Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№269 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №169456 от 18.07.2019год.,
постановено по гр.дело №58124/2018г. по описа на СРС, ГО, 153 с-в е признато за
недоказано на основание чл.194, ал.2 вр. чл.193, ал.2 ГПК направеното от ищцата
В.Д.Б. с ЕГН********** оспорване истинността на представените от ответника „Ц.п.д.м.С.Г.“ЕООД
с ЕИК********ведомости за заплати за мексеците октомври и ноември 2017г. в
частта относно авторството на подписите, положени от името на В.Д.Б..
Ответникът „Ц.п.д.м.С.Г.“ЕООД е осъден да заплати на В.Д.Б. на основание
чл.128, т.2 КТ сумата от 2027,84лв.- неизплатено трудово възнаграждение за
месец декември 2017 г., като искът е отхвърлен относно трудовото възнаграждение
за месец октомври 2017г. в размер на 1641,94лв. и за месец ноември 2017г. в
размер на 2027,84лв. Отхвърление са исковете по чл.344, ал.1, т.4 КТ за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата и по
чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата 15600лв.- обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Отхвърление са и евентуалните искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №001/30.06.2018г.
на управителя на „ЦДМ С.Г.“ЕООД, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност
„медицинска сестра” и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на
сумата 15600 лв.- обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за период от шест месеца, считано от 16.07.2018г. Ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 84,74лв. разноски по делото, а ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 1711,87лв. разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителните му части е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата В.Д.Б.. Жалбоподателката поддържа, че трудовото правоотношение е следвало да бъде
прекратено на посоченото от нея основание – поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст към 27.07.2018г. Заповедта за уволнение №001/30.06.2018г. на управителя на „ЦДМ С.Г.“ЕООД била
незаконосъобразна, тъй като не била спазена пазпоредбата на чл.333 от КТ, а
ищцата страдала от професионално заболяване поради отравяне с живак на
работното място. На 16.07.2018г. ответникът получил отправената от ищцата нотариална
покана за прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Не били установени основанията за прекратяване на
трудовото правоотношение, посочени в издадената от работодателя заповед от 30.06.2018г. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните
части, а предявените искове- уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата са съобразени и спазени всички законови разпоредби и процедури. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени си искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.4 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.128 КТ, както
и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2
и 3 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищцата е да установи съществуването на трудово
правоотношение между нея и ответника- работодател, както и наличието на
предпоставките за прекратяване на трудовото правотношение на твърдяното от нея
основание- поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на
процедурата за прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно
основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител
на ответника, както и наличието на фактите и обстоятелствата, обуславящи
уволнението, в случая- съкращаване на щата и/или намаляване обема на работа.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представените по делото трудов договор и допълнителни споразумения към него, за
период повече от десет години педи датата на прекратяването, както и че това трудово
правоотношение е прекратено. Приети за безспорни са и обстоятелствата, че от
02.01.2018г. до 29.06.2018г. ищцата е била в отпуск по болест, като на
12.07.2018г. е получила от ответника оформени трудова и осигурителна книжка,
както и че на същата дата ответникът е направил опит да връчи на ищцата
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при отказ на
последната да я получи. Не се спори и относно факта, че ищцата е навършила
възраст за пенсиониране на 27.07.2018г. На 20.06.2018г. ищцата подала молба за
ползване на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни от 02.07.2018г.,
като не е установено такъв да е разрешаван от работодателя- ответник. След като
отказала да получи заповедта за уволнение, ищцата отправила до оветника
нотариална покана, получена от негов представител на 16.07.2018г., за
прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както и за заплащане на обезщетения по чл.222, ал.3 и чл.224 КТ. На
17.07.2018г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение №001/30.06.2018г. на управителя на „ЦДМ С.Г.“ЕООД е
връчена на ищцата по пощата.
На първо място следва да се посочи, че от заключението
на изслушаната графологична експертиза се установява, че подписите във
ведомостта за заплати за месеците октомври и ноември 2017г. са положени от
ищцата, поради което направеното оспорване по реда на чл.193 ГПК е недоказано и
искът с правно основание чл.128, т.2 КТ правилно е отхвърлен в частта му за
тези два месеца.
Доколкото
не се установява, а не се и твърди по делото, работодателят да е отправял
писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради
придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, хипотезата на чл.328, ал.1,
т.10 не следва да се обсъжда. В отправената от ищцата нотариална покана от
12.07.2018г. с искане за прекратяване на трудовото и правоотношение поради
пенсиониране изрично е посочено същото да се счита за предизвестие, а не за
незабавно прекратяване без предизвестие по реда на чл.327, ал.1, т.12 КТ. Тази
покана е връчена на представител на работодателя на 16.07.2018г., но трудовото
правоотношение е прекратено преди това с процесната заповед №001/30.06.2018г., която по признанието на самата ищца
в исковата молба и е връчена при отказ да я получи на 12.07.2018г., а
нотариалната покана е изпратена в същия ден, след това връчване. Дори да не се
приеме за установено връчването на заповедта на 12.07.2018г., то е извършено на
17.07.2018г. по пощата, преди изтичане на предизвестието и преди навършване на
необходимата за пенсионирането на ищцата възраст 61 години и 2 месеца на
27.07.2018г. Очевидно е неспазването на предизвестието от страна на ответника,
но е установено заплащането на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за това на
16.07.2018г.
Прекратяването на трудовото
правотношение е настъпило преди придобиването от ищцата на право на
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, поради което правилно е отхвърлен
и искът с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.
По евентуалните искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ:
В процесната заповед за прекратяване
трудовото правоотношение на ищцата са посочени две основания- съкращаване на
щата и намаляване обема на работа. За да е законосъобразно уволнението е
достатъчно да бъдат установени предпоставките на поне едно от посочените
основания. В случая от представените по делото писмени доказателства- щатни
разписания и счетоводни баланси, се установява наличието на предпоставките и за
двете посочени в заповедта основания. В утвърденото към 29.01.2018г. щатно
разписание на ответниказаеманата от ищцата длъжност не фигурира, а доколкото
тази длъжност е единствена, подбор не следва да се провежда.
Доводите относно неспазване
разпоредбите на чл.333 КТ при наличие на професионално заболяване поради
отравяне с живак на работното място на ищцата не следва да бъдат обсъждани, тъй
като са въведени с въззивната жалба, поради което преклудирани.
Ето защо въззивната
жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-
потвърдено в обжалваните му части.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника следва
да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер на 1700 лева. Възражение за прекомерност не е
направено.
По
така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№169456 от 18.07.2019год., постановено по гр.дело №58124/2018г.
по описа на СРС, ГО, 153 с-в в обжалваните му части.
ОСЪЖДА В.Д.Б. с ЕГН********** да
заплати на „Ц.п.д.м.С.Г.“ЕООД с ЕИК********сумата от 1700 лева (хиляда и
седемстотин лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/