Р Е Ш Е Н И Е №2586
20.06.2019г.., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6648 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе
взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 372 вр. с 367 от ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД.
Предявен е иск от
„ДЛС-СИ” ООД, ЕИК *********, против „М.“ ООД, ЕИК ********* за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 780/ 2018 г. на ПРС, IV Бр. с-в, сума от 5 304,67 лева – главница, представляваща цена за извършени транспортни услуги – превоз на пшеница, за която сума е издадена фактура № ..от ..
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на постъпване на заявлението в съда – .. г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника
бил сключен устен договор за превоз на товар. Сочи се, че на .. г. ищцовото
дружество извършило два броя транспортни услуги
- превоз на 24660 кг. пшеница и на 25880 кг. пшеница за ответното
дружество. Транспортната услуга била извършена с дестинация село М., Р. Б – А.,
Р. Г., съгласно договореното между двете дружества. Излага се, че получателят - гръцко дружество ..е отказало да приеме изпратената стока и по нареждане
на ответното дружество, стоката била върната на изпращача в село М.. На .. г.
била извършена още една транспортна услуга- превоз на 24800 кг. пшеница, която стока отново била върната на ответното
дружество, поради отказ на получателя - ... За
извършените транспортни услуги били изготвени и подписани международни
товарителница. Била издадена и фактура № ..от .. г.
на стойност 5304,67 лева. Поради липса на изпълнение от страна на ответното
дружество по процесната фактура, било образувано частно гр. дело № 780/ 2018 г. на ПРС, IV бр. с-в, срещу длъжника, който обаче бил подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и се предявявал
настоящият иск за установяване съществуване на вземането. Претендират се и
разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника
си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва се факта, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение. Твърди, че не е получил процесната фактура № .. Излага се, че
ответното дружество в качеството му на продавач е сключил с гръцкото дружество ..договор за покупко-продажба на пшеница, съгласно който
разходите за транспортиране на стоката били за сметка на купувача. Следователно
липсвало основание за ангажиране отговорността на ответното дружество. Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
По делото е била приета фактура № ... на стойност
5 304.67 лева за извършен превоз на различно количество пшеница двойна
езда по направление: с. М.о-А.-М.о. Този превоз е бил извършен на три пъти
първият и вторият път на 23.07.2014г. както следва: превоз на 24 660 кг.
пшеница и на 25 880 кг, а третият път на 24.07.2014 - превоз на 24 800 кг.
пшеница. За превозите са били съставени три броя товарителници – ..с изпращач „М.“ ООД, получател гръцко дружество ..като видно от товарителниците и трите доставки на
пшеницата – 24 600 кг, 25 880 кг и 24 800 кг. са получени от
ответника съответно на ... и на 24.07.2014г. – графа 24 от товарителниците.
Отбелязано е в графа 13 от товарителниците, че получателя - гръцкото дружество е отказало получаването
на стоката като се е явило изпращач на тази стока, а „М.“ ООД получател на
върнатото количество пшеница Последното обстоятелство не се оспорва от
страните.
Ищецът поддържа, че ответникът следва да заплати
двойната езда на трите превоза, първо по направление доставка на стоката, и
второ по направление връщане на стоката.
Ответникът противопоставя, че фактически търговската
му практика с гръцкото дружество е била винаги последното да заплаща
транспортните разходи по доставката на пшеница, а за транспортните разходи по
връщането на отказаната стока ответникът изрично не е възлагал на ищеца
връщането на пшеницата.
Посочената от ответника установена търговска практика
в продажбата на пшеница с гръцкото дружество се потвърждава както от приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, така и от разпитания по делото св. Н.М..
Съгласно счетоводната експертиза на вещото лице Д.К.
приета и неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна се установява, че ответникът и гръцкото дружество са извършили
42 броя сделки, които касаят продажба на пшеница в периода 19.07.2014г. –
21.11.2014г. от които 4 броя сделки – две от 23.07.2014г. една от 24.07.2014г.
и една от 29.07.2014г. са били анулирани, т.е отказани от купувача – гръцкото
дружество. Всички сделки през обследвания период са били с превозвач – ищеца,
респ. ищецът е получавал транспортното си възнаграждение от гръцкото дружество ..Следователно, ищецът е имал установени трайни
търговски спедиторски отношения с гръцкото дружество доставка на пшеница с
изпращач – ответника.
При така установената фактология прецизирането на
отношенията между страните изисква условното им разделяне на две групи
отношения по повод на възникналия отказ от страна на гръцкото дружество да
приеме стоката.
Първата група отношения е тази по единичната езда с
направление с. М.– А..
Втората група отношения е тази по връщаната на стоката
с направление А. – с. М..
По първата група отношения.
Тази груша отношения предполага липсата на сключен
договор за превоз между страните, тъй като търговската практика е на ищеца да
се възложи превоз от страна на купувача на пшеницата – гръцкото дружество. Тази
практика е безспорно установена независимо, че по делото ищецът не представи
изисканите по реда на чл. 190 ГПК фактури към гръцкото дружество за
осъществения от него превоз. Тази практика се установява и несъмнено при анализа
извършен от вещото лице – счетоводител, който заявява в разпита си пред съда,
че няма случай ищецът да оформя товарителница ЧМР и да не начислява и фактурира
дължими суми за транспорт към гръцкото дружество.
Следователно, според настоящата инстанция при отказа
на ..да получат пшеницата от 24 600 кг,
25 880 кг и 24 800кг. на 23.07.2014г. и 24.07.2014г. единичната езда
по направление с. М.– А. следва да се претендира от гръцкото дружество на база
уговорените отношения с него. Тъй като превозвачът е бил ангажиран и нает
именно от това дружество, а не от ответника, респ. с това дружество са били
възникнали трайни търговски отношения. Отказът на гръцкото дружество да получи
пшеницата не означава, че отпада задължението му да заплати транспортните
разходи за нея, освен ако този отказ не се дължи на виновно поведение на
ответника при продажбата на пшеницата или ако не се дължи на други
обстоятелства, които не са предмет на изследване в настоящето производство.
При това положение ½ от претендираната сума от
5 304,67 лева или сума в размер на 2 652,34 лева се явява дължима не от
ответника, а от гръцкото дружество. Ето защо искът за тази сума следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По втората група отношения.
Тази група отношения се е развила поради отказа на
гръцкото дружество да приеме изпратената от ответника пшеница. В случая
гръцкото дружество от получател се е трансформирало в изпращач, а ответника от
изпращач в получател. Следователно и сумата от 2 652.34 лева за
транспортни разходи се явява дължима от ответника. Дължима от ответника се
явява на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване /кондикция/ или
водене на чужда работа без упълномощаване / гесция/. Това е така тъй като при
всички положения ищецът се е обеднил за сметка на ответника, който пък се е
обогатил, тъй като си е получил стоката обратно.
Ищецът обаче заявява договорно основание за тази група
отношения – по неформален договор, но не установява и не доказва, че именно
ответника след като гръцкото дружество е отказало получаването на стоката го е
овластил и изрично му е възложил да върне обратно пшеницата в с. М.. Това
овластяване не се посочва от ищеца по какъв начин е станало – устно или
писмено. Ако е устно не се представят доказателства – гласни, а ако писмено –
не се представят писмени доказателства, които да установят тези твърдения. В
тази връзка, без да е имал установени отношения с ответника по повод на
заплащане стойността на транспортната услуга при връщане на стоката / тъй като
до момента не е имало отказ от гръцкото дружество да приеме стоката/ ищецът
изпълнява нареждането на гръцкото дружество, което би следвало да заплати този
курс, защото това дружество възлага този курс, и то го възлага при наличието на
договорни отношения, а в случай, че гръцкото дружество откаже да заплати курса,
то е следвало преди да предприеме обратния превоз ищецът да получи указания от
собственика на стоката – т.е от ответника.
В тази връзка договорът за международен автомобилен
превоз е неформален договор. За сключването му е необходимо да е налице
съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно
съществените му елементи - превозваните товари и навлото. Ищецът не представя
никакви доказателства за сключването на такъв договор с ответника, тъй като
първо гръцкото дружество е изпращач на стоката, а получателя – ответника е
собственик на тази стока и е съвсем резонно да я получи обратно, т.е
представените товарителните не установяват намерението на ответника да се задължи
по договор за превоз с ищеца, не установяват и намерение за сключването му.
Нещо повече тези товарителници удостоверяват изпълнение на волята на гръцкото
дружество да бъде експедирана обратно стоката, т.е гръцкото дружество с отказа
си реално повдига въпроса за извършването на нова услуга вече между ищеца и
ответника, която би следвало да се уреди или чрез взаимно договаряне или по
правилата на неоснователното обогатяване, респ. гецсията.
Вярно е че съгласно разпоредбата на чл. 4 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /../ самият
договор се установява с товарителницата, но тази товарителница не удостоверява
съгласие за сключването му от страна на ответника, респ. неприложим е чл. 372,
ал.2 ТЗ, тъй като гръцкото дружество като е изпратило пшеницата обратно не е
отбелязало в товарителницата, че възнаграждението не е платено, респ. че е дължимо
в графа 14 от тази товарителница. Следва да се посочи и че ищецът не е в трайни
търговски отношения с ответника, тъй като не той а гръцкото дружество му е
възлагало превозите, поради което и ищецът в тази група отношения се явява
спедитор, който е избран не от ответника, а от гръцкото дружество, до колкото
ответникът е можел да овласти друг спедитор, който да извърши превоза. Следва
да се посочи и че ответникът е разбрал за отказа с връщането на стоката му,
като с отказа си да осчетоводи издадената фактура ясно е обективизирал, че не
приема договора за превоз
Следователно, при наличието на преки или косвени
източници затова, че ответникът е овластил ищеца за обратни курс не може да се
приеме, че е налице сключен договор така както се твърди от ищеца, поради което
и основанието на което се иска осъждането на М. ООД не е доказано.
Да се приеме приложението на чл. 372, ал.2 ТЗ би
означавало да се изключи свободата на договаряне, респ. 372, ал.2 ТЗ е приложим
тогава когато между изпращача, получателя и спедитора има яснота и съгласие за
превоза и навлото. В случая съгласието тук е между ищеца и гръцкото дружество.
Ето защо искът следва да се отхвърли и за сумата
от 2 652.34 лева
На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора по
делото в полза на ответника се присъждат сторените от него разноски в размер на
сумата от 980 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЛВ-СИ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Кралевски път № 1 чрез у.Д. Ц.ПРОТИВ „М.“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Васил Левски № 52, вх.А, ет.2 с у.П.
М. иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 372 вр. с 367 от ТЗ вр. с
чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи присъдената със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр.
дело № 780/ 2018 г. на ПРС, IV Бр. с-в, сума от 5 304,67 лева – главница, представляваща цена за извършени транспортни услуги – превоз на пшеница, за която сума е издадена фактура № ..от 15.09.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДЛВ-СИ” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. Кралевски път № 1 чрез у.Д. Ц.да заплати в
полза на „М.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Васил Левски № 52, вх.А, ет.2 с у.П. М. сумата от 980 /деветстотин
и осемдесет/ лева, която представлява разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.