№ 925
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 03-013022 от 24.02.2021
г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за
нарушение на чл. 415, т.1 от КТ на „Варненска строителна компания“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с твърдения за неговата
незаконосъобразност, противоречия с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че фактическите изводи на
административно - наказващия орган са неправилни, необосновани и
недоказани. Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
Пред съда жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител -
юрк. Ошавкова. Тя оспорва жалбата и твърди, че Наказателното
постановление е издадено при правилна фактическа обстановка, която не се
оборва от доказателствата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 23.12.2020 г. бил съставен от инспектори от дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна Протокол № ПР2031660, с който длъжностните лица
предписали на въззивното дружеството да документира „Да се документира
провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа
на работниците пряко заети в дейности с висок производствен риск -
строителни и монтажни работи, в Книга за инструктаж / Приложение № 1/,
съгл. чл. 11, ал. 5 във вр. чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /обн., ДВ. бр. 102/2009 г./." със срок на изпълнение
11.01.2021 г..
Самият Протокол № ПР2031660 бил връчен на същата дата
23.12.2020г. на Силвана Марино упълномощен представител на въззивното
дружество, като срока който бил предоставен за изпълнението на
предписанието изтичал на 11.01.2021г.
На 03.02.2021 г. св. С. И. – инспектор в дирекция "Инспекция по
труда" – гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство в строителен обект – : строителен обект „жилищна сграда",
находящ се в гр. Варна, УПИ VII, идентификатор № 10135.3513.1845,
изпълнявана от дружеството "Варненска строителна компания " ООД.
В хода на проверката св. И. констатирала, че дружеството не е
изпълнило даденото му задължително предписание с Протокол № ПР2031660,
доколкото не е документирало в Книгата за инструктаж (Приложение № 1)
провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа
на работниците пряко заети в дейности с висок производствен риск -
строителни и монтажни работи при работа на Пенчо **, изпълняващ
длъжността "куфражист" в дружеството, пряко зает в дейност с висок
производствен риск - строителни и монтажни работи в Книга за инструктаж
/Приложение № 1/.
Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие,
въззивното дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда, на 03.02.2021г. св. С. И. съставила акт за
2
установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не
постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, поради това
Директорът на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда,
наложил на дружеството – жалбоподател "имуществена санкция" в размер на
2500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. С.
И.; Протокол за извършена проверка; Протокол № ПР2031660 /2020 г.,
съставен от инспектори от дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна;
Констативен протокол от 02.03.2021г. подписан от П.** фотокопие на книгата
за инструктаж на дружеството.
На първо място следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира и
дава вяра на показанията на св. И., като последователни, логични и най –
същественото, подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателното производство писмени доказателства. Св. И. подробно сподели
своите впечатления по време на извършената от нея на 03.02.2021г. проверка
на строителен обект на който са полагали труд работници на въззивното
дружество и конкретно, че дружеството не е документирало в Книгата за
инструктаж, провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа
на своя работник **, който сам е декларирал, че полага труд в обекта в полза
на "Варненска строителна компания " ООД като куфражист.
Видно от приложения към преписката Протокол № ПР2031660 от
23.12.2020 г., съставен от инспектори от дирекция "Инспекция по труда" – гр.
Варна, същият е бил връчен на същата дата на упълномощенпредставител на
дружеството, поради което и съдът приема, че дружеството е било запознато
с предписанията на контролните органи, поради което и за него е възникнало
задължение да ги изпълни.
По време на проверката на 03.02.2021г. е установено, че
3
предписанието не е било изпълнено, поради което и е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на дружеството.
Следва да се подчертае, че дружеството не оспорва тази фактическа
констатация, доколкото във въззивната жалба се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на наказателното постановление, единствено с правни
аргументи, като не се оспорва фактическата обстановка и по – важното не се
оспорва, че със своето поведение дружеството действително е нарушило
нормата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Поради гореизложените съображения, съдът намира за установено от
фактическа страна, че въззивното дружеството не е изпълнило задължително
предписание № 1, дадено с Протокол № ПР2031660/ 23.12.2020 г. на дирекция
"Инспекция по труда", а именно: "Да се документира ежедневен инструктаж
по безопасност и здраве при работа на работници пряко заети в дейности с
висок производствен риск – стройтелни и монтажни работници в Книга за
инструктаж (Приложение № 1), , съгласно чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 15, ал. 1
от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
От правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
Описаното в обжалваното наказателно постановление деяние
съставлява от обективна страна административно нарушение. Посочената, в
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление разпоредба на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, предвижда санкция за субект, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на
трудовото законодателство.
4
От събраните в хода на административно – наказателното и
съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява, че
дружеството "Варненска строителна компания " ООД е пренебрегнало
изпълнението на посочената нормативна разпоредба, поради което и според
съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
Поради гореизложените съображения, съдът също намира, че
въззивното дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда и правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Наложеното административно наказание "имуществена санкция" е
индивидуализирано над минималия размер предвиден в санкцията на закона -
2500 лева.
Наказващият орган е наложил на „Варненска строителна компания“
ООД „ имуществена санкция” в размер на 2500лв. За извършеното
нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД –
работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. В хода на производството не са събрани доказателства за допуснати
други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил
твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят
5
да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при
проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство
има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на
допуснатото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 54
съобразно уважената част , които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление, следва да бъде изменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 013022 от 24.02.2021 г.,
издадено от Директора на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, с което
на "Варненска строителна компания" ООД, на основание на чл. 416, ал.5 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание "имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за нарушение на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” на 1 500 / хиляда и петстотин / лева .
ОСЪЖДА "Варненска строителна компания" ООД , ЕИК *********, да
6
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 54 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7