РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          978 /          14.03.2013   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    четиринадесети  март            две хиляди и тринадесета  Година

В публично заседание на шести март   две хиляди и тринадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: СВОБОДА АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  21686                                                   по описа за   2012 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на Б.Й.З. ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител на М.Т.Д. ЕГН ********** против Й.А.З. ЕГН **********. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с Решение, постановено по гр.д. № 1460/2010г. бащата бил осъден да заплаща издръжка на Б. в размер на 70лева месечно. След постановяване на последното решение нуждите на ищеца нараснали, страдала от *** *** *** *** ***, които налагали ежемесечно лечение и специален режим на живот. Майката работела от месец май 2012г. получавала трудово възнаграждение от 450лв., а от своя страна ответникът реализирал доходи от 2000лв. месечно и несе интересувал изобщо то дъщеря си. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на присъдената издръжка от 70лева месечно на 200лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В определения срок е постъпил писмен отговор от Й.А.З. ЕГН **********. В отговора  не спори по факта, че ответникът е баща на детето Б., но се възразява, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е настъпило изменение на обстоятелствата ,при които е била определена издръжката, а заболяването на детето е било отчетено при първоначалната такава. Твърди се, че бащата не реализира високи доходи и страда от *** заболяване, за което има ежемесечни разходи от 60лв. Поради това се прави искане да бъде отхвърелн предявения иск. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и не претендира разноски.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото препис от Решение и Удостоверение за раждане се установява, че Б.Й.З. ЕГН ********** е дъщеря на М.Т.Д. ЕГН ********** и Й.А.З. ЕГН **********. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че с гр.д. № 1460/2010г. бащата бил осъден да заплаща издръжка на Б. в размер на 70лева.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетел по делото – Б. Т. Г. се установява, че детето се отглежда от своята майка и не познава и не поддържа контакт с баща си. Свидетелката твърди, че Б. често боледува-всеки месец и от раждането имала установен *** *** ***, като по препоръка на педиатър трябвало всяка година да почива на балкан и на море.

 

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата-ответник по делото. От представените писмени доказателства е видно, че ответникът е *** *** *** и декларира месечен облагаем доход от 420лв., а майката на ищеца от един месец насам получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 700лв.

От приетия по делото социален доклад се установява, че детето и неговата майка живеят в жилище, собственост на трето лице, при условия, съобразени с възрастовите и индивидуални особености на Б.. Потребностите на последната се задоволяват от майката, детето не познава и не поддържа контакт с баща си и роднините по бащина линия.

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето Б., като същата е присъдена преди почти три години. За изминалия период от време е налице съществена и трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете да бъде издържано със средства от общо около 100лева на месец. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, а особеното му здравословно състояние е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна и други. Още повече, че настоящият размер на дължимата им издръжка се явява и незаконосъобразен, в противоречие с нормата на чл.142 ал.2 от СК, според която минимално допустимия размер на издръжката на едно дете следва да е не по-малко то ¼ от минималната работна заплата за страната, а считано от 01.01.2013г. последната е в размер на 310лв. Тоест минималната издръжка следва да възлиза на 77.50лв. месечно.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето Б. от издръжка действително са нараснали.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че Б. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 250,00 лева, от които минимум 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 140,00 лева месечна издръжка на детето Б., а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото й отглеждане.

Съдът не споделя доводите на ответника, че същият би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер на така посочения. Действително по делото се ангажираха доказателства за конкретните доходи на същия, като се доказа, че не получава месечен доход в твърдения в исковата молба размер от 2000лв. Установи се и, че същият страда от *** заболяване и задължения по кредити. Всичко изложено, обаче, както и липсата на задължение на ответника да се грижи за издръжката на друг свой низходящ, не променя по никакъв начин задължението му да издържа единственото си дете, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането на Б., които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на детето му, като това да бъде в горепосочения размер на месечната издръжка. Освен това горепосочената издръжка, която бащата трябва да осигури на детето си, не надвишава повече от два пъти минималния размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 140 лева месечно за детето Б., считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, поради което и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над сумата от 140 лева на месец до пълния предявен размер от 200лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи детето да има завишени нужди от издръжка по здравословни или други обективни причини, а от друга не се установи бащата да получава доходи в размер, който да му позволи да покрива такова задължение. Също така не е допустимо целия размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да го издържа.

 

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е направил разходи по делото за възнаграждение на един адвокат в размер на 870лв. По делото е налице и възражение от ответната страна за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение. Предвид това обстоятелство, както и с оглед невисоката сложност на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски на ищеца съразмерно с уважената част от иска в размер на 200лв.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 50 лева. Последният дължи и държавна такса върху размера на издръжката в размер от 201.60лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 1460/2010г. по описа на ПОС, месечна издръжка, дължимата от Й.А.З. ЕГН ********** на Б.Й.З. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Д. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 70лв. на 140 лева (сто и четиридесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева) месечно до пълния предявен размер от 200 лева (двеста лева) месечно.

ОСЪЖДА Й.А.З. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 251.60лева (двеста петдесет и един лева и шестдесет стотинки) – държавни такси в настоящото производство.

ОСЪЖДА Й.А.З. ЕГН ********** да заплати на Б.Й.З. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Т.Д. ЕГН ********** сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща направените от последната разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.