РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане адм. дело №2 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.14 ал.3 и сл. от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано
е по жалба на Ш.М.М.
с ЕГН ********** *** в качеството на законен наследник на М.М. Халил с ЕГН **********,
починал на 15.08.2010 г., чрез процесуалния представител адвокат Е.Ф. с адрес ***,
офис 10, срещу Решение №5320П/08.11.2004 г. и Решение №5320Б/01.12.2004 г. по
преписка №5344/2004 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – Крушари.
Жалбоподателят твърди, че е наследник по закон на своя баща М.М. Халил, починал
на 15.08.2010 г., както и на своята сестра Нефизе М.М., починала на 06.04.2004
г. С решение по гр. дело №1630/2001 г. на Pайонен съд - Добрич, което е влязло
в сила на 21.02.2003 г., на М.М. Халил било признато правото на възстановяване
на 58 декара земеделски земи в землището на село ***. Земята не била реално
възстановена, тъй като с Решение №5320П от 08.11.2004 г. Общинска служба
„Земеделие и гори“ (ОСЗГ) - Крушари определила на М.М. Халил право на
обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
процесните земеделски земи, а с Решение
№5320Б от 01.12.2004 г. ОСЗГ - Крушари определила начин на обезщетяване чрез
поименни компенсационни бонове на стойност 32422 лева. Никой в семейството на
ищеца не знаел за тези решения. Те не били валидно връчени. След справка
жалбоподателят установил, че подписьт на обратните разписки, удостоверяващи
връчването, не били на наследодателя М.М. Халил. Жалбоподателят посочва, че е
получил процесните решения на 01.09.2017 г. и ги оспорва в законоустановения
двуседмичен срок; административните актове са нищожни поради неподписването им
от председателя и секретаря на колективния орган – те са подписани от заместник
– началника, без да има данни за делегирането на компетентност или заповед за
заместване; същите са неправилни и постановени при нарушения на материалния
закон и съществено нарушение на административно-производствените правила;
неправилно е определен размера на обезщетението – за да се пристъпи към
обезщетяване с поименни компенсационни бонове първо е трябвало да бъде
установена невъзможността за обезщетяване с конкретни земи, а и неправилно е
прието, че подлежащите на възстановяване земи са от 4-та категория, поради
което е определен по-нисък размер на обезщетението; неправилно е определен
начина на обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на собственост –
като правно основание за обезщетяването с поименни компенсационни бонове са
посочени разпоредбите на чл.18д) ал.3 и чл.19б) ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) във
връзка с §29 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които са неприложими в случая; приложимата към процесния случай нормативна
уредба обхваща нормите на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.25 ал.3 от ППЗСПЗЗ, според
които наследодателят е трябвало да бъде обезщетен не с поименни компенсационни
бонове, а с предоставяне в собственост на конкретни имоти от земите по чл.19 от
ЗСПЗЗ, при това без да е нужно решение на общинския съвет; дори при
обезщетяването по реда на чл.19 ал.17 т.1 и т.2 от ППЗСПЗЗ в редакцията му към
2004 г. законодателят е дал приоритет на обезщетяването със земя, а обезщетение
с бонове е предвидено като изключение по молба и искане на собственика; М.М.
Халил не е написал молбата, с която заявява, че желае да бъде обезщетен с
поименни компенсационни бонове, тъй като е бил неграмотен и никога не е владеел
български език; затова ОСЗГ – Крушари не е била сезирана с валидно искане за
предпочитан от собственика начин на обезщетяване и е трябвало да приложи
законово регламентирания ред за обезщетяване със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;
съгласно действалата към издаването на процесните решения разпоредба на чл.25
ал.3 от ППЗСПЗЗ собствениците с влезли в сила съдебни решения за възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи, представени в ОСЗГ след изтичането
на срока по чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ, се обезщетяват със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а
при недостиг – по реда на чл.10б) ал.1 от ЗСПЗЗ и със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ на
територията на общината; чл.10б) от ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците с признато право на собственост
имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове, а съгласно разпоредбата
на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ (в редакцията след 11.05.2004 г.) при представяне на
съдебното решение в ОСЗГ след обнародването в „Държавен вестник“ на
обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се
обезщетява при условията и реда на чл.10б), ако не може да бъде обезщетен със
земите по чл.19 от ЗСПЗЗ; така законодателят е дал превес на реалното
обезщетяване на собствениците със земи, като обезщетяването със поименни
компенсационни бонове е предвидено като последна възможност, едва когато всички
други възможни алтернативи са изчерпани; чак след изтичането на 10-годищен срок
от влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари граници земите са ставали общинска
собственост; чл.21 ал.3 от ППЗСПЗЗ гласи, че ОСЗГ издава решение за
обезщетяване на собственика по реда на чл.10б) ал.1 от ЗСПЗЗ, когато той е
представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху
земеделски земи след обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е
изработен проект на плана за земеразделяне, като съдебното решение може да се
изпълни върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ на територията на общината; именно тези
земи са формирали общинския поземлен фонд, който съгласно чл.19 ал.15 от
ППЗСПЗЗ е имал специфична цел – служил е за обезщетяване именно на лицата,
които са имали признато право на собственост със съдебно решение, представено
след изработването на плана за земеразделяне; този фонд земи по чл.19 от ЗСПЗЗ
не може да служи за други цели освен за изпълнение на влезли в сила съдебни
решения за признато право на възстановяване на собственост върху земеделски
земи, което следва от действалата тогава разпоредба на чл.19 ал.15 от ППЗСПЗЗ –
„Земите по чл.19 от ЗСПЗЗ не могат да се използват за обезщетяване освен за
изпълнение на съдебни решения“; без да е сезирана с валидно искане за
извършване на обезщетяване чрез бонове ОСЗГ – Крушари е допуснала нарушение на
материалния и процесуалния закон, като е постановила процесните
незаконосъобразни решения за обезщетяване с поименни компенсационни бонове
вместо обезщетяване със земя чрез предоставяне в собственост на конкретен имот
от специално предназначения за това фонд земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; настоява се за
прогласяването на нищожността на процесните решения с връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне с валидно решение, а при условията
на евентуалност – за отмяна на решенията като неправилни и незаконосъобразни
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
административно – производствените правила, след което спорът да бъде решен по
същество чрез постановяване правото на жалбоподателя да бъде изпълнено чрез
обезщетяването на наследниците със земи от общинския или държавния поземлен
фонд на основание на чл.10б) ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ,
както и присъждането на направените разноски. В молбата си от 14.01.2019 г.
жалбоподателят е посочил, че поддържа изложените пред Административен съд –
Добрич съображения за нищожност на обжалваните решения, които са останали
необсъдени от касационната инстанция; липсва компетентност и не е спазена
формата от страна на административния орган при издаването на оспорените
актове.
В писмения си отговор
Общинска служба „Земеделие“ - Крушари чрез нейния началник е посочила, че
оспорва обстоятелствата, на които се основава жалбата. Твърди, че
наследодателят М.М. Халил сам е поискал с писмена молба да бъде обезщетен с
поименни компенсационни бонове. Двете решения са получени лично от него. Няма
отбелязвания, че са получени от други лица. На базата на решенията е издадена
депозитарна разписка от Централния депозитар за 32422 броя поименни
компенсационни бонове, която се съхранява в Общинска служба „Земеделие“ -
Крушари и може да се получи от един от наследниците, ако е упълномощен от
останалите. Смята, че процесните решения и свързаните с тях заповеди на
Общинска служба „Земеделие“ - Крушари са постановени от законен състав и при
наличието на предпоставките на чл.10б) и чл.11 от ЗСПЗЗ.
В последното съдебно заседание жалбоподателят
чрез своя процесуален представител е посочил, че оспорените решения страдат от
посочените в жалбата и становището пороци; подписите на двете разписки са
положени от Галип М.М. и това не променя порочността на връчването, тъй като в
обратните разписки е посочено, че е подпис на М.М.; това прави документите
неистински; подписването на обратните разписки от Галип М.М. не поставя валидно
началото на срок за обжалване, защото самото връчване е невалидно като
неотговарящо на изискванията на тогава действалия Закон за административното
производство за връчване на административни актове – не е посочено качеството
на лицето, а и Галип М.М. към онзи момент е живеел в Република Турция, т.е. към
2004 г. не е живеел с адресата на съобщенията и няма редовно връчване; възможно
е случайно да е бил там и да е получил съобщения, още повече при липсата на
доказателства да са изпратени с писмо точно процесните решения на ОСЗ –
Крушари; настоява за присъждането на разноските.
В последното
съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че решенията
са връчени законно на придружителя на М.М., който е бил неговият син Галип;
членовете на комисията са законни, като същата е сформирана със заповед;
процесните решения са законни и редовно връчени; документите са връчени чрез
„Български пощи“ с обратни разписки; решенията трябва да останат в сила, тъй
като срокът за обжалване е изтекъл.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Тя е подадена в законоустановения
14-дневен срок от връчването на оспорваните административни актове – по делото
няма никакви данни за връчването им от ответника извън представените с
първоначалния отговор по приложеното гр. дело №3450/2017 г. по описа на ДРС (на
лист 29 и 31 от същото дело) разписки; според приетото в съдебното заседание на
11.03.2019 г. заключение на вещото лице подписите за получател в двете обратни
разписки от 15.11.2004 г. и 07.12.2004 г. са положени от сина на наследодателя
Галип М.М.; в тях обаче не е посочено качеството на лицето, на което става
връчването, за да бъде прието същото за редовно; най-важното – в известията за
доставяне не е посочено какви документи се връчват (Решение №5320П/08.11.2004 г.,
Решение №5320Б/01.12.2004 г. или нещо друго), а единствено е отбелязано
наименованието на подателя ОСЗГ – Крушари; затова ответникът не е представил
необходимите доказателства, че с представените обратни разписки са връчени
именно оспорените решения; при липсата на данни за по-ранно връчване от
значение е признанието на жалбоподателя, че неговият процесуален представител е
получил след изрично запитване копия от тях на 01.09.2017 г.; жалбата пред
Добричкия районен съд по първоначално образуваното гр. дело №3450/2017 г. е
подадена по пощата на 15.09.2017 г., т.е. в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Оспорваните административни актове не са нищожни. Със Заповед №РД-03-00-151А/14.09.2004
г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Добрич на основание на
чл.60а) от ППЗСПЗЗ във връзка с постановяването на решенията за възстановяване
на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както
и тези за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, издавани от ОСЗГ –
Крушари, е определен състав на комисията за произнасяне по тези решения и
заявления (на лист 27 от приложеното гр. дело №3450/2017 г. по описа на ДРС),
като обжалваните решения са подписани от всички определени членове на тази
комисия; действително за председател е определен заместник – началника на ОСЗГ
– Крушари, но според представеното поименно щатно разписание (на лист 38 – 40
от гр. дело №3450/2017 г. по описа на ДРС) през посочения период ОСЗГ – Крушари
не е имала началник, а заместник – началник и двама други служители, които
именно са били членовете на посочената по-горе комисия. В същия смисъл е и
посоченото в Решение №514/30.11.2018 г. по касационно адм. дело №592/2018 г. по
описа на Административен съд – Добрич (с което решението по гр. дело №3450/2018
г. по описа на ДРС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане), че при
липсата на началник на ОСЗГ – Крушари определените със заповедта на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич лица имат необходимата компетентност.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че неговият наследодател и адресат на решенията М.М. Халил е бил
неграмотен и представената молба №131/12.07.2004 г. (на лист 26 от гр. дело
№3450/2017 г. по описа на ДРС), с която същият желае да бъде обезщетен на
основание на влязлото в сила съдебно решение с поименни компенсационни бонове,
е неавтентична. От изготвената и приета в съдебното заседание на 11.03.2019 г.
съдебно – графологична експертиза категорично се установява, че положеният в
тази молба след изписаната дата подпис е изпълнен от М.М. Халил; в съдебното
заседание вещото лице е отбелязало, че при предишното разглеждане на делото
през месец април 2018 година е използвало за сравнителен образец само един
документ с един подпис на лицето и затова е посочило, че най-вероятно подписът
е изпълнен от това лице, а при сегашното заключение е използвало няколко
подписа, включително и такъв в заявлението за издаване на български документи
за самоличност, поради което е категорично в заключението. В съдебното
заседание (без да има поставена такава задача) вещото лице е посочило също, че
ръкописният текст в молбата не е изписан от подписалия документа, но това по
никакъв начин не се отразява на неговата автентичност – административните
служби следва да помагат на гражданите при осъществяването на писмената
комуникация с тях и тази практика не само не бива да бъде критикувана, а
насърчавана; възможно е този текст да е написан от някой от роднините или
придружителите на М.М. Халил и в това също няма нищо лошо; полагайки подпис под
ръкописния текст, наследодателят на жалбоподателя се е съгласил с него и
документът е автентичен. По делото не са събрани безспорни доказателства, че М.М.
Халил е бил неграмотен – освен положения подпис в молбата от 12.07.2004 г.
вещото лице е открило положени от същия подписи в заявлението му за издаване на
документи за самоличност от 10.04.2000 г. (на лист 59 – 60 от настоящото
производство) в частта под снимката и дори в частта за получил документа за
самоличност; след като навсякъде в официалните документи наследодателят се е
подписвал със саморъчно положен подпис, неговата грамотност е безспорно
установена. С разпита на ангажираните по делото от жалбоподателя свидетели
Зоран Джевджет Сюлейман и Лятиф Зоран Джевджетов (негови познати от селото) не
се установява неграмотността на М.М. Халил – обстоятелството, че те лично не са
го виждали да чете и пише не означава, че е бил неграмотен; обстоятелството, че
си е говорел с тях единствено на турски език не означава, че не е знаел
български език. В същия смисъл е и посоченото в Решение №514/30.11.2018 г. по
касационно адм. дело №592/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич (с
което решението по гр. дело №3450/2018 г. по описа на ДРС е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане).
Постановените Решение №5320П/08.11.2004 г.
и Решение №5320Б/01.12.2004 г. по преписка №5344/2004 г. на Общинска служба „Земеделие
и гори” – Крушари са незаконосъобразни.
Съгласно действалата към момента на издаването на оспорените решения разпоредба
на чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ когато съдебното решение е представено в общинската
служба по земеделие и гори след обнародването в "Държавен вестник" на
обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се
обезщетява при условията и по реда на чл.10б)
от ЗСПЗЗ , ако не може да бъде обезщетен със земите по чл.19
от ЗСПЗЗ. От
представената пълна преписка, образувана въз основа на подаденото от
наследодателя на жалбоподателя заявление за обезщетяване въз основа на влязлото
в сила Решение №1133/20.01.2003 г. по гр. дело №1630/2001 г. по описа на ДРС за
признаването на правото на възстановяване на собствеността му върху 58 декара
земеделски земи в землището на село Телериг, общ. Крушари, която се намира на
лист 24 – 32 от приложеното гр. дело №3450/2017 г. по описа на ДРС, се
установява, че при постановяването на своите решения административният орган по
никакъв начин не е изследвал въпроса за наличието на възможността М.М. Халил да
бъде обезщетен със земите по чл.19 от ЗСПЗЗ. Между страните не се спори, че към
момента на представянето на Решение №1133/20.01.2003 г. по гр. дело №1630/2001
г. по описа на ДРС пред ОСЗГ – Крушари за процесното землище на село Телериг
вече е било обнародвано в "Държавен вестник" обявлението, че е
изготвен проект на плана за земеразделяне. Установяването на възможността/невъзможността
за обезщетяване на правоимащия със земите по чл.19 от ЗСПЗЗ е следвало да стане
непосредствено след подаването на
молбата и преди издаването на оспорените решения. Самото установяване дали към
тогавашния момент е имало възможност за обезщетяване със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ
в землището на село Телериг, респективно в друго землище на територията на
общината, не е станало и в рамките на настоящото съдебно производство – на лист
35 – 37 от гр. дело №3450/2017 г. по описа на ДРС се намира списък със земи в
землището на с. Телериг, които са станали собственост на общините поради
изтичането на 10-годишния срок от влизането в сила на плана за земеразделяне,
но същият е към 09.01.2009 г.; на лист 37 от гр. дело №3450/2017 г. по описа на
ДРС се намира баланс на земеделската земя по вид собственост за землището на с.
Телериг, общ. Крушари, който е към 22.03.1999 г.; на лист 44 – 45 от същото
дело справка за общинските имоти, остатъчния фонд и стопанисваните от общината
земи към 06.12.2017 г.
С оглед на изложеното оспорените решения
трябва да бъдат отменени и преписката върната на административния орган ОСЗГ –
Крушари за решаването на въпроса съгласно дадените в настоящото решение
указания.
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 230 лева (в това число заплатен
депозит за вещо лице при първоначалното разглеждане на делото в размер на 150
лева и внесен депозит в настоящото производство в размер на 80 лева).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Ш.М.М. с ЕГН ********** *** Решение
№5320П/08.11.2004 г. и Решение №5320Б/01.12.2004 г. по преписка №5344/2004 г.
на Общинска служба „Земеделие и гори” – Крушари, като
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие” – Крушари за решаване съгласно дадените задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие” – Крушари да
заплати на Ш.М.М. с ЕГН ********** *** направените
разноски в размер на 230 (двеста и тридесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Добрич в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: