ПРОТОКОЛ
№ 102
гр. гр.Мадан, 30.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20235430100092 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. С. К. – редовно призована, не се явява, представлява се
от АДВ.М. Ш. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ЧИЛОВ“ ЕООД - МАДАН – редовно
призован, представлява се от АДВ.С. К. – с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Х. Т. – редовно призована, не се явява. Постъпила
е молба от вещото лице, с която заявява, че е получила делото и призовката
на 19.05.2023 г. и това я поставило в невъзможност да извърши в срок
поставената й задача. Поради описани в молбата лични ангажименти заявява,
че е възможно да изготви заключение около 20-ти юли. Моли да бъде
поставен нов срок за извършване на експертизата или тя да бъде възложена на
друго вещо лице.
АДВ.Ш. – Моля да дадете ход на делото.
АДВ.К. – Също моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Докладва се делото съобразно проекта за доклад, обективиран в
Определение № 105/26.04.2023 г. по гражданско дело № 92/2023 г. по описа
на Районен съд-Мадан.
Докладва се постъпило писмо вх. № 1116/26.05.2023 г. от МБАЛ „Д-р
Братан Шукеров“ АД – гр.Смолян, в което са посочени вещите лица-
специалисти, които ще извършат колективната съдебно-медицинска
експертиза.
АДВ.Ш. – Поддържам исковата молба, както и направените
доказателствени искания и представените доказателства, моля да бъдат
приети. По отношение на доклада, нямам възражения да бъде приет. По
отношение на писмото от МБАЛ „Братан Шукеров-Смолян, тъй като
болниците в Мадан и Смолян се намират в изключителна близост и лекарите
непрекъснато комуникират заради обстоятелството, че Смолянската болница
се явява областна, считам, че не може да се осигури пълна обективност от
лекари от МБАЛ-Смолян, поради което моля Съда да изпрати писмо до
Министъра на здравеопазването, който по силата на Наредбата за
финансиране на републикански консултанти и експертни съвети, назначава
експерти съвети по различни специалности, които са длъжни да съдействат на
Съда при отправяне на искане за посочване на вещи лица, и в този смисъл да
бъде поискано от Министъра на здравеопазването да окаже на експертните
съвети по урология, съответно по АГ да посочат по един експерт на съда,
които да извършат допуснатата колективна съдебномедицинска експертиза.
На този етап нямаме други доказателствени искания. Водим двамата
свидетели, които сте допуснали за събиране на гласни доказателства.
АДВ.К. – Поддържам становището, изложено в отговора на исковата
молба. Оспорвам исковата молба. Нямам възражения по проекта за доклад
същия да бъде приет за окончателен. Предоставям на съда по направеното
искане от пълномощника ищцата, но не виждам пречка съдът по собствена
преценка да възложи на лечебно заведение за болнична помощ извън област
Смолян, дали ще е Кърджали, Пловдив, Пазарджик, за да не се налага да се
обръщате към Министъра на здравеопазването. Мисля, че ще бъде по-бързо
определянето на вещи лица по този начин, нямаме претенции кое лечебно
заведение ще е. Задължени сме да представим най-късно до днешно с.з.
декларация за информирано съгласие в оригинал, представям същата.
2
АДВ.Ш. – Да, това е документът, който оспорваме, като твърдим, че
изписаните имена, съответно лечебен план, родоразрешение, както и
съответните термини, описани в т.2, 3 и 4 от декларацията, не са изписани от
доверителката ми на първо място, и второ, че са дописвани, след като тя е
поставила своя подпис върху информираното съгласие. Поддържам искането
за назначаване на съдебно-графологична експертиза по поставените въпроси в
исковата молба. Предоставям на съда, няма пречка да бъдат определени вещи
лица от някоя друга областна болница, например в Пловдив, в Пазарджик
също. Искам да отбележа, че с УМБАЛ „Св.Георги“ - Пловдив имам
дългогодишни служебни отношения.
АДВ.К. – Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за
доклад, обективиран в горното определение, както и да бъдат приети като
доказателства по делото писмените документи, представени с исковата молба
и отговора на исковата молба, както и представената в днешното с.з. от
процесуалния представител на ответника Декларация за информирано
съгласие на пациента М. С. К. в оригинал. Следва да бъде изпратено писмо до
МБАЛ Кърджали за определяне на вещи лица по допуснатата колективна
съдебномедицинска експертиза. Искането за назначаване на съдебно-
графологична експертиза по поставени в исковата молба въпроси е
основателно и следва да бъде уважено. С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за доклад, обективиран в
Определение № 105/26.04.2023 г. по гражданско дело № 92/2023 г. по описа
на Районен съд-Мадан.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба документи, както и
представената в днешното с.з. оригинал на „Декларация за информирано
съгласие на пациента относно осъществяването на диагностично-лечебна
дейност и свързаните с това рискове“.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПИСМО до МБАЛ Кърджали за определяне на
вещи лица по допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-графологична експертиза по
3
поставени в исковата молба въпроси с обект на изследване представената в
оригинал „Декларация за информирано съгласие на пациента относно
осъществяването на диагностично-лечебна дейност и свързаните с това
рискове“ и въпроси към вещото лице: 1. С какви химикални пасти е изписан
подписът на ищцата, съответно ръкописните текстове в декларацията? 2.
Един и същ човек ли е автор на подписа, съответно на ръкописните текстове,
ищцата ли е автор на ръкописните текстове? 3. Може ли да се определи
поредността на поставяне на подписа и вписването на ръкописните текстове,
и ако да - каква е тя?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-графологичната
експертиза в размер от 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
днес.
Вещото лице ще бъде определено след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел:
Р. Х. Б. – на 33 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, живее на семейни начала с ищцата.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.Ш. свидетелят Р. Б. отговори : В деня, в който
жената, с която живея на семейни начала роди, през цялото време аз чаках
отвън пред операционната. Тя влезна в операционната зала в болницата в
гр.Мадан. Казаха ми, че около 40 минути ще трае процедурата, да изчакам
вън. Това се случи около 9.00 часа сутринта, аз чаках вънка. След около един
час изнесоха бебе от операционната и ми казаха, че това е моето бебе. Без да
го видя аз, го занесоха при сестрите, за да го мият и да го превържат, защото
то е било порязано. Аз останах да чакам съпругата ми пред операционната
може би още над един час. Лекари излизаха отвътре и ме уверяваха, че всичко
е наред, защото аз се притесних, защото чаках вече над два часа. След това
изнесоха съпругата ми, настаниха я в отделението, защото операционната е на
долния етаж. След това ми показаха бебето, то беше с лепенка от дясната
страна мисля, че беше, лепенката беше на главата, намираше се от дясната
страна над ухото, за страната не съм сигурен дали е дясната, или лявата
4
страна. Аз бях притеснен просто от факта от самата лепенка, не къде се
намира, като цяло не знаех какво има под нея. Попитах сестрите, те ми казах,
че е просто драскотина, аз им повярвах. Този ден не ми казаха дали е шито
детето. По-късно съпругата ми беше чула от лекарите, че раната на бебето не
е лепена, това е било разговор между лекарите там. Единият от лекарите е
попитал защо не е лепена, а другият лекар е отговорил, че раната е била
дълбока и е било нужно да се поставят два шева. Това беше по време на
Ковид 19, тогава посещенията бяха ограничени, но аз ходех всеки ден, аз
имах право, но никой друг, казаха, че който и да заведа, няма да влезе.
Съпругата ми каза, че твърде много време е стояла долу, нещо е станало, но
не знае какво, беше доста притеснена. С оглед на това, че това ни е първо
бебе, тя не знае колко трае едно раждане, не знаехме какво се е случило,
понеже раждането е продължило три пъти повече от времето, което ми
казаха. Тя имаше два дрена поставени, но ние не знаехме тези дренове
всъщност за какво са, те излизаха от корема. Тя имаше и катетър. Ние като
цяло не бяхме запознати с процедурата, че трябвало да има дренове, катетър
очаквахме да има, но два броя дренове не знаехме изобщо за какво са
поставени. Лекарят беше с нас при настаняването на съпругата, той каза, че
всичко е протекло гладко с изключение на много малка драскотина на бебето.
Аз го попитах защо раждането е продължило по-дълго време, а той ми
отговори, че това е нормално, било е без усложнения като цяло. Съпругата ми
остана в болницата 10 дни. На трети ден след консултация по телефона с
нейна приятелка тя беше станала сама да се раздвижва, понеже сестрите не я
раздвижваха. Беше прокървила, съответно сестрите са я забелязали и са й се
скарали защо е ставала, защото не е трябвало да става. Тя е попитала сестрите
защо не трябва да става, а те са й казали, че в нейния случай тя не трябва да
става. Тя се е усъмнила, че нещо се е случило, беше много притеснена и
постоянно плачеше, казваше, че нещо не е наред, искаше да се махне от
болницата. На другия ден беше дочула от сестрите да разговарят с доктора:
„докторе, кога ще й кажете“, да го подтикват да каже за случилото се на
пациентката. Тогава беше още по-притеснена, искаше да се махне. Аз се
опитвах да я успокоя, ходих дори по два пъти на ден с оглед на това, че
нямаше право да ходим на свиждания. След това лекарят беше влезнал и беше
обяснил ситуацията, като обяснението беше: порязан е пикочния мехур, но
след това е бил зашит и е нямало никаква опасност, просто е трябвало да
5
остане повече време в болницата. Тя беше се притеснила, че е порязал и нещо
друго, което също не й е съобщено, защото той е порязал бебето, порязал е
пикочния мехур, и което може би впоследствие ще й бъде съобщено. След
изписването съпругата ми беше в много лошо психично здраве. Може би е от
следродилната депресия, но може би и от случилото се. Казваше, че иска да
отиде на преглед при други лекари, не в Мадан, защото тук я лъжат, не й
казват истината. След това сме говорили за деца като цяло, не иска да чува за
болници, и особено за болницата в Мадан, за други раждания абсурд. Мисля,
че на 5-ти ден свалиха шевовете на бебето и можеше да видим раната, която
изглеждаше около 3 см., дълбока рана. Пазехме раната да не я мокрим, като
цяло това е нормална рана, с която трябва да се внимава да не се инфектира,
да не попадне нещо върху раната. Аз не съм имал много наблюдения над
бебето, виждал съм го за много кратък период, докато беше в болницата.
Вкъщи просто съм го пазел при къпане, защото бебетата се къпят всеки ден, и
внимавахме нещо да не направим раната, понеже не можем да й въздействаме
по никакъв начин с лекарства. Едномесечните бебета не трябва да приемат
каквито и да е лекарства.
АДВ.К. – Нямам въпроси.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел:
Н. В. Л. – на 28 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, далечна братовчедка на ищцата.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.Ш. свидетелят Н. Л. отговори : Познавам ищцата,
тя ми е кума на сватбата, и сме много близки приятелки от деца. Знаех деня и
часа, в който трябваше тя да влезне да ражда. Очаквах мъжа й Р. да ми пише
или да ми се обади, за да разбера дали е добре. Аз първо му писах съобщение
дали е излезнала ищцата от операционната зала. Той каза, че не е, че бебето
са го изкарали и го е видял, но ищцата не са я изкарали от операционната
зала. След около два часа той ми написа, че ищцата вече е отвън, извън
залата, и е добре по думите на лекаря, но реално не е било така. Това знам за
този ден. След това и с нея сме се чували, общи приказки, тя казваше, че я
6
боли, но това е нормално след като е преминала операция. Чувахме се с
ищцата на същия ден, когато роди, когато излезна от упойка, ми се обади.
Тогава ми сподели, че я боли. Аз мисля, че е нормално това след операция.
След три дни докторът й беше казал, че е порязана и тя, и бебето. Когато се
чухме през тези три дни, когато тя е била в неведение, че има порязване по
нея и бебето, нито първия, нито втория ден докторите не я раздвижват.
Говорили сме си, че това не е нормално, че трябва да стане тя сама и да не
чака никой, аз я посъветвах, защото знам, че се получават сраствания, и
трябва да стане да се раздвижи, за да може да не се получи това. Тя ме
послуша, беше станала, съответно е прокървила. Сестрите, които я
наблюдават и се грижат за нея, й са се скарали, тя така ми обясни по
телефона. Сестрите са й казали, че не е нормално в нейното състояние да
става, че не може да стане, защото състоянието не й го позволява. Веднага
след това не са й обяснили какво й е състоянието и защо не може да става.
Никой не й е обяснил за нейното състояние в рамките на тези три дни след
раждането, държали са я в неведение. Вече когато се е случило това и тя е
станала и прокървила, явно сестрите са накарали лекаря вече да й обясни
какво се е случило. Тогава след третия ден чак докторът отива и казва какво й
е състоянието, и че има проблем и при нея, и при бебето, това тя ми го каза,
тя ми се обади и ми го каза плачейки. Тя през сълзи ми казваше, че се чувства
ужасно и че иска да си тръгне. Тя остана 10 дни в болницата. През един от
разговорите ми спомена, че докторът иска да я изпише с катетъра да си отива
в къщи по-рано, но тя не пожела и си остана в болницата, докато й махнат
катетъра и дренажите, защото тя имаше и дренажи, които при махането много
я боляха. Три дни след като я изписаха, отидох у тях да я видя с бебето. Още
от врата ми направи впечатление, че има изтормозен вид, беше пребледняла,
оплакваше се заради порязването, което има на пикочния мехур, че не може
да ходи нормално по малка нужда, не усеща кога й се ходи и когато ходи, има
дискомфорт и болка. Това е било в рамките на около два месеца след
операцията. Тя през цялото време беше много притеснена, депресирана,
искаше да се махне, да си тръгне. След изписването когато я видях в първите
дни, беше много притеснена, казваше ми, че не знае след като те толкова
време като са я държали в неведение, дали няма още някакво увреждане
спрямо доктора, дали не е порязана още някъде, дали всички органи са й
наред. Беше си запазила час при друг лекар, за да си види състоянието. Още
7
докато беше в болницата, тя ми спомена, че е чула лекарите как си
коментират на коридора, че детето не е драснато, както знае бащата, и не е
лепено, а има шевове, защото раната на главата е дълбока. Реално аз тези
шевове ги видях, когато отидох на посещение, и детето наистина имаше
шевове. Ищцата имаше нужда, давала съм на ищцата съвети за отглеждането
на детето, защото всичко това, което й се насъбра, не й позволяваше да мисли
реално, тя беше в депресия, не можеше да си изпълнява майчинските
задължения. Ищцата по-скоро иска да си осинови друго дете, защото вече я е
страх да ражда където и да е, защото е наплашена от цялата ситуация, която
се е създала покрай нейното раждане.
АДВ.К. – Нямам въпроси към свидетелката.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
ДЕЛОТО следва да бъде отложено за изготвяне на допуснатите
експертизи, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото за 03.07.2023 г. от 13.30 часа , за която дата и час
страните уведомени в с.з. чрез пълномощниците си.
ДА СЕ ИЗПРАТИ писмо до ОД на МВР-Смолян за определяне на вещо
лице за изготвяне на допуснатата съдебно-графологична експертиза.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 11.18 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
8