№ 897
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509134 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и от двете страни по делото срещу Решение
20005597/08.01.2021, постановено по гр. д. № 27465/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 68 с-в.
Въззивника-ищец „О.С.“ЕООД с насрещна въззивна жалба обжалва решението в
частта, с която е отхвърлен над сумата от 6898,64 лева, предявеният от него срещу „Д-
р А. Е.“ЕООД иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за цена на извършени по договор за изработка и
неплатени в цялост СМР. Излага оплаквания за неправилен извод на СРС, че е твърдял,
че всички СМР по приетата като доказателство оферта от 06.07.2016г. са изпълнени и
са отделно приети от ответника от СМР-тата по протокол от 1/17.11.2016г. Прави
анализ на съдържанието на протокола и на последващо плащане по него и счита, че е
доказал изпълнение на всички СМР по този протокол, като не е получил пълно
плащане. Не била оспорена и истинността на този протокол. Иска отмяна на
решението в отхвърлителната част и уважаване на иска до пълния размер.
Въззивникът ответник обжалва решението в уважителната му част с оплаквания
за неправилни изводи на СРС, че изобщо има договор и извънсъдебно признание.
Неправилно бил преценяван неподписан договор. Съдържанието на нотариалните
1
покани между страните касаело преддоговорни отношения; ЗУТ изисквал писмен
договор, а такъв нямало; липсвал уговорен срок по евентуален договор, а срокът бил
съществен елемент от съдържанието на договор за изработка. Претендираното
вземане не било осчетоводено нито при ищеца, нито при ответника, а признаване по
съдебен ред на неосчетоводено вземане щяло да принизи значението на счетоводното
отчитане.
Въззивникът – ищец е депозирал отговор на жалбата на ответника, с който я
оспорва с доводи за преклузия на оплакванията в нея.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен
от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и СЧЕ въззивния
съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:
Оплакванията на въззивника-ответник за липса на договор са неоснователни.
Трайна е съдебната практика относно същността на договора за изработка и СГС
напълно споделя мотивите на СРС в тази насока, които са съответни и на практиката
на ВКС Определение № 617 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 571/2020 г., I т. о., ТК и
посочената там съдебна практика). Чл. 160, ал. 2 от ЗУТ не урежда форма за
действителност на договор за текущ ремонт. Какъвто е процесния видно от вида на
СМР-тата по оферта и реално извършените. Изискванията на ЗУТ се отнасят за
строежи, а не за текущи ремонти на строежи и то за строежи, за които се изисква
издаване на разрешение за строеж (което се предхожда от проектиране, необходим е
авторски и строителен надзор и прочие). Текущите ремонти не съставляват строежи по
смисъла на ЗУТ. Относно строежите по смисъла на ЗУТ изискванията също не са
форма за действителност, а са пречка за започване на строителството. Те се
установяват в обществен интерес с оглед на гаранционната отговорност и с оглед на
значимостта на строежите (включително за живота из здравето на хората), за които се
изисква предварително проектиране и разрешаване на строителството (най-общо
строежите по чл. 137 ЗУТ).
Отделно се касае за търговска сделка и съгласно чл. 293, ал. 3 страната ен може
да се позовава на нищожност поради липса на форма, защото е безспорно установено
чрез СЧЕ, която е установила осчетоводяването на фактури във връзка с ремонта, че от
поведението (осчетоводяване и плащане и подписване на протокола-КССС) страната
не е оспорила действителността на изявлението.
Неоснователни са оплакванията и за липса на срок като съществен елемент от
договор за изработка. Срокът не е съществен елемент на нито един договор уреден в
ЗЗД. Срокът е модалитет на договора, привнесено допълнително съдържание (извън
минимално изискуемото за един договор според вида на договора) Общото правило е
2
задължението може да бъде и без срок (чл. 69 ЗЗД). Срокът урежда само момента на
изпълнение, но не и валидно възникване на съответните задължения.
Това, че няма писмена форма на договор (няма подписан на хартиен или друг
траен носител) договор не е равнозначно на липса на договор. В случая освен това
както е посочено и от СРС с подписване на офертата и извършване на плащания по нея
и с подписване на количествено-стойностната сметка за приемане на работата се
доказва и договора. Осчетоводяване и ползване на данъчен кредит по фактури за
дейности и услуги трайната практика на съдилищата приема за доказателство за
сключен договор за тях между издателя и получателя по фактурите. Липсата на
осчетоводяване на определени вземания по договор за СМР сочи на несъгласие какви
точно по вид и количество СМР са извършени, но не и за липса на договор, още по
малко за липса на самото вземане. Точно за такива случаи е предвидена съдебната
защита чрез исков процес с иска по чл. 266 ЗЗД. Положителното твърдение за наличие
на други отношения направено то ответника, така и не е конкретизирано и няма и
доказателства за такива други отношения.
Неоснователни са и оплакванията на ищеца по насрещната му жалба.
Действително при сравнение на съдържанието на офертата и протокола (количествена
сметка) от 17.11.2016г. се установява, че посочените в офертата СМР са включени в
протокола. Това обаче не е повлияло на правилността на решението доколкото СРС е
присъдил сума, която се явява разлика между платеното преди делото от ответника и
стойността на приетите от ответника видове работи и разходи съгласно протокола от
16.11.2017г. Този извод на СРС е правилен и напълно съответства на представените
писмени доказателства. Ищецът носи тежестта да докаже както извършване на
работата, така и нейното приемане. Няма доказателства видовете СМР по втория
представен протокол (който не е подписан от представител на ответника) да са
изпълнени и приети, поради което и правилно СРС е присъдил само разликата между
платените и приетите работи.неоснователно е оплакването, че всички работи по
протокола от 16.11.2017г били приети. Видно от самия протокол неговата последна
колона е именно отнасящата се за приети разходи с посочване на точни стойности само
на онези работи, които са приети. По останалите видове в които няма вписани
стойности не следва да се счита, че е налице приемане на работа.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваните
от страните части.
По разноските: при този изход на делото страните на страните не следва да се
присъждат разноски поради неуважаване на жалбите им.
Делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивното решение
е окончателно.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20005597/08.01.2021, постановено по гр. д. №
27465/2017г. по описа на Софийски районен съд, 68 с-в В ОБЖАЛВАНИТЕ от
страните части.
Въззивното решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4