Р Е Ш Е Н И Е №356
гр.Русе, 16.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, единадесети
наказателен състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател : Александър Станчев
при
секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………….., като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 294/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-14-Р-1/20.01.2020г.,
издадено от Началник РДНСК-Русе, против Н.А.Б., с ЕГН-**********, за нарушение
на чл.221, ал.4 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв., на основание чл.232,
ал.1, т.1 от ЗУТ.
Срещу постановлението е подадена жалба от Н.А.Б.. В
нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща
упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С писмо изх. №СТ-2884-04-326/15.10.2019г., Зам.
Началник ДНСК задължил Кмета на Община Ветово да Кметът на Община Ветово да
разпореди извършване на спешна проверка на място и по документи на
реализираното строителство и неговото ползване на строежи, посочени в
Постановление от 15.02.2019г. по пр.пр. №325/2019г. по описа на
Специализираната прокуратура на Република България, а именно на следните 9
адреса в гр…..: …. С оглед изпълнението на указанията, Кмета на Община Ветово
издал Заповед №488/21.10.2019г., с която сформирал работна група в състав от
трима служители в общината, един от които бил Н.А.Б. – главен специалист – ТСУ.
С разпоредителното писмо бил даден 10 дневен срок от получаването му /в случая
до 18.10.2019г./ да бъдат уведомени всички заинтересувани лица, РДНСК-Русе, с
копие до ДНСК и Специализираната прокуратура, ведно с приложени всички
строителни книжа и документи за посочените строежи. На 29.10.2019г.
бил изготвен доклад за извършената дейност, чрез който било установено, че
работната група е извършила проверка на строежи само на 3 от общо 9 адреса, а
именно - на ул.…... Поради това, св.Д.Т. съставила АУАН бл.№Р-14/10.12.2019г.
за извършено от жалбоподателя нарушение чл.221, ал.4 от ЗУТ, за това, че до изтичане
на 10-дневния срок /до 04.11.2019г. – първи работен ден/ жалбоподателката
/работеща в сформирания екип от служители към община Ветово/ не изпълнила
даденото й разпореждане със Заповед №488/21.10.2019г. на кмета на Община
Ветово. Впоследствие въз основа АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
Наказателното
постановление е издадено против жалбоподателя затова, че за това, че до
изтичане на 10-дневния срок /до 04.11.2019г. – първи работен ден/ жалбоподателката
/работеща във сформирания екип от служители към Община Ветово/ не изпълнила
даденото й разпореждане със Заповед №488/21.10.2019г. на кмета на Община Ветово
– нарушение по чл.221, ал.1 от ЗУТ. Нарушението е квалифицирано правилно, както
словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво
нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да изпълни
указаното и със Заповедта на Кмета на Община-Ветово, жалбоподателят е нарушил
императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не
се касае за “маловажен случай”.
По делото става ясно, че с въпросната Заповед
№488/21.10.2019г. на кмета на Община Ветово е указано да се извърши обстойна
проверка на имотите, находящи се на 9 адреса в гр.Ветово. Следвало е за този
10-дневен период жалбоподателят и нейните
двама колеги да извършат изключително голяма по обем работа касаеща пълна
документална и физическа проверка на имотите.От доказателствата по делото става
ясно, че в рамките на тези 10-дни заповедта е изпълнена частично от
жалбоподателката, като е направена пълна проверка на 3 от процесните 9 имота.
Освен това по делото са налице обективни доказателства, че до 02.01.2020г. /преди
издаването на НП/ цялостната проверка е приключила и по 9-те процесни имота
/адреси/, т.е. нарушението към тази дата не е реализирано.Освен това по делото
става ясно, че в Община Ветово не са налице назначени много други служители –
специалисти по ЗУТ, поради което и жалбоподателката е трябвало да съчетава
извършвайки работен процес както на обичайните си служебни задълженията, така и
извънредните такива, вменени й с процесната Заповед на Кмета на община Ветово.
Не е налице изрично волеизявление или действия от жалбоподателката, от които да
се направи извод, че тя умишлено не е изпълнила служебните си задълженията в
указания й 10-дневен срок, напротив извършила е практически възможните във
времето обем от дейности, касаещи изпълнението на тези и вменени служебни
задължения.
От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят не е наказван като служител
в Община Ветово за други нарушения свързани със ЗУТ, нарушението от този вид
било установено за първи път и липсват доказателства за извършени от
жалбоподателя други такива нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да
се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното
законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е
установено в ЗУТ.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че извършеното административно нарушение за
неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в нейния минимален размер - от 1000лв.. Налице
е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен
случай.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се
касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН
биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и
при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други
смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл.221, ал.4 от ЗУТ.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-14-Р-1/20.01.2020г.,
издадено от Началник РДНСК-Русе, против Н.А.Б., с ЕГН-**********, с което за
нарушение на чл.221, ал.4 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв., на основание
чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Русе.
Районен
съдия: