Решение по дело №3758/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260475
Дата: 5 септември 2024 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Димитров
Дело: 20211100103758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  

гр. С., 05.09.2024 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                                                         

Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

                                                                       

при участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3758/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, от ищците Р.И.Г. и С.Г.Г. срещу ответника М.В.Б. за установяване нищожност поради невъзможен предмет, на договор за покупко-продажба, сключен между страните по делото, и обективиран в нотариален акт № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018 г. на нотариус с рег. № 203 на НК, вписан в Сл. вп. – гр. С. с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт №28, том CLVIII, дело №49740/2018 г., на следните недвижими имоти: нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. С.,***, попадащ геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град С., в к.л. № 598 и № 621, местността „Южна градска територия - 3 (трета) част”, с планоснимачен №986, при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ, като съгласно геодезическо заснемане, имотите представляват:

A/ Ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв.м. на един етаж, находящо се от източната страна на бл. 41, вх. Б, р-н „Студентски”, ж.к. „Студентски град”, гр.С., при граници: от запад - вх. Б, бл. 41 и тревна площ, от север - тупик и трафопост, от изток - градина и от юг - градина и площадка, със застроена площ от 260 кв. м. на един етаж, представляващо реална част от сграда с идентификатор № 68134.1606.986.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в гр. С.,***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1606.986, със застроена площ на сградата: 1133 кв.м., брой етажи: 8, с предназначение: общежитие;

Б/ Прилежаща площадка с градина с площ 300 кв. м., находяща се от източната страна на бл. 41, вх. Б, р-н „Студентски”, ж.к. „Студентски град”, гр.С., при граници: от запад - ниско тяло, трафопост, от север - тупик, от изток - безименна улица и от юг – площадка, представляваща е реална част от ПИ с идентификатор № 68134.1606.986 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 258/28.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в гр. С.,***, п.к.1000, с площ от 10507 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс;

В/ Паркинг с площ от 180 кв. м., обособен от две площи - северна и южна с квадратури от по 90 кв.м., находящи се на изток от ниското тяло и градината, при граници на северната площ: от запад - безименна улица, от север - тревна площ, от изток - бл. 40, р-н „Студентски”, ж.к. „Студентски град”, от юг - подход към бл. 40; и при граници на южната площ: от запад - безименна улица, от север - подход към бл. 40 и тревна площ, от изток - тревна площ и от юг - тревна площ, като така обособеното паркинг място е реална част от ПИ с идентификатора 68134.1606.987;

В исковата молба е изложено, че към момента на подписване на горепосочения нотариален акт описаният в документа купувач Р.И.Г. е в граждански брак със С.Г.Г., поради което искът за нищожност се предявява и от двамата съпрузи. Твърди се, че процесната сделка е нищожна, тъй като е сключена в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост – продадените имоти са публична държавна собственост. Сочи, че това обстоятелство се установявало в издадено удостоверение на 16.07.2015 г. от областната администрация, според което, ниско тяло със застроена площ от 450 кв. м. е публична държавна собственост, предоставено за стопанисване и управление на СУ „Св. Климент Охридски”, за което тече процедура по съставяне на Акт за държавна собственост по ЗДС, а прилежащият терен е част от имот, за който е съставен АДС № 945/09.04.1971 г. на „Ленински” РНС, и за който нямало данни да е отписан от актовите книги за държавна собственост по надлежния ред. Тези обстоятелства били препотвърдени и в издаденото от Областния управител на Област С. писмо изх. № ОА23-06258/05.06.2020 г..

Според ищците горепосоченото удостоверение е официален документ и се ползва съгласно чл. 179 ГПК с материална доказателствена сила относно факта на действителното осъществяване на посочените в документа обстоятелства. Удостовереният от областния управител факт, че имотът е публична държавна собственост кореспондира с доказателствата, представени при съставянето на нотариалния акт, и по-точно - скица № РСТ18-ГР94-1291/3/ от 29.09.2018 г. на СО - район „Студентски”, в която е отразено, че с разпореждане №80 от 07.08.1997 г. на Министерски съвет и Заповед № РД-15-099/02.04.1999 г. на Областен управител на Област С. и Разпореждане № 3 от 09.05.2000 г. на Министерски съвет, Студентско общежитие бл. 41, вх. Б, ниско тяло, е с предоставени права за управление на СУ „Св. Климент Охридски”.

Предвид изложеното ищците поддържат, че договорът за покупко-продажба, сключен между Р.И.Г. и ответника М.Б., бил с невъзможен предмет, тъй като горепосочените имоти са изключени от гражданския оборот.

Твърдят, че ответникът се легитимира като собственик на основание решение от 11.06.2018 г. на арбитражен съд гр. С., като арбитражният съд е признал правото на собственост на ответника в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ГПК. Отделно от това, ответникът бил признат за собственик на основание давностно владение, въпреки че чл. 7, ал. 1 от ЗДС изрично забранява имоти, публична държавна собственост да бъдат придобивани чрез този първичен способ. Самото решение на арбитражния съд не било сред актовете, подлежащи на вписване, поради което отбелязването му в имотния регистър не можело да произведе оповестително или защитно действие спрямо третите лица.

Ответникът М.В.Б. изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове, тъй като се оспорвало от процесуално нелегитимна страна влязло в сила арбитражно решение от 11.06.2016 г. на инцидентен арбитражен съд ad hoc. Оспорва имотите да са държавна собственост, тъй като за тях нямало съставен акт за публична държавна собственост и същите били част от ТКЗС без да е било извършвано отчуждаване, национализиране или конфискуване. С влизане в сила на ЗВСОНИ се реституирали всички имоти, независимо от начина на отчуждаване.

Излага доводи, че е налице правна възможност посредством арбитражното решение да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка, доколкото това решение преминавало през контрола на нотариуса и служба по вписванията, а разпоредбата на чл. 19 от ГПК не била императивна норма и не можело да се противопостави на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и посочените в отговора международни актове.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Н.Г.8.“ ЕООД оспорва иска за нищожност като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че се явява кредитор на ответника за сумата от 66 210,63 лв., поради което е наложил запор на вземането на продавача М.Б. от купувача Р.И.Г. по процесния договор за покупко-продажба и на основание чл. 510, ал. 1 предл. първо, вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД, е предявил иск за осъждането на настоящата ищца да заплати на М.В.Б. сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от 66 210,63 лв., а в условията на евентуалност предявил и иск по чл. 452, ал. 3 ГПК да бъде осъдена Р.И.Г. да заплати на „Н.Г.8.“ ЕООД сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от 66 210,63 лв. По тези искове било образувано гр.д. № 4702/2019 по описа на Софийски районен съд като след увеличаване на исковете до размер от 66 210,63 лева, делото е изпратено по подсъдност в Софийски градски съд и е образувано под № 7598/2020, I-9 с-в на СГС.

Излага, че в образуваното от него съдебно производство пред СРС Р.И.Г. е подала отговор на исковата молба, в който не е направила възражение за нищожност на процесния договор за покупко-продажба, а била твърдяла, че договорът е действителен и имуществените отношения между нея и Б. били уредени чрез споразумение за прихващане от 30.10.2018 г. и запис на заповед от 30.12.2018 г. В самото споразумение било предвидено, че евентуални спорове по повод него, респ. по повод действителността на договора за покупко- продажба щели да се „разрешават изключително чрез Арбитраж". Предвид това дружеството счита, че искът, по който е образувано настоящото дело, е недопустим поради несвоевременно релевирано възражение по гр.д. № 4702/2019 г. на СРС (понастоящем висящо пред в СГС под № 7598/2020, I-9 с-в ГО, спряно до разрешаване на настоящия спор). Освен това настоящият спор бил неподведомствен на съда и следвало да се отнесе за разглеждане пред „арбитраж“.

Поддържа се, че настоящият процес е симулативен и е образуван от ищците срещу ответника единствено с цел осуетяване последиците от бъдещото решение по гр.д. № 7598/2020 на СГС, по което Р.Г. по всяка вероятност щяла да бъде осъдена да заплати над 66 000 лева. От представените към исковата молба доказателства било видно, че ищците от самото начало са знаели, че имотът, който „придобиват“ е държавна собственост, тъй като са имали документи още от 2015 г., които го установяват и са знаели, че арбитражното решение и вписването му в Имотния регистър били нищожни.

При условията на евентуалност счита исковата претенция за неоснователна, тъй като по делото не било установено, че имотите са публична държавна собственост, а напротив, дори е представено удостоверение за данъчна оценка на правото на собственост на името на Р.И.Г., което косвено свидетелства за факта, че имотът не е публична собственост.

С допълнителна молба вх. №338101/16.07.2021 г. е оспорена и активната материалноправна легитимация на ищеца С.Г., като за него липсвало правен интерес от водене на делото, тъй като ищците твърдели, че правото на собственост върху имота не им е прехвърлено и следователно не е възникнала и съпружеска имуществена общност. Липсвали и доказателства за съпруга да са възникнали задължения за плащане по процесния договор за покупко-продажба спрямо продавача М.Б..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По отношение допустимостта на настоящото производство следва да се посочи, че с определение от 11.11.2022 г., по ч.гр.д. №3334/2022 г., на ВКС III ГО, е прието по задължителен за настоящата инстанция начин, че производството по делото е допустимо, поради което доводите на ответника и третото – лица помагач в обратен смисъл са неоснователни.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищците е да установят, че прехвърлените им имоти са публична държавна собственост, което би обусловило нищожност на сделката поради невъзможен предмет.

Няма спор между страните, че Р.И.Г. по време на брака си със С.Г.Г. е сключила с ответника М.В.Б. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018 г. на нотариус с рег. № 203 на НК, вписан в Сл.вп. – гр. С. с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт №28, том CLVIII, дело №49740/2018 г., за следните недвижими имоти: нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. С.,***, попадащ геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град С., в к.л. № 598 и № 621, местността „Южна градска територия - 3 (трета) част”, с планоснимачен №986, при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ за сумата от 400 000 лв.

В нотариалния акт е цитиран като документ за собственост решение от 11.06.2018 г. на Арбитражен съд - гр. С., както и скица РСТ18-ГР94-1291/3/ от 29.09.2018 г. на сграда с пл. №986 – бл. 41 в кв. 132, местност „Студентски град“, по плана на гр. С., приложени като доказателство към исковата молба.

Според удостоверение изх. №ОА23-8656/15.05.2023 г. на Областния управител на гр. С. (л. 223), поземлени имоти с идентификатори №68134.1606.986 (с площ 10 507 кв. м., номер по предходен план 986, кв. 132, парцел I) и №68134.1606.987 (с площ 8760 кв. м., номер по предходен план 987, кв. 131, парцел I) са част от имотите, предмет на АДС №945/09.04.1971 г. на РНС Ленински, като няма данни да са отписвани от актовите книги.

Според Акт №945 от 09.04.1971 г. на РНС Ленински като държавна собственост е актувано празно място от 240 050 кв.м. при граници: от ул. „62“ ОК 18 по същата до „Дървенишко шосе“, по същото и по шосето на с. Бистрица до пресечката с плавателния канал, по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256, и от ОК 256 по западните граници на парцел II и I от кв. 27 до ОК 102 по проектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по западната граница по кт 1, от кт 1 до „Плавателния канал“ по същия.

По делото е приет като доказателство Акт №11930 от 02.06.2023 г. за публична държавна собственост (л. 243), според който като такъв вид собственост е актувана сграда с идентификатор №68134.1606.986.1 със застроена площ от 1133 кв.м., на осем етажа, предназначение:общежитие, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.1606.986. Посочено е, че са предоставени права за управление на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на основание разпореждане №80 от 07.08.1997 г и №3/09.05.2000 г. на Министерски съвет.

Като доказателство е приета и преписка за съставянето на АДС №11930 от 02.06.2023 г. (л. 325 – л. 369).

Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, посочената в процесния нотариален акт сграда (ниско тяло), предмет на продажбата, попада в имот пл.№986, кад.лист 598 и 621, а по действащата кад.карта, това е сграда с идентификатор 68134.1606.986.1. Налице е частична идентичност между сградата, описана като ниско тяло с площ 260 M2 В документа за собственост и сградата отразена в действащата кадастрална карта с идентификатор 68134.1606.986.1 и описана в АДС от 02.06.2023 г. На скицата към експертизата със сив цвят е отбелязана сградата по документ, а със щриховка частта от сграда с идентификатор 68134.1606.986.1 с площ от 260 кв.м. Сградата, описана в документа за покупко-продажба е включена в обхвата на цялото общежитие на бл. 41, вх. Б, а в действителност, ниското тяло заема източната едноетажна част до входа на общежитието. Относно описаните в нотариалния акт за покупко-продажба от 2018 г. прилежаща площадка и градина с площ 300 кв.м., както и паркинг с площ от 180 кв.м., вещото лице не може еднозначно да установи къде точно попадат, тъй като те не са описани като самостоятелно обособени имоти, нямат отделен планоснимачен номер, както и приложена към документа скица - проект за ползване с посочени координати и дължини. По тези съображения в съдебно заседание при приемане на експертизата вещото лице е посочило, че не може да потвърди верността на приложеното към исковата молба геодезическо заснемане, изготвено от инж. С. Ф..

Съобразно мотивите на т. 1 от ТР №4/07.07.2010 г., по тълк. дело №4/2009 г., на ОСГК на ВКС, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато вещта, предмет на облигационното отношение, към момента на постигане на съгласие за сключване на договора по волята на законодателя е извадена от гражданския оборот, договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Изключването на една вещ от гражданския оборот се изразява в установяване на забрана за извършване на разпоредителни действия от страна на притежаващото правото на собственост върху тази вещ лице, както и на забрана правото на собственост да бъде придобивано и притежавано от друг правен субект, различен от този, по отношение на когото с императивна правна норма е установено, че следва да бъде единственият носител на това право. Тази забрана не лишава собственика от притежаваното от него право, но ограничава възможността му да извършва действия на разпореждане, установявайки по този начин ограничение по отношение на лицата, които могат да притежават правото на собственост върху вещта. Именно последното ограничение, касаещо субектите, които могат да бъдат носители на правото на собственост върху определена вещ, е определящото при извършването на преценка дали една вещ може да бъде предмет на гражданския оборот или не, т.е. възможно ли е преминаване на собствеността върху друг правен субект да се извърши по волята на участващите в оборота правни субекти. Изключването на вещта от гражданския оборот не се изразява и не включва в себе си само и единствено забрана за носителя на правото на собственост да извършва разпореждания с тази вещ, но преди всичко установява ограничение по отношение на субектите, които могат да притежават такава вещ. Забраната касае преди всичко възможността всеки правен субект да притежава тази вещ, като посредством императивна правна норма се определя кой може да бъде носител на правото на собственост, изключвайки възможността вещта да бъде придобита и притежавана от друг правен субект. В тълкувателния акт е прието, че договорът за замяна на недвижим имот по чл. 222 – чл. 223 от ЗЗД, сключен между общината и физическо лице, имащ за предмет на една от насрещните престации недвижим имот, който е публична общинска собственост, когато разпореждането е извършено не от общината, а от физическото лице, т.е. от лице, което не е собственик на този имот, е нищожен поради невъзможен предмет.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДС имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Нормата е императивна и с оглед гореизложеното в тълкувателното решение, следва извод, че имоти с такъв статут са изключени от гражданския оборот, а последица от извършването на разпореждане с тях е нищожност на сделката поради невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва извод, че описаното в процесния нотариален акт ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв.м. попада в контурите на сграда с идентификатор № 68134.1606.986.1, видно от приложената към СТЕ скица на л. 286 от делото, където сградата по нотариалния акт е оцветена в сив цвят. Извод, че сграда с идентификатор № 68134.1606.986.1 е публична държава собственост следва от приетия по делото Акт №11930 от 02.06.2023 г. за публична държавна собственост, който се ползва съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС с доказателствена сила, която при оспорване следва да бъде опровергана от оспорващата я страна и каквото не е проведено от ответника и третото лице - помагач. Противно на твърденията в писмените бележки на ответника, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не е посочен в АДС като собственик, а като лице, на което е предоставено управлението на имота. Ирелевантно за правото на собственост е наличието на строителни книжа, тъй като те касаят единствено законността на изграденото. Следва да се отбележи и, че титулът за собственост, който противопоставя М.Б. – издадено в негова полза арбитражно решение от 11.06.2016 г. на инцидентен арбитражен съд ad hoc (л. 12-14 от делото), не опровергава доказателствената сила на АДС, тъй като арбитражното решение не може да реши спор, касаещ вещни права, респ. да създаде каквито и да било права в полза на ответника – аргумент от чл. 19, ал. 3 ГПК.

По отношение на прехвърлените с нотариалния акт прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., описани като находящи се в гр. С.,***, попадащи геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град С., в к.л. № 598 и № 621, местността „Южна градска територия - 3 (трета) част”, с планоснимачен №986, съдът приема, че разпореждането с тях като прилежащи към ниско тяло, което е публична държавна собственост, също е нищожно поради невъзможен предмет. Отделно от това, в процесния нотариален акт прилежащите градина и паркомясто е посочено, че попадат в имот с планоснимачен №986. Към исковата молба са представени кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор №68134.1606.986 (л. 23), в която е посочено, че имотът е с пл. №986, кв. 132, парцел I, както и кадастрална скица на поземлен имот с идентификатор №68134.1606.987 (л. 24), в която е посочено, че имотът е с пл. №987, кв. 131, парцел I. В удостоверение с изх. №ОА23-8656/15.05.2023 г. на Областния управител на гр. С. (л. 223), е отразено, че поземлени имоти с идентификатори №68134.1606.986 (с площ 10 507 кв. м., номер по предходен план 986, кв. 132, парцел I) и №68134.1606.987 (с площ 8760 кв. м., номер по предходен план 987, кв. 131, парцел I) са част от имотите, предмет на АДС №945/09.04.1971 г. на РНС Ленински, като няма данни да са отписвани от актовите книги. По делото е приет като доказателства и АДС №945/09.04.1971 г. на РНС Ленински. Удостоверението е официален документ, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на неговите функции, поради което съдът зачита неговата доказателствена стойност. От същото се установява, че поземленият имот с номер по предходен план 986 е публична държавна собственост, от което следва извод и че попадащите в него паркинг и градина, прилежащи към ниското тяло, предмет на процесния нотариален акт, също са публична държавна собственост.

Относно оспорване доказателствената стойност на АДС №945/09.04.1971 г. с доводи от страна на ответника и неговия адвокат, че актът не е представен в оригинал, съдът вече е изложил съображения, че не може да се вмени в тежест на ищците задължение за представянето му в оригинал, тъй като той следва да се съхранява от държавата и доколкото не удостоверява права на самите ищци, то и не бил могло да се очаква в тях да се съхранява оригиналът. От друга страна, разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ГПК задължава страната при прилагане по делото на документ в заверен от нея препис, при поискване тя да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, т.е. самият законодател е предвидил алтернативни възможности относно формата на документа, който трябва да се представи при оспорване на заверения от страната препис – не само оригинал, но и официално заверен препис. Подобно разрешение е в синхрон с нормата на чл. 179, ал. 2 ГПК, според която официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. В последното по делото открито съдебно заседание съдът е приел като доказателство официално заверен препис от Областния управител на Област С. на АДС №945/09.04.1971 г. (л. 382), който има силата на оригинал, поради които са неоснователни оспорванията на ответника, че такъв АДС не съществува и че представеният препис следва да се изключи от доказателствения материал. Следва да се отбележи, че до приключване на съдебното дирене в настоящото инстанция ответникът и неговият процесуален представител не са оспорвали съдържанието на ангажираните от ищците писмени доказателства, включително приетата преписка по съставянето на АДС от 02.06.2023 г., поради което съдът следва да зачете легитимиращото действие на АДС от 02.06.2023 г., както и АДС №945/09.04.1971 г. Тъй като се касае за имоти, изключени от гражданския оборот, без правно значение е изтъкнатото в писмените бележки на ответника обстоятелство, че държавата не била оспорвала владението или собствеността му, нито била предявила претенции относно продадените имот. Както вече бе разяснено, придобиването на правото на собственост чрез правна сделка или по давност е изначално изключено по силата на закона (чл. 7, ал. 1 от ЗДС) заради характера на имотите като публична държавна собственост и всеки друг субект е невъзможно да бъде техен носител.

С оглед горните съображения настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск за нищожност поради невъзможен предмет на покупко-продажбата на процесните ниско тяло и прилежащи градина и паркинг, е изцяло основателен. Имотите, предмет на сделката, следва да бъдат индивидуализирани в диспозитива на решението според описанието им в нотариалния акт, но не и според даденото от ищците описание съгласно извършеното от тях геодезическо заснемане, тъй като последното съставлява частна експертиза, чийто изводи не се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.К..

По разноските:

На ищците следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса от 4000 лв. и за депозит за СТЕ в размер на 600 лв.

Ищците са претендирали и разноски за заплатен адвокатски хонорар от общо 40 500 лв., като са представили договор за правна помощ от 19.03.2021 г. (приложен между лист 6 и 7 от делото) с уговорено и платено в брой възнаграждение от 5000 лв., както и договор за правна помощ от 05.05.2023 г. (л. 377) с уговорена и платена в брой сума от 9000 лв. На л. 379 – 381 са приложени платежни за заплатени в полза на адв. Н. суми от 8000 лв., от 9560 лв. и от 9000 лв. с посочено основание номера на настоящото дело. Общият сбор на доказаните разходи от ищците за заплатено адвокатско възнаграждение е 40 560 лв., срещу който размер ответникът е релевирал възражение за неговата прекомерност. Последното съдът намира за основателно, тъй като нито фактическата, нито правната сложност, нито продължителността на делото, или икономическата обстановка в страната, могат да обосноват толкова високо по размер възнаграждение. Въпреки че след постановяването на решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, българският съд не е обвързан от минималните размери на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уговореното възнаграждение значително надвишава посочения в нея размер. С оглед броя на проведените осем съдебни заседания, изслушаната СТЕ събраният обем от писмени доказателства и фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, съдът приема, че искането на ищците за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи до размера на 8000 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

           

ПРОГЛАСЯВА, по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, предявен от Р.И.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Н., срещу М.В.Б. с ЕГН **********,***6, чрез адв. К. И., за нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба, сключен между продавача М.В.Б. и купувачите - съпрузи Р.И.Г. и С.Г.Г., и обективиран в нотариален акт № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/18.10.2018 г. на нотариус с рег. № 203 на НК, вписан в Сл. вп. - гр. С. с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт №28, том CLVIII, дело №49740/2018 г., на следните недвижими имоти: нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. С.,***, попадащ геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град С., в к.л. № 598 и № 621, местността „Южна градска територия - 3 (трета) част”, с планоснимачен №986, при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ,

ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН **********,***6, чрез адв. К. И., да заплати на Р.И.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. К. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторени в производството пред СГС разноски в общ размер на 12 600 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.Г.8.“ ЕООД с ЕИК *****, в качеството му на третото лице - помагач на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                             

СЪДИЯ: