РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330102811 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Е. А. С. и Г. П. С. против
„Групама Животозастраховане“ ЕАД активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 383, ал. 1, изр. първо КЗ за осъждане на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД да заплати в полза на „Банка ДСК“ АД сумата от
23 604, 74 лв. (след прието с Определение от 23.09.2021 г. увеличение на
размера на предявения иск на основание чл. 214 ГПК), представляваща
застрахователна сума, дължима към момента на смъртта на застрахования
П.С.С. по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ по
Сертификат за застраховка № *******., сключен между последния и
ответника в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на задълженията по
договор за банков кредит за текущо потребление от 22.11.2019 г., сключен с
П.С.С. и Банка „ДСК“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
С Определение № 850/17.02.2021 г. съдът на основание чл. 26, ал. 4 ГПК
е конституирал в качеството му на ищец по делото „Банка ДСК“ АД.
1
Ищците твърдят, че са наследници на П.С.С., починал на *****г. В
исковата молба се поддържа, че между наследодателя на ищците П.С.С. и
банка „ДСК“ ЕАД е сключен договор за банков кредит за текущо
потребление от 22.11.2019 г., по силата на който е предоставена сумата в
размер от 25 600 лв., като кредита е отпуснат и усвоен от наследодателя на
ищците. За обезпечаване на задължението по договора за кредит била
сключена застраховка „Живот“ с „Групама Животозастраховане“ ЕАД,
обективирана във сертификат № ******, със срок на покритие от една година,
считано от 22.11.2019 г. Застраховката била сключена в полза на „Банка ДСК“
ЕАД – в качеството й на застраховащ по договора. Посочват, че до датата на
смъртта на кредитополучателят, последният е обслужвал редовно кредита,
като по данни от банката, към момента на настъпване на застрахователното
събитие размерът на задължението е за сумата от 23 577, 19 лв. Твърдят, че в
срока на действие на застраховката, кредитополучателят починал, поради
което и при настъпване на покрит риск „смърт“, ответното дружество
следвало да заплати на застраховащия сумата в размер на остатъка по
кредита, включващ главница, лихви и разноски, но не повече от
застрахователната сума, а в полза на наследниците – разликата между
застрахователната сума и остатъка по кредита. Сочат, че в качеството си на
наследници, встъпили в правата на застрахованото лице по застрахователният
договор, са уведомили ответника за настъпилото застрахователно събитие и
са предявили искане за заплащане на застрахователното обезщетение.
Твърдят, че в отговор на искането е постановен отказ от застрахователя,
който се позовал на предвидените в т. 12/ т. 12.4. от Общите условия
предпоставки за отказ за заплащане на обезщетение, тъй като е налице пряка
етиопатогенична връзка между причината за настъпилата смърт и
дългогодишната *****, породила *****с най-остра форма на заболяването –
******, които предшестват датата на сключване на договора. Считат отказа на
застрахователя за необоснован и незаконосъобразен, като намират, че не е
налице причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и *****. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ищецът „Банка ДСК“ АД не е депозирал в предоставения му за това
срок, становище във връзка с депозираната искова молба. Становище от
страна на конституирания ищец е подадено преди първото по делото съдебно
заседание. С последното се моли за уважаване на предявения иск, доколкото
2
последният е основателен, като оспорва твърденията на ответника за
наличието на изключен застрахователен риск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Групама Животозастраховане“ ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не
оспорва обстоятелството, че на ***** г. П.С.С. е включен в групата на
застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“, обективирана в сертификат № *-**** Твърди, че отказът на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е законосъобразен,
тъй като е налице изключен застрахователен риск, свързано с укриване на
съществено за риска обстоятелство пред застрахователя, при
присъединяването към групата на застрахованите лица, което впоследствие е
в причинна връзка със смъртта на застрахования. Твърди, че видно от
приложените към претенцията за изплащане на застрахователната сума,
медицински документи, се установява, че застрахованият е диагностициран и
редовно е извършвал медицински прегледи във връзка с ******. Счита, че е
налице причинно-следствена връзка между заболяването и настъпилата
смърт, за което обстоятелство моли да бъде назначена съдебно-медицинска
експертиза. Оспорва предявения иск по размер, като счита, че не са
представени доказателства за размера на задължението по договора за кредит.
Счита, че ищците не са легитимирани да предявят исковете, доколкото
правото на иск е в полза на застраховащия – кредитодател. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с активно субективно съединени
искове с правно основание чл. 383, ал. 1, изр. първо КЗ.
Исковете са допустимо предявени от страна на наследниците на
починалия застрахован, доколкото последните и по реда на чл. 134, ал. 1 ГПК
в качеството им на процесуални субституенти са упражнили правата на
кредитора „Банка ДСК“ АД, който е конституиран служебно от съда в
качеството му на ищец по делото. Такава възможност е установена изрично и
в разпоредбата на чл. 383, ал. 3 КЗ, съгласно която по повод изплащането на
3
обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на длъжника,
както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на
застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на
непогасената част от задължението.
Възникването на спорното материално право за ангажиране
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. настъпване на покрито
застрахователно събитие (риск) – настъпване на смъртта на застрахованото
лице; 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към
момента на настъпване на застрахователното събитие между застрахования и
ответника в полза на трето ползващо се лице – „Банка ДСК“ АД, възникнало
от договор застраховка „Живот“; 3. непогасено задължение по сключен
договор за кредит в претендирания размер.
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
следните обстоятелства: 1. че между „Банка ДСК“ ЕАД – застраховащ и
„Групама Животозастраховане“ ЕАД е сключен на 22.11.2019 г. Групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, обективирана в
сертификат ******, със застраховано лице П.С.С.; 2. че Е. А. С. и Г. П. С. са
наследници на П.С.С, починал на ******
По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от
22.11.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и П.С.С. – в качеството му на
кредитополучател, по силата на който банката е поела задължение да
предостави в заем в полза на кредитополучателя сумата от 25 600 лв., срещу
насрещното му задължение да върне последната на 120 месечни вноски,
ведно с начислена възнаградителна лихва, определена на база променлив
лихвен процент с размер от 6, 05 % годишно, формирана от стойността на
референтния лихвен процент и фиксирана преференциална надбавка от 5, 880
% при изпълнение на условията по Програма „ДСК Престиж Плюс“.
Към Договора за кредит е приложен Погасителен план, от който се
установява, че е начислена възнаградителна лихва в общ размер от 8 395, 03
лв. и такса от 200 лв., с падеж на първата погасителна вноска - на 22.11.2019
г. и падеж на последната погасителна вноска – 22.11.2029 г.
4
От представеното по делото Удостоверение, издадено от „Банка ДСК“
АД се установява, че кредитът е обслужван редовно и без просрочие от
страна на кредитополучателя, като до 05.11.2020 г. е заплатена сумата от
2 022, 81 лв. за главница и сумата от 1 381, 92 лв. за лихва, като към
05.11.2020 г. е останало непогасено задължение за главница от 23 557, 19 лв.
и за лихва от 27, 55 лв.
От представения по делото застрахователен сертификат № ***** на
застраховано лице по групов договор за застраховка „Живот, свързан с
банков кредит“, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД – застраховащ и „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, се установява, че страните са постигнали
съгласие за застраховане на живота, здравето и телесната цялост на
застрахования П.С.С. във връзка с искане за кредит № ***от 21.11.2019 г.
Установен е застрахователен период от една година с начало 22.11.2019 г. и
застрахователна сума в размер от 25 600 лв.
В застрахователния договор е установено, че при настъпване на покрит
риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят изплаща на
ползващите се лица застрахователната сума, както следва: 1. на
застраховащия – застрахователно плащане в размер до остатъка по кредита,
включващ главница, натрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на
застрахования, но не повече от застрахователната сума, и 2. на законните
наследници на застрахования кредитополучател – застрахователно плащане в
размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита,
включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на
застрахования.
Представено е подписано от П.С.С съгласие за включване в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“.
Договорът е сключен при отнапред установени от застрахователя
Общи условия. В Раздел III на Общите условия за групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ са посочени покритите и изключени
застрахователни рискове. В разпоредбата на чл. 12.4. от Общите условия е
установено, че отговорността на застрахователя не включва смърт или трайна
неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с
предварително съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и
5
рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на
сключване на застраховката.
Представено е съобщение за смърт, от което се установява, че П.С.С е
починал на *****., поради ****. Представен е и Акт за смърт, съставен на
****г.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява,
че П.С.С. е оставил за свои законни наследници – Е. А. С. – ***** и Г. П. С. –
*****.
Установява се, че на 12.11.2020 г. до ответното застрахователно
дружество е отправено искане от наследниците на починалия застрахован
чрез „Банка ДСК“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение.
По делото е приложен отказ на застрахователя – ответник за изплащане
на застрахователно решение, в който отказ се позовава на разпоредбата на чл.
12.4. от ОУ за наличие на изключен застрахователен риск.
В производството по делото са представени Амбулаторни листове от
08.08.2019 г., 29.05.2019 г., 12.08.2016 г., 01.07.2015 г. и 06.08.2015 г., от
които се установява, че при осъществени медицински прегледи на П.С.С. е
поставена основна диагноза „*******.
В производството по делото е изслушано заключението на вещото лице
по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза, работила с
представените по делото медицински документи, от която се установява, че
П.С.С. е страдал от ******, както и от *****, което по своята същност
представлява **/****. Еспертизата е посочила, че причината за смъртта е
****, която представлява спешно медицинско състояние, изисква бързи
мерки, и се дължи на ******. Вещото лице е уточнило, че ****** не е
заболяване, а по-скоро спешно състояние, което се дължи на предхождащи
заболявания, от каквито е страдал починалия и които са рисков фактор за
формиране на тромби. Вещото лице е посочило, че причината за смъртта е
настъпилата ******, като е установила, че при починалият рискът от
образуване на *****е бил повишен, поради сърдечната патология, от която е
страдал и посоченото в съобщението за смърт състояние на *******, които
представляват увреждане на ******. Заключението е посочило, че починалият
С. е бил с поставена диагноза ******. и с диагноза ******. В заключение
6
вещото лице е посочило, че установените заболявания на С могат да доведат
до ******, но пряката причина за смъртта е *****, която в случая е довела до
***** като вещото лице не е намерило пряка причинно-следствена връзка
между ***** и заболяванията на починалия.
Следователно от така приетите доказателства се установява, че е
сключен договор за застраховка в полза на кредитор, по силата на който
ответното застрахователно дружество „Групама Животозастраховане“ ЕАД е
поело задължение да изплати застрахователно обезщетение в размер на
остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски, към
датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума в
полза на кредитора – застраховащ „Банка ДСК“ ЕАД. С договора е
застрахован живота, здравето и телесната цялост на застрахования П.С.С във
връзка с искане за кредит № *****
От представените по делото доказателства се установява, че на **** г.
– в срока на покритие на застрахователния договор, е настъпило
застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице П.С.С..
От представеното по делото удостоверение, издадено от кредитора по
Договор за кредит за текущо потребление от ****9 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и П.С.С. – в качеството му на кредитополучател, се установява, че
към **** г. е останало непогасено задължение за главница от 23 557, 19 лв. и
за лихва от 27, 55 лв., или за сумата в общ размер от 23 604, 74 лв.
Следователно останалото непогасено задължение по договора за
кредит е в размер – по-малък от застрахователната сума по застрахователния
договор, установена в размер от 25 600 лв.
Основният правен спор в производството по делото се съсредоточава
относно обстоятелството, дали застрахователното дружество е имало
основание за постановяване на отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на кредитора по сключената застраховка „Живот“ в
полза на застрахования кредитополучател по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в
полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на
трето лице - длъжник, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната
сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
7
сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В ал. 5 на
посочената правна норма е установено, че кредиторът е длъжен да предостави
на длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването
и изпълнението на застрахователния договор, в това число: 1. общите условия
по застраховката и информация за застрахователя, предмета на застраховката,
застрахователната сума, срока на застраховката и лица, които имат право да
получат застрахователното обезщетение или застрахователната сума; 2.
въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362 КЗ и отговорите, дадени от
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 362 КЗ ако застрахованият съзнателно е
обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което
застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство,
застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право
в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
В ал. 3 на посочената разпоредба е установено, че ако съзнателно
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че
застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да
поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок
от узнаване на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме
предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му,
договорът се прекратява с последиците по ал. 2.
С клаузата на чл. 362, ал. 4 КЗ е установено, че когато в случаите по ал.
1 или 3 застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже
изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само
ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало
въздействие за настъпването на събитието. Когато обстоятелство по ал. 1 или
3 е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите,
застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно
съотношението между размера на платената премия и на премията, която
трябва да се плати според реалния застрахователен риск.
В случая не са налице предпоставките на посочената разпоредба,
доколкото при сключване на застрахователния договор не са поставяни
въпроси на застрахования.
8
В клаузата на чл. 449 КЗ са установени изключените рискове по
застраховка „Живот“, а именно: 1. нараняването, увреждането на телесната
цялост, загубата на работоспособността или смъртта са в резултат на
извършване от застрахованото лице на престъпление от общ характер; 2.
смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение на
смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда и 3. нараняването,
увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или
смъртта на застрахованото лице настъпи при война, военни действия или
вследствие на терористичен акт.
В разпоредбата на ал. 2 на чл. 449 КЗ е установено, че страните по
застрахователния договор могат да договорят и други изключени рискове.
В случая с клаузата на чл. 12.4. от Общите условия е установено, че
отговорността на застрахователя не включва смърт или трайна
неработоспособност, когато те са в причинно-следствена връзка с
предварително съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и
рецидиви, за които застрахованият е получил медицинско консултиране,
диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на
сключване на застраховката.
Застрахователят – ответник се позовава на посочената разпоредба, тъй
като твърди, че здравословното състояние на починалия застрахован и
наличието на заболяване – ********, се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахованото
лице.
В случая, според съда в настоящия съдебен състав, не са налице
предпоставките за изключване на отговорността на застрахователя, доколкото
не се установиха условията за постановяване на отказ на застрахователя за
заплащане на застрахователно събитие при наличие на изключен
застрахователен риск.
В производството по делото се установява, че преди настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е страдал от следните заболявания
- ******* Това обстоятелство се установява от приложените в производството
по делото медицински документи и от заключението на вещото лице по
приетата без възражения на страните съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице е установило, че причината за смъртта на застрахования е
9
************, като е посочило, че заболяванията на починалото лице П.С.С.
са свързани с повишен риск от ***** и не представляват пряка причина за
настъпване на смъртта.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
В случая, като съобрази заключението на вещото лице – медицински
специалист, намира, че не са налице предпоставките на чл. 12.4. от Общите
условия на застрахователя, тъй като здравословното състояние на
застрахования, което е било медицински контролирано – видно от
приложените амбулаторни листове за осъществявани прегледи и назначено
лечение, е увеличило риска от образуване на тромбози, но не представлява
пряка и непосредствена причина за настъпване на смъртта на застрахования.
По така изложените съображения съдът намира, че отказът за
заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен, поради
което в полза на застраховащия – кредитор е следва да се заплати
застрахователно обезщетение в размер на задължението по кредита,
формирано от незаплатената главница и лихва към датата на настъпване на
застрахователното събитие в общ размер от 23 604, 74 лв., като предявеният
от наследниците на починалия застрахован длъжник иск следва да се уважи
до пълния му предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищците - наследници и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
производството по делото разноски.
Ищците са доказали разноски за заплащане на държавна такса в размер
от 944, 20 лв., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 240 лв.,
заплащане на депозит за съдебно-медицинска експертиза от 100 лв. и такса за
издаване на съдебно удостоверение от 5 лв. Не следва да се присъжда
претендираната от ищците банкова такса за заплащане на горепосочените
суми, както и сумата от 30 лв. – такса, заплатена в полза на „Банка ДСК“ АД
за издаване на съдебно удостоверение, доколкото последните не
представляват разноски, които подлежат на разпределяне по реда на ГПК. По
така изложените съображения на ищците следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в общ размер от 2 284, 20 лв.
10
В полза на ищецът „Банка ДСК“ АД не следва да се присъдят разноски,
тъй като такива не са претендирани.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 383, ал. 1, изр. първо КЗ „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47 А, бл. В, ет. 3, по
предявения от Е. А. С., ЕГН **********, и Г. П. СТ., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Е. А. С., и
двете с адрес гр. П, ул. „Р“ № ********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“
№ 19, сумата от 23 604, 74 лв. (след прието с Определение от увеличение на
размера на предявения иск на основание чл. 214 ГПК), представляваща
застрахователна сума, дължима към момента на смъртта на застрахования
П.С.С. по договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ по
Сертификат за застраховка № **** сключен между последния и ответника в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на задълженията по договор за
банков кредит за текущо потребление от *****., сключен с П.С.С. и Банка
„ДСК“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********,, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Е. А. С., ЕГН **********, и Г. П.
С., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител ЕЛ. АТ. СТ., сумата от 2 284, 20 лв. – съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 2811/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
11