№ 279
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20221000500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 266459 от 08.11.2021г., постановено по гр.
дело № 11667/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав, е осъдено
дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на В. С. Я., непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своя баща и законен попечител С. С.
Я., сумата от 7 000 лв., съставляваща, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата от ПТП на
19.02.2020 год. ведно със законната лихва върху сумата считано от
27.10.2020год. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен
за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. Я., непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на своя баща и законен попечител С. С. Я., с която се
обжалва съдебно решение № 266459 от 08.11.2021г., постановено по гр. дело
№11667/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав, в частта, в която искът
е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 7 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост,
1
установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при
определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и
интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на
трайни последици за здравословното физиологично и психологично
състояние на ищцата.
Твърди, че първоинстанционният съд на е взел предвид всички
доказани от представените медицински документи здравословни увреди,
претърпени от ищцата, които са в пряко причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Твърди, че при определяне размера на присъденото обезщетение, съдът
не е взел предвид обществено-икономическата обстановка в страната и
лимитите на застрахователните обезщетения, служещи като своеобразен
критерий за справедливост.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 2664598 от 08.11.2021г., постановено
по гр. дело № 11667/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се
законова лихва. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД депозира писмен отговор по
подадената въззивна жалба от В. Я.. Оспорва същата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се
установява, че на 19.02.2020г. около 16,30ч. в гр.София, на ул. „Самоковски
шосе“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
ДК № *** и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с ДК № ***, при което е
пострадала ищцата, пътувала на в лек автомобил „Фолксваген Голф“.
Видно от представения и неоспорен от страните КП, ПТП, НП и
АУАН, ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, който поради неопитност и движение с несъобразена скорост, не е
успял да овладее автомобила и е навлязъл безпричинно в платното за
насрещно движение, в което се е движел правилно и законосъобразно лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“, поради което е настъпил сблъсък между
двата автомобила.
Приетият за доказан механизмът на ПТП е установен и от заключение
на САТЕ, неоспорено от страните по делото.
2
Вследствие на настъпилия сблъсък ищцата е получила следните
травматични увреждания: сътресение на главния мозък, множество
охлузвания в челната област на главата, множество изкълчвания е навяхвания
на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб (контузия
на шията), травма на нервните окончения в шийния отдел на гръбначния
стълб.
В конкретния случай по делото се установява от събраните
доказателства, че към датата на процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС” АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водачите на МПС относно лек автомобил „Фолксватен Голф“ с ДК № ***,
управляван от Д. С. И.. Застрахователното правоотношение не се оспорва,
същото се доказва и от справка от ИЦ на ГФ.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на В. С. Я. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл. 432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл. 432, ал.1 от КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
3
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на въззиваемото дружество е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представения КП и Протокол за оглед на ПТП, издаден от СДВР,
отдел „ПП“ на 19.02.2020г, и приетите в първоинстанционното
производство заключения на САТЕ и СМЕ, неоспорени от страните по
делото, които настоящият съдебен състав изцяло кредитира, се установява
вината на Д. С. И., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф “ с ДК № ***
за причиняване на телесни увреждания по непредпазливост на ищцата В. С.
Я., вследствие на причиненото на 19.02.2020г. ПТП.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се
отнася до претърпени болки и страдания от ищеца, свързани с получените
телесни увреждания, резултат от настъпилото на 19.02.2020г. транспортно
произшествие.
Основни критерии при определяне на болките и страданията,
претърпени от ищеца са интензивността и продължителността на неговото
страдание, претърпяното лечение, възрастта на ищцата, възможността за
пълно възстановяване на здравето, но така също и обществения критерий за
4
справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да
загуби своя компенсаторен характер.
Съдът намира, че определената от първоинстанционния съд сума от 7
000 лв., представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и с
конкретно доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно
е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно
изготвено, се установява по категоричен начин причинените на ищцата
травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.
Заключението на СМЕ е оспорено от ищцовата страна пред
първоинстанционния съд като непълно и необосновано дадено.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на приетата
в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от в.л. д-р П.. Същото
е компетентно и безпристрастно дадено; със заключението СМЕ отговоря на
всички поставени въпроси пълно и точно. Обстоятелството, че дадените
отговори не удовлетворяват ищцовата страна, не означава, че заключението
на СМЕ е необосновано и непълно.
Видно от заключението на СМЕ ищцата е получила следните
травматични увреди: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на
главния мозък, множество охлузвания в челната област на главата, травма на
шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в множество изкълчвания
и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
стълб (контузия на шията), травма на нервните окончения в шийния отдел на
гръбначния стълб.
Черепно-мозъчната травма ( сътресението на главния мозък) е протекла
с количествена промяна в яснотата на съзнанието -зашеметяване, объркване,
без медицински данни за настъпване на безсъзнателно състояние.
И двете травми са довели до разстройство на здравето на ищцата,
временно неопасно за живота й. Било е проведено консервативно лечение, с
обезболяващи медикаменти и поставяне на мека шийна яка за период от 5-7
дни. И двете травми са отшумели напълно за около 3-5 седмици, през които
ищцата е изпитвала болки истрадания, в началото с по-интензивен характер.
Било е проведено болнично лечение от 19.02.2020г. до 23.02.2020г. за
наблюдение и извършване на изследвания. При проведено изследване по
скалата Глазгоу кома при приемане на ищцата в болница след ПТП са
установени 14 точки от 15 максимални( при загуба на съзнание и кома
точките клонят към 0).
5
При извършения личен преглед на ищцата от вещото лице не се
установяват останали негативни последици за здравето й от претърпяното
ПТП, движенията на шийния сегмент са свободни в нормален обем за
възрастта й. Единствената негативна последица, която непряко може да се
свърже с преживяното ПТП е получаването на главоболие, рядко при
емоционално напрежение, което подлежи на овладяване с обезболяващи
препарати.
Настоящият съдебен състав изцяло съобразява изложените по-горе
обстоятелства, които приема за доказани, при определяне размера на
обезщетението.
При определяне на размера на присъденото обезщетение
първоинстанционният съд, също е съобразазил посочените по-горе
обстоятелства, и като е отчел вида и характера на уврежданията на ищцата,
вкл. и твърдените и доказани от събраните писмени и гласни доказателства
съпътстващи травмите неудобства, притеснения, стрес от проведеното
болнично лечение и търпяното главоболие и световъртеж. Отчетени са
продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и
страдания, свързани с процеса на възстановяване, а така също и с оглед
обществения критерий за справедливост и съдебната практика, правилно е
преценено от първостепенния съд, че сумата от 7000 лв., представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищцата неимуществени вреди.
Следва да се съобрази, че получените от ищцата травми не са били
тежки, било е проведено консервативно лечение, без оперативна намеса, не
са останали трайни белези от охлузванията в челната област, здравето на
ищцата е било възстановено сравнително бързо ( ищцата е търпяла болки и
страдания за не повече от 5 седмици), и без останали трайни негативни
последици. При изготвяне на СМЕ на ищцата е бил извършен личен преглед
от вещото лице, като е констатирано пълно възстановяване на здравето на
ищцата.
При определяне на този размер настоящият въззивен състав
съобразява и обществено-икономическите условия в страната към датата
на ПТП- месец 02.2020г. и съответните нива (лимити) на застрахователно
покритие към същия период, доколкото нормативно определените лимити
следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата
конюнктура ( в този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-
ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по т.д.№ 299/2011г., ІІ-ро ТО на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК.)
По изложените съображения предявеният иск, с правно основание
6
чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, се явява основателен за сумата от 7
000 лв., така, както е уважен от първоинстанционния съд.
Възраженията, изложени във въззивната жалба са неоснователни и
недоказани.
С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция, разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна на
осн. чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 1820 лв., съставляващи заплатен
адвокатски хонорар с начислен ДДС, предвид представения списък на
разноските и като се съобрази и направеното от насрещната страна
възражение за прекомерност на разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 266459 от 08.11.2021г.,
постановено по гр. дело № 11667/2020г. по описа на СГС, І-во ГО, 17-и състав
в обжалваната му част, в която предявения иск с правно осн. чл.432 ал.1 от
КЗ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 7 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение № 266459
от 08.11.2021г., постановено по гр. дело № 11667/2020г. по описа на СГС, І-
во ГО, 17-и състав, е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСЪЖДА В. С. Я. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на своя баща и законен попечител С. С. Я. с ЕГН
**********, и двамата с адрес кв.***, ул.“***“ № ***, общ.Столична да
заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87 на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 1820 лв.
(хиляда осемстотин и двадесет лева) сторени разноски във въззивното
производство, съставляващи заплатен адвокатски хонорар .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
7
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8