Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4298/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен и изменен с протоколно определение от 11.09.2020 г. иск от Й.К.А.,
чрез адвокат К.К., срещу З. „Е.“ АД иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1 031,06
лева, представляваща
неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
преден ляв калник, предна лява врата, задна броня и преден капак, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по ***г. за ***“, клауза ***“ на
лек автомобил марка *** с ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на
04.09.2017 г. е сключил с ответника договор, обективиран в Застрахователна
полица № ***г. за ***“, клауза ***“ за собствения си
лек автомобил марка *** с ***, със срок на действие от 10.09.2017 г. до
09.09.2018 г. Сочи, че автомобилът бил застрахован за 14 000 лева, а
стойността на застрахователната премия била 719,72 лева, разсрочена на четири
вноски, изцяло заплатени. Ищецът заявява, че на 20.08.2018 г. паркирал
автомобила си на паркинга на магазин „***“ в град Варна, като на 30.08.2018 г.,
отивайки да същия, установил, че последният е увреден. Твърди се, че на
31.08.2018 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като представител на ответника извършил оглед на автомобила и направил
опис на уврежданията, като била заведена щета ***г. Сочи си, че в описа като
увредени детайли били посочени: преден ляв калник, предна лява врата, задна
броня и преден калник. Ищецът заявява, че на 13.09.2018 г. получил
застрахователно обезщетение
в размер на 415,60 лева, като сумата била крайно недостатъчна да
покрие щетите, поради което ищецът извършил проучване на сервизи за стойността
на необходимия ремонт. Твърди се, че сумата, необходима за възстановяване на
автомобила, била в размер на 1 697,60 лева, от
която следва да бъде приспадната заплатената от ответника сума от 415,60 лева,
или останалата за заплащане на ищеца сума е в размер на 1 282 лева.
В открито съдебно заседание ищеца, чрез
процесуалния си представител,
поддържа исковата молба, както и прави искане за уважаване на заявената искова претенция в
изменения й размер от 1 031,06 лева. Представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с
който навежда доводи за неоснователност на исковата претенция. Не се
оспорва наличието на сключен с ищеца договор, обективиран в Застрахователна
премия № ***г. за ***“, клауза ***“ за лек автомобил
марка *** с ***, със срок на действие от 10.09.2017 г. до 09.09.2018 г. Не се
спори също така, че на 31.08.2018 г. пред застрахователя е заведена
извънсъдебна претенция – щета ***г., като на 13.09.2018 г. на ищеца е изплатена
сумата от 415,60 лева. Оспорват се всички останали твърдения на ищеца, а
именно: наличието на застрахователно събитие, уврежданията да са настъпили в
периода от 20.08.2018 г. до 30.08.2018 г., тоест в срока на покритието, както и
механизмът на получаване на уврежданията. Ответникът твърди, че при сключване
на процесния договор е извършен оглед на автомобила и е подписан Протокол ***г.
с регистрирани следните увреждания: лайсна на предна лява врата, боя на предна
лява врата, боя на предна броня. В тази връзка сочи, че на
основание чл. 6, ал. 3 от
Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение за щети по МПС, настъпили
преди влизане в сила на застрахователното покритие. С
оглед на посоченото се заявява, че на ищеца е отказано заплащане на обезщетение
за преден ляв калник и предна лява врата. По отношение
на размера на исковата претенция, ответникът счита, че същият е завишен и не
отговаря на повредите по автомобила.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли за
отхвъряне на исковата претенция, като сочи, че ищецът е могъл да се полза от
услугите на доверен сервиз. От друга страна се твърди, че част от увредените детайли
са били с щети при сключване на процесната застраховка, поради което
застрахователят не носи отговорност за настъпили впоследствие по същите повреди.
Претендират се направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С Протокол ***г. за извършен оглед на МПС при сключване на застрахователния
договор са констатирани следните увреждания на процесния автомобил: лайсна на предна лява врата, боя на предна лява врата и боя на предна
броня.
Видно от протокол за извършен на 31.08.2018 г. оглед на МПС, при заявяване на щетата са констатирани увреждане на преден
ляв калник, предна лява врата, задна броня и преден капак, като застрахователят
е определил застрахователно обезщетение в размер на 415,60 лева.
От приетото по делото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че претендираните и констатирани от застрахователя увреждания по процесния лек
автомобил са получени вследствие на съприкосновение на същия с различни движещи
се покрай него обекти. Вещото лице
е посочило, че общата стойност на щетите по увредените вследствие на
застрахователното събитие детайли, а именно: преден ляв калник, преден капак,
предна лява врата и задна броня – всички за боядисване, е в размер на
1 446,66 лева, определена по средни пазарни цени към датата на
събитието. Констатирано е, че в случая
уврежданията са далеко от краищата на детайлите, поради което се налага
боядисване на целите увредени детайли.
В съдебно заседание
вещото лице посочи, че наличните към момента на сключване на застраховката
„Каско“ увреждания по преден ляв калник и предна лява врата не са допринесли за
получаване на процесните такива, както и че в случай единствено на боядисване
на съвпадащите увредени детайли, наличието на стари щети не би оскъпило техния
ремонт, в случая – боядисване.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 405 КЗ, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1. наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. настъпили вреди в
срока на договора, които да са причинени от застрахователно събитие – покрит
риск.
Безспорно между страните е наличието
на сключен договор, обективиран в Застрахователна полица № ***г. за ***“, клауза ***“ за лек автомобил марка *** с ***, със
срок на действие от 10.09.2017 г. до 09.09.2018 г.; обстоятелството, че на
31.08.2018 г. пред застрахователя е заведена извънсъдебна претенция – щета ***г.,
както и че на 13.09.2018 г. на ищеца е изплатена сумата от 415,60 лева от
застрахователя.
Съдът намира за установени от
събраните писмени доказателства и от приетото заключение по назначената
Съдебно-автотехническа експертиза също така вида на процесните щети по
детайлите: преден ляв калник, преден капак,
предна лява врата и задна броня, времето и механизма на тяхното получаване,
подробно описани в констативната част на заключението.
Спорният въпрос по делото е
свързан с това дали застрахователят дължи
заплащане на обезщетение за щети, настъпили по детайли, по които към
момента на сключване на договора за застраховка е установено наличието на
предходни увреждания и които не са били отстранени преди настъпване на
застрахователното събитие. В тази
връзка, ответникът
се позовава на текста на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Общите условия по
договора за застраховка, копие от които е представено с отговора на исковата
молба. Съгласно посочената разпоредба, "Застрахователят не дължи
обезщетение за вреди по застрахованото МПС, настъпили преи влизане в сила на застрахователното
събитие“.
Съдът намира, че така цитираната разпоредба се отнася единствено за щети по МПС, констатирани
при сключването на застрахователния договор. В случая, не е
спорно, че такива са били налични върху предна лява врата и предна броня. Сключеният между страните договор обаче не предвижда основание за отказ от
заплащане на обезщетение за други щети, които са настъпили по същите детайли след сключване
на договора, ако преди това не са били отстранени констатираните при сключването на
застрахователния договор щети. Същевременно, не е предвидено след отстраняване на щетите,
констатирани при сключване на договора и след извършването на нов оглед, да се
извърши актуализиране на застрахователната стойност, респективно на
застрахователната сума и застрахователната премия. Следователно,
застрахователят е взел предвид състоянието на застрахования автомобил към
момента на огледа и го е застраховал за определена от него застрахователна сума, в рамките на която е длъжен да
обезщети всички новонастъпили действително претърпени вреди.
Липсата на идентичност по вид и степен между констатираното в момента на огледа
при застраховане на автомобила и уврежданията, за които се претендира
обезщетение, обуславя неприложимост към настоящия случай на клаузата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Общите условия. Наред с това, няма и твърдения, нито данни, новите увреждания да са обусловени
от вече наличните такива върху същите детайли. Както в описа на щета, изготвен от длъжностно лице
при застрахователя, така и съгласно изводите на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, не се установява идентичност по вид, степен и място на увредата между данните за състоянието на детайла към датата на
сключване на застраховката и към момента на огледа при завеждане на щетата. Съответно,
застрахователят не може да бъде освободен от носене на застрахователния риск за
същите детайли, респективно от плащане на
застрахователно обезщетение. Ето защо, съдът приема, че предявеният иск е установен в своето
основание.
По отношение на размера на исковата претенция съдът намира следното:
След допуснатото в съдебно заседание изменение на иска, същият се смята
предявен общо за сумата от 1 031,06 лева, представляваща разлика между определената от вещото лице средна
пазарна цена за отстраняване на процесните
щети и вече изплатената от застрахователя сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на
пълна увреда обезщетението се съизмерва с действителната стойност на
застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество /чл. 400,
ал. 1 КЗ/. При частична увреда
релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване на
имуществото от същия вид /чл.
400, ал. 2 КЗ/. Целта на
законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че
в пълен обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и
приема, че в случаите на съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, последното се определя по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а уговорки,
съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до ограничаване обема
на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на застрахования.
Последните представляват единствено минимална долна граница при определяне на
застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на
вредата.
В случая, съгласно заключението на вещото лице, щетите по процесния автомобил са от такова
естество, че за да бъдат отстранени, увредените детайли следва да бъдат
боядисани изцяло. При това
действие практически ще бъдат отстранени и заварените щети към момента на сключване на договора. Това налага извода,
че в конкретния случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца,
тъй като по този начин същият ще спести разходите за отстраняване на
съществувалите при сключване на договора увреждания на същите детайли, доколкото
застрахователят би заплатил и тези разходи в процеса на отстраняване на
процесните щети. Последното противоречи на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Поради това, за да се избегне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
ответното дружество и за да не се допусне неоправдано имуществено разместване,
стойността на ремонта на детайлите, притежаващи увреждания
преди сключване на процесния договор зазастраховка, съгласно приетите по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице, а именно: преден ляв
калник и предна лява врата, следва да се поеме по равно от двете
страни, при което претенцията на ищеца се явява основателна до размера на
половината от пазарната стойност на ремонта на същите, включващ материали и труд.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
Съдебно-автотехническа експертза се установява, че
пазарната стойност, необходима за отстраняване на щетата по преден ляв калник и предна лява врата е общо 652,95 лева, от които обезщетението, което следва да се изплати на ищеца, възлиза на 326,48 лева. Съответно, общата
дължима стойност на застрахователното обезщетение, представляващо сбора от
стойността на труда и материалите, необходими за възстановяване на всички увредени детайли, с отчитане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 415,60 лева, се равнява на 704,58 лева.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от подаване на исковата молба 05.05.2020
г. до окончателното заплащане на задължението.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на уважената част на предявения иск или общо сумата от 307,51 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е под
предвидения размер, с оглед и допуснатото в съдебно заседание изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер.
В полза на ответника се
следват разноски в размер на 79,16 лева, съразмерно отхвърлената част на
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 704,58 (седемстотин и четири
лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща
неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
преден ляв калник, предна лява врата, задна броня и преден капак, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по ***г. за ***“, клауза ***“ на
лек автомобил марка *** с ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 05.05.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 704,58 лева до пълно предявения размер от 1 031,06
лева, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 307,51 (триста и седем лева и петдесет и една стотинки) лева, представляващи
съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати
на ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 79,16 (седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща
съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: