Р Е Ш Е Н
И Е
№ 70
15. 07. 2016г. гр.
Ш.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ш.ският окръжен съд
наказателна колегия
На
единадесети юли две хиляди и шестнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Нели Батанова
Членове: 1. Димчо Луков
2.
Свилен Станчев
Секретар:
Ю. А.
Прокурор:......................
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков
ВНЧХД № 64 по описа за 2016 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 1 / 06. 01. 2016 г. по НЧХД № 2258 / 2014
г. по описа на Ш.ският районен съд, подс. А.Д.А. е признат за невиновен в това,
че на 19. 05. 2014 г. в гр. Ш., чрез съобщаване в писмен вид, разпространено на
живущите в кооперацията на бул. С. В. № 46 и поставено на таблото за съобщения
на кооперацията, приписал публично, престъпление на А.В.А., пред повече от две
лица, че е извършила престъпление по чл. 209 от НК, а именно, „че неправомерно
е получавала 360 лв. месечно и е източвала суми от републиканския бюджет” –
престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1
предл. ІІ от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправдал.
Със същата присъда признал подс. А. за невиновен и в
това, че на 19. 06. 2014 г. в гр. Ш., чрез съобщаване в писмен вид,
разпространено на живущите в кооперацията на бул. С. В. № 46 и поставено на
таблото за съобщения на кооперацията, публично казал думи, унизителни за честта
и достойнството на А.В.А. като я нарекъл „клюкарка,...невменяема,....некадърна,...
неграмотна,... с ниска правна култура”, на 20. 06. 2014 г. в гр. Ш. казал думи унизителни
за честта и достойнството на А.В.А., като я нарекъл „Кукувица /защото отишла да
живее в чужд имот, който всъщност е на съпругът и/”, ”... дрисла,.... ти си
една селянка злобна”,...”ти си завършила браничевския университет и не ми
говори, защото ти и твоето семейство е наказано от господа, защото брат ти е
глухоням, а мъжа ти е инвалид,... простачка”, на 08. 10. 2014 г. в гр. Ш. казал
думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А. като на Общото събрание на
собствениците и отправил следните обидни думи „Ти си ненормална и без мозък”,
„Вие сте крадци и пияници, ще ви съдя”, продължавано престъпление по чл. 148
ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК
го оправдал.
С присъдата отхвърлил предявения от А.В.А. граждански
иск срещу подс. А. за сумата от 4 500 лв. за причинени неимуществени вреди
в резултат на деянието по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл.
147 ал. 1 предл. ІІ от НК като неоснователен и недоказан. Отхвърлил и предявения
от А.В.А. граждански иск срещу подс. А. за сумата от 4 500 лв. за
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2
във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК като неоснователен и недоказан. Осъдил А.В.А.
да заплати на подс. А. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Срещу постановената от ШРС присъда е подадена въззивна
жалба от ч. тъжител А.В.А.. В жалбата се сочи, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна.
Нарушени за материалния и процесуалния закони, при неправилно тълкуване на
доказателствата по делото, което довело до неправилни изводи на съда относно
виновността на подс. А.. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова с
която подсъдимия да бъдат признат за виновен по предявените му обвинения и
предявените граждански искове да бъдат присъдени в пълен размер. В писмено
допълнение към въззивната жалба на повереника на ч. тъжител – адв. С. от ШАК се
прави пълен анализ на присъдата и мотивите към нея. Намира за неправилни
изводите на съда, въз основа на неправилен анализ на доказателствата. Поддържа
искането направено с въззивната жалба.
Ч. тъжител и гр. ищец А.В.А. призована се явява лично и
с повереник. Двамата намират присъдата за неправилна и незаконосъобразна и
молят присъдата да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия да бъдат
признат за виновен по предявените му обвинения и им бъде наложено наказание , а
предявените граждански искове да бъдат присъдени в пълен размер, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призован подсъдимия се явява лично и със
защитник в съд. заседание. Намират присъдата за правилна и законосъобразна и
молят да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени направените в двете
инстанции разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери служебно и изцяло
правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
По
отношение първото предявено на подс. А. обвинение за което е предаден на съд –
по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК.
Съда установи следната фактическа обстановка:
Подс. А.
и ч. тъжител А. от много години живеели в жилищна кооперация находяща се в гр. Ш.
на бул. С. В. № 46. В годините назад А. работила в чужбина, но през 2012 г. се
завърнала, за да гледа болната си майка, която живеела в с. Б. общ. К. обл. Ш..
През 2013 г. А. предприела действия за включване в програма за „личен асистент”
на болната си майка, като изготвила и представила необходимите документи. На
15. 07. 2013 г. ч. тъжител А. сключила трудов договор с Община К., по силата на
който и в изпълнение на проект „Подкрепа за достоен живот” по ОПРЧР, тя
трябвало да полага грижи за майка си – П. С. М.. Била назначена на длъжност
„Личен асистент” на майка си с месечно трудово възнаграждение от 360 лв. В
договора било уговорено времетраенето на трудовите задължения и мястото на
изпълнението на тези трудови задължения, а именно в с. Б.. Често се налагало А.
да води майка си в гр. Ш., най - вече за рехабилитация, поради това, че тези
манипулации било невъзможно да се осъществяват от съответен специалист в с. Б..
На проведено общо събрание на живущите в кооперацията в която живеели
подсъдимия и ч. тъжител на 20. 10. 2013 г., ч. тъжител А. направила предложение
да не се води присъствена книга на етажната собственост и да не се заплаща за
гости или роднини на собствениците на апартаменти. Наред с това предложение А.
информирала присъстващите на събранието, че за зимния период плащала по 3 лв.
месечна такса, тъй като прекарвала по – голяма част от времето в апартамента с
майка си и обратно – лятно време 2 лв., тъй като прекарва повече време в къщата
на майка си, която е извън гр. Ш.. През зимата на 2013 – 2014 г. майката на А.
преимуществено пребивавала в апартамента на А. в гр. Ш.. Поради тази причина от
м. декември 2013 г. до м. май 2014 г. сметките за ел. енергия по партидата на
майката на А. в с. Б. били нулеви. Пребиваването на майката на А. преимуществено
в апартамента в гр. Ш. станало достояние на подс. А.. Същия узнал и факта, че А.
била назначена на трудов договор от Община К. за личен асистент на майка си за
което получавала трудово възнаграждение в размер 360 лв. месечно, както и, че
грижите които тя трябвало да полага следвало да се осъществяват в с. Б.. В края
на 2013 г. - първите месеци на 2014 г. отношенията между А. и А. се влошили.
Подс. А.
имал силно развито чувство за справедливост. Това му чувство довело до негова
активност сред живущите в кооперацията, както относно плащане на общи сметки,
така и ползване на общи части от сградата и общи помещения. Вследствие на това
отношенията на подсъдимия с част от живущите, включително и А. се влошили.
Поради влошените им вече отношения, воден от силно развитото си чувство за
справедливост, а и знаейки обстоятелствата относно назначаването на А. за личен
асистент на майка си и пребиваването, както на А., така и на нейната майка в
гр. Ш., подс. А. стигнал до заключението, че А. е извършила измамливи действия
по отношение кандидатстването по проект „Подкрепа за достоен живот” по ОПРЧР.
Решил, че А. неправомерно получавала 360 лв. месечно, за да гледа майка си в с.
Б., което тя правела в Ш.. По тази причина, а и воден от чувството си за
справедливост подс. А. на 07. 05. 2014 г. пуснал сигнал до Районна прокуратура
гр. Нови пазар за действията на А. с които тя, според А. източвала
републиканския бюджет. Била образувана полицейска преписка по сигнала. При
извършената проверка А. била викана в полицията в гр. К.. За тази проверка
научил и подс. А..
Все
воден от чувството си за справедливост подс. А. решил да доведе до знанието на
всички живущи в кооперацията за нередностите, според него вършени от А. и
нейния съпруг – св. З. Й.. За целта изготвил писмено изложение от 5 машинописни
страници, адресирано „До всички живущи в ЖК бул. С. В. № 46”. Екземпляр от това
изложение поставил на табло за съобщение във входа на кооперацията, както и
пред вратите на част от живущите в кооперацията. В това изложение наред с други
факти, подсъдимия изложил и факти относно подадения от него сигнал в Районна
прокуратура гр. Нови пазар. Записал дословно „И не на последно място ще Ви
обясня и заявя, че съм подал сигнал до Районна прокуратура гр. Нови пазар за
извършено от г-жа А. престъпление по чл. 290 от НК във връзка с чл. 209 от НК,
а именно че неправомерно получава 360 лева месечна сума като личен асистент на
майката като е подала неверни данни пред социалните служби в Община гр. К. и
източва суми от Републиканския бюджет...”. Екземпляр от това изложение станал
достояние и на ч. тъжител А.. От съдържанието на писменото изложение на подс. А.,
ч. тъжител А. приела, че в частта му по отношение на сигнала до Районна
прокуратура гр. Нови пазар и изнесените от А. факти в тази връзка, че същия и е
приписал престъпление по чл. 209 от НК, че неправомерно е получавала 360 лв.
месечна сума и е източвала Републиканския бюджет.
Горната
фактическа обстановка съда приема за установена на първо място от писмените
доказателства по делото. От обясненията на подс. А. се установява, че той
потвърждава авторството на писменото изложение, както и изложеното от него във
връзка с депозирания сигнал до прокуратурата. В тази им част съда кредитира
обясненията на подс. А. като годно
доказателствено средство. Това е така, защото тези обяснения не са в интерес на
защитата на подс. А. спрямо обвинението за престъпление по чл. . 148 ал. 2 във
вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК, за което е предаден
на съд. Обстоятелствата свързани с грижите на А. за нейната майка,
назначаването и за личен асистент, мястото където са били полагани грижи от А.
за нейната майка, времетраенето на грижите като личен асистент, както и узнаване
на част от съседите за горните обстоятелства и подадения от подс. А. сигнал се
установяват и от показанията на св. З. Й., Р. Д., А. А., Ю. И., частично и от
показанията на св. Е. Х. и М. С.. Установява се
тази фактическа обстановка и от показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели В.С., Е.Б.. Горната фактическа обстановка се
подкрепя и от част от приетите по делото писмени доказателства. Факта, че през
зимните месеци А. се е грижела за майка си преимуществено в гр. Ш. се подкрепя
и от изявлението на същата, отразено в протокол за проведено на 20. 10. 2013 г.
общо събрание на живущите в кооперацията и от данните съдържащи се в писмото на
„Енерго Про” от което се установява липса на консумирана ел. енергия през този
период.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, въззивната инстанция приема, че
подс. А. е бил вътрешно убеден, че ч. тъжител А. неправомерно, т. е. без
законово основание е получавала 360 лв. месечно като личен асистент на майка си
и както той сам се изразява - по този начин е източвала Републиканския бюджет,
като в тази връзка чрез измама и използване на документи с невярно съдържание,
а именно, че живее в с. Б., регистрирана с настоящ адрес там е получавала тези
суми. За да е налице престъплението клевета във втората му форма на
изпълнителното деяние – приписване другиму на извършено престъпление, от
субективна страна същото следва да е извършено умишлено. Следва подсъдимия да
съзнава, че приписва престъпление на А., което тя не е извършила - пряк умисъл.
Или като допуска, че обстоятелствата са неистински, респ., че А. не е извършила
престъпление, но се съгласява с настъпването на престъпния резултат - евентуален
умисъл. Ето защо липсата на един от посочените обективни или субективни
признаци води и до липса на престъпление. Въззивната инстанция приема, че липсва
умисъл за клевета у подс. А., при основана на обективни факти увереност в
истинността на изнесеното в писменото му изложение. А именно, че А. е извършила
престъпление по чл. 209 от НК, като неправомерно е получавала 360 лв. месечно
като личен асистент на майка си и по този начин е източвала Републиканския
бюджет, като е постигнала това чрез измама и използване на документи с невярно
съдържание относно факта, че е живеела в с. Б. докато гледа майка си. Този извод не е произволен, а е резултат на оценка
на събраните по делото доказателства. Последните установяват по безспорен начин
фактите, че: често след като е станала личен асистент А. и нейната майка са
пребивавали в гр. Ш., в апартамента на А.; че през зимата на 2013 – 2014 г.
двете преимуществено са пребивавали в жилището на А. в гр. Ш.; че съобразно
договора с Община К. А. е била регистрирана с настоящ адрес в с. Б., което на
практика не било така; на базата на тези данни А. е получавала 360 лв. месечно,
за да гледа майка си в с. Б., а това се е осъществявало в гр. Ш.. Тези
обективни факти са изградили и съответната увереност в истинността на
изнесеното в писменото изложение от подс. А.. Предвид изложеното въззивната
инстанция приема извода на районния съд, че подс. А. не е осъществил основния
състав на престъплението клевета по смисъла на чл. 147 ал. 1 предл. ІІ от НК, а
от там и квалифицирания, поради което правилно и законосъобразно същия е бил
признат за невиновен и оправдан по това обвинение. Поради това присъдата в тази
и част следва да бъде потвърдена.
По отношение второто предявено на подс. А.
обвинение за което е предаден на съд – по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл.
146 и чл. 26 ал. 1 от НК.
С тъжбата си ч. тъжител е повдигнала
обвинение срещу подс. А. за три отделни престъпления по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2
във вр. с чл. 146 от НК. С разпореждането за внасяне на делото в открито съд.
заседание, съдията докладчик е направил правилната правна квалификация на така
предявените обвинения, като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
ал. 1 от НК.
Първото
деяние, включено в продължаваната престъпна дейност е за това на 19. 06. 2014 г. в гр. Ш., при което
чрез съобщаване в писмен вид, разпространено на живущите в кооперацията на бул.
С. В. № 46 и поставено на таблото за съобщения на кооперацията, публично казал
думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А. като я нарекъл
„клюкарка,...невменяема,....некадърна,...неграмотна,...с ниска правна култура”.
Районният съд след като е изложил приетата за установена от него, на базата на
събраните по делото доказателства фактическа обстановка, е изложил изводи за
недоказаност на това обвинение. В тези изводи съда е посочил само част от
квалифициращия състав на престъплението по смисъла на чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 от НК - от една страна. От друга – направил е изводи за само част от основния
състав на престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК и то единствено и само по
отношение вменените на подсъдимия обидни думи, че ч. тъжител била „с ниска правна култура”. Липсват
каквито и да е анализ и изводи касателно другите обидни думи посочени в тъжбата
на ч. тъжител във връзка с първото деяние от продължаваното престъпление по чл.
146 ал. 1 от НК. В случая става въпрос за повдигнатото на подсъдимия обвинение
да е казал обидните думи – „клюкарка,...невменяема,....некадърна,...неграмотна”
разпространени по посочения в тъжбата начин. Липсват мотиви по отношение на
тази част от обвинението, както за наличието на обективната, така и за
субективната страна на това деяние или за тяхната липса - недоказаност от
страна на ч. тъжител. Независимо от това, районния съд е приел за недоказано в
наказателното производство на всеки елемент от изпълнителното деяние на
продължаваното престъпление. По отношение другите две деяния включени в
продължаваното престъпление – тези на 20. 06. 2014 г. и на 08. 10. 2014 г.,
мотивите на съда са крайно лаконични и без задълбочено обсъждане на събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Няма и анализ на обясненията
на подсъдимия и дали съда ги приема като годно доказателствено средствно или
като осъществяване на правото му на защита. Накрая – липсват мотиви по
отношение доводите на повереника на ч.
тъжител, в които се приема, че е доказано по безсъмнен начин подсъдимия да е
осъществил престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 и
чл. 26 ал. 1 от НК. Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че
констатираната липса на мотиви на първоинстанционната присъда по отношение на
това обвинение съставлява съществено нарушение на процесуални правила по
смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК. Това нарушение на процесуални правила,
въззивният съд не може да отстрани във въззивното производство. Същото е
отстранимо от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото. Ето защо
ще следва присъдата в наказателно оправдателната и част по отношение
обвинението за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 ал. 1 и
чл. 26 ал. 1 от НК да се отмени и делото да се върне на районния съд за ново
разглеждане от друг състав на съда.
За прецизност въззивната инстанция намира да отбележи,
във връзка с възраженията на защитника на подс. А. относно тежестта на
доказване по наказателните дела от частен характер. Безспорно е, че съобразно
разпоредбата на чл. 103 ал. 1 от НПК тежестта да докаже обвинението по дела от
частен характер е върху ч. тъжител. И това е водещо начало при делата от частен
характер. Но в случай на бездействие от страна на ч. тъжител и повереника му,
съдът е длъжен съобразно чл. 107 ал. 2 от НПК сам по своя
инициатива да допусне определено доказателство, когато счита, че то е
необходимо за разкриване на обективната истина. Във въззивното производство е
допуснат и разпитан като свидетел по искане на повереника на ч. тъжител лицето В.С..
Същия е разпитан в съд. заседание на 21. 03. 16 г. След изнасяне на делото за
решаване, въззивният съд намери, че при разпита на този свидетел не са изяснени
всички релевантни за делото факти. Именно поради това и в изпълнение на
задължението си по чл. 107 ал. 2 от НПК, съда възобнови съдебното следствие и
постанови повторен разпит на този свидетел.
С
присъдата ШРС е отхвърлил предявения от ч. тъжител А. граждански иск срещу
подс. А. за сумата от 4 500 лв. за причинени неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 и 2 и вр. с чл. 147
ал. 1 предл. ІІ от НК като неоснователен и недоказан. След като въззивната
инстанция прие оправдателната присъда на ШРС за това предявено на подсъдимия
престъпление за правилна и законосъобразна и като такава следва да я потвърди,
то следва присъдата и в частта и относно отхвърления граждански иск срещу
подсъдимия за това престъпление да се потвърди.
Със
същата присъда ШРС е отхвърлил и предявения от А. граждански иск срещу подс. А.
за сумата от 4 500 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието
по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК като
неоснователен и недоказан. По отношение това престъпление, въззивният съд прие,
че на първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила и на това основание следва присъдата в тази и част да бъде
отменена, то безусловно следва да бъде отменена присъдата и в частта и с която
е отхвърлен предявения срещу подсъдимия граждански иск за щети от това
престъпление.
Относно присъдата в частта и за разноските. С присъдата ШРС е осъдил А.
да заплати на подс. А. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 198 ал. 4 от НПК когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да
заплати само разноските, направени по обвинението за което е признат за
виновен. А съобразно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от НПК когато подсъдимия
бъде признат за невиновен, разноските по дела образувани по тъжба на
пострадалия, се възлагат на ч. тъжител. В конкретния случай – в първоинстанционното
производство пред ШРС е представен договор за правна помощ по силата на който
подс. А. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за защита по
НЧХД № 2258 / 14 г. по описа на ШРС. Тук следва да се посочи, че неправилно ШРС
е приел размера на направените от подсъдимия разноски за адвокатско
възнаграждение от 600 лв. От приложения на л. 22 от първоинстанционното дело се
установява, че е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. Във
въззивното производство е представен от защитата на подсъдимия договор за
правна помощ и защита по ВНЧХД № 64 / 16 г. по описа на ШОС от който се
установява, че подсъдимия е заплатил адвокатски хонорар за защита във
въззивното производство в размер на 170 лв. Тъй като подсъдимия е предаден на
съд с обвинения за две извършени от него престъпления и по едното от тях и
въззивната инстанция приема, че правилно и законосъобразно е оправдан, а за
второто престъпление – присъдата в тази и част съда приема, че следва да се
отмени и върне на районния съд за ново разглеждане, то и на посочените по горе
основания подсъдимия има право да му бъдат заплатени половината от направените
от него разноски. Поради това съда прие, че следва присъдата на ШРС в частта и
относно присъдените на подс. А. разноски да се измени, като размера на
разноските се намали от 600 лв. на 200 лв. Същевременно, касателно разноските
във въззивната инстанция, на горните основания следва да се присъдят само
половината от тях. Поради това съда прие, че следва да бъде осъдена ч. тъжител А.
да заплати на подс. А. сумата от 85 лв. разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 1 /
06. 01. 2016 г. по НЧХД № 2258 / 2014 г. по описа на Ш.ският районен съд в
частта и в която подс. А. е признат за невиновен в това, че на 19. 06. 2014 г.
в гр. Ш., чрез съобщаване в писмен вид, разпространено на живущите в
кооперацията на бул. С. В. № 46 и поставено на таблото за съобщения на
кооперацията, публично казал думи, унизителни за честта и достойнството на А.В.А.
като я нарекъл „клюкарка,...невменяема,....некадърна,... неграмотна,... с ниска
правна култура”, на 20. 06. 2014 г. в гр. Ш. казал думи унизителни за честта и
достойнството на А.В.А., като я нарекъл „Кукувица /защото отишла да живее в
чужд имот, който всъщност е на съпругът и/”, ”... дрисла,.... ти си една
селянка злобна”,...”ти си завършила браничевския университет и не ми говори,
защото ти и твоето семейство е наказано от господа, защото брат ти е глухоням,
а мъжа ти е инвалид,... простачка”, на 08. 10. 2014 г. в гр. Ш. казал думи,
унизителни за честта и достойнството на А.В.А. като на Общото събрание на
собствениците и отправил следните обидни думи „Ти си ненормална и без мозък”,
„Вие сте крадци и пияници, ще ви съдя”, продължавано престъпление по чл. 148
ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК е
оправдан.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта и в която е отхвърлен предявения
от А.В.А. граждански иск срещу подс. А. за сумата от 4 500 лв. за
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148 ал.1 т. 1 и 2
във вр. с чл. 146 и чл. 26 ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯВА присъдата в частта и относно разноските като намалява
размера на същите от 600 лв. на 200 лв.
Осъжда А.В.А. да заплати на подс. А.Д.А. сумата от 85
лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Връща делото в отменената му част за ново разглеждане
от друг състав на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите и части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.