Решение по дело №649/2017 на Районен съд - Оряхово

Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Оряхово, 23.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 23.02.2018г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№649/2017г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** са предявени кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки /, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.10.2013г. с абонатен №001506316г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното и изплащане;

- с правно основание чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316;

- с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********;

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства:копия от договор за мобилни услуги от 17.12.2014г. и декларация – съгласие към него от 17.12.2014г., Сертификат за пакетни услуги Combo+ от 17.12.2014г., декларация - съгласие към него от същата дата, фактура №**********/20.08.2015г., фактура №**********/20.06.2015г., общо потребление за мобилен номер, фактура №**********/20.05.2015г., общо потребление за мобилен номер, общи условия на „ Теленор България „ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че между „ Космо България Мобайл “ ЕАД / по настоящем „ Теленор България “ ЕАД / и ответника Д.Л.Х., с абонатен номер при оператора № *********, е сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 16.10.2013г., сключен за мобилен номер 0899 667705, по програма Globul Max 10.90 лева.Посочено е, че на 17.12.2014г., страните са новирали отношенията си във връзка с посочения мобилен номер, посредством Сертификат за пакетни услуги.При възползване от преференциална бонус схема на Оператора, ответникът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+, за която е приложима обща отстъпка в размер на 15% при фактуриране на потреблението за следните абонаментни програми:

- Globul Max – 10.99 лева за ползвания мобилен номер 0899 667705;

- G Universe - 10.00 за мобилен номер 0898 371013;

- GoWebUnlimited 2500 64kbps за мобилен номер 0897 346853

- GoWeb Start за мобилен номер 0897 308443;

Във връзка с мобилен номер 0897/346853, ответницата се е възползвала от преференциални условия на Оператора и е взела устройство марка Tablet Рrestigio Ranger 3277 3G 7 на плащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размер на 03.99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Сочи се, че за потребените от абоната – ответник услуги, ищцовото дружество е издало следните фактури:

- фактура №**********/20.05.2015г. за отчетен период на потребление 20.04.2015г. - 19.05.2015г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 52.45 лева, платима в срок до 04.06.2015г., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползваните мобилни номера;

- фактура №72265583/20.06.2015г. за отчетен период на потребление 20.05.2015г. - 19.06.2015г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 43.70 лева и 52.45 лева дължим незаплатен баланс по предходната фактура №**********/20.06.2015г., при което общо дължимата сума по фактурата е в размер на 100.14 лева, платима в срок 05.07.2015г.., като към фактурата е приложено извлечение от потреблението за всеки от ползваните мобилни номера;

Твърди се, че след извършена корекция по дълга, е останала незаплатена сума в размер на 90.98 лева за потребените от абоната услуги през посочените отчетни периоди.Поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 90.98 лева, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно на 20.08.2015г. индивидуалния договор на ответницата Д.Л.Х. за ползваните абонаментни програми и е издал на абонатен номер 0015063 крайна фактура с №********** за отчетен период 20.07.2015г. – 19.08.2015г., с начислена обща сума за плащане в размер на 875.96 лева, която сума представлява сбор от незаплатения от абоната ответник остатък от 90.98 лева / задължения по предходни периоди /, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 721.14 лева и начислена сума за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 63.84 лева.

В исковата молба се сочи още, че неизпълнението от страна на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение съгласно изрична клауза в т.3.3 от Сертификат за пакетни услуги от 17.12.2014г., както и т.11 от индивидуалния договор, която изрична клауза предвижда, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта номер до края на този срок.Конкретизирано е, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на услугите, на основание чл.12 ал.2 от ОУ / месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случаите на забава на дължими съгласно тези договори плащания /, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка Tablet Рrestigio Ranger 3277 3G 7 са обявени за предсрочно изискуеми.

В заключение е посочено, че с случая ответницата е подписала договор за услуги с мобилния оператор – ищцовото дружество, ползвала е мобилен номер 0899/667705, мобилен номер 0898/371013, мобилен номер 0897/346853 и мобилен номер 0897/308443, задължила се е да заплати цената на предоставеното мобилно устройство съгласно уговорения погасителен план и не е изпълнила задължението си по договора, а именно задължението да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава, издадени са фактури в срок, които тя не е заплатила.По този начин е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД.

В срока за отговор, от ответницата не е постъпил писмен такъв.Извън срока е постъпил писмен отговор, в който ответницата е посочила, че счита предявеният иск за основателен.Посочила е, че действително е сключила договор за мобилни услуги с ищеца и е преустановила плащането поради изпадането й в тежко финансово състояние.Посочила е също, че счита, че е възможно да бъде постигната спогодба и да бъде договорено разсрочено плащане на вземането, както и, че няма трудови доходи и е в затруднено финансово състояние.

С Определение от дата 17.01.2018г., *** е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.Със същото Определение е прието и приложено по делото ЧГД №337/2017г. по описа на РС – Оряхово.

В първото проведено по делото съдебно заседание на дата 12.02.2018г., страните не се явяват и не се представляват.

От процесуалния представител на ищеца – адв.В.Г. е постъпила по делото молба – становище с вх.№462/12.02.2018г..Счита, че в хода на производството е извършено изрично признание от страна на ответника на исковите претенции, поради което моли съда да постанови решение по смисъла на чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска.

По отношение на направеното от ответницата искане за разсрочване на изпълнението на задължението се посочва, че нямат против това искане за разсрочено заплащане на месечни парични вноски, платими всеки месец от ответника в посочена от него падежна дата на изпълнение.

Претендират се разноски по заповедното производство в размер на 205.00 лева и в исковото производство в размер на 205.00 лева.Посочена е и банкова сметка.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между „ Космо България Мобайл “ ЕАД / по настоящем „ Теленор България “ ЕАД / и ответника Д.Л.Х., с абонатен номер при оператора № *********, е сключен и валидно действал договор за мобилни услуги от 16.10.2013г., сключен за мобилен номер 0899 667705, по програма Globul Max 10.90 лева.На 17.12.2014г., страните са новирали отношенията си във връзка с посочения мобилен номер, посредством Сертификат за пакетни услуги.При възползване от преференциална бонус схема на Оператора, ответникът е обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+, за която е приложима обща отстъпка в размер на 15% при фактуриране на потреблението за следните абонаментни програми:

- Globul Max – 10.99 лева за ползвания мобилен номер 0899 667705;

- G Universe - 10.00 за мобилен номер 0898 371013;

- GoWebUnlimited 2500 64kbps за мобилен номер 0897 346853

- GoWeb Start за мобилен номер 0897 308443;

За потребените от абоната – ответник услуги, ищцовото дружество е издало следните фактури:

След извършена корекция по дълга, е останала незаплатена сума в размер на 90.98 лева за потребените от абоната услуги през посочените отчетни периоди.Поради неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 90.98 лева, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно на 20.08.2015г. индивидуалния договор на ответницата Д.Л.Х. за ползваните абонаментни програми и е издал на абонатен номер 0015063 крайна фактура с №********** за отчетен период 20.07.2015г. – 19.08.2015г., с начислена обща сума за плащане в размер на 875.96 лева, която сума представлява сбор от незаплатения от абоната ответник остатък от 90.98 лева / задължения по предходни периоди /, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 721.14 лева и начислена сума за оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на 63.84 лева.

На 22.06.2017г. ищцовото дружество депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Д.Х., по което било образувано ЧГД №337/2017г. по описа на РС - Оряхово.

В заявлението било посочено, че вземането произтича от парично задължение по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от дата 16.10.2013г., сключен между длъжника Д.Л.Х. и „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД, съгласно фактура №**********/20.08.2015г. за абонатен номер *********, като вземането е формирано за отчетен период от 20.04.2015г. до 19.08.2015г., с падеж за плащане 04.09.2015г..Посочено е, че плащане по фактурата не е извършено, както и, че длъжникът е потребил и не е заплатил предоставени по сключения с оператора договор далекосъобщителни услуги в общ размер на 875.96 лева.

На 26.06.2017г., по образуваното ЧГД №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №239 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът Д.Х. да заплати на ищцовото дружество сумата от 875.96 лева / осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки /, потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 16.02 лева / шестнадесет лева и две стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева / сто и осемдесет лева и нула стотинки /.

На основание чл.414 от ГПК, длъжникът Д.Х. депозирала възражение по горецитираното ЧГД, в което вписала, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение.

На 22.08.2017г., РС – Оряхово издал Разпореждане, с което указал на ищцовото дружество, в качеството му на заявител, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса от 25.00 лева.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно отношение с ответницата / че между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието на възникнало за последната задължение по този договор / дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от ответницата услуги /.Да докаже предсрочното прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, от кого са прекратени предсрочно същите и основанието за прекратяването им.В тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно.

В случая съдът счита, че с оглед заявеното от страна на ответницата в отговора на исковата молба и с оглед направеното от страна на ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, са налице предпоставките за постановяване на решение при признание само по отношение на иска с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, като съдът не следва да мотивира решението си по същество в тази му част.

Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени договори за предоставени мобилни услуги.

Нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, ответникът е поискал откриване на производство по оспорване истинността на процесните договори, поради което по делото не бе опровергана формалната им доказателствена сила и съдът приема, че горецитираните договори, обективиращи материалноправните отношения между страните са подписани от ответницата, сочена като абонат и пораждат валидни облигационни правоотношения.

При това положение следва да се приеме, че ответницата е изразила воля за сключването им и за поемане на задължения по тях.

Вследствие сключване на процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за лизинг, са възникнали облигационни правоотношения между страните, поради което отношенията между тях следва да се уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки /, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.10.2013г. с абонатен №001506316г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното и изплащане е вероятно основателен с оглед събраните по делото доказателства и признанието от страна на ответницата, поради което следва да бъде уважен.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.Веднъж валидно направено, признанието не може да бъде оттеглено съгласно разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК.

По отношение на исковете с правно основание чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316 и с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********, съдът намира същите за недопустими.

Както беше посочено по – горе, по депозираното от ищцовото дружество заявление по чл.410 от ГПК, съдът на 26.06.2017г., по образуваното ЧГД №337/2017г. по описа на РС – Оряхово е издал Заповед №239 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът Д.Х. да заплати на ищцовото дружество сумата от 875.96 лева / осемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки /, потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 16.02 лева / шестнадесет лева и две стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2017г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева / сто и осемдесет лева и нула стотинки /.

Със заявлението е претендирана сумата от 875.96 лева главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга.Ищцовото дружество се е позовало на сключен между страните договор за далекосъобщителни услуги от дата 16.10.2013г. и издадена фактура №**********/20.08.2015г. за абонатен номер *********, с формирано вземане за отчетен период от 20.04.2015г. до 19.08.2015г., с падеж за плащане 04.09.2015г..Посочило е, че плащане по фактурата не е било извършено, както и, че длъжникът е потребил и не е заплатил предоставени по сключения с оператора договор далекосъобщителни услуги в общ размер на 875.96 лева.

След подаденото в срок възражение от длъжника, заявителят е подал с срока по чл.415 от ГПК искова молба, като в петитума на същата е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск по чл.422 от ГПК за сумата 90.98 лева, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, както и искове по чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316 и с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********.

Ищцовото дружество в обстоятелствената част на исковата молба се позовава освен на договора, посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и цитираната фактура, така и на подписан сертификат за пакетни услуги и на още две допълнително упоменати фактури, които не фигурират в депозираното заявление по чл.410 от ГПК..

Съгласно предвиденото в т.11б от ТР №4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в производство по чл.422 от ГПК само за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането.Настоящият случай обаче не е такъв.С предявения осъдителен иск се търси присъждане на неустойка и лизингови вноски, каквито вземания не са били предмет на заявлението по чл.410 от ГПК и на издадената заповед за изпълнение.В същото тълкувателното решение е пояснено, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.В конкретния случай обаче, осъдителният иск за неустойка и лизингови вноски не е предявен в условията на евентуалност, а в условията на кумулативност, поради което не са налице предпоставките за разглеждането му в производство по чл.422 от ГПК.

Заповедта за изпълнение съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителния иск, предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

В процесния случай издадената в полза на ищцовото дружество заповед по чл.410 от ГПК е била оспорена от длъжника в срока по чл.414 от ГПК и по повод на това оспорване жалбоподателят е предявил процесните осъдителни искове.Безспорно е, че към момента на предявяване на иска в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, а и впоследствие, заповедта не е била обезсилена и че в хода на исковото производство ищецът изрично се е позовал на проведеното и висящо заповедно производство.

Процесуалният закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, да предяви осъдителен иск срещу длъжника за същото вземане.Допустимостта на подобен иск обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца – кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на предприетото по инициатива на последния заповедно производство.В случаите, когато е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване.Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение – чл.416 от ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение.Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск, респ. обуславя интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК.Правното значение и последиците на заповедта по чл.410 от ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена – на основание чл.415, ал.2 от ГПК или по друга причина / напр. по искане на заявителя /, осъдителният иск относно вземането е недопустим заради наличието на специален ред за защита – този по чл.422 от ГПК.Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече – този иск би бил единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство / Определение №230/23.03.2010г. по дело №83/2010г. на ВКС, ТК, 2 – ро т.о. /.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се произнесе и относно дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.

На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 49.20 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл422, вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, предявен от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,***, че Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** дължи на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли сумата от 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки /, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 16.10.2013г. с абонатен №001506316г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното й изплащане.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №239/26.06.2017г. по ч.гр.д. №337/2017г. по описа на РС – Оряхово, в частта й за сумата над 90.98 лева / деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки / .

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по предявения от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** иск с правно основание чл.79, вр.чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 721.14 лева / седемстотин двадесет и един лева и четиринадесет стотинки /, начислена договорна неустойка по договор с абонатен №00506316 и с правно основание чл.79, вр.чл.205 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 63.84 лева / шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължими лизингови вноски по договор с абонатен №*********;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Окръжен съд Враца в едноседмичен срок от съобщението му.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.Л.Х., ЕГН:**********,*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от Майкъл Патрик Фоли, сумата от 49.20 лева / четиридесет и девет лева и двадесет стотинки /, представляваща разноски по заповедното и съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	33
Дата:	23 март 2018 г. (в сила от 27 април 2018 г.)
Съдия:	Николинка Лазарова Крумова

Дело:	20171460100649
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	6 октомври 2017 г.

Решение по дело №649/2017 на Районен съд - Оряхово

Съдържание на акта Свали акта