Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.С., 05.03.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание
на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия М.Апостолова гр. дело №192 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от М.А.Т., чрез законен представител Г. Н.Н. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 03,09,2018год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 03,09,2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 03,09,2018год. около 17:00 часа в гр. С.,***, водачът на лек
автомобил „Ауди 80“, рег. № ******- Е.Н.А.,*** към бул. „Вардар“ нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащия платното за
движение ищец и реализирал ПТП с него. Вследствие на произшествието за ищеца
настъпили телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Твърди се, че
гражданската отговорност на водача на участвалия в произшествието автомобил е
застрахована при ответното дружество, пред което е заявена претенция за извънсъдебно уреждане
на спора, но плащане не е постъпило.
Съобразно изложеното
е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се
разноски.
Ответникът-ДЗИ О.З.ЕАД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на
процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва да е осъществен фактическия
състав на деликтната отговорност по отношение на застрахованото при ответника
лице. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца телесни увреждания. При
условията на евентуалност оспорва размера на предявените искове като
прекомерен. Релевира възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца, който нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 113, ал. 1, т.1
от ЗДвП при пресичане на пътното платно като е предприел пресичане на
необозначено за целта място и не се е съобразил със скоростта и разстоянието до
МПС.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 03,09,2018год.,
около 17,00часа, в гр.С.,*** Ц., в
района на бл.61, вх.1 между МПС- лек автомобил,
с марка „Ауди“,
модел 80, с рег.№ ******, управляван от –Е.
Н. А. и М.А.
Т., който е пострадал, в качеството на
пешеходец. В този смисъл и констативен
протокол №575/03,09,2018год. на
СДВР, Отдел ПП.
С определение постановено на 31,07,2019год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза
неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява механизмът на
пътнотранспортното произшествие, а именно пътнотранспортното
произшествие е настъпило в гр.С. *** Ц.
на прав пътен участък. Ул.Н.Ц. се състои от едно платно с обща широчина 6 метра и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите. В
зоната на настъпилото ПТП няма
обозначена хоризонтална и вертикална пътна маркировка. ПТП е настъпило в светлата
част от денонощието с добра метрологична видимост. Лек автомобил Ауди се е
движил по ул.Найчо Ц. в дясна пътна
лента с посока от ул.Атанас Храмов към ул. Вардар със скорост на движение 40км.ч.В същото време пострадалия
пешеходец е предприел пресичане на
платното за движение на ул.Найчо Ц.
от ляво на дясно за посоката на автомобила, при което се е реализирало ПТП.
МПС в предна лява част челно в
зоната на ляв фар на автомобила е ударил пешеходеца от дясната му
страна. В района на процесното ПТП няма обособена пешеходна пътека. Към момента на ПТП пострадалият пешеходец е преминал зад паркиран автомобил и контейнер
за боклук. При посочената скорост на МПС
опасната зона за спиране на автомобила е 24,4метра. като е изложено становище да не са налице условия за предотвратимост на удара при спокоен, бърз
ход и бягане. В съдебно заседание се уточнява, че ударът би бил предотвратим
при движение на МПС със скорост до
31км.ч.
От изслушаните гласни доказателства в с.з. от 10,02,2020год., чрез
показанията на св. Теодор Грозданов, се установява, че пострадалият ищец е бил
в група с още три деца, като част от тях се пресекли преди него, а той е
останал на пътното платно за движение, оглеждайки се да пресече като е
предприел пресичане със спокоен ход. С оглед посоченото уточнение СТЕ излага становище ударът да е бил предотвратим за водача на
МПС, тъй като още при възприемане на пресичащите деца е следвало да намали
скоростта си на движение, а при престой
на детето на платното е било видимо за
водача.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: закрита фрактура на дясна бедрена кост в средната й част. Увредата
е причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по- дълъг от 30 дни, в конкретния случай около 6 месеца. Болките и страданията, които е търпял ищецът са били
най-интензивни непосредствено след травмата, доколкото се касае до
тежка травматична увреда, след оперативната интервенция за корекция на
счупване на дясната бедрена кост и след оперативната интервенция за отстраняване на остеосинтезния материал в началото на раздвижването. Общият
възстановителен период е около 5-6месеца.
Първоначално по спешност ищецът е хоспитализиран на
03,09,2018год. в МБАЛ Пирогов, където след диагностициране на 05,09,2018год. е извършена оперативна интервенция-кръвно
наместване и поставяне на метална
остеосинтеза с поставени 2 импланта. На
14,02,2019год. е извършена нова хоспитализация за изваждане на металните импланти. Отчетено е
пълно зарастване на фрактурата на контролна рентгенова снимка , както и пълен обем на движенията на засегнатия долен крайник. На проведения
личен преглед на 25,09,2019год. се отчита пълно зарастване на фрактурата, без
функционален дефицит, самостоятелна
походка, без помощни средства, като са констатирани 2 странични цикатрикса от по 2см. над коляното.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Б.Р.Д., ценени
по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Ауди,
който нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, вменяващ задължение на
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, а при възникване на опасност за движението са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат. Съдът намира
да е налице нарушение и на чл.62, т.2 от
ЗДВП, доколкото се установи произшествието да е настъпило в жилищен район, където съгласно
цитираната норма водачите на пътни превозни средства са длъжни да се движат със скорост не
по-голяма от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците и не създават
препятствия за тяхното движение;
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 30000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания: Закрито счупване на дясна бедрена кост, като общия възстановителен период
за причинените увреждания е около 5-6месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, кръвно наместване и метална
фиксация на счупването на дясна бедрена кост, обстоятелството, че за период
от около 2 месеца крайника въобще не е следвало да се натоварва, в който период
неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалото дете, възрастта на пострадалия - 7г. към датата на ПТП / от една страна
благоприятстващ физическото възстановяване фактор, но от друга страна имащ
утежняващо положение относно емоционалното и психическо отражение върху
пострадалия. Обездвижването и
необходимостта от спазване на специален режим на покой, е достатъчно основание
за негативно преживяване от дете на посочената възраст, ограничаващ контактите
му с връстници и свободната игра. Тежките
емоционални последици се установяват и от събраните гласни доказателства сочещи
на преживян силен стрес от случващото се, проблеми със съня, страх от пресичане
и към настоящия момент, нужда от разбиране защо му се случва подобен инцидент.
Свидетелят сочи във връзка с процесното
ПТП детето да е напълняло значително, като към момента все още изпитва болки при
промяна на времето и натоварване. Същевременно
съдът съобрази да е налице пълно консолидиране на фрактурата,
без остатъчен функционален дефицит като се видими единствено два белега
с дължина 2см. от двете страни на коляното. Съобразно изложеното и отчитайки,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Релевираното възражение за
съпричиняване съдът намира за
основателно. Установи пострадалото дете
да е предприело пресичане на необозначено за целта място, на което няма
обособена пешеходна пътека в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелството е допринесло за
настъпване на произшествието, поради което е
налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът намира
приносът на водача да е съществен за настъпване на ПТП, тъй като изискванията
към него при осъществяването на дейност източник на повишена опасност-управление
на МПС са завишени и предполагат експертиза. От друга страна предвид данните за
видимост към пресичаща група деца същият е бил длъжен да реагира на
възникналата опасност в съответствие с нормата на чл.20 от ЗДВП. Предвид
изложеното приносът на пострадалия следва да бъде определен в размер на 20%.
При така установеното съпричиняване
дължимото обезщетение е в размер
на 24000,00лв.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 02,10,2018год.
е дължима от 03,01,2019год. до изплащане на
вземането. От застрахователят не са представени доказателства да е
изискана документация от молителя в посочения срок, които да обосноват друг
извод за дължимост на законната лихва за забава. Ето защо претенцията за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 03,09,2018год.
е неоснователна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 960,00лв.–държавна
такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, с оглед уважената част от иска в размер на 288,00лв. от общо
600,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 72,80лв., от общо 140,00лв.,
от които 100,00лв.-юрк. възнаграждение и 40,00лв.-свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат С.К.Н. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 974,40лв. от общо 2030,00лв. Възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно,
тъй като адв. възнаграждение се определя по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище гр.С. и
адрес на управление:*** да заплати на М.А.Т., с ЕГН **********, със законен
представител Г.Н.Н., с ЕГН **********,***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 24000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 03,09,2018год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 03,01,2019год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 24000лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище гр.С. и
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер
на 960,00лв – държавна такса.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище гр.С. и
адрес на управление:*** да заплати на М.А.Т., с ЕГН **********, със законен
представител Г.Н.Н., с ЕГН **********,***
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 288,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА М.А.Т., с ЕГН **********, със законен представител
Г.Н.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище гр.С. и адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 72,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище гр.С. и
адрес на управление:*** да заплати на адвокат С.К.Н. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 974,40лв.– адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: