Мотиви по н. о. х. д. № 531
по описа на Софийски окръжен съд за 2017 година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 24.08.2017 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 1213/2016 г. по описа на СОП, досъдебно производство № 88/2016 г.
по описа на ГПУ К. срещу лицето:
А.Ю.С., ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***,
женен, неосъждан, с основно образование, безработен,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 06.03.2016 г. около 15.50 ч. на ГКПП-К.,
С. област, трасе „Изходящи леки автомобили" е дал подкуп - 2 /два/ броя
банкноти с номинал от по 10.00 /десет/ евро със серийни номера, както следва: .и
., с левова равностойност от 39,12 лв. на полицейски орган - Т.В.Д. *** при ГД
„ГП"-МВР, за да не извърши действие по служба - да не осъществи контрол по
спазване на граничния режим в зоната на ГКПП-К. и да пропусне непълнолетно лице
без представена декларация-съгласие от един от родителите – престъпление по чл.
304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3
от НК.
Съдебното следствие е проведено по общия
ред – с разпит на лицата, посочени в приложението на обвинителния акт, както и
с изслушване на заключение по назначена в хода на ДП експертиза.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа
обвинението, като се иска признаване на подс. С. за виновен, като се
позовава на свидетелски показания, както и на експертно заключение. Иска да не
бъдат кредитирани доказателства, установени от разпит на св. А.М., след като това
лице не владее български език а посочва, че е чуло искане на „почерпка“ от
страна на служителя на гранична полиция. Иска налагане на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три години и отлагане на изпълнението му за срок от пет
години, както и да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева,
е предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
Упълномощеният защитник – адвокат В.П. не
оспорва основни факти по обвинението – пристигане на граничния пункт на
автомобила, в който са се намирали подсъдимия и други лица, извършената
проверка, както и придаването на паричната сума от 20 евро в религиозна книжка,
поставена на работния плот на служителят
на гранична полиция. Изтъква противоречия между показания на част от свидетелите
относно начинът, по който се е намирала книжката и паричната сума в нея – дали
е била отворена или затворена. Изтъква противоречие между показанията на
служителя на гранична полиция и показания на свидетели от пътуващите, че именно
граничният полицай е поискал да „почерпят“ за да премине границата
непълнолетния пътник. Счита, че паричната сума е била иззета по ненадлежен ред
– с обстоятелствен протокол, съставен от служителите на гранична полиция,
поради което иска изключването на това веществено доказателство от
съвкупността, установена по реда на НПК. В същия смисъл иска игнориране
показания на служителя на гранична полиция, поради участието му в наказателното
производство в друго качество. Като процесуално нарушение изтъква и пълната
идентичност на показания, дадени в хода на ДП от страна на служители на
гранична полиция. Твърди че от страна на служителя на гранична полиция е била
извършена провокация към даване на подкуп – престъпление по чл. 307 от НК.
Иска
оправдаване на подсъдимия, а алтернативно иска преквалифициране на деянието
като недовършено, в каквато насока иска налагане на минимално наказание –
условно и без „глоба“. Изтъква добрите характеристични данни за подсъдимия,
липсата на предходни осъждания и семейното му положение.
Подсъдимият
С. не взема становище по обвинението в хода на съдебните прения. При
упражняване правото си на последна дума подсъдимият иска да бъде оправдан, като
твърди че е невинен.
След анализ на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства съдът приема за установени следните обстоятелства.
На 06.03.2016
г. свидетеля Т.В.Д., заемащ длъжност мл. инспектор при ГКПП-К. е работил на
смяна от 08.00ч. до 20.00 ч., като
съгласно вътрешни правила за случайна ротация на служителите, осъществяващи
граничен контрол е заемал работно място
AMP № 6 на ГКПП-К., трасе „Изходящи леки автомобили". В
помещението, където е осъществявал задълженията си св. Д. се е намирал и св. Д.З.Т.,
който е осъществявал същите функции на съседна лента за преминаване на
автомобилите, като двете работни места са разделени от преграда.
В същото
време на работа в граничния пункт са били и свидетелите П.Д.Г. – оперативен
работник в ГКПП, С.И.Ш. – началник „група“ към този момент на ГКПП, Д.Р.К. –
граничен контрольор към този момент на ГКПП, И.Л.М. – граничен полицай.
Докато св. Д.
е изпълнявал задълженията си на лентата за излизане от страна, около 15.50 часа
е пристигнал автомобил „Мерцедес", модел „Спринтер" с peг. № .,
управляван от свидетеля М.А.С., като освен него в автомобила са се намирали
свидетелите Й.А.М., М.А.А., С.Р.Щ., М.Я.С., М.А.Т., непълнолетния А. А. И. и подсъдимия
А.Ю.С.. Автомобилът е пътувал за Германия, като е изпълнявал нерегламентиран
превоз на пътници, заплащащи за пътуването. Подсъдимият С. се е намирал на предна
дясна седалка, до водача М.С., като при пристигането на пункта, подсъдимия е
предоставил на св. Д. документите за самоличност на лицата, които пътуват с
автомобила, като по отношение на непълнолетния А. И. е представено и копие от нотариално
заверена декларация за самостоятелно пътуване на непълнолетно лице, подписана
от майката А. Р.И.а.
След
получаване на документите, свид. Д. е извършил визуална проверка на пътуващите,
сверявайки я с документите за самоличност, като за целта е излязъл от работното
си място и през отворена странична врата на превозното средство е осъществил тази проверка.
След това св.
Д. е извършил проверка системата АИС-ГК, при което установил, че като родители
на непълнолетното лице А. А. И. са посочени лицата А. Р.И.а – майка, и А. А.М.
– баща, след което поискал да бъде представена декларация и от бащата, на което
подс. С. отговорил, че няма издадена такава.
След
разяснения от страна на св. Д., че за да напусне страната непълнолетния И. е
необходимо съгласие на родителите му, след което е попитал пътуващите дали
всички ще се върнат в страната или ще продължат пътуването си без
непълнолетното лице.
В следващия
момент св. Д. уведомил прекият си ръководител – св. Ш. за случващото се с
непълнолетното лице, какъвто е установения ред, както и заради необходимостта
от допълнителна проверка от друг служител или от началник смяната, какъвто в
момента е бил самият Ш.. Непосредствено след това от страна на подсъдимия е
отправено искане към св. Д. „дай да измислим нещо“, при което свидетелят Д.
отказал да разговаря за това и предупредил подс. С., че при последващи такива
действия ще предприеме необходимите действия по закон.
При проведен
разговор на турски език в автомобила, в който са се намирали патуващите лица е
било направено предложение да „почерпят“ служителя на гранична полиция, при
което непълнолетния И. е помолил подсъдимия да даде двадесет евро, а при
пристигане в Германия сумата ще му бъде възстановена от родителите на И.,
намиращи се в тази страна.
Подсъдимия С.
поставил две банкноти, всяка с номинал от десет евро в малка книга с религиозно
съдържание и заглавие „Какво в действителност учи библията“, след което
поставил затворената книжка на работния плот на свидетеля Д..
Свид. Д. разтворил
книжката и видял поставените два броя банкноти , съответно със серийни номера .и
., с равностойност 39.12 лева и представляващи истински парични знаци, след
което затворил прозореца към автомобила, намиращ се на около метър от него и
изчакал идването на своя пряк ръководител – св- Ш., придружен от св. Д.К., като
свид. Д. им обяснил случилото се и банкнотите са видени и от тези свидетели.
За случилото
се са уведомени оперативния служител – св. Г., който от своя страна е уведомил
разследващ служител на ГКПП К.. От страна на служителите на гранична полиция е
съставен обстоятелствен протокол, в който са описали случилото се и, както и
изземането на книжката с поставените банкноти.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от разпитите на свидетелите Т.В.Д.,
П.Д.Г., С.И.Ш., Д.Р.К., И.Л.М., както и в определени части тези факти са
потвърдени и от намиращите се в автомобила свидетели М.А.С., Й.А.М., М.А.А., С.Р.Щ.,
М.Я.С., М.А.Т., непълнолетния А. А. И., както и от заключение по извършена
съдебно-техническа експертиза, а така също и от приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства – декларация от А. Р.И.а, протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, график за дежурство,
копие от оперативен дневник, длъжностна характеристика, справка за съдимост и
характеристика на подсъдимия, както и данни за имущественото му състояние.
Съдът
констатира, че са налице противоречия между описаното по-горе и доказателства,
установени частично от показания на свидетелите, намиращи се в автомобила,
както и от обясненията на подсъдимия С..
По отношение
на обясненията на подс. С. следва да се отбележи, че неговите показания не се
потвърждават от нито един от останалите свидетели за отправено пряко към него
провокативно действие от страна на св. Д. – отправяне на въпрос „какво ще
почерпите“. Принципно такъв въпрос е логично да бъде отправен по този начин,
след като преди това е направено предложение за почерпване, поради което съдът
счита, че няма как това да казано от св. Д. преди да бъде предложено такова
действие от страна на подсъдимия или от някой друг от пътуващите. В противоречие
с казаното от подсъдимия са показанията на част от свидетелите, които посочват,
че при връщане на шофьора на автомобила – св. М.С. от негова страна е казано,
че от тях се иска да „почерпят, след което направено искане от непълнолетния И.
някой да даде парична сума вместо него. Принципно версията на подс. С. е описва
нелогично поведение от страна на св. Д., който посочва, че се е обадил на своя
пряк ръководител – св. Ш., като му е съобщил за проблема с непълнолетното лице,
без да посочва оставената книжка с парична сума в нея, при какъвто случай е
следвало този ръководител да дойде задължително на място и да извърши
допълнителна проверка, поради което е нелогично след този момент да отправя
искане за „почерпка“ от страна на пътуващите, след като вече е било ангажирано
участието и на други лица от съставът на гранична полиция към този момент,
съответно няма как св. Д. да осъществи действие по пропускане на непълнолетния И.
да напусне територията на страната само с представената декларация от страна на
единия от неговите законни представители.
Не следва да
бъдат подробно обсъждани показанията на свидетелите, намиращи се в автомобила,
част от които посочват, че не са чули отправяне на провокативни изявления от страна
на св. Д., а преди всичко следва да се отбележи, че значителна част от тези
свидетели не владеят български език /според собствените им изявления пред съда
и разпитът им с участие на преводач/, поради което няма как да възприемат
подобно искане от страна на служителят на гранична полиция. Поради това съдът
не кредитира с доверие част от показанията на свидетелите, намиращи се в
автомобила.
От правна страна съдът счита, че от
страна на подс. С. са осъществени признаците на престъплението по чл. 304а, вр.
чл. 304 от НК, след като същият е предложил дар - паричната сума от двадесет
евро, на полицейски орган – полицай при ГКПП К. към Регионална дирекция
„Гранична полиция Драгоман, с цел същият да не извърши действие по служба, а
именно да не осъществи контрол по спазване на граничния режим в зоната на ГКПП-К.
и да пропусне непълнолетно лице без представена декларация-съгласие от един от
родителите.
Поставянето
на двете банкноти от по десет евро в книжката и поставянето й на работния плот
на св. Д. с думите „погледнете вътре“ показват специалната цел на предложения
дар – подкуп, а именно да не бъде осъществен контрол по спазване на граничния
режим и да бъде пропуснат непълнолетния И. да премине през границата на
страната само с декларация от неговата майка.
От субективна
страна може да се направи извод, че деянието е осъществено при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който личи от посочените думи, отправени към
св. Д., както и от отправените към подсъдимия молби за осъществяване на това
действие по „почерпка“ и възстановяване на средствата в следващ момент, в
каквато насока са последователни и еднопосочни показанията на намиращите се в
автомобила.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. С. за виновен в това, че на 06.03.2016
г. около 15.50 ч. на ГКПП-К., С. област, трасе „Изходящи леки автомобили"
е дал подкуп - 2 /два/ броя банкноти с номинал от по 10.00 /десет/ евро със
серийни номера, както следва: .и ., с левова равностойност от 39,12 лв. на
полицейски орган - Т.В.Д. *** при ГД „ГП"-МВР, за да не извърши действие
по служба - да не осъществи контрол по спазване на граничния режим в зоната на
ГКПП-К. и да пропусне непълнолетно лице без представена декларация-съгласие от
един от родителите - престъпление по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдът счита
за неоснователни възраженията на защитата по
отношение на иззетите веществени доказателства, както и за недопустимост
на свидетелски показания от страна на Т.В.Д., след като съставеният от
служителите на гранична полиция обстоятелствен протокол няма процесуална
стойност и не определя на Т.В.Д. качеството на участник в наказателния процес,
различно от свидетелското му качество. Същият не е орган по разследване и не е
осъществявал процесуално следствени действие по събиране или проверка на
доказателства. Същият е очевидец на
извършеното от подсъдимия и в длъжностното му качество – полицай при ГКПП К., е
част от засегнатите обществени отношения, но няма друго процесуално качество,
поради което да е недопустим разпитът му като свидетел на основание чл. 118 от НПК. Съставения обстоятелствен протокол е част от вътрешния /за гранична
полиция/ документооборот при такива случаи, но няма никакво отношение към
наказателния процес по установяване и проверка на доказателства, като това не е
способа за изземване на доказателства и съответно да е необходима съдебна
санкция. Книжката с намиращите с нея банкноти есе е намирала във владение на
св. Д., на чийто работен плот се е намирала, съответно правилно това лице я е
предало на разследващият орган, като не съставлява съществено нарушение
по-късното /като дата/ оформяне на протокола за доброволно предаване на
книжката и банкнотите.
Според съда
няма и провокативни действия от страна на св. Д., като основанията за това са
изложени по-горе и преди всичко заради нелогичността да съобщи за проблема с
преминаващото непълнолетно лице, а от друга страна да поиска „почерпка“.
При определяне на наказанието съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни, както и преди всичко установените
обстоятелства, че специфичната цел на деянието не е насочена към пропускане на
някакво действие спрямо подсъдимия, а спрямо непълнолетния И.. Подсъдимият е
бил наясно и е имал представи за всички обективни признаци на извършеното от
негова страна действие – даването на паричната сума с конкретната цел за това,
поради което на отговорността му не се отразява несъмнения факт, че е бил
помолен да извърши това действие от страна на непълнолетното лице с обещание да
му бъде възстановена сумата. В този смисъл, несъмнено подсъдимият е бил
подведен и без да си даде сметка, че извършва престъпно деяние е осъществил
обективните и субективни признаци на деянието по чл. 304а, вр. чл. 304 от НК,
но предвид това и с оглед останалите смекчаващи вината обстоятелства може да се
направи извод, че деянието предвид размера на подкупа и личността на подсъдимия
не разкрива завишена обществена опасност.
Предвид това
съдът намира че следва да бъде отчетен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което определя наказанието в размер по-близо до минимума
/по вид наказание/, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода“
за срок от една година.
Цитираните смекчаващи отговорността
обстоятелства и преди всичко описаното от съда подвеждане на подсъдимия дават
основание на съда да счита, че за изпълнение на целите на наказанието по чл.
36, ал. 1 от НК не е необходимо да бъде постановявано ефективно изтърпяване на
определеното наказание „лишаване от свобода“. Съдът счита, че отлагането на
наказанието ще даде възможност за постигане на целите, посочени в наказателния
закон, при което ще бъде дадена и възможност на подсъдимия да промени
поведението си и да извлече необходимите поуки за бъдещото си поведение.
По отношение
на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ съдът счита, че следва това
наказание да бъде определено също в размер близък до минималния /като вид
наказание/ предвид изложеното по-горе за превес на обстоятелствата, смекчаващи
отговорността. От друга страна, при налагане на наказанието глоба съдът е
длъжен да съобрази размера на тази санкция с имотното състояние на подсъдимия
на основание чл. 47, ал. 1 от НК. Видно от изрично изисканите доказателства
конкретно в насока установяване на имотното състояние на подсъдимия, съдът
намира, че същият не разполага със значителни доходи и имущества. Напротив,
подсъдимият не работи, няма имущество на значителна стойност, както и моторни
превозни средства, поради което размерът на глобата следва да бъде определен в
размер от 500 лева.
На основание
чл. 307а от НК съдът отнема в полза на държавата предмета на престъплението,
извършено от подсъдимия А.Ю.С., а именно две банкноти с номинал от по десет
евро със серийни номера .и ..
На подсъдимия
следва да бъде върнато веществено доказателство - жълта книга с надпис „Какво в
действителност учи библията“.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен
следва да му бъдат вазлъжени направените разноски, съответно сумата от 240 лева
за направените разноски в хода на съдебното производство в полза на Софийски
окръжен съд и в полза на МВР сумата от 55.75 лева за направените разноски в
хода на досъдебното производство.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 31.08.2021 г.
Председател:
С.
Стойков