№ 2142
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100503119 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 17272 от 24.10.2023 г., постановено по гр. д. №
68503/2022 г. на Софийски районен съд, 141-ви състав е признато за
установено на основание чл. 422, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че З. Я. Т. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 59,15 лв. представляваща главница
за потребена топлинна енергия, доставена до имот с абонатен номер 354830, с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за периода
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 16,40 лв. –
стойността на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.
до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за мораторна лихва
за сумата 9,59 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия за периода 31.12.2019 г. до 04.04.2022 г., както и за сумата в
размер на 3,52 лева върху главницата за дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 18934/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковите претенции на
„Топлофикация – София“ ЕАД, е постъпила въззивна жалба от ответницата
З. Т., подадена чрез адв. С. К., в която са изложени доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Според въззивницата, доколкото се касае
за доставка на топлинна енергия на стопански обект и предвид
обстоятелството, че между страните не е сключен двустранен писмен договор,
неправилно решаващият съд е приел, че ищецът се е обеднил, а ответникът се
е обогатил. Счита, че не е налице обогатяване на ответницата, след като е
доказано, че не са потребители на топлинна енергия поради липсата на
сключен договор с ищцовото дружество. Излага, че в процесния имот нямало
радиатори. Намира, че не следва да се присъжда и сумата за дялово
разпределение, тъй като такова не е имало. Поради изложените съображения е
отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на решението в
обжалваната част.
В законоустановения срок от насрещната страна „Топлофикация София“
ЕАД чрез юрк. Трифонов е постъпил отговор на въззивната жалба, с който е
взето становище за неоснователност на същата и е отправена молба до
въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която са отхвърлени
исковите претенции за мораторна лихва, е влязло в сила като необжалвано,
поради което не е предмет на настоящото въззивно производство. При
извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи,
че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.
Същото е обаче е частично неправилно поради следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 59,15 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., както и сумата от 16,40 лв., представляваща цена на услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на вземанията, за имот, находящ
се в гр. София, бул. ****, магазин 39, аб. № 354830, с които суми ответницата
се е обогатила за сметка на ищеца.
За да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: 1) че ответницата се е обогатила без наличие на годен
юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение; 2) че
ищецът е обеднял без правно основание; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) стойностно съотношение между обогатяването и
обедняването; 5) липса на друг ред за възстановяване на неоснователното
имуществено разместване.
2
В случая по делото не е спорно, че ответницата е собственица на
процесния недвижим имот. Доколкото последният представлява магазин,
чието предназначение е извършване на търговска дейност, приложима е
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя.
Между страните не е спорно, че такъв договор не е сключван и исковата
претенция се основава именно на твърдения за липса на сключен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Неоснователни са възраженията, наведени с въззивната жалба, че не е
налице обогатяване на ответницата, след като е доказано, че не е потребител
на топлинна енергия поради липсата на сключен договор с ищцовото
дружество. Както бе посочено, в случая е предявен иск по чл. 59 ЗЗД, който се
основава именно на твърдения за липса на сключен договор между страните,
т.е. претенцията е за неоснователно обогатяване с доставена топлинна енергия
за имота и сградата, в която се намира имотът. Притежаването на собствен
недвижим имот, находящ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, в
посочения в исковата молба период прави ответника задължено лице на
основание чл. 59 ЗЗД, тъй като сградата е топлоснабдена и ищецът е доставял
топлинна енергия.
Ирелевантно е и възражението на въззивницата за липса на отоплителна
тела в процесния имот. Видно от представените по делото писмени
доказателства от третото лице помагач начислената и претендирана топлинна
енергия е за сградна инсталация. В решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е разяснено, че топлоснабдяването на
сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез
инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна
собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия
в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да
бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел
при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Същевременно в мотивите на Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г.
по тълк. дело № 2/16 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че поради естеството на
етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство
от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то
3
обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
В случая по делото не се твърди и не се доказва да е прекратено
доставянето на топлинна енергия за цялата сграда, с оглед на което въззивният
съд приема, че ответницата, като собственица на процесния магазин, се е
обогатила, като си е спестила разходите за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за сградна инсталация, които е следвало да
направи, а ищецът е обеднял, като не е получил стойността на доставената
топлинна енергия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтича от един и същ общ факт. Доколкото исковата претенция не е
оспорена по размер, то правилно първоинстанционният съд я е уважил в
пълния претендиран размер.
Основателно е обаче възражението на ответницата за недължимост на
сумите за дялово разпределение. Видно от представените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, през процесния
период услугата „дялово разпределение“ е била извършвана от третото лице –
помагач. По делото не е доказано обаче, че обогатяването на ответника, който
си е спестил разходите за плащането на стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от третото лице – помагач, е за сметка на ищеца.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 16,40 лв.,
представляваща цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането
й, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частично разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е уважена исковата претенция за цена на услуга „дялово
разпределение“, като вместо това следва да бъде постановено друго решение,
с което искът по чл. 59 ЗЗД за дялово разпределение да бъде отхвърлен като
неоснователен. Решението следва да бъде потвърдено като правилно в
останалата обжалвана част.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата З. Т. е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски по
делото за сумата над 150,11 лв. до пълния присъден от СРС размер.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да бъдат
присъдени още 83,24 лв. – разноски в исковото и заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на въззиваемата страна се
следва юрисконсултско възнаграждение, съответно на оставената без
уважение част от въззивната жалба. Въззиваемият е претендирал
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100 лв. Съобразявайки уважената част от
въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД се следват разноски за
въззивното производство в размер на 78,29 лв.
4
На въззивницата следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от въззивната жалба. Претендират се разноски в общ размер от 525 лв. за
държавна такса и адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от
въззивната жалба въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати
113,96 лв. – разноски за въззивното производство.
Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17272 от 24.10.2023 г., постановено по гр. д. №
68503/2022 г. на Софийски районен съд, 141-ви състав В ЧАСТТА, с която е
признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че З. Я. Т.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 16,40 лв. – стойността на
доставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 31.10.2020
г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
18934/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, КАКТО И В ЧАСТТА, с която З.
Я. Т. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 150,11 лв. до пълния присъден от СРС размер ,
представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********
срещу З. Я. Т. с ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че З. Я. Т. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 16,40 лв., представляваща
цена на услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2019 г. до 31.10.2020
г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
18934/2022 г. по описа на СРС, 141-ви състав
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17272 от 24.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 68503/2022 г. на Софийски районен съд, 141-ви състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати на З. Я. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от общо 83,24 лв. – разноски в исковото и заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Я. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 78,29 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати на З. Я. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 113,96 лв. – разноски в хода на въззивното производство
5
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД – трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6