Решение по дело №5357/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2412
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110205357
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2412
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110205357 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
003028/15.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните
работи peг. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на СЛ. С. Г., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1
от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.
2. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
3. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
4. За нарушение на чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т. 11
от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от
1
ЗАНН, доколкото номерът на автомобила е посочен некоректно, а именно М*****ВК,
като съдържал повече цифри. Прави оплаквания, че НП не съдържа точно посочване на
законните разпоредби, които са нарушени. Счита, че в АУАН и НП не е установено
поради какви обстоятелства задната регистрационна табела не е чиста, какви са били
метрологичните условия, както и дали водачът е знаел, че табелата не е чиста. Посочва
се, че не се установява поради какви обстоятелства водачът не е представил контролен
талон към СУМПС и талон за регистрация на МПС. На следващо място се навеждат
доводи, че не е ясно на какво основание се отнемат 6 контроли точки. Моли съда да
отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. Получени са
писмени бележки с оплаквания, сходни с тези в подадената жалба.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно
призована.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 11.02.2022 г. около 19:45 часа, жалбоподателят СЛ. С. Г. управлявал лек
автомобил Ауди А4 с рег.номер М*****ВК, собственост на Н.М.Ц. с ЕГН **********,
в гр. София, по ул.проф.д-р Иван Странски от ул.Академик Борис Стефанов към
бул.Симеоновско Шосе и срещу ресторант "Градина" по време на управление на
автомобила същият не бил с поставен обезопасителен колан, а задната регистрационна
табела на автомобила не била почистена, била покрита с кал и сняг, а номерът не бил
четим. Г. бил спрян за проверка от служителите на ОПП, свидетелите С. и А., които
констатирали, че водачът е без обезопасителен колан по време на движение, а се
опитал да постави колана след като му бил подаден сигнал за спиране, но не успял да
го стори, докато служителите на МВР се приближавали до спрелия автомобил. При
проверката водачът не представил контролен талон към СУМПС и талон за
регистрация на МПС, като заявил, че не ги носи. На водача бил съставен АУАН за
констатираните нарушения, като Г. нямал възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушенията било издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-003028/15.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР , упълномощена със заповед
на министъра на вътрешните работи peг. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на СЛ.
С. Г., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1
от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.
2
2. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
3. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
4. За нарушение на чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т. 11
от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. От
показанията на свидетеля А. се извежда по несъмнен начин описаната по-горе
фактическа обстановка. Свидетелят възпроизвежда лични възприятия, категоричен е в
обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан, както по време
на движение, така и непосредствено след спирането му, не е представил контролен
талон към СУМПС и талон за регистрация на МПС, което е управлявал, като е заявил,
че не ги носи. От показанията на А. съдът установи, че задният регистрационен на
автомобила е бил непочистен, зацапан с кал и сняг, поради което и нечетим.
Свидетелят имаше ясен спомен за нарушението, като си спомни и данни за възрастта
на нарушителя, който описва като младо момче, както и марката на автомобила.
Свидетелят С. от своя страна възстанови спомен за обстоятелството, че задният номер
на автомобила, който са спрели за проверка, не е бил почистен. От всички
доказателства и доказателствени средства несъмнено се установява извършването на
нарушенията, както и техният автор.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че не допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената заповед
8121з-1632 от 02.12.2021г. мл. автоконтрольорите имат право да издават АУАН,
3
каквото правомощие им дава и чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление
също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник сектор към СДВР ОПП,
която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в
чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
По нарушението на чл. 137а, ал. 1
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория М1 с
оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска
нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил
наказание за виновните лица в абсолютен размер – „глоба” в размер на 50 лева.
Съдът намира, че свидетелят А. категорично заяви обстоятелството, че
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за
извършеното нарушение. Ето защо, за съда то е доказано от обективна страна, а
наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от
законодателя и съдът няма право да ревизира същото.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение, но
въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.

По нарушенията на чл.100 ал. 1 т.1 и т.2 от ЗДвП

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и съставите на административни
нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него (т.1), както и свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява (т.2).

За нарушаването на тези задължения от водача, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и
съответно пр.3 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева за всяко едно
4
нарушение.


По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е носил в себе и не е представил при поискване от
служителите на СДВР свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, както и контролния талон към СУМПС, което притежава. С оглед на
това съдът приема, че той е извършил вменените му нарушения, които са достатъчно
ясно описани и правилно квалифицирани. По същество самият жалбоподател не
оспорва, че не е представил изисканите документи.

От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на
вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да
носи със себе си определени документи, но въпреки това не го е сторил, като е искал и
целял именно това.

Наложените на жалбоподателя две административни наказания "глоба" за всяко
едно от двете нарушения са с фиксиран в закона размер /10 лева/, поради което за съда
е невъзможно да измени НП, като намали същото.
Нарушението е описано словесно и като цифрова квалификация правилно, както
се приема и в Решение № 6076 от 5.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 4931/2020
г.

По нарушението на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП

Съгласно тази законова разпоредба водачът на моторното превозно средство е
длъжен да поддържа табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска
поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества;

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл.
100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си като водач на МПС да
поддържа табелите с регистрационния номер чисти. От обективна страна безспорно се
установи, че на процесната дата задната му регистрационна табела е била покрита със
сняг и кал и номерът е бил напълно нечетлив. По този начин е била затруднена
дейността на проверяващите и са реално засегнати защитените от нарушената
5
разпоредба обществени отношения.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина небрежност, тъй
като водачът не се доказа да е знаел, че задната му табела изцяло е покрита със сняг и
кал преди спирането му за проверка, тъй като е бил в движение. Въпреки това е могъл
да предвиди това обстоятелство и съответно е бил длъжен да го предвиди като провери
регистрационните си табели и да ги почисти преди потегляне. Като правоспособен
водач на МПС е бил длъжен да предвиди това обстоятелство и да изпълни
задължението си да не управлява автомобила си с нечетлива табела.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложено
наказание в абсолютния законоустановен размер, предвиден за извършеното
нарушение в чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП, поради което не подлежи на индивидуализация
според критериите на чл. 27 ЗАНН. Чл. 183, ал. 4, т. 11 ЗДвП въздига в състав на
административно нарушение управлението на превозно средство в нарушение на чл.
100, ал. 4, т. 1, а именно при неизпълнение на задължението водачът да поддържа
табелите с регистрационния номер чисти. Относно съставомерността на деянието и
правната квалификация съдът споделя изложените мотиви в Решение № 6998 от
19.11.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 7470/2014 г., Решение № 7151 от
16.11.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 7177/2016 г. и др.

АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от обективната
съставомерност на вменените нарушения са намерили своето отражение в АУАН и НП,
включително датата и мястото на нарушението, кое е привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, за какво нарушение, описано
фактически. Съответно съдът намира, че е неоснователно възражението за липса на
описание, което да отговаря на действителната фактическа обстановка. Неправилно в
жалбата се твърди, че проверяващите органи е следвало да установяват поради какви
обстоятелства регистрационната табела не е почистена и какви са били
метрологичните условия, съответно дали водачът е знаел, че табелата му не е
почистена. Както беше посочено, това нарушение е извършено при форма на вината
небрежност и липсата на обективни представи у нарушителя за състоянието на задната
регистрационната табела не се отразява върху наличието на субективна
съставомерност на деянието. Причините за наличие на кал и сняг по регистрационната
табела са вън от предмета на доказване в настоящето производство, водачът е следвало
регулярно да проверява състоянието на табелите и да ги почиства при необходимост.
6
Липсата на описание в АУАН и НП на причините защо водачът не носи и не
представя изисканите документи също не е причина за отмяна на НП. Тези
обстоятелства са вън от обективната и субективна съставомерност на
административните нарушения, съответно са изцяло неотносими към ангажирането на
отговорността му. Нямат задължение контролните органи да установяват дали същите
са забравени, загубени или друго. Единственият правнорелевантни факт в случая е, че
водачът не ги носи и не ги представя, което е това обстоятелство, което служителите на
ОПП СДВР е следвало да установят и в случая са го сторили. Не е необходимо в
АУАН и НП да се описват такива причини, както неправилно се твърди в жалбата.
Правилно са квалифицирани и четирите нарушения на ЗДвП. Неоснователно се
твърди в жалбата, че нарушението по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП не е квалифицирано
надлежно от АНО. Напротив, посочен е правилният законов текст, съдържащ
задължението на водача да поддържа регистрационните табели в чист вид.
Непосочването на кое предложение на т.1 е нарушени не е нарушение, което да
ограничава правата на наказаното лице, доколкото както в АУАН и НП е записано
словесно, че водачът не поддържа задния номер чист, което е достатъчно за Г. да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Във връзка с оплакването, че не е посочено за кое нарушение се отнемат 6
контролни точки на водача, съдът намира следното: разпоредбата на чл. 157, ал. 3
ЗДвП делегира на министъра на вътрешните работи правомощия с наредба (НАРЕДБА
№ Із-2539 от 17.12.2012 г.) да определя първоначалния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение. Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането на точките е
последица именно от влязло в сила наказателно постановление. Броят на контролните
точки, които се отнемат е определен конкретно за отделните видове нарушения на
правилата, установени със ЗДвП. Самите контролни точки и отнемането им не
представляват административно наказание, нито принудителна административна
мярка, а имат отчетно – статистическа функция за извършените от водача нарушения,
по които има влязло в сила наказателно постановление. Евентуалните грешки при
фактическото посочване в даденото НП на броя на отнетите контролни точки подлежи
на съдебен контрол в производството по обжалване на заповед по чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Отнемането на контролни точки не подлежи на проверка по реда на ЗАНН. Така в
Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.
Вярно е че при описание на фактическата обстановка и в АУАН, и в НП е
посочено, че държавният контролен номер на МПС е „М*****3ВК“, но следва да се
7
има предвид, че и в двата документа е описано също, че нарушителят „като водач на
лек автомобил“ с посочени марка и модел, с рег. № М*****ВК е извършил описаните
нарушения, където номерът е посочен вярно и коректно. В случая очевидно става
въпрос за техническа грешка в изписване на номера на автомобила при описанието на
обстоятелствата на нарушенията, но следва да се има предвид, че номерът по-горе и в
двата документа е изписан правилно. Няма никакво съмнение и за нарушителя, и за
съда, че правилният номер на МПС е М*****ВК, а при второто му посочване е
добавена една цифра „6“. Посоченият грешно номер с буквен код за регистрация (в
случая „М“ ), последван от пореден номер с 5 цифри (в случая „*****3“) и серия - една
или комбинация от две букви (в случая ВК) е невалиден и превозни средства с такъв
регистрационен номер не съществуват, доколкото чл. 24 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.,
изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) предвижда, че при постоянна регистрация
свидетелството за регистрация е без срок за валидност, а регистрационният номер се
състои от: 1. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2008 г.) графично изображение на българския
идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или европейското знаме
от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета
от 3 ноември 1998 г.; 2. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г.) буквен код за регистрация – една
или комбинация от две букви; 3. пореден номер - четирицифрена комбинация на
числата от 0 до 9; 4. серия - една или комбинация от две букви. Дори и при наличие на
регистрационна табела с надпис по желание, каквато възможност предвижда ал.6 на
същия член, не може същата да бъде съставена от такава комбинация (като сгрешения
номер), доколкото според ал.7 такъв регистрационен номер се състои от елементите,
посочени в ал. 1, т. 1 и 2, и комбинация от шест знака от главни букви на кирилица (А,
В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У и Х) и/или арабски цифри по желание на собственика,
заместващи поредния номер и серията, посочени в ал. 1, т. 3 и 4. В случая след
буквения код за регистрация (в случая „М“) в АУАН и НП при второто (погрешно)
посочване на регистрационния номер на автомобила са изписани седем знака
(*****3ВК), което очевидно е недопустимо и не става въпрос в случая за действителен
регистрационен номер на МПС и не се поражда съмнение с кое МПС е извършено
нарушението, а се касае за грешка, която с оглед правилното посочване на
регистрационния номер по-горе в АУАН и НП не се отразява по никакъв начин на
правото на защита на жалбоподателя, който е наясно още с повдигането на
административнонаказателно обвинение с АУАН какво нарушение му е вменено в
отговорност, съответно с кой автомобил е извършено, още повече, че е посочена
марката и моделът на автомобила, съответно неговия собственик.
8
В ЗАНН няма легално определение за маловажен случай, но според съда, следва
да се използва легалната дефиниция на маловажен случай, дадена в чл. 93, т. 9 от НК
(доколкото чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Макар и формално да има извършено
административно нарушение, от него са настъпили незначителни вредни последици, а
и в случая са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително, с
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административно-наказващия
орган да освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен и да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще
бъде санкциониран. Когато в хода на съдебното следствие се установи, че случаят е
маловажен и административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, за съда съществува възможност да отмени наказателното постановление,
когато прецени, че случаят е маловажен с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във
вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
Не е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на атакуваното
постановление, обстоятелството, че не е коментирано от АНО дали са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В случая съдът дължи произнасяне и
по този въпрос, като обаче по конкретното дело не се констатират предпоставките за
приложение на тази разпоредба. В случая нарушението с нищо не се различава от този
вид нарушения, същото касае безопасността на водача и на пътниците и непоставянето
на обезопасителен колан засяга обществените отношения в степен, налагаща понасяне
и на административнонаказателна санкция. Движението с МПС без обезопасителен
колан застрашава живота и здравето на пътниците и водача и в случая единствено
налагането на наказание би постигнало целите на чл.12 от ЗАНН – специална и
генерална превенция. Не се сочат никакви обстоятелства, които да навеждат на извод
на ниска обществена опасност на деянието. Същото се отнася и за непредставянето на
документи, което затруднява дейността на контролните органи, а непочистването на
регистрационните табели пречи на идентификацията на МПС.
Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и не
следва съдът да ѝ присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
003028/15.03.2022 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните
работи peг. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на СЛ. С. Г., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1
от ЗДвП - глоба в размер на 50лв.
2. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
3. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
4. За нарушение на чл.100 ал. 4 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т. 11
от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10