№ 6298
гр. С, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20221110102343
по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Р. СТ. Н., с ЕГН ********** отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу “ф-ма” ЕАД за
признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 1194,86лв. главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.01.2011г. до 31.05.2012г. за
топлоснабден имот на адрес: гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19. Посочва се, че на името на ищеца
е открита партида с абонатен номер 044801 за посочения имот, като при справка при
ответника е установил, че се претендира посочената сума, поради което е на лице правен
интерес от установяване, че не дължи сумата. Посочва се, че между страните липсва
облигационна връзка, ответникът не е доставил стоки и услуги на посочената стойност, а
ако се докаже че процесното задължение е възникнало на годно основание и съществува, то
считат възможността за принудителното му събиране за погасена по давност. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който счита
предавения иск за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му,
доколкото описаните задължения не са били претендирани за заплащане от ищеца до
настоящия момент. Посочва се, че процесния имот представлява общинско жилище, за което
липсва подадена молба-декларация за откриване на партида на конкретното лице. Моли за
присъждане на разноски в полза на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
От ищецът са представени писмо на “ф-ма” ЕАД до Р. СТ. Н. изх.№Г-
4256/29.03.2018г., с което дружеството я уведомява, че за топлофициран имот на адрес: гр.С,
ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19, с абонатен № 044801 има неплатени задължения към дружеството,
които към дата 29.03.2018г. са на обща стойност 8544,52лв. и писмо изх.№Г-
17091/20.08.2019г., с което Р. СТ. Н. е уведомена, че за посочения имот и абонатен номер
има задължения в размер на 9438,97лв. за периода от 11.2006г.-12.2006г., 01.2010г.-
01.2014г., 05.2016г., 05.2018г.-07.2019г. От представените писма и факта, че се намират в
държане на ищцата, се установява, че са изпратени от “ф-ма” ЕАД, получени са от Р. СТ. Н.
и са израз на това, че дружеството счита именно това лице за носител на задължението за
цена на доставена ТЕ за имот на адрес: гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19, абонатен № 044801.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не са
представени доказателства, установяващи наличие на право на собственост или друго вещно
право по отношение на процесния имот в патримониума на Р. СТ. Н.. От ответника се
твърди, че имота е общински такъв, но не се представят никакви доказателства в този
смисъл. По делото от Р. СТ. Н. са представени фактури, издавани от ответника, от които е
видно, че същата е вписана като задължено лице за сумите по фактури именно за имота на
адрес: гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19.
От представените писма и фактури се установява, че независимо от липсата на
доказателства за наличие на потребителско качество у ищеца, ответното дружество
претендира заплащане на исковата сума като цена на потребление в имота.
Поради липса на каквито и да е доказателства за установяване, че ищеца е собственик
или вещен ползвател за процесния имот, не следва да се разглеждат останалите въведени
2
основания за недължимост на претендираните суми, а именно липса на доставка на ТЕ на
сочената стойност и изтекла погасителна давност.
Искът следва да се уважи.
По разноските:
От страна на ищеца е поискано присъждане на разноски – за държавна такса в размер
на 50лв., които с оглед уважаване на претенцията следва да се присъдят. Поискано е и
присъждане на възнаграждение на процесуален представител на ищеца, пряко на адвокат
К.Б. – за предоставена безплатна правна помощ по изготвяне на исковата молба и на адвокат
Н И И – изготвил и депозирал становище за откритото съдебно заседание, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от
17.01.2022г., от който се установява, че Р. СТ. Н. е упълномощила адвокат Н И И и адвокат
К.И. Б. да го представляват, като всеки от тях извършва всички необходими правни
действия. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК разноски се дължат само за един адвокат. Доколкото
адв.И се е явил в съдебна зала и е осъществил процесуално представителство, то
възнаграждение, за осъществена безплатна помощ следва да се присъди именно на него, в
размер на 313,64лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от Р. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19 срещу „ф-ма”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №, с ЕИК *****, че ищецът не
дължи на дружеството сумата 1194,86лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода 01.01.2011г. до 31.05.2012г. за топлоснабден имот на адрес: гр.С,
ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19, аб.№044801.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № да
заплати на Р. СТ. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр.С, ж.к.“Д“, бл., вх.2, ап.19, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № да
заплати на адв. Н И И, с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул.”Г” №, ет.1, офис, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за осъществена безплатна помощ,
в размер на 313,64лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3