№ 156
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000478 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 262093/27.05.2021г. на Л О В. от гр. Шумен,
представлявана от адв. П.С. от САК, и въззивна жалба вх. №
262227/14.06.2021г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр.
София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Н.Л. от САК, срещу решение №
260020/26.04.2021г., постановено по т. д. № 67/2020г. по описа на Шуменски
окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 262093/27.05.2021г. се атакува решението на
ОС-Шумен в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата – ищец
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за сумата 10 000 лв.,
представляваща разликата над 20 000лв. до 30 000лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие получените травматични увреждания в резултат на ПТП на
25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, застрахован при ответното
дружество по застрахователна полица BG/30/119002215042 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази
1
сума, считано от 02.07.2020г. до окончателното й изплащане. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който
според страната е занижен, респ. не е адекватен на интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания и други негативни преживявания.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени
вреди в заявения размер от общо 30 000 лв., ведно с акцесорната претенция за
мораторна лихва.
Въззивна жалба вх. № 262227/14.06.2021г., подадена от застраховател-
ответник в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението
в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 000 лв.,
представляваща разликата над 15 000 лв. до присъденото обезщетение в
размер от 20 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на посоченото по – горе ПТП. Застрахователят също релевира
оплакване за неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, но твърди, че
справедливият размер за обезщетяване на доказаните имуществени вреди е с
5 000 лв. по – нисък от присъдената от окръжния съд сума. Сочи се също, че
установени налични заболявания на ищцата – деформираща спондилоза и
остеохондроза, са дали пряко отражение на получените травматични
увреждания и за тях застрахователят не може да носи отговорност. Иска се
отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за
посочената разлика от 5 000 лв.
Процесуалният представител на Л О В. е депозирал отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на
жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
2
Шуменският окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Л О В. от гр. Варна срещу
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД – гр. София, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на л. а.
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, обхванат от действието
на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „ГО на
автомобилистите" по застрахователна полица BG/30/119002215042, ведно със
законната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС – гр. Шумен, с което осъдителният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди и акцесорната претенция за законна
лихва са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е
приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се
спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 04.05.2020г. ищцата е предявила пред застрахователя
писмено заявление за заплащане на застрахователно обезщетение. По тази
претенция, по която е образувана щета № 0801-001980/2020-01, е отказано
изплащане на обезщетение с уведомление от 02.07.2020г.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на имуществени вреди от деликт, в случаите, при които е
задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, е настъпването на вредите, причинно – следствената връзка между
тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне
на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.
В конкретния казус - въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
3
увреждащ автомобил, за причиняване на неимуществени вреди по
непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила,
съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на
определение от 20.05.2020 г. по НОХД № 854/2020 г. по описа на РС –
Шумен, с което на основание чл. 382 от НПК във вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, е
одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Шумен и
подсъдимия И Т И.
В жалбата няма оплаквания срещу направените от окръжния съд изводи
относно наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л.
а. марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, сключено със
застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора - ПТП от 25.01.2020г., причинено от
И Т И; претърпени неимуществени вреди на лицето, претендиращо
обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.
1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
застрахователното събитие, подлежащ на определяне по правилото на чл. 52
ЗЗД, както и дали са установени обстоятелства, изключващи причинна връзка
между деликта и част от вредите от ПТП, за които застрахователят не може
да носи отговорност - налични заболявания на ищцата / деформираща
спондилоза и остеохондроза/.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки и страдания, е резултат от
4
правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Безспорно е установено от медицинската документация и заключението
на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: контузия на главата: малка рана
на главата, слепоочно в ляво, хематом в челната област на главата; контузия
на гръден кош: фрактура на ІV ребрена дъга вляво странично; контузия на
крайник: фрактура на лявата ключица в средната й трета с лека дислокация.
Проведено е консервативно лечение, без данни за усложнения, като
възстановителният процес е приключил в рамките на около два месеца. Към
05.03.2020г. фрактурата на ключицата е с оформен калус (новообразувана
костна тъкан, при заздравяване на счупената кост), липсва болка в областта на
фрактурата при активни и пасивни движения на горния крайник. На
пострадалото лице са назначени физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури, но поради епидемиологичната обстановка раздвижване на
крайника е проведено в домашни условия. Най - изразени болки и страдания
пострадалата е изпитвала през първия месец след ПТП, след което, предвид
липсата на усложнения, болките са започнали да намаляват и отзвучават.
Неудобствата, които е изпитвала ищцата, са свързани с ограничените и
болезнени движения на левия горен крайник, а през първия месец и от
болезненото и частичното ограничено движение на снагата.
Към момента на изготвяне на експертизата ищцата е клинично здрава по
отношение на получените при ПТП травми, движенията в левия раменен пояс
са възстановени. Налице е непостоянна болезненост при промяна на времето
и при физическо натоварване на крайника. Обективно е регистрирана лека
болезненост при сгъване и протягане на крайника в раменната става.
Не намират основание в медицинската документация и в заключението
на вещото лице д–р В В – съдебен лекар, оплакванията на застрахователя, че в
конкретния казус окръжния съд е следвало да съобрази при определяне вида
и интензитета на претърпените болки и страдания, които са в причинна
връзка с ПТП, налични заболявания на пострадалата - деформираща
спондилоза и остеохондроза.
В епикризата от хоспитализация за период от четири дни след ПТП,
която е била предмет на обсъждане от експерта със специални знания по
5
медицина, не са поставени диагнози за установени заболявания в резултат на
дегенеративни процеси, а е обективиран резултат от рентгеново изследване на
шийни прешлени - данни за деформираща спондилоза и остеохондроза, т.е.
начални изменения на шийни прешлени. В експертизата не е направен извод
за причинна връзка между възстановяването на пострадалото лице от
травмите на главата, ребрената дъга и лявата ключица, и някакви установени
дегенеративни промени на шийни прешлени, които да са се отразили
неблагоприятно по отношение на рехабилитацията от получените травми в
други области на тялото и възможността за пълно възстановяване, или да са в
причинна връзка с периода на възстановяване.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и негативни преживявания са ангажирани и гласни
доказателства пред първоинстанционния съд, като е разпитана свидетелката
П Ж С – дъщеря на ищцата. Предвид близката родствена връзка между
свидетелката и пострадалото лице следва да се отчете евентуалната им
заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират
на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че около два месеца ищцата била в невъзможност да
се изправя, да се движи и да се обслужва сама поради болките от получените
травматични увреждания, като е разчитала изцяло на грижите на близките за
всички ежедневни нужди - къпане, преобличане, хранене и др. След пътно –
транспортното произшествие е настъпила видима за околните промяна в
психологическото състояние на ищцата, тя се затворила се в себе си,
ограничила до минимум социалните си контакти, избягвала района на
произшествието.
Въпреки надлежното възприемане на всички релевантни факти относно
претърпените болки и страдания в резултат на получените телесни
увреждания и стрес, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие, при определяне по справедливост на паричния
еквивалент на вреди в размер на сумата 20 000лв., първоинстанционният съд
6
е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като сумата не обезщетява напълно
получените физиологични травми и свързаните с тях негативни преживявания
в резултат на ПТП, предвид техния интензитет и продължителност,
установими от събраните доказателства.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалата, степента, характера и вида на уврежданията, обусловило
необходимостта от активната чужда помощ за период от около два месеца,
продължителността на рехабилитацията, преживения стрес, който рязко е
повлия на психологичното й състояние, и всички други установени и
посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства,
обосновават извод за значителни физически и психически страдания и
негативни емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла, а и
продължава да търпи от преживяната стресова ситуация като последица от
процесното пътно- транспортно произшествие. Засегнати са значими за
пострадалото лице човешки потребности - обичаен начин на съществуване и
живот, самостоятелно функциониране за период от около два месеца, а
преживяното събитие, причинило значителни болки и страдания за този
период от време, е провокирало последващо страхово поведение от
преживения стрес.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид
обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния
съд определя по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на сумата 30 000 лв.
Във въззивната жалба на ищцата се претендира присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата, на
която застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение–
02.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението. Посочената дата е
7
по - късна от началната дата, от която, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, застрахователят отговаря пред увреденото лице за
забавата на делинквента – 04.05.2020г. / датата, на която е входирана
извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение/. Следователно
акцесорна претенция за законна лихва подлежи на уважаване за целия период,
за който се претендира.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 30 000лв., както и в частта за
разноските, за разликата над 402 лв. до сумата 603 лв., представляваща
присъдена на ответното дружество част от направени съдебно – деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като се постанови друго
съобразно изводите на въззивния съд. В останалата обжалвана част
решението на ВОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищцата дължи на ответника за репариране на разноски за
първа инстанция е в посочения по – горе размер от 402лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. П.С. от САК
следва да се присъди за осъщественото представителство за първа инстанция
допълнително сумата 418 лв. и за въззивна инстанция – сумата 930 лв.,
определени съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес по двете жалби и
с оглед уважаването на жалбата на нейната доверителка.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
такса върху присъденото от въззивния съд обезщетение, в размер на 400 лв. /
4 %/ за първа инстанция и 200 лв. /2 %/ за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260020/26.04.2021г., постановено по т. д. №
67/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в следните части: 1./ в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Л О В. от гр. Шумен, осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ, за сумата 10 000 лв.,
представляваща разликата над присъдените 20 000лв. до 30 000лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие получените травматични увреждания в резултат на
ПТП на 25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, застрахован при
ответното дружество по застр. полица BG/30/119002215042 за задължителна
застраховка “ГО”, и 2./ в частта, с която Л О В. е осъдена да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, разликата над 402 лв.
(четиристотин и два лева) до 603 лв. (шестстотин и три лева), представляваща
направените от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на Л О В., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен,
ул. „Ген. Драгомиров“, № 13, вх. 4, ет. 6, ап. 75, сумата 10 000 лв. ( десет
хиляди лева), представляваща неприсъдена от първоинстанционния съд част
от дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания и други негативни преживявания, в резултат на ПТП на
25.01.2020г., причинено от И Т И, при управление на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1518 КК, застрахован при ответното
дружество по застр. полица BG/30/119002215042 за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.07.2020г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/26.04.2021г., постановено по т. д.
№ 67/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата обжалвана
част.
9
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на адвокат П. СВ. СТ. от Софийска адвокатска
колегия, със служебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“, № 2, полуетаж
4, офис 4, сумата 1 348 ( хиляда триста четиридесет и осем) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Л О В. за две инстанции, на основание чл.
38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 400лв. ( четиристотин лева),
и по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – сумата 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10