Р Е Ш Е Н
И Е
№ 159 11.07.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 155 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от юрисконсулт Ели Д. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу решението по а.н.д.№1154/2021г.
на РС - Дупница. Релевира се касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане се свързва с твърдения за активно поведение на касатора
за изпълнение на ПАМ и зависимост от възможностите, нуждите и капацитета на
други ЮЛ – контрагенти по сключените договори за предаване и извършване на екологосъобразно третиране на неопасните отпадъци, което
определя случая като маловажен по чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението
и отмяна на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответната
РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за
правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №253/18.10.2021г. на
директора на РИОСВ – София, с което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.127, т.2,
б.“а“ от във вр. с чл.150, ал.4, пр.1 от ЗУО е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 21.06.2021г. в с.Големо село, община Бобов дол, санкционираното
дружество не е спазило принудителна административна мярка, наложена със заповед
№Д-01/03.07.2020г. на директора на РИОСВ – София, а именно - да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12
12, негова собственост в общо количество 995.16т,
намиращи се на площадка на „Хийт Енерджи“
ЕООД, съгласно договор за услуга №45Б/02.05.2019г. чрез предаването им на
дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл.35, ал.1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1
„Използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на
енергия“. Отпадъците са предмет на трансграничен превоз с получател
санкционираното дружество с общо количество 8 398.14 тона, от които са
оползотворени и се съхраняват 995.16 тона с код 19 12 12,
от които 839.7 тона са приети на 01.06.2019г. и 155.46 тона са приети на
03.06.2019г. При извършена проверка на 21.06.2021г. от служители на РИОСВ –
София е установено, че на площадката на „Хийт Енерджи“ ЕООД са налични отпадъци в количество от 210.14
тона.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за наличие
на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и доказано противоправно
деяние по приложимия санкционен състав. Относно размера на санкцията съдът е
счел извода на наказващия орган за налагане на максимално предвидената такава
за необоснован поради оползотворяване на по-голямата част от отпадъците,
техният вид като неопасни, обвързаността на задължението по изпълнението на ПАМ
с дейността на други ЮЛ и неотносимостта на
посочените в НП други такива към процесното нарушение.
С оглед на изложеното съдът е изменил НП, намалявайки размера на имуществената
санкция от 10 000лв. на 5 000лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и
доказано противоправно деяние.
Обвинението
срещу дружеството е за неспазване на ПАМ по чл.127, т.2, б.“а“ от ЗУО, наложена
със заповедта на директора на РИОСВ – София от 03.07.2020г. Конкретните
фактически обстоятелства по обвинението са свързани с констатациите за
осъществен внос на неопасните отпадъци по реда на съюзното право, липса на
тяхната реализация в указания срок, последвана от заповедта за ПАМ за тяхното екологосъобразно третиране в количество от 995.16т. и
нейното неизпълнение в деня на проверката 21.06.2021г. предвид установените
отпадъци в количество от 210.14 тона. Този начин на описание на противоправното деяние съдържа всички елементи от
обективната страна на приложимия санкционен състав по чл.150, ал.4, пр.1 от
ЗУО.
Съдържанието
на Констативния протокол от проверката на 21.06.2021г. в битието му на
официален писмен документ не е оборено в рамките на съдебното производство по
делото на районния съд. Показанията на свидетелите потвърждават констатациите в
протокола, отразени коректно в съдържанието на АУАН и НП. В своята съвкупност
приобщените пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства
установяват неспазване от дружеството на влязлата в сила ПАМ – останало е
количество от отпадъците, за които дружеството не е извършило екологосъобразно третиране.
Правилна
е преценката на съда относно дължимия размер на имуществената санкция.
При
спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с
чл.83, ал.2 от ЗАНН, мотивите на наказващия орган не обосновават извод за
справедливо наложена санкция за извършеното деяние. Преценката неправилно
включва като утежняващи обстоятелства наложените санкции по посочените НП, т.к.
няма приложени доказателства за конкретните обстоятелства по тези деяния с цел
съпоставка с процесното такова. Една част от НП са
влезли в сила след датата на нарушението по делото, а друга част касаят
нарушения на ЗУО без доказана връзка с процесното.
Вярно е, че засегнатите с процесното деяние
обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона
по чл.1, ал.3 от ЗУО, но постигането на тези цели е намерило правен израз в
сравнително високия размер на минимално предвидената в закона санкция от
5 000лв. Предприетите от дружеството множество активни действия по изпълнение
на ПАМ, довели до намаляване на количеството на отпадъка във времето, водят до
извод, че наложения с оспореното НП максимален размер на имуществена санкция от
10 000лв. се явява прекомерно висок и не съответства на предпоставките по
чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите
на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Правилен е извода на съда, че справедлив
размер на санкцията е минимално предвидения от 5 000лв.
Случаят
не е маловажен, противно на твърдението на касатора.
Деянието не покрива критериите по §1, т.4 от ДР на ЗАНН, т.к. не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Посочените в касационната жалба обстоятелства са
относими към преценката за справедливост на наложената санкция и са взети
предвид от районния съд при разрешаване на спора за законосъобразността на НП.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора, искането на касатора за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №76/15.04.2022г.
по а.н.д. №1154/2021г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.