№ 3126
гр. Варна, 14.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Невин Р. Шакирова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. Т. срещу Решение № 1808 от
22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание
чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената от въззивника молба за допускане на промяна
на собственото и фамилното му имена, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четат
„С. Т. С.ов“ поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената
С. Т. С.ов.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено в противоречие със съдебната практика. Съдържа доводи, че събраните по
делото гласни доказателства не са обсъдени в цялост, а фрагментарно. Така, от показанията
на свидетелите Д. И. и П. С. е установено, че въззивникът е станал известен пред
обществото и обкръжението си с името С., като в решението си съдът не е взел предвид
значението на събирателният израз от показанията на първата свидетелка „хората в
махалата“. Наред с това в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът без да постави служебно
въпроси на свидетелите за изясняване на релевантния факт дали молителят е станал
известен и с фамилното име С.ов е приел, че доказателства в тази насока не са събрани по
делото. В тази връзка съдът не е съобразил, че в показанията си свидетелите са имали
предвид и са свидетелствали, както за известното собствено име на молителя, така и за
фамилното му име, а не както съдът е приел, че същите са относими единствено за
собственото му име. Невъзможността за събиране на доказателства за факта с кои имена е
известен молителят сред колегите си по месторабота е обективна, поради обстоятелството,
че въззивникът работи в друга държава в ЕС – Германия. Първоинстанционният съд също
1
така не е съобразил, че установената известност в обществото, в семейството, сред роднини
и приятели е важно за молителя обстоятелство с оглед правото му на личностно,
индивидуално самоопределяне да носи определено име и фамилия, както и за целите на
унифицирането на името, възприето в легитимиращите го документи за самоличност и
имената, с които е известен в обществото. Правото на самоопределяне и субективното
желание на молителя, заявено еднозначно в молбата, от своя страна съставляват „важно
обстоятелство“ по смисъла на закона като основание за уважаване на искането. Ето защо е
отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен с извод за основателност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община Варна, Община
Шумен и ВРП не са депозирали отговор на жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 03.10.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2