№ 42
гр. Нови пазар, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Н.
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Н. Административно наказателно дело
№ 20243620200296 по описа за 2024 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба по чл.59 от ЗАНН, от „Румена Шумен“ АД, представлявано от
Т.В.Т. от гр. Нови пазар, срещу НП № 92-02-21/23.04.2024 г. на Главния секретар на Агенция
по вписванията Н.И., гр. София.
В жалбата се твърди, че е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5
от НК и поради това административнонаказателното производство не е следвало да се
образува.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител и
упълномощен такъв. Поддържа жалбата си, като уточнява, че носител на задължението да
подаде декларация е търговското дружество и към дата 31.05.2019 г. то, като нарушител е
било известно. В шестмесечния срок от откриване на нарушителя акт за установяване на
нарушението не е бил съставен, т.е до 30.12.2019 г. съставен бил пет години по-късно, след
изтичане на абсолютната давност на административнонаказателно преследване. Затова се
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
1
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от съответния компетентен орган.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Видно от съдържанието на НП № 92-02-21/23.04.2024 г., то е издадено от главен
секретар на Агенцията по вписванията, адм.наказващ орган на основание Заповед №Рд-01-
402 от 29.06.2022 г.на изпълнителния директор на Агенцията и след като е взето предвид, че
С. Н. на длъжност главен специалист в Служба по регистрация гр. Пазарджик към АВп е
съставила акт за установяване на административно нарушение № 92-02-21 от 26.03.2024 г.
на акционерното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., след
като са отчетени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, за нарушение на
чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, във вр. с пар 9, ал.2 от
ПЗР от същия закон.
Актът за установяване на адм. нарушение в същност е съставен от Е. Б. К. – главен
специалист в Служба по регистрация Шумен към АП. Актът е предшестван от Констативен
протокол №92-02-21 от 14.03.2024 г., съставен от юрисконсулт в дирекция „Правно
обслужване,човешки ресурси и деловодство“ към АП, въз основа на докладна записка от
04.01.2024 г.от Н.А. –директор на дирекция, уведомяваща, че след справка по партидата на
дружеството- настоящ жалбоподател, се установява липса на вписване на съдружници или
еднолични собственици на капитала лица отговарящи на изискванията на пар 2 от ДР на
ЗМИП. Справката е направена по електронен път.
Жалбоподателят не оспорва своето бездействие по вписването, като неговото начало
е 31.05.2019 г., когато изтича законовия срок за вписване на данните, продължило до
констатиране на нарушението и видно от съдържанието на НП и до издаването на
обжалването наказателно постановление на 23.04.2024 г.
Относно оспорването на жалбоподателя за изтекла давност за образуване на
административно производство, съдът намира, същото за неоснователно.
Съгласно чл. 34, ал.1, изр. 2-ро, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, и пр.изброени нормативни актове - две години.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал.2 ЗАНН, за нарушение на нормативен
акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1
от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт,
уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на
тероризма и пр.изброени, не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца
от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване
на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.
2
Изготвения по настоящето дело АУАН касае нарушение по Закона Н за мерките
срещу изпирането на пари, който е сред изброените в чл. 34, ал.2 ЗАНН, поради което и
давността за съставяне на акт за установяване на нарушението по този закон е 6 мес.от
откриване на нарушителя, но не повече от 5 години от извършване на нарушението.
Съдът приема, че като е съставен АУАН № 92-02-21/26.03.2024 г. от гл.специалист Е.
Б. в Службата по регистрация Шумен към Агенцията по вписванията, то акта е съставен в
рамките на предвидения от закона петгодишен срок, доколкото в АУАН е посочено, че се
касае за нарушение, извършено до 31.05.2019 г.и с това не се явява съставен в нарушение на
чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира, че съставените АУАН и НП страдат от съществени пороци, поради
което са налице основания за отмяна на наложената с НП санкция.
На първо място в АУАН и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението,
което представлява съществено нарушение на чл. 42, ал.1, т. 3 ЗАНН (по отношение на
АУАН) и на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН (по отношение на НП).
В АУАН е посочено, че мястото на нарушението е гр. Нови пазар, докато в НП не е
посочено нищо относно мястото на извършване на нарушението, което представлява
нарушение отново на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно посоченото в обстоятелствената част към АУАН и към НП, задължението на
санкционираното лице, произтичащи от §9 от ДЗР към ЗМИП, като съгласно ал. 2 от него,
лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния
регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на
срока по ал. 1, т.е до 31.01.2019 г.
Определения от закона срок изтича на 31.05.2019 г. В рамките на този срок,
жалбоподателят е бил длъжен да представи в търговския регистър, в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ (ТРРЮЛНЦ) заявление за
вписване на обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Тази регистрация според посоченото от закона е била възможна до 31.05.2019 г.
Поради неизвършването на задължителната регистрация в посочения законен срок, то след
определения от закона краен срок за нея, отговорните юридически лица вече осъществяват
нарушение, извършено чрез бездействие. Начална дата за това съставомерно нарушение е
първата дата след срока за изпълнение, т.е бездействието е съставомерно, считано от
01.06.2019 г.
Неизпълнението на задължението по чл. 63, ал.6 ЗМИП от страна на юридическото
лице „Румена Шумен“ АД за заявяване на вписване съгласно изискванията на чл. 63, ал.1 вр.
чл. 61, ал.1 ЗМИП на действителните собственици на юридическото лице, определени съгл.
§2, ал.1 от ДР ЗМИП, е било установимо още на следващия ден от изтичането на крайния
срок за регистрация – 31.05.2019 г., доколкото съгл. чл. 63, ал.11 ЗМИП, Агенцията по
вписванията и администрациите са компетентни да осъществяват общ контрол върху лицата,
3
за които възниква задължение за вписване.
В случая причините за късното съставяне на АУАН, основан на КП № 92-02-
21/14.03.2024 г., са ирелевантни, доколкото е спазен срока за неговото съставяне от момента
на извършване на нарушението.
Установеният от §9 ПЗР към ЗМИП, краен срок за извършване на вписването до 31
януари 2019 г., съответно по ал. 2 до 31.05.2019 г., не освобождава Агенцията по
вписванията от задължението да установи и да посочи датата на извършване на
нарушението.
Като не е посочено в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението, съдът
намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила.
Посочването на конкретна дата на нарушението, е не просто задължителен реквизит
на АУАН и НП, а е елемент от точното индивидуализиране на нарушението и е гаранция за
спазване на правата на санкционираното лице, да узнае за какво нарушение е наказан.
Съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Това означава, че ако само АУАН съдържа пороци, въпреки които е възможно да бъде
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, може да се издаде НП. Последното обаче следва стриктно да се
придържа към задължителното съдържание, посочено в чл. 57, ал. 1 ЗАНН вкл. и по т. 5
ЗАНН. Като не е посочено в АУАН дата на извършване на нарушението не е възможно да се
установи по безспорен начин неговото извършване. Това прави АУАН необоснован, непълен
и неясен, каквото се явява и издаденото НП. Липсата на посочена дата в АУАН не може да
бъде санирана по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а както се установява това нарушение е
възпроизведено и в самото НП.
В НП е допуснато освен посоченото нарушение при издаване на АУАН и друго
такова, относно липсата на посочено място на извършване на нарушението.
Поради формалният характер на административнонаказателното производство, в
ЗАНН са предвидени императивно задължителните реквизити, които трябва да съдържат
съответните актове. Посочването на точната дата и място на извършване на нарушението е
задължителен реквизит както в АУАН, така на НП поради това, че е елемент от
индивидуализацията на нарушението. Освен това, датата и мястото на нарушението
подлежат на доказване, поради което техният пропуск не може да бъде отстранен в процеса
на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при
определянето на датата и мястото на нарушението представлява нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице. Установяването на датата и мястото на нарушението не
може да бъде въпрос, който следва да се установява логически или по тълкувателен път или
да се основава на предположения.
4
В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното
нарушение, а в НП и на мястото на извършването му, които са основен елемент от
фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно
реализиране на правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението на чл. 42, ал.1, т. 3 ЗАНН (по отношение на АУАН) и на чл. 57, ал.1, т. 5
ЗАНН (по отношение на НП), представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспореното НП.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че издаденото НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
От страните по делото няма искане за разноски по делото, поради което съдът не
следва да се произнася.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21 от 23.04.2024 г., издадено от главен
секретар на Агенцията по вписванията - адм.наказващ орган на основание Заповед № РД-01-
402 от 29.06.2022 г.на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, за нарушение
на чл.63, ал.6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във вр. с пар 9, ал.2 от ПЗР от
същия закон, за което на „Румена Шумен“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 38, представлявано от
Т.В.Т. от гр. Нови пазар е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в 14
/четиринадесет/ дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5