Решение по дело №1560/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

при секретаря Веселка Крумова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 1560/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

С определение № 10264/11.10.2021г. по адм. дело № 9621/2021г. на ВАС е отменено Определение № 1882/27.07.2021г. на Административен съд – Варна постановено по адм. дело № 1560/2021г., в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Д. срещу писмо изх. № 19-01-125/01.04.2021г.,  издадено от Главния секретар на Националната здравноосигурителна каса и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят твърди, че обжалваното писмо е нищожно, а в условията на евентуалност за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли съда да обяви нищожността на оспореното писмо и изпращането му на компетентния орган с указание да спре административното производство до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 1811/2021г. на СРС, респективно на ВРС. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.  

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 5188/14.07.2021г. по адм. д. № 4173/2021г. на АССГ е прекратено производството по делото и изпратено на Административен съд – Варна по подсъдност.

Подадено е Заявление вх. № 19-01-125/30.03.3021г. /л.100 от адм. д. № 4173/2021г. на АССГ/, изпратено по пощата на 26.03.2021г. от В.Д.Д. за назначаването му на длъжност  контрольор в РЗОК – Варна, която длъжност е определена за заемане от държавен служител. Към заявлението са приложени документи описани в девет точки. 

Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 19-01-125/01.04.2021г. издадено от главен секретар на НЗОК /л. 103 от адм. д. № 4173/2021г. на АССГ/ е уведомен В.Д.Д., че с ПМС № 81/09.03.2021г. е направено изменение в Класификатора на длъжностите в администрацията, като длъжността „контрольор в РЗОК“ е определена за заемане по служебно правоотношение. На основание пар. 3 от ПРЗ на ПМС № 81/09.03.2021г., вр. пар. 36 от ПЗР към ЗИД на ЗДСл, посочената разпоредба важи единствено за служителите, които към 12.03.2021г. заемат длъжността „контрольор в РЗОК“ по трудово правоотношение. След 12.03.2021г. заемането на свободна щатна длъжност  „контрольор в РЗОК“ по служебно правоотношение се извършва по реда на ЗДСл. Върнати са на В.Д.Д. приложените към Заявление вх. № 19-01-125/30.03.2021г. документи.

Със Заповед № 9/17.11.2017г. на Управителя на НЗОК е прекратено служебното правоотношение на В.Д.Д., считано от 01.12.2017г., поради съкращаване на длъжността. Преди тази заповед с писмо изх.№ 93-00-1350/14.11.2017г. В.Д. е уведомен, че съгласно Заповед № РД-09-1824/13.11.2017г. на Управителя на НЗОК длъжността „началник сектор“, която той заема се трансформира в длъжност „контрольор“. Със същото писмо жалбоподателя Д. е поканен предвид трансформацията и дългогодишния му професионален опит в контролната дейност да заеме длъжността „ контрольор“ в отдел „Договаряне и контрол на болничната помощ“. Поканен е ако желае да заеме тази длъжност в 3 дневен срок да подаде писмено заявление по образец.

 Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореното писмо е съобщено на В.Д.Д. на 01.04.2021г. В същото не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срокът за обжалване се е удължил на два месеца – чл.140, ал.1 от АПК. Жалбата е подадена на 15.04.2021г. т.е. в изискуемия срок. По същество с обжалваното писмо е отказано преназначаване, поради което е налице годен за оспорване административен акт и за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следното:

Съгласно пар. 3 от ПЗР на Постановление № 81 на МС от 09.03.2021г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /Oбн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021г., в сила от 12.03.2021г./ -  Правоотношенията с лицата, които към момента на влизането в сила на постановлението заемат длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса", се уреждат съгласно пар.36 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

На основание пар. 36, ал.1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител -  Когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.

Посочената нормативна уредба установява, че е относима само за служители, които към 12.03.2021г. заемат длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса".

Служебното правоотношение на жалбоподателя с НЗОК е прекратено със Заповед № 9/17.11.2017г., считано от 01.12.2017г. поради което същият към 12.03.2021г. не е заемал длъжността "Контрольор в районна здравноосигурителна каса". Въпреки това той е подал Заявление вх. № 19-01-125/30.03.3021г. за назначаване на длъжност  контрольор в РЗОК – Варна, която длъжност е определена за заемане от държавен служител съгласно § 3 от ПЗР на Постановление № 81 на МС от 9.03.2021г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, вр. § 36, ал.1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.

Следвало е това заявление да се разгледа от органа по назначаването. На основание чл.19 ал.7 т.11а, от ЗЗО – Управителят на НЗОК упражнява функциите на: б. „а“ -  орган по назначаването по отношение на държавните служители и б. “б“ - работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК. Длъжността „контрольор в РЗОК“ е била определена за заемане от държавен служител, поради което орган по назначаването е управителя на НЗОК.

Със Заповед № РД-09-326/18.03.2020г. на Управителя на НЗОК на основание чл. 19, ал.7, т.2 и т.11а, б. “б“ от ЗЗО вр. чл. 107а, ал.7 от КТ е възложено на директорите на РЗОК да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК, и да осъществяват всички права и задължения на работодатели по отношение на тези служители, произтичащи от КТ и други законови и подзаконови нормативни актове. Както беше отбелязано в процесния случай се касае за правоотношение с държавен служител, а не със служител по трудово правоотношение, поради което относно жалбоподателя, орган по назначаването е бил управителя на НЗОК. Не са представени доказателства за делегирани правомощия на основание чл.107а, ал.7 от КТ   от управителя на НЗОК на директора на РЗОК – Варна за правомощия по чл.19, ал.7, т.11а, б. “а“ от ЗЗО – назначаване на  държавните служители, поради което съдът намира, че директора на РЗОК – Варна не е  орган по назначаването.

По заявлението на жалбоподателя за назначаване на длъжност „контрольор в РЗОК“ се е произнесъл главен секретар на НЗОК.

От съда е указано на ответника с Определение № от 16.06.2021г./ по адм.дело № 4173/2021г. на АССГ/ да представи доказателства за компетентността на главен секретар на НЗОК да издаде писмо с изх. № 19-01-126/01.04.2021г. Ответникът е представил Заповед № РД-09-561/01.06.2020г. издадена от Управителя на НЗОК, с която на основание чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО, чл.17, ал.1, т.5 от Правилник за устройството и дейността на НЗОК, вр. чл. 8, ал.2 от ЗА и  чл. 6, ал.2 от ЗДСл е наредено на Емил Велчовски – главен секретар на НЗОК да изпълнява определени дейности, но сред тях не е назначаване на държавни служители /л.61 – 62/. Съгласно чл. 107а, ал.7 от КТ  - На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията. От посочената норма следва, че правомощията по назначаване  на държавни служители могат да се делегират само на директорите на РЗОК, но не и на главния секретар. От изложеното следва, че главен секретар на НЗОК е нямал компетентност да разгледа Заявление 19-01-125/30.03.2021г. от В.Д.Д., поради което оспореното писмо изх. № 19-01-125/01.04.2021г. е издадено при липса на компетентност.

При отсъствието на легална дефиниция за нищожен административен акт са били разработени практически критерии, които характеризират като нищожни онези актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те нямат правна сила.

С оглед изложеното оспореното писмо е издадено в нарушение на чл.146, т.1 от АПК, при липса на компетентност на административния орган да издаде оспорения административен акт, което налага обявяване на нищожността на административния акт.

Предвид установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за законосъобразност на административния акт по чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът следва да изпрати  преписката на компетентния административен орган – управителя на НЗОК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При условие, че процесния административен акт не беше нищожен, съдът щеше да извърши проверка на всички релевантни факти, относно заявлението на жалбоподателя за назначаване на длъжност „контрольор“ в РЗОК – Варна, включително и новонастъпилите на основание чл.142, ал.2 от АПК. Ето защо след обявяване нищожността на административния акт, това задължение  следва да се изпълни от компетентния административен орган. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателя, следва административния орган да извърши преценка, налице ли е предпоставка за спиране на административното производство до приключване на съдебния спор по гр. д. № 1811/2021г. на СРС, респ. на ВРС.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за разноски е основателно, поради което ответната страна следва  бъде осъдена да му заплати сумата от общо 415лв., съобразно представения списък.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Писмо изх. № 19-01-125/01.04.2021г. издадено от Главен секретар на Национална здравноосигурителна каса.

ОСЪЖДА НЗОК  - София да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 415лв. /четиристотин и петнадесет/, представляваща разноски по делото.

 

ИЗПРАЩА  административната  преписката по Заявление вх. № 19-01-125/30.03.3021г. от В.Д.Д. на управителя на Национална здравноосигурителна каса за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                    Административен съдия: