Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 1011/2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 09.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 19607/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав, подсъдимият И.В.Б. е
признат за виновен в това, че на 17.10.2019 г. около 03:05 часа в гр. София,
кв. „Горубляне“, по бул. „Самоковско шосе“, с посока на движение от ул.
„Околовръстен път“ към бул. „Цариградско шосе“, до магазин „345“ на № 79,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 2,13 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 676/17.10.2019 г.
на М.В.М.– химик в СХЛ към УМБАЛ „Света Анна“ – София АД, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца и му е наложено наказание глоба в
размер на 500,00 (петстотин) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три
години. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подс. И.Б. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. И.Б.
чрез защитника му – адв. Ч.Т., с която се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която да бъде оправдан. Излагат се съображения, че нито един от
разпитаните свидетели по делото не е разпознал подсъдимия, а техните показания
се основават на предположения. Изтъква се, че защитата също не е успяла да
разпознае свидетелите, с оглед на което не е имала възможността да им зададе
въпроси и да получи отговори, относими към предмета на делото. Прави се
възражение срещу недопускането от първоинстанционния съд на назначаване на
съдебномедицинска експертиза, с която да бъде отговорено на въпроса какви
фактори и обстоятелства могат да увеличат и до каква степен алкохолното
съдържание в кръвта.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата и
посочва, че с нея е направено доказателствено искане за допускане на
съдебномедицинска експертиза.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че направеното доказателствено искане
следва да бъде оставено без уважение, тъй като всички обстоятелства, свързани с
предмета на доказване, са установени по делото и назначаването на СМЕ не би
допринесла за промяна на установените по делото факти.
С
протоколно определение въззивният съд е оставил без уважение искането за
допускане на СМЕ, тъй като фактите и обстоятелствата, установяването на които
се цели с допускането й, са установени по делото и не е необходимо за
изясняването им събирането на други доказателства.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда. Прави възражение, че не е изследвано достатъчно
обстойно констатираното завишено количество алкохол при кръвното изследване в
сравнение с това, което е получено като резултат първоначално от техническото
средство „Алкотест Дрегер“, и счита, че последното е довело до съществено опорочаване
на атакувания съдебен акт. Излага доводи, че разпитаните свидетели не са могли
да разпознаят подсъдимия, нито той тях, с оглед на което защитата не е имала
възможността да им зададе относими към предмета на делото въпроси. На следващо
място, защитата посочва, че по делото не се е установило подсъдимият да е
управлявал автомобила и не е спиран на пътя, а едва след като е преустановил
движението на автомобила и влязъл в магазин, като се излагат твърдения, че именно
в магазина е употребил алкохол.
В
своя защита подс. И.Б. поддържа казаното от защитника си и посочва, че при
извършената проверка в магазина полицаите му поискали документи, които били в
автомобила му и той отишъл да ги взема, като твърди, че не са го спирали.
Представителят
на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда за обоснована и
законосъобразна. Посочва, че районният съд е обсъдил внимателно наличния по
делото доказателствен материал, като при оценката му не е допуснал съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата. Излага
доводи, че по делото няма данни установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия да е било извършено в нарушение на правилата, установени в
Наредба № 1/19.09.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Счита
наложените на подсъдимия наказания за законосъобразни и справедливи по вид и
размер, определени в съответствие с обществената опасност на подсъдимото лице и
на деянието, което е извършил, с оглед на което предлага потвърждаването на
първоинстанционната присъда като правилна.
В
правото си на последна дума подс. Б. иска отмяна на присъдата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И.В.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан (реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал.
1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК), неженен, със средно образование, трудово
ангажиран.
На 17.10.2019
г. около 03:05 часа подс. И.Б. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, рег. № ******, движейки се в гр. София, в кв. „Горубляне“, по
бул. „Самоковско шосе“, с посока от ул. „Околовръстен път“ към бул.
„Цариградско шосе“. По същото време, срещу него с патрулен полицейски автомобил
се движели свидетелите Б.С.и К.Д.– полицейски служители към 07 РУ – СДВР, които
били назначени като автопатрул за времето от 19:00 часа на 16.10.2019 г. до
07:00 часа на 17.10.2019 г. и обхождали района. До магазин „345“ на бул.
„Самоковско шосе“ № 79 подс. Б. забелязал движещия се срещу него полицейски
автомобил и направил рязка маневра наляво спрямо посоката си на движение.
Преустановил движението на управлявания от него автомобил пред магазин „345“,
слязъл от превозното средство без да го заключи и влязъл в магазина, като се
оправил към щанда с алкохол. Свидетелите С.и Д.констатирали рязката маневра,
която подсъдимият направил, и се усъмнили в поведението му, с оглед на което
решили да пристъпят към проверка. Спрели пред магазина и последвали подсъдимия
вътре. В магазина нямало други клиенти, а само служителите св. Ж.Ж., която била
на касата и възприела лично действията на подсъдимия и на полицейските
служители, и колегата й – св. Р.Х., който бил зад щанд и не видял случващото се.
Полицейските служители се приближили до подсъдимия и констатирали, че същият
мирише силно на алкохол. Помолили подс. Б. да ги придружи отвън и да им представи
документите си, които били в лекия автомобил. След това полицейските служители
поискали съдействие от служители на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които да
тестват подсъдимия за употреба на алкохол.
Около 03:10
часа на същата дата на сигнала се отзовали свидетелите М.К.и А.Д.– полицейски
служители към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които били на смяна като автопатрул.
На подс. И.Б. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0215, проба № 00464, при което бил установен
положителен резултат от 1,71 промила на хиляда. Св. К.съставил на подсъдимия
акт за установяване на административно нарушение серия АА № 307073/17.10.2019
г., съгласно който подс. Б. нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С АУАН на подсъдимия
му били отнети СУМПС № ********* и контролен талон № 5763349, издадени на
негово име, свидетелството за регистрация на МПС № ********* и двата броя
регистрационни табели № ******. При предявяването на АУАН подсъдимият отказал
да го подпише, защото възразил срещу резултата от техническото средство, за
което св. А.Д.се подписал като свидетел. Със заповед № 6003/17.10.2019 г. на
основание чл. 172, ал. 2, т. 3, вр. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на подсъдимия му
била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС № *********,
издадено на негово име, до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от осемнадесет месеца, като при предявяването на заповедта, подсъдимият
отново отказал да я подпише.
С оглед оспорването
на резултата от техническото средство, на подсъдимото лице му бил връчен талон
за медицинско изследване № 0006974/17.10.2019 г. в 04:00 часа на същата дата с
указание да посети болнично заведение до четиридесет минути от връчването. Свидетелите
С.и Д.придружили подсъдимия до УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, където същият в
04:20 часа дал биологична проба от кръв за изследване, което било удостоверено
с протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В протокола било
отразено заявеното от подсъдимия, че е употребил три бири и двеста милилитра
водка около 23:00 часа на 16.10.2019 г., а в т. 7 от същия било посочено –
Мирис на алкохол, подточка 7.1. Да. Взетата проба кръв от подсъдимия била
изследвана и въз основа на съставения протокол от химическото изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 676/17.10.2019 г. на св. М.М.–
химик в СХЛ към УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, се установило, че подсъдимият е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 2,13
промила на хиляда.
Подс. Б. бил
задържан за срок от двадесет и четири часа със заповед за задържане на лице от
17.10.2019 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно
задържане на 07 РУ – СДВР.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и
относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И.В.Б. (л. 111 от съд.
д.) и показанията на свидетелите Б.О.С.(л. 54-55 от съд. д., вкл. и приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 17 от ДП отчасти), К.Л.Д.(л.
56-57 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 16 от ДП отчасти), Т.Н.Н.(л. 57 от съд. д.), Р.Н.Х.(л. 57-58 от съд.
д.), М.В.М.(л. 72-73 от съд. д.), А.В.Д.(л. 73 от съд. д., вкл. и приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 19 от ДП отчасти), М.Й.К.(л.
97-98 от съд. д., вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 18 от ДП в цялост) и Ж.Р.Ж.(л. 110-111 от съд. д.) и писмени
доказателства и доказателствени средства: заповед за задържане на лице от
17.10.2019 г. (л. 4 от ДП), справка за съдимост на подс. И.Б. (л. 20-22, 36-37
от ДП, л. 11-13 от съд. д.), акт за установяване на административно нарушение №
307073/17.10.2019 г. (л. 25 от ДП), заповед № 6003/17.10.2019 г. за прилагане
на ПАМ (л. 26 от ДП), протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 676/17.10.2019 г. (л. 30 от ДП), талон за
изследване № 0006974/17.10.2019 г. (л. 31 от ДП), протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л. 32 от ДП) и справка картон на водача И.Б.
(л. 33-35 от ДП).
Пред
въззивната съдебна инстанция не са представени и събрани нови доказателствени
материали. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция и на досъдебното производство.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно
събраните по делото доказателствени източници и е обосновал съображенията си,
въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС
анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. И.Б., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
кредитираните гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по делото.
Въззивният
съд анализира показанията на свидетелите Б.С.и К.Д.и ги кредитира като такива с
висока доказателствена стойност, като от тях се установяват времето, мястото и
механизма на извършеното от страна на подс. И.Б. деяние. Въззивният съдебен
състав намира показанията им за непротиворечиви, хронологично последователни и
убедителни относно случилото се на процесната дата и предприетите от тях
действия – съответно по пристъпване към проверка на подсъдимия с оглед неадекватното
му рязко маневриране и спиране на управлявания от него автомобил пред посочения
магазин, констатираното от тях, че същият лъха силно на алкохол, пристигането
на дежурния автопатрул със свидетелите Д.и К.и резултатите от техническо
средство „Алкотест Дрегер“ и от медицинското изследване на пробата кръв от подсъдимия
в болничното заведение. В тази връзка и с оглед възраженията на защитата,
въззивният съд изрично отбеляза, че по време на разпита си пред
първоинстанционния съд, свидетелите С.и Д.са разпознали именно подсъдимия като
извършител на инкриминираното деяние, а защитата не само е разполагала, но и се
е възползвала от възможността да им задава въпроси, относими към предмета на
делото.
Показанията
на свидетелите С.и Д.напълно се подкрепят от изложеното от свидетелите А.Д.и М.К.,
които се отзовали на сигнала им и проверили с техническо средство подс. И.Б. за
употреба на алкохол, както и от съставения акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 307073/17.10.2019 г. и протокола от
химическото изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
676/17.10.2019 г. на М.В.М.– химик в СХЛ към УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.
Въззивният
съд отдава липсата на спомени по отношение на детайли, свързани с процесния
случай, от страна на полицейските служители С., Д., Д.и К.при разпита им в хода
на първоинстанционното съдебно следствие на изминалия период от време, както и
на големия брой еднотипни случаи, с които се сблъскват при изпълнение на
служебните си задължения, като непълнотите са преодолени с прочитане на
протоколите от разпитите им от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК.
Настоящият
състав кредитира показанията на св. Ж.Ж., която на процесните дата и час е
възприела пряко влизането на подс. Б. в магазина, насочването му към щанда за
алкохолни напитки и влизането на полицейските служители, които пристъпили към
проверката му. Изложеното от нея намира подкрепа и в показанията на св. Р.Х.,
който въпреки че не е констатирал пряко описаните събития, е разбрал за
случилото се от самата Живова, която му разказала за видяното от нея.
Правилно
е дадена вяра и на показанията на свидетелите Т.Н.и М.М.– медицинските лица
взели и изследвали пробата кръв от подсъдимия, като по делото не са ангажирани
никакви доказателства, които да поставят под съмнение тяхната добросъвестност,
професионална компетентност и незаинтересованост от изхода на делото. Двамата в
разпита си посочват подробно процедурата на вземане и изследване на проби кръв
за определяне концентрацията на алкохол в тях. Предвид изложеното, въззивният
съд установи, че е спазена процедурата за установяване на алкохол в кръвта на
подс. И.Б. съгласно изисквания на Наредба № 1/19.09.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (обн. ДВ. бр. 61/28.07.2017 г.), а от протокола за
химическо изследване № 676/17.10.2019 г. се извежда точната концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия, когато му е взета пробата кръв, а именно 2,13
промила на хиляда, с оглед на което го кредитира като годно писмено
доказателство и не се налага изготвянето на съдебномедицинска експертиза.
Настоящата
инстанция се присъедини и към анализа на първоинстанционния съд по отношение на
обясненията на подс. И.Б., отчитайки двойствената им природа като гласно
доказателствено средство и като средство за защита. Контролираният съд правилно
е преценил, че следва да им се даде вяра единствено в частта, че на процесните
време и място му е извършена проверка от полицейски служители, след което му
била взета проба от другите пристигнали на мястото органи на реда, от която се
констатирало, че е употребил алкохол и после бил откаран в болнично заведение,
където му била взета кръвна проба. Въззивният съд се присъедини изцяло към
крайния извод на контролирания, че не следва да бъдат кредитирани обясненията
на подсъдимия в останалите части, тъй като са недостоверни и не кореспондират с
кредитираните гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Посоченото от подсъдимия, че е взел бутилка водка от магазина, която не успял
да заплати, защото полицейските служители не му позволили да се върне в
магазина, както и твърденията му, че употребил алкохол едва в магазина, след
като преустановил движението на лекия си автомобил, противоречи на показанията
на св. Живова, която е категорична, че подсъдимият не е купувал нищо от
магазина, не е носил в себе си алкохол и не са установени никакви липси на
стоки или парични суми след процесната случка. Обясненията на подсъдимия в тази
част противоречат и на показанията на полицейските служители, които са
категорични, че от момента на задържането му до даването на кръвната проба
подсъдимият не е употребявал алкохол. Ето защо първоинстанционният съд правилно
е достигнал до извода, че твърденията на защитата в тази насока и обясненията
на подсъдимото лице в тази част целят единствено да се изгради една защитна
версия, с оглед на което последните не следва да бъдат кредитирани.
Що
се отнася до останалите писмени доказателства, съдебният състав счита, че
същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира
същите.
По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, въззивният съд даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от които се извеждат данни за
предишните му осъждания и настъпилата реабилитация по право по реда на чл. 88а,
ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
Останалите
доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С
оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
При
така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно
и обосновано е заключил от правна страна, че подс. И.Б. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съответствие
с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че
подс. И.Б. на 17.10.2019 г. около 03:05 часа в гр. София, кв. „Горубляне“, по
бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към
бул. „Цариградско шосе“, до магазин „345“ на № 79, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,13 на хиляда,
установено по надлежния ред – с протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 676/17.10.2019 г. на М.В.М.– химик в СХЛ
към УМБАЛ „Света Анна“ – София АД.
Въззивният
съд намира за правилни и изводите на районния съд за субективната
съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не констатира основание
за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Правилно
СРС е посочил, че за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до три години, както и наказание глоба от
двеста до хиляда лева.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство районният съд е отчел чистото съдебно
минало на подсъдимия, а като отегчаващо високата концентрация на алкохол в
кръвта му, която е значително над установения минимум от 1,2 промила на хиляда,
над който деянието е престъпно.
Споделя
се и становището на СРС, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 55
от НК, тъй като е налице само едно смекчаващо отговорността обстоятелство,
което не е изключително, като най-лекото предвидено в закона наказание не е
несъразмерно тежко за подсъдимия. Първостепенният съд е наложил наказания, които
въззивният съдебен състав намира за адекватни, с оглед степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващото и отегчаващото отговорността
обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като на подсъдимия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
както и наказание глоба в размер на петстотин лева.
Изпълнението
на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, като
законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието е до три години,
подсъдимият се счита за неосъждан (същият е реабилитиран) и не се налага
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и прилагането на института на
условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства
превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради устойчив
волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед възможността
наказанието да се изпълни.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
контролираният съд правилно е наложил и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години, което е съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца, и на основание чл. 59, ал. 4 от НК
законосъобразно е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от
същото право по административен ред.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
09.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 19607/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.