№ 124
гр. Плевен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600239 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С Присъда № 37/06.03.23 г., постановена по НОХД № 2333/21 г.
РС-Плевен признал подсъдимата Ц. Г. И. за ВИНОВНА в това, че през
периода от месец януари 2021г. /вкл./ до месец октомври 2021г., включително,
в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъдена с Решение №58/2019г. по
гр. дело №6029/2018г. по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на
01.02.2019г., да издържа свои низходящ малолетната Р.М.Д., родена на ***.,
чрез нейния баща и законен представител М.Н.Д., съзнателно не изпълнила
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10
/десет/ месечни вноски, всяка по 130 лева или всичко на обща стойност 1300
/хиляда и триста/ лева, като деянието е извършено при условията на
повторност – престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, като
до приключване на съдебното следствие е изпълнила задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалото дете, поради което и на
основание чл.183, ал.3, вр. ал.4, вр. ал.1 от НК не наложил наказание на
подсъдимата.
1
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал
протест, в който навежда доводи, че тя е неправилна. Моли въззивната
инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата на Районния
съд и да постанови нова, с която да осъди оправданата подсъдима.
Представителят на ПОП поддържа протеста.
Ответницата по протеста, лично и чрез защитника си моли ОС да
потвърди присъдата.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено
следното:
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Съобразявайки доказателствата РС правилно е изяснил фактическата
обстановка, като изводите му в тази насока се споделят и от настоящата
инстанция. По категоричен начин е установено, че към инкриминирания
период подсъдимата Ц. И. с Присъда №25/11.03.2021 г. по НОХД№2517/2020г.
на РС Плевен, влязла в сила от 27.03.2021г. била призната за виновна и
осъдена за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години
изпитателен срок.
Свидетелят М.Д. заживял на семейни начала през 2015г. с подсъдимата
Ц. И. в гр.Долна Митрополия, обл.Плевен. От съвместното им съжителство на
***. се родила дъщеря им Р.М.Д..
През 2018г. подсъдимата Ц. И. напуснала М.Д., като малолетното дете
останало да живее с него в гр.Долна Митрополия.
През 2018г. свидетелят М.Д. депозирал искова молба, в която молел
съдът да присъди издръжка на малолетната Радослава Диянова, както и да му
предостави родителските права.
С Решение №58 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.№6029/2018г. по
описа на РС Плевен и влязло в законна сила на 01.02.2019г., подсъдимата И.
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв. на малолетната
си дъщеря Радослава Диянова, чрез нейния баща в гр.Долна Митрополия.
2
Въпреки постановения съдебен акт, подсъдимата И. не изпълнявала
задължението, което наложило срещу нея да бъде образувано наказателно
производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
С присъда по НОХД №2517/2020г. тя била призната за виновна и била
осъдена на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1
от НК изтърпяването на така наложеното наказание било отложено с
изпитателен срок от три години.
Периодът, който бил инкриминиран по цитираното наказателно дело
обхващал неизплатени издръжки от подсъдимата И. от месец август 2018г. до
месец декември 2020г.
Въпреки постановеният съдебен акт, подсъдимата И. продължила да не
изплаща издръжка на малолетната си дъщеря. След като приключило делото,
тя заминала да живее в Германия.
На 22.07.2021г. свидетелят М.Д. сезирал отново РП Плевен с жалба, в
която посочил, че Ц. И. продължава да не изплаща месечна издръжка на
дъщеря си. Било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на същото било установено, че подсъдимата И. не е изплатила
месечни издръжки за периода от януари 2021г. до месец октомври 2021г.,
което възлиза на 1300лв. или десет месечни вноски по 130лв. всяка.
Преди постановяване на присъдата на първоинстанционния съд
подсъдимата изпълнила задължението си.
Горната фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетеля
Мирослав Насков Диянов, дадени в съдебно заседание, както и от
представените с пр. № 4242/2021г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №209/2021г. на
РУ на МВР Долна Митрополия доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка правилен е крайният извод
на РС, че подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност. Както в
правната теория, така и в константната съдебна практика, която е известна и
на предходния съд, който я е коментирал в мотивите си, привилегированата
разпоредба на чл.183, ал.3, изр.1 от НК не се прилага в случаите на чл.184,
ал.4 от същия нормативен акт. В същия смисъл е и решението на ВТАС, с
което е отменено решението, постановено от друг състав на ПОС.
Въпреки това настоящия състав счита, че подсъдимата не следва да носи
3
наказателна отговорност за извършеното, поради следните съображения:
От представените при това разглеждане на делото доказателства се
установява, че през периода, в който е дължала заплащането на издръжка на
първото си дете, подсъдимата се е грижила и за друго свое дете със
здравословни проблеми.
Както бе изяснено по-горе в мотивите същата е изпълнила
задължението си за заплащане на издръжка, макар и със закъснение.
Липсват данни в резултат от забавеното плащане да са настъпили вредни
последици за детето.
Налага се изводът, че обществената опасност на деянието, което
осъществява признаците на престъпление, предвидено в особената част от НК
е явно незначителна, което предполага приложението на чл.9, ал.2 от НК.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт въззивната инстанция не констатира нарушения
обуславящи отмяна или изменение на присъдата на РС извън тези посочени
във въззивния протест.
С оглед гореизложеното Окръжният съд намира,че въззивния протест е
неоснователен, а постановената от Районния съд присъда е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/06.03.23 г., постановена по НОХД №
2333/21 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4