РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Търговище, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20243530100003 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове по почин на ищеца, както следва:
I.Да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на четири броя пътни
превозни средства и да осъди ответника „Спартак спед” ЕООД да предаде владението на
същите на ищеца - „Формула 2” ЕООД, а именно:
1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** № рама:
**********, № двигател: ****************;
2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************.
3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № ********** № рама:
****************.
4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** № рама:
****************.;
II. Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 23660 лева,
представляваща обезщетението за период м. Септември – м.Ноември 2023г., в продължение
на който е лишен от ползването на четирите процесии ППС, докато ответникът ги е
ползвал.
Ищецът „Формула 2” ЕООД, твърди в исковата си молба, че съгласно
предварителен договор от 01.06.2023г. е продавач, а „Спартак спед” ЕООД е купувач.
Съгласно предмета му, продавачът се е задължил да продаде на купувача седем броя пътни
превозни средства /ППС/, а последният се е задължил да плати опредЕ. цена.
Преди този предварителен договор от 01.06.2023г. шест от седемте ППС бяха
отдадени под наем на „Спартак логистик” ЕООД, което е със същия адрес на управление,
1
както ответника, управлява се от същото физическо лице, което пък е едноличен собственик
на капитала и на двете дружества. Договорите действали до края на месец май 2023г. и са
прекратени по взаимно съгласие с нарочни писмени споразумения от 31.05.2023г., като на
следващия ден - 01.06.2023г., е сключен процесният договор. На практика са били налице
няколко наемни договора, по които С. М. „чрез едно свое ЕООД” ползва ППС, а след като
заявила желание да ги закупи, сключили процесният договор, но с „друго нейно ЕООД”
като купувач.
По наемните договори и към момента е налице парично задължение на „Спартак
логистик” ЕООД в размер на над 20 000 лева. Ищецът изпращал покани, разговаряли са с
насрещната страна, търсели са изпълнение на задължението по извънсъдебен път, но всичко
се оказва безрезултатно. Последното, което ни беше заявено от пълномощник на
дружеството, е, че плащане изобщо няма да получи.
На свой ред, следващият ни контрагент - „Спартак спед” ЕООД, не е заплащал
никакви суми по предварителния договор, които да представляват цена на подлежащите на
продажба ППС. И е него многократно са водени разговори /всъщност чрез същия
представител/, получавали са обещания за плащане, обяснения и молби да не предприема
разваляне на договора, както и да не претендираме връщане на ППС, но изпълнение така
или иначе липсва. Плащани са само вноски по застраховките на ППС, тъй като без тях те не
могат да се движат по републиканската пътна мрежа. По устни договорки, плащанията,
респективно прехвърлянето на ППС, следвало да започне веднага след сключването на
договора от 01.06.2023г., за да продължи непрекъсваното ползване на всички ППС - чрез
едното дружество преди тази дата и чрез другото дружество след тази дата. Пак по устни
договорки, когато купувачът е готов да заплати цената на определено ППС, следваше да
заяви това пред продавача, за да издаде фактура, срещу която той да извърши плащането.
На ответника - „Спартак логистик” ЕООД изпратили покана, получена на
26.06.2023г., с която ищецът като собственик и продавач претендирал да получи плащане на
неплатените към този момент наеми. В същата покана уведомили адресата, че ако не получи
плащане, ще преразгледа решението си да продаде седемте ППС. От тази покана е видно и
това, че на насрещната страна е изпратен нов вариант на предварителния договор /предвид
непрецизността на процесния/, но отсреща не получили съгласие за сключването му.
Вярно е, че по този начин, с покана до „Спартак логистик” ЕООД ищецът прави изявление
до ответника - „Спартак спед” ЕООД, но предвид идентичния персонален субстрат на двете
дружества счита, че изявлението е редовно извършено.
Мотивиран от горното, както и от константното състояние на неизпълнение от
насрещната страна, ищецът - „Формула 2” ЕООД отправил до ответника - „Спартак спед”
ЕООД нарочно „Изявление за разваляне на договор” с изх. № 1869/05.07.2023г., получено от
адресата на 12.07.2023г., видно от товарителницата на куриери Спиди /там е изписана дата
12.06.2023г., но очевидно е невъзможно да се касае за месец юни/.
Явно в резултат на осъщественото разваляне на договора, на 01.09.2023г.
ответникът - „Спартак спед” ЕООД с нарочен протокол е върнал на ищеца две ППС /влекач
ДК № ********** и полуремарке ДК № **********/.
Впоследствие - на 27.09.2023г., трето ППС /влекач ДК № **********/ е било
прехвърлено на ответника /в хипетезата на чл.38, ал.1 ЗЗД чрез дадено от ищеца
пълномощно/.
Но останалите четири ППС обаче продължават да се държат от „Спартак спед”
ЕООД и към момента.
След последните разговори, проведени в периода 19-20.11.2023г., ищецът известил
2
ответника - „Спартак спед” ЕООД в писмен вид за искането си и изпратил покана с изх. №
1899/22.11.2023г., която прилага тук. Същата е получена от адресата на 02.12.2023г.
/незнайно защо отново е сгрешен месецът, тъй като няма как да е ноември/, но отговор на
поканата е получен още на 23.11.2023г., защото едновременно с изпращането й е куриер,
същата е изпратена на адресата и по електронен път. Ответникът отказал да ги върне,
защото все още искал да ги закупи, а наред с това започнал да твърди, че е заплатил част от
цената на тези четири ППС.
Независимо дали ще бъде прието, че този договор е предварителен по чл.19 ЗЗД или
пък ще бъде прието, че няма белези на такъв, и в двата случа е осъществено развалянето му,
а това означава, че вече между страните липсва валидна облигация. Последното обосновава
защо процесиите четири ППС се държат неоснователно от ответника и следва да бъдат
върнати.
Съгласно представените три договора за наем „Спартак логистик” ЕООД ползвало
три от четирите процесии ППС в периода отпреди 01.06.2023г. От тях е видно, че са били
наети срещу цена от 80 лева дневно за влекачите и 50 лева дневно за полуремаркетата.
Към настоящия момент четирите ППС се ползват от ответника - „Спартак спед”
ЕООД неоснователно. В тази връзка, в полза на ищеца - „Формула 2” ЕООД е дължимо
парично обезщетение, касаещо пропуснатата полза в резултат на това, че е лишен от
собствените си движими вещи.
Размерът на тази пропусната полза е в размер на наемната цена на вещите, която се
доказва с договорите, действали скоро преди това и които съдържат именно посочените по -
горе цени.
Фактът, че ищецът е лишен от четирите ППС означава, че пропуснатата полза от
това за него е в размер на 260 лева дневно. Това на свой ред означава, че размерът на
вредата за месец от 30 дни е 7800 лева, а за месец от 31 дни - 8060 лева. С настоящия иск
ищецът търси обезщетение за периода септември - ноември 2023г. включително, което сочи
на размер на иска от 23 660 лева.
Ищецът моли съдът да постантови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е собственик на процесните четири броя пътни превозни
средства и да осъди ответника „Спартак спед” ЕООД да предаде владението на същите на
ищеца - „Формула 2” ЕООД, на осн. чл.108 от ЗС, а именно:
1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** № рама:
**********, № двигател: ****************;
2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************.
3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № ********** № рама:
****************.
4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** № рама:
****************.,
Както и да осъди ответника да му заплати сумата от 23660 лева, представляваща
обезщетението за период м. Септември – м.Ноември 2023г., в продължение на който е
лишен от четирите процесии ППС, на осн. чл.45 ЗЗД.
В първото открито заседание на 10.04.2024г. /л. 94/ съдът ПРЕКРАТИ, поради
оттегляне на иска от ищеца по реда на чл.323 от ГПК, производството по делото САМО В
ЧАСТТА на предявения иск за собственост с правно основание по чл.108 ЗС и само по
3
отношение на три от общо четирите ППС, а именно:
Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** № рама:
**********, № двигател: ****************;
Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № ********** № рама:
****************;
Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** № рама:
****************.
Редовно призован в открито заседание ищецът се представлява от *****. И. Ч. от
АК-Бургас, който поддържа иска за собственост на осн. чл.108 ЗС само по отношение на
едно ППС – Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************, както и изцяло иска за сумата от 23660
лева, представляваща обезщетението за период м. Септември – м.Ноември 2023г., в
продължение на който е лишен от ползването на четирите процесии ППС.
Ответникът, редовно уведомен и получил препис от исковата молба , подаде в
срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита исковете за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Изложените в писмения отговор възражения са
следните:
Не е ясно от какъв юридически факт ищецът извежда предполагаемо право и на
какво основание достига до този фактически извод, че следва ответникът - „Спартак Спед“
ЕООД да бъде осъден да заплати наем в размер на 23 660 лв., за периода септември -
ноември 2023г.;
Искът за собственост е неоснователен. Действително, между двамата търговци има
сключен предварителен договор за продажба на седем броя ППС съгласно, който ищецът
продава тези ППС за сумата от 225 000 лева, като собствеността ще бъде прехвърлена
нотариално след изплащане на сумите. Действително, този договор има своите недостатъци,
които недостатъци, не са пречка за страните да изпълнят взаимните си задължения. Но в
настоящият момент, неизправна страна по договора е именно ищецът. Съгласно чл. 13 от
цитираният договор „Ако купувачът заплати сумите по издадените му фактури, продавачът
е длъжен да му прехвърли собствеността“. До настоящият момент, ищецът е издал една
фактура, а именно фактура **********/12.05.2023 за автомобил марка „Волво“, която му е
платена по банков път. По желание на продавача /ищецът/, с протокол от 01.09.2023 на
ищеца са върнати две ППС, а именно товарен автомобил „ Скания“ ДКН **********, който
по договор е оценен на 37 000 лева и полуремарке марка „Стас“ ДКН **********, което по
договор е оценено на 65 000 лева. Ответникът във връзка с това е поискал от ищеца, цената
по договор да бъде редуцирана със стойността на двете ППС, да посочи Б. сметка и да
преведа остатъка от сумата по банков път. Независимо от горното, в дух на добра воля
ответникът е извършил плащания в брой в размер на 36 513 лева, които плащания не са
фактурирани и до момента. По този повод, чрез упълномощен адвокат, ответникът е
уведомил ищеца, че е неизправна страна, като го поканил в удобно за него време да изяснят
търговският спор. По този повод, същият направи опит самоволно и въпреки волята на
представляващия ответното дружество, силово да отнеме спорните ППС, през месец
декември 2023г. или януари 2024г. Това наложи чрез национален номер 112, ответникът да
поиска съдействие от органите на МВР. По този повод е образувана и прокурорска преписка
3186/2023 по описа на РП- Търговище, като към момента не е известно има ли акт на
прокурор и какъв е този акт.
Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от *****. И. от
АК-Търговище, който поддържа писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени исковете
4
като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Абсолютно безспорно е обстоятелството, че към момента на предявяване на
исковете /08.12.2023г., дата на пощенското клеймо-07.12.2023г./ ищецът - „Формула 2”
ЕООД – гр. Карнобат е собственик на описаните в исковата молба 4 бр. пътни превозни
средства /ППС/. Това се доказва по несъмнен начин от писмените доказателства -
свидетелства за регистрация, приложени /л.30-33 вкл./ по Гр.д. № 292/2023г. по описа на
ОС-Търговище, изпратено по подсъдност на РС-Търговище, а именно:
1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** № рама:
**********, № двигател: **************** – дата на регистрация 11.05.2023г.;
2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: **************** – дата на регистрация 30.09.2019г.;
3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № ********** № рама:
**************** – дата на регистрация 18.04.2016г.;
4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** № рама:
**************** – дата на регистрация 09.03.2023г.
В първото открито заседание на 10.04.2024г. пълномощникът на ответника -
„Спартак спед“ ЕООД – гр. Търговище изрично и категорично заяви и потвърди, че
ответникът никога не е оспорвал правото на собственост на ищеца - „Формула 2” ЕООД
върху тези процесните ППС.
Съгласно договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 14.03.2024г., след предявяване на исковете, ищецът - „Формула 2” ЕООД е
продал на трето лице – „ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД, със седалище и адрес на управление в
с. Васил Левски, общ. Търговище, следното МПС - Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е
ДК № ********** № рама: ****************, № двигател: ****************.
Производството по делото продължава между същите страни по силата на чл.226 ал.1 ГПК.
Съгласно визираната разпоредба, ако в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Никоя
от страните не е правила искане за привличане в делото на третото лице, нито пък
приобретателят - за встъпване, знаейки за спора между страните, като при отказ от
управителя на ответното дружество да предаде закупения влекач, по жалба от 18.03.2024г.
на представителя на „ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД е образувана преписка вх.№ 872/2024г. на
РП-Търговище. Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, по силата на чл.226 ал.3 от ГПК.
Няма спор между страните по делото, че към момента на предявяване на исковете
/08.12.2023г., дата на пощенското клеймо-07.12.2023г./ и четирите ППС са били в държане
на ответника - „Спартак спед“ ЕООД, като от 16.02.2024г. ищецът възстановил
владението си върху три от ППС /по отношение на които е прекратено производството по
делото/, а само по отношение на едно ППС - Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК
№ ********** /за който се поддържа иска по чл.108 ЗС/ държането е в ответника и към
момента на приключване на съдебното дирене. След изявление на пълномощниците и на
двете страни в първото открито заседание това е отразено и в доклада по делото.
В първото открито заседание на 10.04.2024г. пълномощникът на ответника -
„Спартак спед“ ЕООД – гр. Търговище изрично и категорично заяви и потвърди, че
ответникът никога не е отричал, че въпросният Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК
5
№ ********** е при тях и продължава да е там, при тях. Поддържа становището, че
държането и на четирите ППС е било и по отношение на влекача с ДК № ********** е на
правно основание, а именно предварителния договор за покупко-продажба, по който ищецът
е неизправна страна.
Няма спор между страните по делото, че между ищеца - „Формула 2” ЕООД и
„Спартак Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Търговище, ул. „Сердика“ № 7, представлявано от управител – С. М. М. /различно
търговско дружество от ответника-„Спартак спед“ ЕООД, ЕИК *********, макар и със
същите седалище, адрес на управление и управител/ е имало сключени през 2022 г. и
2023г. 9 бр. договори за отдаване под наем на ППС. След писмена покана от
наемодателя-„Формула 2” ЕООД към наемателя„Спартак Логистик“ ЕООД да заплати в 7-
дневен срок от получаване на поканата на сумата от 43641.34 лв., представляваща общо
неплатена наемна цена, застраховки и гаранции за 9 бр. ППС, е изпратена втора писмена
покана до наемателя да заплати в 7-дневен срок от получаването и сумата от 26376.85 лв.,
представляваща общо неплатена наемна цена, като е представена разписка за получаването
и на 31.07.2023г.
Съгласно допълнително споразумение от 31.05.2023г., сключено между
наемодателя - „Формула 2” ЕООД и наемателя - „Спартак Логистик“ ЕООД, страните
прекратяват по взаимно съгласие договора за наем от 17.06.2022г. и МПС - Влекач марка
„Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** е предадено на наемателя в
двора му на 31.05.2023г. По същия начин с допълнителни споразумения от 31.05.2023г. са
прекратени договори за наем от 17.06.2022г. и са върнати обратно на наемодателя на
31.05.2023г. още 2 бр. МПС - Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** и
Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № **********.
Ищецът-„Формула 2” ЕООД и ответникът- „Спартак спед“ ЕООД сключили на
01.06.2023г. в писмена форма предварителен договор за покупко-продажба на 7 бр. МПС, в
т.ч. и посочените 4 бр. в исковата молба: 1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2
МНА” е ДК № ********** /цена 20000 лв. без ДДС/ ; 2.Влекач марка „Скания”, модел „Р
450” е ДК № ********** /цена 6000 лв. без ДДС/ ; 3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С
3 СА 336 К” с ДК № ********** /цена 5000 лв. без ДДС/ ; 4.Полуремарке марка „Стас”,
модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** /цена 80000 лв./. Цената, посочена изрично в т.2 от
предварителния договор е общо за всички описани 7 бр. МПС и е в размер на 225000 лв.
без ДДС.
Съгласно т.3 от предварителния договор, собствеността ще бъде прехвърлена чрез
нотариално заверен договор за покупко-продажба непосредствено след изплащане на
дължимите суми. Съгласно т.13 от същия предварителен договор, ако купувачът заплати
сумите по издадените му фактури в сроковете, описани в т.2 от настоящия договор,
продавачът е длъжен да му прехвърли собствеността върху посочените в т.1 МПС, в срок не
по-късно от 5 дни от плащане на последната дължима сума.
Уговорено е в т.4 от предварителния договор, че продавачът при подписване на
договора, предоставя описаните МПС за ползване от купувача, в състояние годно за
използване по предназначение т.е. в движение и се задължава да бъде коректен като
лизингополучател и да заплати цялата стойност на МПС-та – обект на този договор
/предварителния/, съгласно сключен лизингов договор между него и лизингодателя до
окончателното придобИ.е на собствеността над МПС. Задължение на купувача, уговорено в
т.7 от предварителния договор е „да заплати покупната цена при условията на този
договор.“ Санкция при неизпълнение на това задължение е уредена в т.9 от предварителния
6
договор, а именно: незабавно и без покана, да върне МПС, ако не заплати по-горе
посочените суми в сроковете, описани в т.2 от същия договор. При неплащане от купувача
на договорените суми, съгласно т.15 от предварителния договор, продавачът има право да
получи обратно владението върху предоставеното МПС и да задържи получените до
момента парични вноски, като неустойка. Предварителният договор се прекратява, по
силата на т.16, б.“а“ - при неизпълнение на задълженията по същия договор; с
едномесечно писмено предизвестие – от изправната страна.
Никъде в предварителния договор, сключен на 01.06.2023г. страните не са
фиксирали падеж – срок за изпълнение на паричното задължение на купувача за плащане на
цената, посочена в т.2 от него. Клаузата по т.4 от предварителния договор препраща към
лизингов договор, който обаче нито една от страните не представи като писмено
доказателство по делото. Клаузата по т.13 от предварителния договор сочи, че за
заплатените от купувача суми се издават фактури.
С писмено изявление изх.№ 1869/09.07.2023г. от „Формула 2” ЕООД до „Спартак
спед“ ЕООД , след като се разяснява, че т.нар. предварителен договор не е предварителен
договор, защото в него не е посочено кога купувачът ще заплати цената и на какви вноски
ще стане това т.е., че липсва основен елемент от съдържанието на предварителния
договор, се напомнят уверенията на купувача, че ще плати цената на равни месечни вноски,
но към края на м. Юни 2023г. нищо не е платено, поради което и продавачът прави
едностранно изявление за разваляне на т.нар. „предварителен договор“ , сключен на
01.06.2023г., поради пълно неизпълнение от страна на купувача. Със същото продавачът
моли всички описани в предварителния договор МПС да му бъдат върнати в 3-дневен срок,
считано от датата на получаване на писменото изявление. Ответникът не отрича, че е
получено изявлението от него като купувач, въпреки че в разписката от куриерска фирма
„Спиди“ вземането на документа е от 05.07.2023г., а отбелязаната дата от служителя на
„Спартак спед“ ЕООД за получаване е 12.06.2023г. С приемо-предавателен протокол от
01.09.2023г. ответникът върнал на ищеца 2 ППС, различни от процесните.
За втори път „Формула 2” ЕООД е изпратило до „Спартак логистик“ ЕООД и до
„Спартак спед“ ЕООД писмена покана изх.№ 1899/22.11.2023г., с която отново разяснява,
че т.нар. предварителен договор не е предварителен договор, защото в него не е посочено
кога купувачът ще заплати цената и разваля едностранно, поради допуснато неизпълнение,
както всички договори за наем и други договори с обект ППС, сключени между „Формула
2” ЕООД и „Спартак логистик“ ЕООД, така и всички договори в т.ч. и предварителния
договор от 01.06.2023г. между „Формула 2” ЕООД и „Спартак спед“ ЕООД. Със същата
моли да му бъдат върнати посочените 4 бр. ППС. Ответникът не отрича, че е получена
поканата от него като купувач, въпреки че в разписката от куриерска фирма „Спиди“
вземането на документа е от 22.11.2023г., а отбелязаната дата от представителя на „Спартак
спед“ ЕООД е 02.11.2023г.
С писмено уведомление от 23.11.2023г. от „Спартак спед“ ЕООД, след получаване
на поканата от 22.11.2023г. е отговорил на „Формула 2” ЕООД, че след като
„Предварителният договор“ не е „Предварителен“ и не е „Договор“, то преди да му върне
транспортните средства, следва „Формула 2” ЕООД да му върне паричните средства,
получени на основание паричен заем, като след връщането на паричния заем ведно с
лихвата за периода, ще му върне транспортните средства, до връщането на заема ще се
възползва от право на задържане.
Ответникът е представил по делото Споразумителен протокол за прихващане на
вземания и задължения от дата 07.06.2023г. между „Формула 2” ЕООД и „Спартак спед“
7
ЕООД, като страните се споразумели за прихващане на сумата от 3378.84 лв. - задължение
на „Формула 2” ЕООД и „Спартак спед“ ЕООД, като след това направено прихващане
„Спартак спед“ ЕООД остава да дължи на „Формула 2” ЕООД сумата от 11021.16 лв. Не е
посочено в документа и изобщо не е ясно по какви договори, за какви задължения и на
какво основание са дължими сумите и в какъв срок.
Видно е от договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 27.09.2023г., че „Формула 2” ЕООД е продало на „Спартак спед“ ЕООД ППС
– Влекач, марка-Волво с рег. № ********** , за сумата от 2000 лв., платена от купувача на
продавача при сключването на договора. Същевременно продавачът издал фактура №
121552/12.05.2023г. на купувача за плащане на сумата 12000 лв. без ДДС, съответно 14400
лв. с ДДС, с основание за плащане-продажба на Влекач, марка-Волво с рег. № **********
– с приложено платежно нареждане от 09.06.2023г. за сумата от 11021.18 лв. – с основание
за плащане:окончателно по фактура № 121552/12.05.2023г. Разликата от 3378.84 лв. е
предмет на споразумителния протокол от 07.06.2023г.
От представените от ответника квитанции /л.42-43/ неизвестно към какви ПКО се
установи, че е заплатил на ищеца от описаните в исковата молба 4 бр. МПС само за две от
тях, а именно за рег.№ ********** сумата от 513.40 /неясно в каква валута и за какво-
лизинг, застраховка, вноска за покупка и пр./ на 18.07.23г. и за рег.№ ********** – 3000
лв.-част.плащане на 26.09.2023г.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита двама, посочени от
ищеца свидетели. Според показанията на св. Б.-********** във „Формула 2” ЕООД, реално
уговорената цена в предварителния договор била 412000 лв. за продажбата на 7 бр. ППС, но
в договора било записано, че цената е 225000 лв. това тя го чула от управителите на двете
фирми – К. Б. и С. М., такава била уговорката помежду им, но не знае защо. Тази цена
412000 лв. не знае къде е отразена. От общо 7 бр. ППС по предварителния договор 1 бр.
ППС с рег.№ ********** е прехвърлено на ответника, защото го е платил – цената му била
45000 лв., а в договора пише 12000 лв. /за тя е издадена фактура, платени по банков път/ ,
като 33000 лв. са плащани в брой. С. М.-управителя на ответното дружество идвала в офиса,
оставяла пари и от ищцовото дружество и издавали приходни касови ордери. Процесните
4 бр. ППС, описани в исковата молба не са били прехвърлени на ответника, защото не са
били платени, но и не са били върнати от ответника.
От показанията на св. В., който работи като ********** от около два месеца в
„ДИНАМИК БС ГРУП“ ООД-собственост на **********, преди това във „ВНВ
Транспорт“ ЕООД-собственост на **********, се установи, че в средата на м. март 2024г.
фирмата закупила един влекач с рег. № **********, но не си спомня последните букви в
номера. Това ППС е било в базата на ответното дружество - „Спартак спед“ ЕООД, която се
намира в бившата школа за **********и в гр. Търговище. Св. В. преди време - от м.
Ноември 2023г. ползват тази база, като паркирал виждал въпросното ППС. Това ППС е
било там и преди да го купят и сега продължава да стои там, дори свидетелят го е видял там
сутринта преди идването му в сградата на съда. Преди да го закупят въпросният влекач е
бил в движение, защото е работел и е бил паркиран на паркинга, отвън. И преди да го
закупят знаели, че това ППС е в движение.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, прието и приложено
като част от доказателствения материал по делото се установи безспорно следното:
1.Влекач марка „Скания”, модел „Р 730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** –
средният пазарен наем е 80 на ден, а за 3-месечния период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. е
7280 лв.;
8
2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** - средният пазарен
наем е 80 на ден, а за 3-месечния период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. е 7280 лв.;
3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 3 СА 336 К” с ДК № ********** - средният
пазарен наем е 50 на ден, а за 3-месечния период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. е 4550 лв.;
4.Полуремарке марка „Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** - средният
пазарен наем е 50 на ден, а за 3-месечния период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. е 4550 лв.
Общо за 4 бр. посочени ППС средният пазарен наем за 3-месечния период от
01.09.23г. до 30.11.2023г. е в размер на 23660 лв.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По отношение на първия предявен иск – за собственост на ППС - Влекач марка
„Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама: ****************, № двигател:
****************, с правно основание чл.108 ЗС:
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без правно основание за това. Предявеният иск с правно основание по
чл.108 от ЗС, за да се уважи е необходимо да бъдат установени по безспорен начин, да се
докажат от ищеца следните три предпоставки: 1. че ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника; 3. че
ответникът владее или държи вещта без правно основание.
По силата на т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2014 г., ОСГК: Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС следва да се произнесе
с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. В своето Тълкувателно решение ВКС дава следните разяснения:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са
мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000
г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен
диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода
на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на
ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено
9
нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по
чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Когато
по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен
диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на
процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа
грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.
Категорично и несъмнено се установи от подробно обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, че към момента на предявяване на иска /08.12.2023г., дата на
пощенското клеймо-07.12.2023г./ ищецът - „Формула 2” ЕООД – гр. Карнобат е
собственик на описаните в исковата молба 4 бр. пътни превозни средства /ППС/ в т.ч. и
вещта, предмет на иска - Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************. Безспорно е също, от писмените и
гласни доказателства, че след сключване на 01.06.2023г. предварителен договор за покупко-
продажба между ищеца и ответника и независимо от сключеният след предявяване на иска
между ищеца като собственик и трето лице договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите от 14.03.2024г. , че процесното МПС – предмет на иска по
чл.108 от ЗС е непрекъснато във владение на ответника. Доказано е наличието на двете
предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС.
Единственият спорен момент между страните е третата предпоставка, като от една
страна ищецът твърди, че ответникът държи вещта без правно основание, защото
предварителният договор за продажба от 01.06.2023г. е развален, поради неизпълнение на
задължението на купувача да плати цената или че това не е предварителен договор, защото
му липсват съществените условия, характеризиращи го като предварителен договор за
продажба, а именно срок – падеж за изпълнение на задължението за плащане на цената, а
ответникът от друга страна твърди, че владее вещта на годно правно основание,
противопоставимо на ищеца като собственик и това е предварителният договор за
продажба, по който ищецът е неизправна страна.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен
окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма,
трябва да се сключи в писмена форма. А на осн. чл.19 ал.2 ЗЗД, предварителният договор
трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
В конкретния казус е налице валидно сключен на 01.06.2023г. в писмена форма
предварителен договор, който съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателен договор за продажба – в случая на МПС. В т.1 от предварителния договор са
ясно, точно и изчерпателно посочени движимите вещи - 7 бр. МПС – описани по марка,
модел, рама, рег. № и индивидуално уговорена за всяко едно от тях цена без ДДС. В т.ч.
под № 4. е посочена и вещта, предмет на иска по чл.108 ЗС, а именно - МПС с марка
„Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама: ****************, с цена 6000 лв. без
ДДС. Отделно от това в т.2 от предварителния договор е посочена общо цената за 7 бр.
МПС и тя е 225000 лв. без ДДС. По отношение на цената – в размер на 412000 лв. общо
за 7 бр. МПС, съдът не кредитира показанията на св. Б., която като служител-********** в
ответното дружество, явяващо се за нея работодател, което съдът преценява като
обстоятелство, обосноваващо заинтересованост от изхода на делото, а освен това нейните
показания са изолирани и не кореспондират с никакви други доказателства по делото-
писмени или гласни. Досежно наличието на уговорки за съществените условия във
въпросния предварителен договор, който е за продажба, а именно, че това са вещта и
цената, съдът се придържа изцяло към практиката по чл.290 ГПК на ВКС. Съгласно чл. 19,
ал. 2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените
10
условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за продажба,
съществените условия са относно вещта и цената. Цената обаче може да е опредЕ. като
абсолютна сума или като част от такава сума, но може също да е определяема, като е
посочен начинът за определяне на нейния размер /Решение № 514 от 6.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 905/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011
г., IV г. о., ГК /; Когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа
уговорки за веща и цената. Това произтича от основанието на предварителния договор, чрез
който страната придобива преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на
окончателния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. /Решение № 475 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1311/2009 г., III г. о., ГК/. Продажната цена се включва в същественото съдържание на
предварителен договор за продажба на недвижим имот, поради което липсата на съгласие
между страните по този съществен елемент от договора води до неговата недействителност
/Решение № 173 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 467/2009 г., III г. о., ГК/;
Предварителният договор за продажба трябва да съдържа уговорки за вещта и цената, като е
допустимо с договора да е обещано прехвърляне на повече от една вещ при общо посочена
цена. В този случай предмет на предварителния договор са повече от една вещи, но предмет
на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде само част от уговорената между страните
престация. /Решение № 21 от 7.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2171/2018 г., IV г. о., ГК/.; С
предварителния договор всяка от страните се задължава спрямо другата да сключи договор
и негови съществени условия са предметът и цената (чл. 183 ЗЗД). С договора по чл. 19, ал.
3 ЗЗД за продажба на вещ продавачът обещава да прехвърли недвижим имот на купувача,
който ще заплати опредЕ. цена, т. е. насрещните престации са правото на собственост върху
вещта и цена. Под насрещно задължение на прехвърляне на собствеността се разбира
престиране на насрещното благо. Всички други уговорки в предварителния договор,
свързани с поети условия за сключване на окончателния договор или клаузи във връзка с
точното изпълнение на договора, вкл. неустойка за забавено плащане на цената, не са
насрещни престации на продажбата. /Решение № 132 от 28.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1983/2021 г., IV г. о., ГК/.
Между страните явно има неуредени облигационни отношения, произтичащи и от
други договори напр. за лизинг, за заем, които се споменават в писмените доказателства. Но
по отношение на предварителния договор за покупко-продажба на МПС се изясни най-вече
от писмените доказателства, че при плащане в брой от управителя на ответното дружество
от ищцовата страна са издавани квитанции към ПКО и за едно от МПС е сключен
окончателен договор за продажба от 27.09.2023г. За останалите в т.ч. и процесното МПС с
марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № **********, не се доказа, че ответникът е заплатил
на ищеца цената в пълен размер. Ищецът изпращал два пъти до ответника - „Спартак спед“
ЕООД /изявление за разваляне на договор изх.№1869/06.07.2023г. и покана с изх.№
1899/22.11.2023г./ , с които поради това, че ответникът не е платил цената т.е. налице е
неизпълнение от негова страна, договорът е развален и го моли в 3-дневен срок да му върне
МПС.
Но всъщност ищецът-продавач като изправна страна по предварителния договор не
е дал на длъжника – ответникът-купувач /а не наемателя „Спартак Логистик“ ЕООД/
подходящ срок за изпълнение на паричното задължение-плащане на цената със съответното
предупреждение, че след изтичането на срока за изпълнение, ще смята договора за развален.
Съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи
11
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Дори в самия предварителен
договор между страните от 01.06.2023г., в т.16 е изрично уредено правото на изправната
страна да прекрати договора при неизпълнение, но с едномесечно писмено предизвестие. А
съгласно визираната законова разпоредба следва да е даден подходящ срок за изпълнение
кумулативно с предупреждението, че след изтичане на срока договорът ще е развален.
Ответникът не е изпълнил задължението си по чл.87 ал.1 от ЗЗД, поради което и
предварителният договор нито е развален, нито е прекратен. Същевременно няма, нито
твърдения, нито доказателства от ищеца, за разваляне на договора в хипотезите по чл.87 ал.2
ЗЗД. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на
длъжника. Но възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от
изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично
предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В този
смисъл напр. Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК.
Процесният предварителен договор е валидно действащ, ответникът владее вещта
на правно основание, противопоставимо на ищеца и във всеки един момент ответникът е
могъл да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, на осн. чл.19 ал.3 от
ЗЗД, като тогава съдът постановява решение, заместващо окончателния договор при условие
купувачът да изпълни задължението си изцяло. Съдът споделя съдебната практика в тази
насока, изразена в решения на ВКС. Срокът съставлява падежът на задължението на всяка
от страните по предварителния договор, след изтичането на който възниква правото както за
продавача, така и за купувача, в рамките на съществуващото облигационно отношение да
търсят реално изпълнение на своето вземане чрез предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
/Решение № 1210 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2007 г., IV о., ГК/. Неплащането
на цената не е пречка за упражняване на правото да бъде предявен иска, щом
предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия за
окончателния, валидно обвързва страните и не е развален, или прекратен. Ако купувачът не
е заплатил изцяло покупната цена, или остатъка от нея, съдът постановява в решението си
по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът
изпълни задължението си / Решение № 220 от 30.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 895/2009 г., II
т. о., ТК; Решение № 284 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2016 г., IV г. о., ГК и
цитираните в него- решение № 537 от 8.07.10 г. по гр. дело № 349/09 г. на III г. о., решение
№ 455 от 19.12.13 г. по гр. дело № 3635/13 г. на IV г. о., решение № 28 от 1.07.11 г. по т. д.
№ 207/10 г. на II т. о., , /; Неизпълнението на задължението по предварителния договор и
неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез
конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка
за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален
или прекратен /Решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 207/2010 г., II т. о., ТК/;
Относно изискването за изправност на купувача, същото е относително, доколкото законът
предвижда възможност за обявяване на предварителния договор за окончателен и при
неизпълнение на купувача да плати продажната цена в договорения между страните срок –
чл. 362, ал. 1, изр. 2 от ГПК. /Решение № 15 от 10.02.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 655/2015
г./.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита по отношение на иска по
чл.108 от ЗС, че следва да постанови решението си с установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, във вр. т.2А от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, във вр.
чл.226 ал.1 и ал.3 ГПК. Доколкото се доказа, че ответникът владее вещта на правно
12
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на вещта.
По отношение на втория предявен иск – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 23660 лв., обезщетение равняващо се средният пазарен наем за 3-месечния
период от 01.09.23г. до 30.11.2023г. за общо 4 бр. изрично посочени МПС, които
ответникът ползвал:
Ищецът обосновава претенцията си с твърденията, че е бил лишен от ползване на 4
бр. МПС и генериране на приходи от тях, тъй като те са били във владение или държане на
ответника без правно основание, понеже предварителният договор, сключен на 01.06.2023г.
е бил развален, но ответникът не му ги върнал.
По изложените по-горе обстойно мотиви, съдът приема, че предварителният
договор за покупко-продажба на 7 бр. МПС е валидно сключен на 01.06.2023г., съдържа
уговорки относно съществените условия на договор за покупко-продажба -вещ и цена,
действащ е, като не е развален или прекратен, поради неизпълнение на задълженията на
ищеца по чл.87 ал.1 ЗЗД и във връзка с висящата възможност за купувача в производство по
реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД цената по договора да се плати след постановяване на решението
на съда. Ищецът като продавач сам „при подписване на договора, предоставя описаните
МПС за ползване от купувача, в състояние годно за използване по предназначение т.е. в
движение“, което е обективирано в т.4 от същия договор. Нито се твърди, нито пък има
доказателства, че ответникът „Спартак спед“ ЕООД има задължение да заплаща наем или
лизинг за ползването на продавача. Ако има неуредени отношения по договор за наем или
договор за лизинг между „Формула 2“ ЕООД и „Спартак Логистик“ ЕООД, то те не са
предмет на настоящото дело. Ищецът изобщо не се е позовал на лизингов договор между
страните по делото и не представи такъв. Споменаването в т.4 от предварителния договор за
покупко-продажба от 01.06.2023г. не представлява лизингов договор.
Предвид изложеното предявеният осъдителен иск не е доказан, поради което и
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 5000 лв., представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Спартак спед“ ЕООД,
ЕИК207165857, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Сердика“ № 7,
представлявано от управител С. М. М., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2,
офис 101, чрез *****. Ц. И., че движимата вещ – МПС - Влекач марка „Скания”, модел „Р
450” е ДК № ********** № рама: ****************, № двигател: ****************, е
собственост на „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ПЗ Север,, ул. „Седемнадесета“ № 1, представлявано от К. Б. Б., съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.1, чрез *****. И. Ч., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ПЗ Север,, ул. „Седемнадесета“ № 1, представлявано от
К. Б. Б., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.1, чрез *****. И. Ч. против „Спартак
спед“ ЕООД, ЕИК207165857, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.
13
„Сердика“ № 7, представлявано от управител С. М. М., съдебен адрес: гр. Търговище, ул.
„Преслав“ № 2, офис 101, чрез *****. Ц. И., да му предаде владението върху движимата вещ
– МПС - Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************, на осн. чл.108 ЗС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Карнобат, ПЗ Север,, ул. „Седемнадесета“ № 1, представлявано от
К. Б. Б., съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.1, чрез *****. И. Ч. против „Спартак
спед“ ЕООД, ЕИК207165857, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.
„Сердика“ № 7, представлявано от управител С. М. М., съдебен адрес: гр. Търговище, ул.
„Преслав“ № 2, офис 101, чрез *****. Ц. И., за заплащане на сумата от 23660 лева,
представляваща обезщетението за период 01.09.2023г. до 30.11.2023г., в продължение на
който е лишен от ползването на 4 бр. ППС, а именно - 1.Влекач марка „Скания”, модел „Р
730 ЛА 4X2 МНА” е ДК № ********** № рама: **********, № двигател:
****************; 2.Влекач марка „Скания”, модел „Р 450” е ДК № ********** № рама:
****************, № двигател: ****************; 3.Полуремарке марка „Стас”, модел „С
3 СА 336 К” с ДК № ********** № рама: ****************.; 4.Полуремарке марка
„Стас”, модел „С 300 ЦХ” с ДК № ********** № рама: ****************, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Карнобат, ПЗ Север,, ул. „Седемнадесета“ № 1, представлявано от К. Б. Б., съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Гурко“ № 9, ет.1, чрез *****. И. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „Спартак спед“
ЕООД, ЕИК207165857, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Сердика“ №
7, представлявано от управител С. М. М., съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2,
офис 101, чрез *****. Ц. И., направените по делото разноски в размер на 5000 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14