до 04.09.2017г., когато трудовото правоотношение е прекратено, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 23.01.2017г.
ищцата е претърпяла злополука, по време на обичайния й път, при отиване до
работното място от основното място за живеене – на път от спирката на автобуса
към входа на сградата на гимназията, пострадалата се е подхлъзнала и е паднала
на заледения и непочистен тротоар. При падането е получила счупване на горния
край на раменната кост на дясната ръка. Злополуката е призната за трудова по
чл. 55 ал. 2 от КСО.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след злополуката и
обездвижването на дясната ръка, ищцата която е живеела сама в къщи е имала
нужда от ежедневна помощ при обслужване, хранене, тоалет и всичко необходимо в
ежедневието си. Налагало се е приятелки и съседки да се сменят, да се грижат и
обслужват ищцата, да и приготвят храна, кафе, да я обличат, събличат и др. Това
положение е повлияло зле на физическото и психическото състояние на
пострадалата, която се е чувствала потисната и й е било некомфортно и неудобно
да търси помощ за всичко. Това положение е продължшило почти два месеца, докато
ищцата е тръгнала на рехабилитация. След това съседките и приятелките са
продължили да я посещават и да помагат, макар, че ищцата се е опитвала да се
справя сама, но все още е била с превръзка и не е успявала за много неща. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на св. Д.Б.и Д.Д..
От показанията на св. Е.Б.се установява, че вместо за
шести час в деня на злополуката, в 11.50 ч. , ищцата е отишла на работа по-рано
към 10. 30 ч., за да проведе преди шестия час, друг час с ученици, които имали
свободен час, по молба на ученик. Свидетелката сочи, че тя като зам. директор
на училището отговаря за организацията на учебния процес в една от двете смени.
Твърди, че смяната на часа, не следва да става по самоинициатива на учителя и
учениците, а трябва да стане чрез нея, след нейното съгласие. В случая никой не
й се е обадил. Заявява, че е нормално учителят да отиде на работа 15-20 минути
по – рано, както и че колега - учител може да посещава училището по всяко
време.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
се установява, че при злополуката на 23.01.2017г., след преглед на ищцата в
МБАЛ „Тракия” ЕООД и рентгенова снимка се е установило счупване на горния край
на раменната кост на дясната ръка. Назначено е от специалист ортопед –
травматолог имобилизиране с ортопедична ортеза за период от 30 дни. При подобен
тип счупвания в тази зона на раменната кост, болката в острия момент – момента
на травмата, е твърде силна. Тя е остра, пронизваща и в следващите часове става
тъпа, но постоянна. Тя допълнително се обостря при всеки опит за активно или
пасивно движение в близките стави. След като се постави ортопедична ортеза,
горният крайник се придържа, подпира от нея; повишеният мускулен тонус,
предизвикан от болката, намалява, съответно и болката отслабва. 30 дневният
период на носене на ортезата се характеризира с умерена болка, която след 15-ия
ден е нищожна. През този период, с ръката не могат да се извършват активни
движения, невъзможно е самообслужването чрез нея; т.е. тогава е нужна чужда
помощ за хранене и тоалет. След снемане на ортопедичната ортеза и започване на
първите пасивни и след това активни движения, болковият синдром отново се
засилва. Това е закономерно, тъй като ръката е била имобилизирана в раменната
става, мускулните движения са игнорирани и ставата е втвърдена.
Възстановяването на еластичността на ставната капсула е болезнен период,
продължаващ 15-25 дни. Раменната става, която е най-близка до обсъжданата
фрактура, претърпява тези промени. Тя е ставата в човешкия скелет с най-голям
обем и амплитуда на движенията. За да се постигне този обем след 30 –дневно
обездвижване са необходими продължителни рехабилитационни и кинезитерапевтични
мероприятия. Обикновено в практиката това се постига с няколко спецзиализирани
рехабилитационни курса, провеждани през периоди на почивка и индивидуална
рехабилитация в домашни условия. В този смисъл, възстановяването на обема на
движение в раменната става, като продължителност може да се отчита до 4-6
месеца. При прегледа на ищцата вещото лице е установило, че дясното рамо е без
оток, не се установява хипотрофия на мускулатурата, няма отпадна неврологична
симптоматика. Движенията в раменната става са леко ограничени – абдукцията е
свободна до 80 градуса, а над 80 градуса е болезнена, флексията е 90 градуса
/норма/, екстензията е 40 градуса /норма. Ограничената и болезнена абдукция на
дясната раменна става е следствие от консервативния начин на лечение.
Необходимо е провеждане на физиолечение.
В съдебно
заседание вещото лице е заявило, че посоченото в заключението, че
възстановяването на еластичността на ставната капсула е болезнен период,
продължаващ 15-25 дни, има предвид, че много силната и остра болка е за този
период и за този тип фрактури оценката на движението на раменната става е за
такъв период от време, за да се усети има ли развитие в раздвижването или се
задържа нивото. Иначе общият период на раздвижване е 4-6 месеца, включващ общия
период на лечение. Абдукцията /отделяне на тялото от ръката/ е възможна на 80
градуса и оттам е болезнена, което пречи на вдигането на ръката нагоре.
Флексията напред е 90 градуса, тя трябва да стига до 120-130 градуса нормално,
на 80 градуса трябва да стига до горе – 160-170. Според вещото лице раздвижването
ависи от хипотрофията, мускулатурата на човека и от неговата упоритост. Ищцата
следва да се консултира на всеки 25-30 дни с лекуващия лекар, за да прецени
нуждата от рехабилитация. Ако има болков симптом, може да се поставят инжекции,
които обезболяват ставата и позволяват бързо раздвижване. Към момента на
прегледа, почти 20 месеца от датата на травмата, за да са все още ограничени движенията,
следва да се заключи, че рехабилитацията не е била достатъчна. Лечението е
провеждано правилно, но рехабилитационните процедури са проведени само два пъти
през месец април и през месец юни - по седем. При провеждане на повече ще се
постигне по-бързо напредване в движението и ограничаване на болковия симпом и
постигане на максимум на амплитудата на движение.
Съгласно
чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна
неработоспособност, работодателят отговаря имуществено. Безспорно е , че
увреждането на ищцата е в резултат на трудова злополука, станала на
23.01.2017г. и че тя е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания. При
определянето на размера на обезщетението, следва да се прецени характерът и
степента на увреждането, причинените физически и морални болки и страдания,
техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще,
икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др. От събраните
по делото доказателства се установява, че в момента на травмата ищцата е изпитвала силна, остра и пронизваща
болка, в следващите дни – тъпа и постоянна болка. През време на 30 - дневния период на носене на ортезата
ищцата е изпитвала умерена болка, която след 15-ия ден е намаляла значително.
По време на носенето на ортеза пострадалата е имала нужда от чужда помощ за
ежедневното си обслужване – хранене, тоалет и др. След снемане на ортопедичната
ортеза и започване на първите пасивни и след това активни движения, болковият
синдром отново се е засилил, като болезненият период е продължил 15-25 дни.
Освен установените болки, ищцата /към момента на травмата - на 60 години/ е
изпитвала неудобство от това, че не може да си служи с ръката си и да се обслужва
за елементарни ежедневни нужди - обличане, почистване, готвене, тоалет.
Налагало се е да моли за помощ приятелки и съседки, което й е причинявало
сериозно неудобство, притеснение и дискомфорт, отразило се е на самочувствието
й, предвид факта, че до момента е разчитала само на себе си. Увреждането на
ищцата има характер на средна телесна повреда, общият период на лечение е 4-6
месеца. Към момента на приключване на съдебното дирене пред районния съд, ръката
й не била възстановена напълно, отделянето й от тялото е било възможно на 80
градуса и оттам - болезнено, което пречи на вдигането на ръката нагоре.
Обстоятелството, че рехабилитационните процедури не са били достатъчни не може
да се вмени във вина на ищцата, тъй като тези процедури се изписват от лекар -
специалист, а проведеното лечение е било правилно, съгласно вещото лице. Вземайки
предвид всички посочени по – горе обстоятелства, съдът счита, че справедливия
размер на обезщетението за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на трудовата злополука е 8000 лв.
По направеното от ответника
възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ , съдът намира за установено следното: За да
е налице груба небрежност, следва ищцата да не е положила грижата, която и
най-небрежният служител би положил, да е предвиждала настъпването на
неблагоприятния резултат, но да се е надявала лекомислено той да не настъпи или
да го предотврати. Следва да е налице липса на елементарно старание и внимание,
и пренебрегване на основни правила за безопасност. В тежест на работодателя,
въвел възражение за съпричиняване от страна на служителя, е да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от служителя груба небрежност
при изпълнение на работата. Работодателят следва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда е
основание, за приложението на чл. 201 ал. 2 от КТ, а само подчертано
субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата
небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие.
Твърдението на работодателя – ответник, че полученото травматично увреждане се
дължи единствено на невниманието на ищцата и проявената от нея груба небрежност
е неоснователно. Обстоятелството, че ищцата е била наясно с усложнената
метеорологична обстановка на 23.01.2017г., не означава, че е могла и била
длъжна да предвиди, че може да настъпят за нея вредоносни последици, които
лекомислено и самонадеяно да се е надявала да предотврати. Ответникът не сочи, в какво се изразява
грижата, която най – небрежния работник или служител би положил в случая и
която ищцата не е положила, за да опази здравето си. Въпреки усложнената
метеорологична обстановка – навалял сняг и заледен и непочистен от снега тротоар,
ищцата не е имала възможност да откаже да отиде на работа, за да запази
здравето си, нито е можела да предполага, че ще падне и ще претърпи вреди. В
случая ноторно известно е на всички, че в зимните периоди, при натрупан и
непочистен сняг и поледица по улиците и тротоарите се случват много злополуки и
много хора получават травматични увреждания. Не може да се приеме, че ищцата би
могла да предположи, че ще падне при подхлъзване върху заледения тротоар,
защото при такава метеорологична обстановка същата, както и много други
работници и служители е длъжна да отиде на работното си място и да проведе
часовете си със съответните класове в училището. Поведението на ищцата, изразяващо
се в движение в зимното време при заледени тротоари не може да се приме, че е
проява на груба небрежност от нейна страна. С поведението си, ищцата не е
нарушила разпоредби на ЗЗБУТ, тъй като същата в съответствие с квалификацията
си и инструкциите на работодателя се е грижила за здравето и безопасността си.
Работодателят не установява, че са били налице някакви инструкции или указания
от негова страна, при процесната метеорологична обстановка как работника или
служителя да се предвижва към работното си място, за да опази здравето и
безопасността си, които ищцата да е нарушила. В този смисъл въззивната
инстанция намира, че ищцата с поведението си по никакъв начин не е допринесла
за настъпването на процесния инцидент на 23.01.2017г. и за получените от нея
травматични увреждания. Не е налице проявена груба небрежност от страна на
ищцата, защото с действията си, същата не е могла по никакъв начин да
предотврати настъпилия инцидент.
Предвижването на ищцата до
работното място малко по – рано от необходимото време по график за провеждане
на часовете за деня, не представлява нарушение на трудовата дисциплина, нито
има причинна връзка с настъпилия инцидент. Това е така, защото ищцата е отишла
на работа към 10.30 ч., вместо към 11.00 ч., още повече, че същата е
предвидила, че в сложната метеорологична обстановка, ще й е нужно по - дълго
време за предвижване до работното място. Обстоятелствата, касаещи смяна на
часове, влизане в свободен час на друг клас, не по предвиден график, също нямат
причинно – следствена връзка с настъпилия инцидент, поради което са неотносими
към предмета на делото.
Съдът споделя съображенията на
районния съд, че по делото липсват доказателства падането на ищцата да е било
резултат от каквито и да е действия от нейна страна, поставили я в ситуация на
повишен риск. Не е установено тя да не е съобразила метеорологичните условия,
няма данни и твърдения да се е движела бързо или невнимателно или умишлено да е
стъпвала по леда, нито да е могла да не стъпи, нито да е предизвикала падането
си. Извършването на инструктаж на ищцата на работното място също не е основание
да се приеме, че е налице груба небрежност от нейна страна. Ето защо направеното
възражение по чл. 201 ал. 2 от КТ е неоснователно.
Обезщетението за неимуществени вреди е дължимо с лихва за
забава, считано от датата на увреждането
– 23.01.2017г. до окончателното плащанена сумата.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна. Решението
на Старозагорския районен съд в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. В останалата част решението на СтРС като необжалвано е
влязло в сила.
В полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция. По
направеното възражение за прекомерност на направените разноски от въззиваемата
по делото, съдът намира същото за неоснователно. Това е така, защото
възнаграждението не е прекомерно, съобразно действителната и правна стойност на
делото, предвид направените многобройни оплаквания в жалбата на въззивника.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160 от 05.02.2019 г., постановено по гр.дело № 2513/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен
Ролан“ – Стара Загора, Булстат *********,
адрес гр. Стара Загора, ул. Цар Иван Шишман № 62 да заплати на Ж.Д.С., ЕГН **********,
от ***сумата от 800 /осемстотин /лева, направени по делото пред въззивната
инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна
жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: