РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120108269 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на К. П. К., от гр. .., с
която претендира осъждане на ответника – Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. ..., да му заплати следните суми:
6700 лева – сборна главница за неплатена месечна равностойност на храна за
периода 01.12.2021-30.11.2024 год., на основание чл. 181, ал. 1, ЗМВР, и
1006,42 лева – сборно обезщетение за забавеното плащане на главницата за
периода 28.12.2021-01.12.2024 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху сборната главница, начиная от подаване на
исковата молба – 02.12.2024 год., до окончателното й изплащане.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: със
заповед от 30.04.2018 год. на Министъра на вътрешните работи ищецът е бил
назначен на длъжност „Старши експерт“ в сектор „Управление на
собствеността, поддръжка и ремонт и технически електронни средства и
въоръжение“ към РДГП – Бургас при ГДГП, която длъжност изпълнява и до
сега; служебното правоотношение на държавен служител в МВР е
преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл; след издаване на тази
1
заповед работодателят е преустановил заплащането на левовата
равностойност на полагаемата на ищеца по чл. 181, ал. 1, ЗМВР храна – такава
не му е осигурена; на основание чл. 4 от Наредба №8121з-773 от 01.07.2015 г.,
служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно
левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи; в изпълнение на наредбата министърът на
вътрешните работи е издал заповеди, с които е определил размера на левовата
равностойност на храната на служителите в МВР за периода 2021-2024 г.;
всички служители на МВР, включително и държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2, ЗМВР имат право да получават безплатна храна или левовата й
равностойност; правният статус на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.
2, ЗМВР се урежда и от ЗДСл и по същността си те не са категория служители
извън тези, които изпълняват държавна служба в МВР; на държавните
служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да
са със статут на служители на държавна служба в МВР – съгл. Тълкувателно
решение № 1 от 27.11.2024 год. на ОСГК на ВКС; за 3-годишния период
01.12.2021-30.11.2024 г., предшестващ предявяване на иска, левовата
равностойност на храната, която не е предоставена или изплатена, е в общ
размер от 6700 лева; сумата за храна е допълнителна част от месечното
възнаграждение и следва да се изплати до 27-мо число през месеца, за който е
дължима, съгласно чл. 20, ал.2 от вътрешните правила за заплатите на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2, ЗМВР; ответникът изпада в
забава от 28-мо число на месеца, в който се дължи заплатата; за периода от 28-
мо число на всеки месец от процесния период до датата на предявяване на
иска ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в общ размер от
1006,42 лева
Ищецът е ангажирал доказателства.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В
писмено становище от 14.01.2025 год. ответникът е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани; изложил е следните твърдения: по отношение
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2, ЗМВР, какъвто е ищецът, се прилага
специалният закон – ЗДСл, във връзка със служебното правоотношение на
тази категория служители в системата на МВР, както и изчерпателно
посочени разпоредби на ЗМВР, но чл. 181, ал. 1, ЗМВР не попада сред тях;
статутът на ищеца през целия исков период се е регламентирал от
разпоредбите на ЗДСл, в които законодателят не е предвидил изплащане на
левова равностойност на храна; поставеното Тълкувателно решение
2
№1/27.11.2024 год. на ОСГК на ВКС няма обратно действие, а започва да се
прилага от момента, в който е постановено и обявено, а установеното с новия
акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответния
орган, за който то е задължително, по случаите, които са компетентността му,
когато въпросът е отнесен за разрешаване след обявяването на новия акт; в
правната доктрина се застъпва становището, че съществува т. нар. принцип на
добросъвестността, който е отражение на идеята за справедливост и който се
включва в съдържанието на добрите нрави, и се разграничава като
добросъвестност в обективен и субективен смисъл; органът по назначаването
е проявил добросъвестност, тъй като по собствена инициатива е поискал
образуването на тълкувателно дело предвид наличието на противоречива
съдебна практика по сходни подадени пред съда претенции; въпреки
действието на тълкувателното решение занапред във времето, в изпълнение на
горецитирания принцип на добросъвестност, Министърът на вътрешните
работи е разпоредил през 2025 год. да бъде изплатена левовата равностойност
на храната за периода 01.12.2021-30.11.2024 год. на служителите по чл. 142, ал.
1, т. 2, ЗМВР; обезщетението за забава под формата на лихва се дължи само
върху парична сума, представляваща редовно възникнало парично
задължение и за съответния период на забава, а в настоящия случай липсва
главно парично задължение на ответника и не може да се определи дата на
забавата и какъв е размерът за обезщетението за периода до подаване на
исковата молба.
Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представената заповед от
30.04.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, че между страните
съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът е назначен
за държавен служител на длъжността „Старши експерт (ТЕСиВ) в Сектор
УСПР към РДГП – Бургас при ГДГП – София.
Съгласно чл. 154, ал. 1, ГПК, в тежест на ищеца е провеждане на главно
и пълно доказване на релевантните за спора факти – съществуването на
валидно възникнало служебно правоотношение между страните, правото на
ищеца да получава осигурена от работодателя храна, издадени от Министъра
на вътрешните работи заповеди за определяне на лимити, на базата на които се
осигурява храна на служителите, както и нейната стойност, ако храната не е
била предоставена на ищеца, настъпил падеж.
3
По отношение размерите на паричната равностойност на храната,
която се полага на служителите в МВР, съгласно чл. 181, ал. 1, ЗМВР, са
представени писмени доказателства от ответника за процесния период
(01.12.2021-30.11.2024 год.) както следва: по 120 лева за периода 2021-
31.07.2023 год., съгласно Заповед №№ 8121з-1410/31.12.2020 год., 8121з-
1723/31.12.2021 год. и 8121з130/31.01.2023 год., 200 лева за периода 01.08.-
31.12.2023 год., съгласно Заповед № 8121з-130/31.01.2023 год., изм. със
Заповед № 8121з-1400/05.09.2023 год., и 300 лева за 2024 год., съгласно
Заповед № 8121з-10/04.01.2024 год., изм. със Заповед № 8121з641/29.04.2024
год.
Спорът между страните в настоящото производство се състои само по
отношение обстоятелството дали безплатната храна или левовата й
равностойност се дължи и на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1,
т. 2, какъвто е ищецът К. К.. В тази насока настоящият съдебен състав
основава решението си на задължителните указания на ВКС по правилното
приложение на закона – Тълкувателно решение № 1/27.11.2024 год. по тълк. д.
№ 1/2024 год. на ОСГК на ВКС. В този си акт върховните съдии приемат, че
държавните служители, чийто статут се урежда със ЗДСл, имат право да им се
осигурява безплатна храна, или да им се заплати левовата й равностойност, на
основание чл. 181, ал. 1, ЗМВР. Постановеното решение е задължително за
съдебните органи в страната, а дадените с него разяснения се отнасят и назад
във времето, към момента на влизане в сила на разяснената разпоредба,
доколкото в предходен период не е било прието друго тълкувателно решение,
което да е обявено да изгубило сила с приемане на по-новия тълкувателен акт.
Индиция за дължимостта на главницата от 6700 лева се съдържа и в
представената по делото Заповед № 8121з1661/29.11.2024 год. на Министъра
на вътрешните работи, с която на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
от ЗМВР е разпоредено да се изплати равностойността на храната по чл. 181,
ал. 1, ЗМВР за периода 01.12.2021-30.11.2024 год.
По отношение размера на главното вземане между страните не
съществува спор; ответникът не е навел твърдения за неправилно определяне
размера на сумата, посочена в исковата молба.
По делото липсват доказателства за извършено от ответника частично
или пълно плащане на главницата, нито за погасяване на вземането на друго
4
правно основание, няма и твърдения в тази насока, поради което съдът счита,
че твърденият от ищеца отрицателен факт не е опроверган с насрещно пълно
доказване.
Съдът намира за основателен и акцесорния иск за обезщетение за
забава – чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД. От представените по делото
Вътрешни правила за заплатите в МВР се установява въвеждането на падеж на
паричното задължение за заплащане стойността на неосигурената храна.
Срокът за изплащане на паричната равностойност е до 27-мо число на всеки
месец, поради което на следващия ден – 28-мо число, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетението по чл. 86, ЗЗД.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което те следва да бъдат изцяло уважени.
Ищецът не е претендирал присъждане на деловодни разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос в съдебния процес (чл. 78,
ал. 1 във вр. с чл. 81, ГПК).
Съдът следва да осъди ответника да заплати на БсРС държавна такса
върху уважените искове – в общ размер от 318 лева, на основание чл. 78, ал. 6
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, код по
БУЛСТАТ ...., със седалище гр. ........... на основание чл. 181, ал. 1, ЗМВР и чл.
86, ЗЗД, да заплати на К. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. ..........., следните
суми: 6700 лева – сборна главница, представляваща месечната равностойност
на неосигурена храна за периода 01.12.2021-30.11.2024 год., и 1006,42 лева –
сборно обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода
28.12.2021-01.12.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на сборната главница от 6700 лева, начиная от подаване
на исковата молба – 02.12.2024 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, код по
5
БУЛСТАТ ...., със седалище гр. ..... на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати
на БсРС държавна такса в размер от 318 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6