РЕШЕНИЕ
№ 4351
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110206442 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-029079/23.02.2023 г., издадено от Д Д Д - началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на И. Й. Г., с ЕГН **********,
за това, че на 18.07.2022 г., в 11:21 часа, в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“, до №
303, с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, управлява личния си л. а.
„Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 Матик” с рег. № , и при ограничение на скоростта за населено
място 50 км/ч, се движи със скорост от 86 км/ч измерена скорост (след приспаднат толеранс
3 % в полза на водача - 83 км/ч наказуЕ. скорост - наказуемо превишение от 33 км/ч), като
нарушението е установено с АТСС “ARH CAM S1”, снимка 011743ЕЕ, показани на водача и
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на
системност с влезли в сила ел. фишове № 4291527/12.08.2021 г. и ел. фиш №
4271164/12.08.2021 г. С горното И. Й. Г. нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на
основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от И. Й. Г., посредством процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че АУАН от 12.12.2022 г. бил издаден след
изтичане на давностния тримесечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението
било извършено на 18.07.2022 г., на която дата станало известно и на контролните органи,
доколкото нарушението било установено с АТСС, възприЕ.що информация за
1
регистрационния номер на автомобила. Последното позволявало установяването на
собственика и предприЕ.не на действия по чл. 188 от ЗДвП в рамките на тримесечния срок.
Налице било също противоречие между АУАН и НП относно мястото на нарушението,
което ограничавало правото на защита – в АУАН било посочено „бул. Ломско шосе до №
313“, а в НП – „бул. Ломско шосе до № 303“. АНО бил приложил неправилно материалния
закон по отношение твърдението за „системност“, съобразно и дефиницията за „системност“
в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. От съставените АУАН и НП не ставало ясно кога били влезли в
сила цитираните ел. фиш № 4291527/12.08.2021 г. и ел. фиш № 4271164/12.08.2021 г.
Предвид използваното АТСС, АНО следвало да докаже изготвянето на задължителния
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Претендират се и направените
разноски в полза на жалбоподателя. За с. з., редовно призовани, жалбоподателят и неговият
процесуален представител не се явяват.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приЕ. за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО; заверено копие на Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Д Д на длъжността началник
сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП, ведно с акта за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. – относно компетентността на Д Д като АНО и заверено копие от
Заповед № 513з-2689 от 19.04.2017 г. на директора на СДВР за преназначаване на
актосъставителя Д. Ч.); обстоятелствата около твърдяното нарушение са посочени по
достатъчно ясен и изчерпателен начин; налице е съответствие между текстовата част на
АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка и съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са издадени в сроковете
на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
Неоснователни са аргументите на жалбоподателя за издаване на АУАН след изтичане
на тримесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба,
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Правилният анализ на
посочената разпоредба изисква съставянето на АУАН да бъде осъществено при окончателно
настъпване на две кумулативни обстоятелства – установяване на обстоятелствата около
самото нарушение, включително неговата правна квалификация, и „откриване“ на
конкретния нарушител. В случая, доколкото се касае за нарушение на ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средства, безспорно е, че обстоятелствата и правната
квалификация на нарушението, свързано с движение с превишена скорост, както и рег. № на
автомобила, са били установени още в деня на самото нарушение – 18.07.2022 г. Още на
тази дата е бил известен и собственика на автомобила с рег. № в лицето на жалбоподателя
2
И. Г.. При тези факти, издаването на АУАН е следвало да се осъществи действително в
рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, освен ако са били налице обективни
трудности по откриване на нарушителя, което да наложи субсидиарното приложение на
едногодишния срок. В тази връзка следва да се отчетат няколко съществени обстоятелства:
На първо място в случая е невъзможно издаването на електронен фиш (ЕФ), доколкото
правната квалификация на твърдяното нарушение предполага налагане на кумулативно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, което от своя страна предполага лично
откриване на нарушителя за съставяне и връчване на АУАН. На второ място, не може да се
очаква нарушителят да бъде спрян на място за съставяне на АУАН, доколкото подобно
спиране при движение на нарушителя с висока скорост крие потенциална опасност за
здравето и живота не само на самия водач, но и на останалите участници в движението. В
този смисъл последващото съставяне на АУАН е напълно логично. На следващо място,
видно от регистрационния номер на автомобила и адреса на собственика му, последният е с
постоянен адрес в гр. Пловдив, което предполага необходимост от повече време по
придвижване на преписката от мястото на нарушението (което е на територията на СДВР)
до местонахождението на нарушителя (на територията на РДВР – Пловдив). Придвижването
на преписката е задължително с оглед изготвяне на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, с
която собственикът на автомобила да декларира кой го е управлявал на процесната дата.
Съобразно горните необходими уточнения, видно от приложените по преписката
материали, контролните органи от СДВР – ОПП са предприели действия по намиране на
собственика, установяване на конкретния водач, чрез изготвяне на декларация по чл. 188 от
ЗДвП, и покана за съставяне на АУАН в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, а именно: преписката, ведно със снимковия материал, заснет от АТСС, справки за
собственост, разпечатки от АИС АНД, покани и бланка декларация по чл. 188 от ЗДвП са
изпратени на ОДМВР-Пловдив, сектор ОПП с писмо рег. № УРИ 4332р-47959/17.08.2022 г.
и получени в ОДМВР-Пловдив на 23.08.2022 г. Оттам материалите са препратени на 01 РУ
на ОДМВР-Пловдив по компетентност на 24.08.2022 г. Собственикът И. Г. е открит на
07.11.2022 г., когато е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е декларирал, че
именно той е управлявал на 18.07.2022 г., в 11:21 часа собствения си автомобил. На същата
дата (07.11.2022 г.) И. Г. е получил срещу подпис покана от СДВР-ОПП, с която е канен да
се яви в СДВР-ОПП в двуседмичен срок от получаване на поканата (до 21.11.2022 г.), като
изрично е предупреден, че при неявяване ще бъде приложен чл. 40, ал. 2 от ЗАНН –
съставяне на АУАН в негово отсъствие. Горните факти определено сочат, че действията по
откриването на нарушителя са били надлежно предприети в рамките на тримесечния срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, налице са били обективни обстоятелства налагащи по-
продължителен период по изготвяне и предявяване на АУАН, като издаването на АУАН от
12.12.2022 г. след тримесечния срок е напълно оправдано и последното не опорочава същия,
при положение, че е издаден значително време преди изтичане на приложимия в случая
субсидиарен едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Отделно от горното, АУАН основателно е бил издаден в отсъствие на нарушителя в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като, видно от отправената му покана, Г. не се е
явил в указания му срок за съставяне на АУАН. Изпълнено е изискването на чл. 43, ал. 4 от
ЗАНН за последващо връчване на АУАН, което е сторено срещу подпис на 11.01.2023 г.,
като на нарушителя е дадена възможност да направи възражения както в АУАН, така и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията и за противоречие между мястото на нарушението в
АУАН и НП. Видимо с просто око е, че и в двата акта е изписано „бул. Ломско шосе до №
303“.
3. Относно приложението на материалния закон.
3
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят И. Й. Г. на 18.07.2022 г., в 11:21 часа, в с. Волуяк, по бул. „Ломско
шосе“, до № 303, с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, управлявал личния
си л. а. „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 Матик” с рег. № . На посоченото място ограничението на
скоростта било 50 км/ч. – за населено място.
По същото време в с. Волуяк, на бул. „Ломско шосе“, до № 303, с посока на
движение от гр. София към гр. Костинброд, било позиционирано автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ЕЕ, което отчело скорост
на движение на автомобила, управляван от Г., от 86 км/ч. при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч. за населено място. За използването на посоченото АТСС - преносимата
систЕ. за контрол на скоростта бил изготвен Протокол за използване на АТСС рег. № 4332д-
40235/19.07.2022 г., видно от който АТСС с № 11743ЕЕ е било позиционирано на 18.07.2022
г. за времето от 10:00 до 12:00 часа в с. Волуяк, на бул. „Ломско шосе“, до № 303, с посока
на движение от гр. София към гр. Костинброд, при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за
населено място, с полицейски екип в служебен автомобил рег. № СВ 8700 СХ и при
изправно АТСС. По записа бил изготвен снимков материал № 11743ЕЕ/0274460 и
съдържание, от което е видно, че на горепосоченото място л. а. „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4
Матик” с рег. № е бил засечен и заснет на 18.07.2022 г. в 11:21 часа със скорост от 86 км/ч.
и с приспаднат толеранс в полза на водача от – 3% - 83 км/ч.
Посоченото АТСС - преносима систЕ. за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ЕЕ към дата 18.07.2022
г. е било технически изправно, видно от протокол за лабораторна проверка № 67-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
като последното сочи срок на валидност на систЕ.та до 07.09.2027 г.
На 07.11.2022 г. жалбоподателят И. Г. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в
която декларирал, че именно той е управлявал на 18.07.2022 г., в 11:21 часа собствения си л.
а. „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 Матик” с рег. № . На последния бил съставен при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН бланков № 027696/12.12.2022 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. В акта била посочена като скорост 83 км/ч, тъй като бил приспаднат 3% толеранс в
полза на водача. АУАН бил връчен на Г. на 11.01.2023 г. В акта Г. собственоръчно записал,
че няма възражения, такива не изложил и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от приложена справка картон от КАТ за водача И. Й. Г., на същия е издаван
ЕФ № 4291527, издаден от ОДМВР- Пловдив на дата 21.12.2020 г., за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП и наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 400
лева. ЕФ е бил връчен на Г. на 28.07.2021 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила на
12.08.2021 г. На И. Г. бил издаден също ЕФ № 4271164, издаден от ОДМВР- Пловдив на
дата 16.12.2020 г., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и наложено наказание по чл. 182,
4
ал. 2, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева. ЕФ е бил връчен на Г. на 28.07.2021 г., не е
бил обжалван и е влязъл в сила на 12.08.2021 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, непосредствено
установили нарушението, нарушителя и факта на предишни нарушения от същия вид, в
лицето на Д. Ч. и Е. Б.. Показанията на посочените свидетели са в достатъчна степен
обстоятелствени, логични, детайлни, хронологично подредени и кореспондиращи помежду
си, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката и приобщени на
съдебното следствие писмени доказателства, както следва: протокол за лабораторна
проверка № 67-СГ-ИСИС/17.05.2022 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126; Протокол за използване на АТСС рег. № 4332д-40235/19.07.2022 г.; снимков
материал № 11743ЕЕ/0274460 и съдържание към него; декларация по чл.188 от ЗДвП от
07.11.2022 г. на И. Г. и справка картон за И. Г. от КАТ. Посочените писмени доказателства,
в тяхната многобройност, напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в
съвкупност с тях по един категоричен начин допринасят за установяване на гореописаната
фактическа обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито
едно гласно или писмено доказателство.
Използването на технически средства за установяване на нарушения на ЗДвП е
нормативно уредено в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (съответните служби ”имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснЕ.щи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство”), в
редакцията към датата на нарушението –18.07.2022 г. Правилното тълкуване на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП сочи, че използването на техническо средство е право, но не и задължение на
съответните служби, т.е. използването на техническо средство в настоящия случай е само в
качеството му на помощно средство, като законодателят е посочил изчерпателно четири
обстоятелства, които техническото средство може да установи, без обаче императивно да
задължава ползващите съответното техническо средство кумулативно да установяват всички
визирани в текста четири обстоятелства. За техническото средство в случая са приложени
допълнителни писмени доказателства, сочещи, че към датата на нарушението същото е било
технически изправно, като отделно от това, преносимата систЕ. за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ЕЕ е
посочила всичките четири обстоятелства, изброени в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - скорост,
дата, час и рег. № на автомобила, като същите са показани и потвърдени от водача, в лицето
на неговия собственик. Измерванията са осъществени съобразно всички изисквания на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – със снимка на разположението на автоматизираното
техническо средство на пътя и с изготвен изричен протокол за използване на техническото
средство.
5
Тези установени от техническото средство обстоятелства, в съвкупност с
кредитираните от съда гласни и останали убедителни писмени доказателства (декларацията
по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП) безспорно установяват, че с действията си като водач на
горепосочения собствен лек автомобил и на посочените в НП дата и място, жалбоподателят
И. Г. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (“ При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: 50 км – за населено място”). В случая превишението на
скоростта е от 33 км/ч., на което съответства санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, предвиждаща към датата на нарушението фиксирана глоба от 400 лева. В случая
на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП („ Когато
нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва
с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца“). Съгласно дефиницията по § 6, т.
62 от ДР на ЗДвП, "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Видно от неоспорените обстоятелства, обективирани в досието на И. Г. като
водач на МПС, на същия са издавани два ЕФ - № 4291527 и № 4271164, като и двата ЕФ са
били издадени за същите по вид нарушения, свързани с превишение на скоростта по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП и с наложени глоби по чл. 182, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДвП. Двата ЕФ са били
връчени на Г. на 28.07.2021 г., не са били обжалвани в 14-дневния срок по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и са влезли в сила на 12.08.2021 г. – така както еднопосочно и коректно е отразено в
АУАН и НП. В този смисъл, процесното нарушение от 18.07.2022 г. се явява трето от същия
вид, осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на първия ЕФ № 4291527 и на
втория № 4271164 (на дата 12.08.2021 г.), което покрива квалификацията за „системност“ и
обосновава правилното приложение на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т.
4 от ЗДвП.
Доколкото размерът на административното наказание е законодателно фиксиран,
Съдът няма възможност за неговото изменение, като настоящото административно
нарушение не може да се преквалифицира като „маловажен случай” по чл. 28 от ЗАНН,
предвид горепосочената „системност“, сериозното засягане на обществените отношения,
свързани с безопасността по движението по пътищата и особено в населено място, както и
същественото в случая превишаване на максимално допустимата скорост.
В заключение и за пълнота, следва да се посочи, че жалбоподателят изрично е
записал в предявения му АУАН, че няма възражение по констатациите, описани в него, не е
изложил такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид потвърждаването на НП, искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява неоснователно.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-029079/23.02.2023 г., издадено от Д Д Д -
началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на И. Й. Г..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7