Определение по дело №969/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 261824
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Елица Юлиянова Орманова
Дело: 20201620100969
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 21.10.2021 год.

 

          Ломският районен съд, V граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 969 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

С Решение № 260310 от 09.08.2021 год., постановено по гр.д. № 969/2020 год. по описа на ЛРС, съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С., вземането за сумата от 7762,74 лева /седем хиляди седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ по Споразумителен протокол № 239900111569/01.06.2020г. по заявление с № 001030417727/01.06.2020г. съставляващо  задължение за клиентски номер № 310246527490,  поради погасяване на вземането по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД и поради извършени плащания, като е отхвърлил иска за размера над 7762,74 лева /седем хиляди седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ до предявения размер от 10 511,36 лв. /десет хиляди петстотин и единадесет лева и тридесет и шест стотинки/ като неоснователен.

С решението съдът е осъдил  на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата, «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С.,  да заплати  на адвокат П.П. ***  адвокатско възнаграждение в размер на 718.14 /седемстотин и осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/.

Осъдил е с решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,  да заплати на  «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С.,  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 78.00 /седемдесет и осем лева/.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК  «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Карел Карл, Л.В. и Д.С.,  да заплати по сметка на РС- Лом  държавна такса в размер на 310,51  лева /триста и десет лева и петдесет и една стотинки/, както и 48,00 лева /четиридесет и осем лева/ за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,     да заплати по сметка на РС- Лом  държавна такса в размер на 109,94 лева. /сто и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, както и 52, 00 /петдесет и два/ лева за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета на РС- Лом.

Решението е връчено на ответника на 23.08.2021 год.

С въззивна жалба, входирана в деловодството на ЛРС на 07.09.2021 год., изпратена на 03.09.2021г., видно от куриерски документ към жалбата, ответникът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е направил и искане за изменение на решението в частта му за разноските, съставляващо молба по чл. 248 ГПК.

В едноседмичния срок за отговор ищецът не е изразил становище по молбата.

Доколкото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, искането е процесуално допустимо.

С решението е прието, че предвид изхода на делото и това, че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ГПК,  на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС- Лом  държавна такса в размер на 310,51 лева, изчислена като 4% от стойността на уважения иск. Ищецът следва да заплати държавната такса върху отхвърлената претенция – 109,94 лева.

Прието е с решението, че депозит за вещо лице е изплатен в размер на 200 лева - 100 лева, внесени от ответника и 100,00 лева от бюджетната сметка на съда. С оглед изхода на спора – ищцовата претенция е отхвърлена в размер от 26 %, то 52,00 лева за работата на вещото лице се дължат от ищеца и 148,00 лева от ответника. Следователно в полза на РС- Лом ответникът следва да довнесе сума  в размер на 48,00 лева, а ищецът - сума от 52,00 лева в полза бюджета на съда.

Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. П., което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес минималният размер на възнаграждението съобразно уважената част на претенцията, в случая се определя на 718.14 лева при материален интерес  -   7762,74 лева.

Прието е още, че разноски в полза на ответника ищецът дължи съобразно отхвърлената  част от претенцията /чл.78, ал.3 ГПК/– 2748,62 лв. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на материалния интерес- общо 10511,36 лв., следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер  от 300,00 лева, като същото, след определянето му по НЗПП, следва да се определи съобразно отхвърлената част на претенцията /26 %/, или 78,00 лева се дължат за юрисконсултско възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

          Съдът намира, че вследствие на изложените в решението доводи касателно разноските и при този именно изход на спора, молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

 Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ  без уважение молбата за изменение в частта за разноските на Решение № 260310 от 09.08.2021 год., постановено по гр.д. № 969/2020 год. по описа на ЛРС, съдържаща се във въззивна жалба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,  с вх. № 270671/07.09.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Монтански окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението му до страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: