№ 138
гр. Смолян, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петър Маргаритов Въззивно гражданско дело
№ 20235400500120 по описа за 2023 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ “ –МВР срещу съдебно решение постановено по гр.д.№
856/2022г. по описа на РС-Смолян. Във въззивната жалба се поддържат
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и необоснован. Излагат се доводи, че за да се произнесе с
осъдително решение, съдът неправилно е приел, че е налице празнота в
специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, като счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от
разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от
издадената НСОРЗ. В ЗМВР нямало препращаща норма, която да даде
основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове по
отношение положения труд от ищеца и неговото отчитане и заплащане .
Коментирано е решение на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело
№ С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022 г. Твърди се , че неправилно
1
съдът е присъдил допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 . С
изменението на ЗМВР обн. ДВ, бр.60/07.07.2020 г. законодателят ясно и точно
е разписал спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, като съдът не е съобразил
промените в ЗМВР , които детайлно разписват този въпрос. В тази връзка е
поискана отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор на ВЖ е посочено, че решението е правилно и
законосъобразно, като съдът се е съобразил с посочена съдебна практика .
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща представител в лицето на
юр.Х. , като се поддържа жалбата и е депозирано писмено становище в
подкрепа на подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв.М.О., като
същата оспорва жалбата и претендира разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата
на страните съдът намира за установен от фактическа страна
следното:
С обжалваното решение по гр.дело 856/2022г по описа на РС-Смолян
съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГП”- МВР гр.София, да заплати на
ищеца В. Х. следните парични вземания:
- 2 467,16 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен нощен труд за периода 13.09.2019 г. –31.08.2022г,
получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска/01.09.2019/ до окончателното й изплащане
-сумата от 332,45лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от
1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска-01.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото в размер на 400,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.Ответникът е осъден да заплати по сметка на СмРС ДТ
върху уважените искове в размер на 148,68 лв., както и разноски за
експертиза в размер на 120,00 лв.
2
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за
установено, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение, като заемал длъжността старши полицай в ГПУ Ив. при
РДГП-Смолян. За периода от 13.09.2019 г. –31.08.2022г ищецът е отработил
общо 1765 часа нощен труд. Направен е извод, че положеният нощен труд
следва да се преобразува в дневен , като общата сума на неначислените и
неизплатените възнаграждения за положения нощен труд /разлика от 252
часа/ след преобразуване с коефицент 1,143 за процесния период е в размер
на 2467,16 лева.
Съдът приел , че по отношение положения нощен труд следва да
намери приложение нормата на чл.9ал.2 от цитираната Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата , съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. При това
положение съдът уважил предявения главен и акцесорен иск, като
присъдил дължимите се разноски.
В хода на първоинстанционното и въззивно производство не е спорен факта,
че за периода от 13.09.2019 г. –31.08.2022г. ищецът е отработил по служебно
правоотношение общо 1765 часа нощен труд, който не е преизчислен и
заплатен от ответника по правилото , предвидено в чл. 9 ал.2 от НЗОРЗ . В
подкрепа на горната фактическа обстановка е изготвената експертиза от
вещото лице Кабасанова, като тези обстоятелства не се оспорват и в
подадената въззивна жалба .
Правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
Подадената въззивна жалба е основателна по следните съображения:
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното
обжалване, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и в
частност нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСГК при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ .В
3
тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Постановеното Тълкувателно решение е задължително , като при това
положение ищецът няма основания да претендира заплащане на
възнаграждение /включително и законна лихва/ за положен извънреден труд
за процесния период , получен отчетен след прилагане по аналогия на
нормата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ- след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден.
С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение е неправилно в частта
, с която са уважени предявените искове по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР и иска
по чл. 86 от ЗЗД и същото следва да бъде отменено .Ще следва да се отмени
обжалваното решение и в частта, касаеща присъдените разноски в полза на
ищеца и бюджета на съдебната власт , с оглед изхода на делото и
неоснователността на предявените искове .
Предявените от Х. искове за заплащане на обезщетение за положен нощен
труд и отчитането им като извънреден труд са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Няма основания да се претендира заплащане на
посоченото в исковата молба обезщетение, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 9 ал.2 от НСРОЗ , с оглед задължителната сила на посоченото ТР № 1 от
15.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г. При това положение е неоснователен
и иска за заплащане на законна лихва , доколкото е отхвърлен главният иск .
При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ответника, а именно: юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции в общ размер на 200 лева / дължимо се минимално
възнаграждение от 100 лева за всяка инстанция/ и заплатена ДТ за подаване
на ВЖ в размер на 74,34 лева .
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост постановеното съдебно решение по гр.д.№ 856/2022г.
по описа на РС-Смолян, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. Х. Х. ЕГН
********** искове по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”- МВР гр.София за
4
заплащане на сума в размер на 2 467,16 лева., представляваща дължимо се
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за
периода 13.09.2019 г. –31.08.2022г, получена в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата от 2467,16 лева, считано от 01.09.2019г до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 332,45лв.,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца,
следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до
01.09.2022г.,
ОСЪЖДА В. Х. Х. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ”- МВР гр.София дължимите се
разноски за първоинстанционното и въззивното производство в общ
размер на 274,34 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5