РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Ямбол, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от М. Г. М. с ЕГН **********, лично и в качеството му на
баща и законен представител на малолетните деца Н. М. М., родена на *** год. с ЕГН
**********, Г. М. М., роден на *** год., с ЕГН **********, М. М. М., роден на *** год. с
ЕГН ********** и М. М., родена на *** год. с ЕГН **********, всички с адрес: с.Б., общ.Т.,
обл.Я., ул.“***, чрез пълномощник адв. М. Х. от АК Я., с искане за защита от домашно
насилие срещу Д. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.***.
С молбата се твърди, че молителя М. Г. М. и ответницата по молбата Д. Д. М. са
съпрузи, като от брака им са родени четирите деца. Твърди се че ответницата упражнява
спрямо молителите физическо, психическо и емоционално домашно насилие. На 25.01.2023
год. след като М. Г. М. и казал, че е пуснал дело за развод, ответницата станала агресивна и
пред децата започнала да го обижда с думите „***, ***, ***“. Посегнала да го удари, а
децата започнали да плачат. От 09.02.2023 год. били във фактическа раздяла, като М. Г. М.
живеел с децата в дома на неговата майка. На 22.02.2023 год. около 20.00 часа ответницата
без покана влязла в дома на майка му, където се намирал М. Г. М. с децата, и започнала да
го обижда с думите: „***, ***, дай ми децата“. Децата започнали да плачат и да се крият в
другата стая. Ответницата грабнала детето М. на ръце и посегнала и ударила майка му.
Заканила се на М. с думите „ще разбереш какво ще ти се случи“. Молителят поискал да му
даде детето М., но тя отказала, при което молителя се прибрал. След малко ответницата
отново влязла и хвърлила детето М. върху саксиите, които се намирали на пода. М. взел
1
детето и го дал на баща си, след което позвънил на тел.112. На място пристигнали
полицейски служители, които извели ответницата от дома на молителите и и съставили
протокол за предупреждение по ЗМВР.
Молителя М. Г. М., лично и в качеството му на баща и законен представител на
малолетните деца Н. М. М., Г. М. М., М. М. М. и М. М., не се явява, за всички в съдебно
заседание се явява адв. М. Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа молбата.
Ответника по молбата Д. Д. М. не се явява в съдебно заседание.
От фактическа страна:
Молителят е ангажирал по делото като писмени доказателства декларации по чл.9,
ал.3 по ЗЗДН, лично и в качеството и на баща и законен представител на децата Н. М. М., Г.
М. М., М. М. М. и М. М., с които декларира, че спрямо него в присъствието на децата и
спрямо детето М. М. са извършени посочените в молбата актове на домашно насилие, на
22.02.2023 год.
Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак М. Г. М. и Д. Д.
М. са сключили граждански брак в гр.Я. на 26.08.2016 год.
Видно от представените четири броя удостоверения за раждане М. Г. М. и Д. Д. М. са
родители на децата, всички родени в Г., както следва: Н. М. М. – родена преди брака на ***
год., Г. М. М. – роден преди брака на *** год., М. М. М. – роден след брака на *** год. и М.
М. – родена след брака на *** год.
Видно от изисканата от съда и приложена по делото справка за съдимост на
ответницата по молбата Д. Д. М. същата е неосъждана.
Видно от заключението на изискания от съда, изготвен от ДСП Я. социален доклад,
приложен по делото, че основани грижи за децата към момента полага техния баща, който
показва емоционална привързаност, интерес и загриженост към развитието на децата.
Същият притежавал необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно
грижите за децата и да осигури всичко необходимо за тяхното развитие. В разговор по
телефона с майката Д. Д. М. същата потвърдила своята емоционална привързаност към
децата и демонстрирала интерес и загриженост към проблемите в тяхното развитие.
Заявила желание в бъдеще да продължи да се среща и да общува с децата, както и да им
указва нужната помощ и подкрепа.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел,
лицето: Н. И. М., видно от показанията на която страните имат граждански брак, както и
техни четири рождени деца. Децата имали страх от майка си, защото ги тормозила, биела,
заключвала, като голямото дете дори избягало от нея през прозореца. Децата обичали баща
си, който ответницата обиждала постоянно, наричала го: „***, ***, ***“. Родителските права
били на бащата.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
2
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН.
Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представените по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, се подкрепят и от гласните такива, които гласни доказателства съдът кредитира,
отчитайки близките родствени връзки на свидетелката с молителя. Наред с това обаче
същите съдът намери за последователни и логични и прецени, че кореспондират на свой ред
с писмените доказателства събрани по делото.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
на 22.02.2023 год. около 20.00 часа ответницата без покана влязла в дома на майка на
молителя, където се намирал М. Г. М. с децата, и започнала да го обижда с думите: „***,
***, дай ми децата“ и му се заканила с думите: „ще разбереш какво ще ти се случи“.
Посегнала да удари и майка му при което бутнала детето М. върху саксиите, които били
на пода.
Така установените по делото действия на ответницата могат и следва да се
квалифицират като упражнено от нея емоционално и психично насилие към нейния съпруг
извършено в присъствието на децата, а наред с това и като физическо насилие насочено
пряко към детето М. М..
Ето защо, съдът намери, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени
за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица – М. Г. М. и
децата Н. М. М., Г. М. М., М. М. М. и М. М..
3
По отношение на извършителя Д. Д. М., следва да бъдат наложени следните мерки:
чл.5, ал.1, т.1 – задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие и т.3 - забрана за ответницата да приближава пострадалите лица, обитаваното от тях
жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица на
разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 3 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответницата акт на домашно насилие. Съобрази още личността на ответницата, която е с
чисто съдебно минало, майка на четири деца и установяващото се от социалния доклад, че
същата демонстрира интерес и загриженост към проблемите в развитието на децата, както и
емоционална привързаност към тях. Още съдът намери, че предпоставка за извършените от
нея актове, които могат да се квалифицират като домашно насилие, са влошените
междуличностни отношения между съпрузите и споровете им включващи и грижите за
децата, както и желанието на майката да вземе децата от дома на тяхната баба по бащина
линия. Съдът съобрази и интересите на децата, който изисква същите да имат изградена
трайна положителна емоционална връзка със своята майка, което изисква съответно време
прекарано заедно за преодоляване доколкото съществува на възникналото между тях
отчуждение /извод за което макар и косвено може да се изведе от представените декларации
по чл.9, ал.3 ЗЗДН/. Наред с гореизложеното съдът съобрази още, че по делото е издал
заповед за незабавна защита с прилагане на мерките посочени в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН,
считано от 23.02.2023 год., т.е. към датата на приключване на съдебното дирене е изминал
период от шест месеца.
В съвкупност от горното съдът заключи, че така определените по вид и размер мерки
за защита от домашно насилие са нужни и достатъчни по обем да осъществят търсената
закрила на пострадалите лица, при съобразяване интересите на децата.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, в предвид обстоятелството, че е майка на четири деца, както и на липсата на
конкретни данни за имотно и финансово състояние, които да обусловят налагане на глоба в
по-голям размер.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалите лица следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответницата от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
4
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на М. Г. М. с ЕГН **********, лично и в качеството му на баща и законен
представител на малолетните деца Н. М. М., родена на *** год. с ЕГН **********, Г. М. М.,
роден на *** год., с ЕГН **********, М. М. М., роден на *** год. с ЕГН ********** и М.
М., родена на *** год. с ЕГН **********, всички с адрес: с.Б., общ.Т., обл.Я., ул.“***, за
извършени спрямо тях на 22.02.2023 год. актове на домашно насилие от страна на Д. Д. М. с
ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Я., ул.*** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М. Г. М. с ЕГН
********** и на малолетните деца Н. М. М., родена на *** год. с ЕГН **********, Г. М. М.,
роден на *** год., с ЕГН **********, М. М. М., роден на *** год. с ЕГН ********** и М.
М., родена на *** год. с ЕГН **********, всички с адрес: с.Б., общ.Т., обл.Я., ул.“***.
ЗАБРАНЯВА на Д. Д. М. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите
лица: М. Г. М. с ЕГН ********** и малолетните деца Н. М. М., родена на *** год. с ЕГН
**********, Г. М. М., роден на *** год., с ЕГН **********, М. М. М., роден на *** год. с
ЕГН ********** и М. М., родена на *** год. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ ТЯХ
ЖИЛИЩЕ в с.Б., общ.Т., обл.Я., ул.“***, МЕСТОРАБОТА, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТЯХ
МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ, включително посещаваните от
децата детска градина и училище в с.Б., обл.Я., НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 50
МЕТРА – ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Д. Д. М. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Д. Д. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна
такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Д. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. М. с ЕГН ********** сумата от 600 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалите лица, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Д. Д. М. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Ямбол и ОДМВР София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
5
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6