Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 280 / 28,02,2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 28,02,2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2563/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от В.В.С. с ЕГН **********; Б.С.П.
с ЕГН **********; и М.В.М. с ЕГН **********; длъжници по изпълнително дело № 20168280400825
по описа на ЧСИ Митрова с рег. № 828, район на действие – ПОС, против разпореждане
от 02,10,2019 г. по посоченото изпълнително дело, с което се оставя без
уважение искането им за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 2 от ГПК поради изпълнение на задължението и събиране на
дължимите разноски.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане от съда се иска да го отмени и да постанови прекратяване на изпълнителното
производство.
Взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София;
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Видно от материалите по приложеното изпълнително
дело № 20168280400825; същото е образувано на 07,07,2016 г. по молба на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София; срещу „ВИВА – 2004“ ООД – гр. Раковски с
ЕИК115844821; В.В.С. с ЕГН **********; Б.С.П. с ЕГН **********; и М.В.М. с ЕГН **********;
с която е представен изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед №
4700/20,06,2016 г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч. гр.
д. № 8131/2016 г. на РС Пловдив, за заплащане на дължими въз основа на запис на
заповед главница и законна лихва до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски.
С определение № 6963/09,08,2016 г. изпълнението на
заповедта е спряно по отношение на четиримата длъжници по реда на чл. 420 от ГПК, след предявено от длъжниците възражение.
Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК иск за
установяване дължимостта на вземанията по заповедта.
В периода, в който изпълнителното производство е
спряно, по сметка на съдебния изпълнител са постъпили средства за погасяване на
дълга, събрани в хода на друго изпълнително производство – по изп. дело №
20158260400221 по описа на ЧСИ Ангелаков, в производството по което взискателят
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София е присъединен въз основа на удостоверение.
С влязло в сила решение № 3775/30,10,2 по гр. д. 12712/2016 г. на РС
Пловдив, вземането е признато за дължимо. Изпълнителното производство е
възобновено с разпореждане от 13,02,2019 г. (вж. л. 159 по изп. дело).
Длъжниците в настоящото производство са поискали
прекратяване на производството поради погасяване на дълга. С разпореждане от
19,02,2019 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението като е
констатирал, че въпреки постъпилите суми, дължима (към онзи момент) остава сума
от 4499,70 лв., съобразно актуалния размер на дълга. Впоследствие взискателят е
присъединил за събиране в изпълнителното производство и друго свое вземане – за
деловодни разноски за производството по чл. 422 от ГПК (изпълнителен лист на л.
215). Деловодните разноски от длъжниците, които повторно са предявили искане за
прекратяване на производството поради погасяване на задълженията – с молба вх. 14326/17,09,2019
г.
С обжалваното разпореждане от 02,10,2019 г.
съдебният изпълнител е оставил искането без уважение, тъй като поради изтеклия
период от време между постъпване на сумите (през 2017 г.), събрани в хода на
изп. дело № 20158260400221 по описа на ЧСИ Ангелаков за удовлетворяване на
взискателя , и превода на същите по сметка на взискателя, извършен след
възобновяване на производството (през 2019 г.), са натрупани нови задължения за
лихви, които не са заплатени.
Спорът в настоящото производство се съсредоточава
именно върху въпроса за дължимостта на тези суми. Настоящата инстанция приема
за неоснователно възражението на жалбоподателите за това, че постъпилите по
сметка на съдебния изпълнител средства е следвало да бъдат разпределени и
преведени по сметка на взискателя при условията на спряно изпълнително
производство, тъй като разпределението не било същинско изпълнително действие,
прекъсващо давността, по аргумент от ТР № 2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Изпълнителното производство е спряно от съда по инициатива на длъжниците във
връзка с предявено от тях оспорване дължимостта на вземането. Следователно за
сметка на същите е и рискът от неоснователното оспорване, в т. ч. и начислените
по време на спора лихви. При условията на спряно изпълнително производство, още
повече когато това спиране е във връзка с висящ съдебен спор относно
съществуване на изпълняваното вземане, извършването на разпределение и
погасяване на вземането от постъпили по изпълнителното дело суми би било
незаконосъобразно. Следователно правилно е обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство.
Затова жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по жалба от В.В.С. с ЕГН **********;
Б.С.П. с ЕГН **********; и М.В.М. с ЕГН **********; длъжници по изпълнително
дело № 20168280400825 по описа на ЧСИ Митрова с рег. № 828, район на действие –
ПОС, против разпореждане от 02,10,2019 г. по посоченото изпълнително дело, с
което се оставя без уважение искането им за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК поради изпълнение на задължението
и събиране на дължимите разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: