№ 4574
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20241100105654 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. А. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.12.2023 г. около 19:50 ч. в гр.
София по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от бул. Царица Йоанна към бул.
Сливница се движи л. а. с рег. № ********* управляван от Ц. Т. Т.. В района на
метростанция „Сливница“, същата реализира ПТП, блъскайки пресичащия на пешеходната
пътека от ляво на дясно ищец. Съставен бил констативен протокол и образувано ДП.
Причина за ПТП били неправомерните действия на водача на лек автомобил с рег. №
********* който не спазил правилата на ЗДвП – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 116.
Ищецът претърпял вследствие на инцидента – счупване на долния край на бедрената кост,
травма на гръдния кош, открита рана на главата. Предприето било оперативно лечение –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Проведена е медикаментозна терапия
и ищецът е престоял девет дни в болнично заведение. Освободен е от болничното заведение
с препоръки за постелен режим и прием на медикаменти. Ищецът продължавал да търпи
болки и страдания. Изпълнявал щадящ режим, без физическа активност или натоварване,
необходимо било да получава помощ от своите близки. Всяко неволно движение на десния
долей крайник обостряло болковия синдром. Не можел да спи, трябвало да използва
помощни средства. ПТП е повлияло и на емоционалното му състояние. Направил
имуществени разходи в общ размер на 4836 лв. за разходи за медицински изделия и
медицински транспорт. Към дата на ПТП отговорността за вреди на л. а. с рег. № *********
била покрита от ответника по силата на застраховка ГО, за която е съставена
застрахователна полица № 02/12300274107101, валидна към датата на събитието. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 40 000 лв., частично от 60 000 лв. –
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП., ведно със
законната лихва върху тях, считано от 04.01.2024 г. /датата на уведомяването за
застрахователното събитие/ до датата на окончателното изплащане и сумата от 4836 лв. за
претърпени имуществени вреди под формата на извършени разходи във връзка с лечението
и травмите от ПТП, а именно за разходи за медицински изделия по фактура от 11.12.2023 г.,
издадена от УМБАЛСМ Пирогов и разходи за транспорт по фактура от 04.01.2024 г.,
1
издадена от МЕДИК АМБУЛАНСЕ 01 ЕООД, ведно със законната лихва от 11.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Сочи банкова сметка
BG*********.
Ответникът подава отговор в срока по чл. 131 ГПК. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесното МПС.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието
на противоправност на действията на водача на лекия автомобил и на причинно-следствена
връзка между действията му и причинените телесни увреждания. Твърди съпричиняване –
нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП – пресичане на неустановено за целта място, навлизане
внезапно на пътното платно. Оспорва в резултат на ПТП да са получени уврежданията,
посочени в ИМ. Оспорва периода на оздравителния процес. Твърди ищецът да не е спазвал
лекарските предписания. Оспорва имуществените вреди. Оспорва имуществените вреди да
са във връзка с ПТП, евентуално да се поемали от НЗОК. Оспорва размера на претенцията.
Счита го за завишен. Оспорва претенцията за лихва за забава. Оспорва разноските. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на претенциите евентуално за
намаляване на претендирания размер. Претендира разноски.
С протоколно определение от 12.06.2025 г. е допуснато увеличение в размера на иска
за неимуществени вреди с 20 000 лв., като искът е предявен за сумата от 60 000 лв., ведно
със законната лихва от 04.01.2024г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато
между страните, че към датата на ПТП за процесния автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-709
от 03.12.2023 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
03.12.2023 г. около 19:50 ч. в гр. София, бул. Панчо Владигеров около метростанция
Сливница лек автомобил Ситроен Берлинго с рег. № ********* управляван от Ц. Т. Т.,
участва в ПТП пешеходец К. А. И. в лява пътна лента.
Образувано е ДП № 11386/2023 г. по описа на СРТП-Отдел разследване, СДВР за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК срещу К. А. И., което няма
данни да е приключило към момента.
От епикриза, издадена от УМБАЛСМ Пирогов се установява, че К. А. И. е постъпил
на 03.12.2023 г. и е изписан на 12.12.2023 г. с диагноза счупване на долния край на бедрената
кост, закрито. Извършена е операция на 08.12.2023 г. открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, фемур. Проведено е лечение, изписан е с подобрение.
Представена е по делото фактура № ********** от 11.12.2023 г. за медицински
консумативи на стойност 4436 лв., с клиент К. А. И. и издател УМБАЛСМ Пирогов, към
която е представен и фискален бон за заплащането на сумата. Представена е и фактура на
стойност 400 лв. за медицински транспорт и преглед с № 385 от 04.01.2024 г., издадена от
МЕДИК АМБУЛАНСЕ 01 ЕООД, към която е представен и фискален бон за заплащането на
сумата.
Представени са доказателства за отправена застрахователна претенция до ответника,
получена от застрахователя на 04.01.2024 г. – л. 13.
От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – счупване на латералния кондил
на дясната бедрена кост. Авулзия /откъсване на вътрешната колатерална връзка с костно
2
парче/ в областта на медиалния епикондил на дясната бедрена кост; открита рана на друга
част на главата; травма на гръдния кош – неуточнена. Анализирайки механизма на травмата,
патоморфологията на травматичните увреждания, проведеното лечение и постигнатия
резултат, експертизата приема, че гореописаните травматични увреждания са получени по
време на процесното ПТП. В острия период след травмата болките са били много силни,
предизвикани от вътреставните разместени счупвания на дясната бедрена кост, разкъсването
на периоста в горната част на кондилното счупване, патологичната подвижност и тежката
медиална нестабилност на ставата в резултат на авулзионната фрактура. В постоперативния
период болковият синдром се генерирал от проникването през меките тъкани, поставянето
на металните импланти, развитието на постоперативен хематом и хемартроза и нарастването
на постоперативния оток. През етапа на рехабилитация болките били предизвикани от
преодоляване на ставната контрактура, възстановяване на обема на движения и мускулната
сила. Към момента на прегледа усещането за болка било в резултат на невъзстановената
подвижност на ставата и развитие на начален дегенеративен артрит в зоната на
вътреставната фрактура на външния бедрен кондил. Целта на оперативното лечение била да
се наместят анатомично фрактурите, да се фиксират с метални импланти, да зараснат за
средно статистическия срок за тази възрастова група и да се постигне функционално
възстановяване най-близко до нормата и за най-кратки срокове. При операцията била
извършена репозиция и фиксация с един канюлиран винт с шайба. Вътреставното счупване е
довело на развитие на дегенеративен артрит във външния отдел на дясното коляно.
Експертизата приема, че целта на лечението е постигната, но дефицита в движенията е бил
наличен преди травмата. Развитието на дегенеративен артрит е много често усложнение и е
резултат от патоморфологията на фрактурата, нарушеното кръвоснабдяване на кондила и
вътреставното засягане на хиалинния хрущял. Описаните разходи са били необходими за
провеждане на лечебно възстановителния период.
В съдебно заседание на 19.12.2024 г. вещото лице М. изяснява, че описаните разходи
не се поемат от НЗОК. Целта на лечението била постигната, но дефицитите на движението
били налични преди травмата. Според пострадалия функцията на двете коленни стави е била
увредена още в детска възраст, когато многократно са му правени мускулни апликации. След
травмата била възстановена функцията на пострадалата става в предишния размер, но
самата фрактура е вътреставна, поради което след определен период се развива
дегенеративен артрит и артроза на ставата. Причината за това нещо било поражението на
хрущяла. Това била последица при този вид счупвания в задната бедрена област на ставата.
Два месеца бил ходил с патерици, без да натоварва крака, след това е започнал да натоварва.
Възстановителният период при този вид фрактури бил не по-малко 150-180 дни.
От приетата САТЕ се установява следният механизъм на ПТП: Процесният лек
автомобил „Ситроен” се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ върху третата пътна лента от
дясно на ляво за посоката му. с посока от бул. Царица Йоана към бул. Сливница със скорост
на движение 50 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време,
пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение на бул. „Панчо
Владигеров“, от ляво на дясно за посоката на автомобила. Пострадалия пешеходец е до‐
стигнал до единичната прекъсната линия, разделяща третата и четвъртата пътни ленти и е
спрял върху нея. Водачът на л.а. Ситроен не е намалил скоростта си и е продължил
движението си в първоначалната му посока и скорост. Непосредствено преди настъпването
на ПТП, водачът на автомобила е забелязал пешеходеца, при което е реагирал със завъртане
на кормилното колело на автомобила в ляво, при което се е отклонил в ляво и е навлязъл
върху крайната лява пътна лента. Въпреки действието на водача на процесния автомобил се
е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си дясна част челно е ударил пешеходеца от
дясната му страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на
пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на автомобила, като е достигнал с главата
си до предното стъкло и го е счупил. След удара, пешеходецът е бил отхвърлен напред от
3
автомобила, като се е установил върху платното за движение. По данни от водача на
процесния автомобил Ситроен, преди настъпването на удара между автомобила и
пешеходеца, пешеходецът е бил спрял, намиращ се върху разделителното линия между
третата и четвъртата пътни ленти. Мястото на удара между л. а. Ситроен и пострадалият
пешеходец по широчина на платното за движение на бул. „Панчо Владигеров“ е на около
3,5 м. вдясно от левия бордюр на острова, по посока на движението на автомобила и
по дължина на платното за движение, е на около 100 м преди кръстовището с бул. Сливница,
в посоката на движение на същия автомобил. Ударът е настъпил в района на изхода на
метростанция Сливница. Скоростта на движение на процесния л. а. Ситроен към момента на
удара с пешеходеца и преди настъпването на ПТП, е била около 50 км/ч. По данни на водача
на процесния автомобил Ситроен, преди настъпването на удара по пешеходеца, той е бил
изправен и неподвижен. Опасната зона за спиране на л.а. Ситроен за определената му
скорост на движение 50 км/ч е около 38,3 м. Разстоянието на което фаровете на автомобила
осветяват пред автомобила, към мястото на пострадалия пешеходец е 40 м. Водачът на л.а.
Ситроен, движещ се със скорост 50 км/ч е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара с пешеходеца към момента, когато е имал възможност да го забележи върху
платното за движение, осветявайки го с неговите фарове. От техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП, е: субективните действия на водача на лекия автомобил
Ситроен със системите за управление на автомобила, който при наличие на пешеходец върху
платното за движение, не е задействал спирачната система на автомобила своевременно,
както и действията на пострадалия пешеходец /незрящ/, който е предприел пресичане на
платното за движение на бул. „Панчо Владигеров“ на място, където не е била обозначена
пешеходна пътека.
По делото са разпитани свидетелите П. А. И. и Ц. Т. Т..
От разпита на свидетеля П. А. И. /брат на ищеца/ се установява, че миналата година
по това време някъде станал инцидентът. Звъннали му от полицията и той отишъл в
Пирогов. Когато отишъл в болницата само в крака имал болки, поне два месеца се измъчил и
след това започнало подобряването. Направили му операция, сложили му железа.
Свидетелят живеел в едно домакинство с ищеца, който не можел да вижда, за първи път се
случвало да го блъсне кола. 3-4 месеца ищецът носил патерици, но след първите два месеца
започнало подобряването на крака му, болките му намалели. Сега вече нямал болки,
използвал едни лекарства, за болки и инсулин. Същият бил, както и преди катастрофата,
нямало промяна в него.
От разпита на свидетеля Ц. Т. Т. /участник в ПТП-то и водач на процесния
автомобил/ се установява, че е участвала в ПТП през 2023 г., с л. а. Ситроен „Берлинго“.
Катастрофата се случила точно до метростанция „Сливница“ на ул. „Панчо Владигеров“
посока Практикер. Идвала от Люлин. Там имало две пътни ленти за движение, движела се в
дясната лента, нямало улично осветление, слабо валяло, имало мъгла, било след 20 ч. В
последния момент видяла точно на средата между двете ленти човек облечен с черни дрехи.
Там нямало светофар, нямало пешеходна пътека. Човекът не се движил, стоял по средата
между двете ленти. Опитала се да извие волана, но го ударила с дясната страна на
автомобила. Имало две ленти за движение, линията била прекъсната и имало полуостровче
и мантинела. Предното й стъкло било счупено, по бронята имало щети и по фара. Движила
се с 40-50 км. ч.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причИ. връзка с
4
което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици – случайно деяние по чл. 15 НК.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се спори по делото, че от ищеца е отправена застрахователна претенция, получена
от ответника на 04.01.2024 г. /л. 13/, поради което и към датата на подаване на исковата
молба тримесечният срок е изтекъл.
От съвкупния доказателствен анализ и кредитираната неоспорена САТЕ се
установява, че водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца при
движение на къси светлини от разстояние 40 м., като при опасна зона за спиране 38 м.,
водачът на автомобила е имал възможност да спре и да не допусне ПТП при своевременно
спиране. Отделно, самият водач, разпитан като свидетел в настоящото производство,
поддържа, че се е опитал да завърти волана на автомобила и да заобиколи пешеходеца, но не
твърди да е опитал да спре. Водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, която установява задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Самото присъствие на
пешеходец на пътното платно съставлява опасност за движението, която налага
предприемане на адекватни действия от страна на водача, именно поради невъзможността да
бъдат предвидени възможните реакции на пешеходеца. Предотвратяване на удара е било
възможно при своевременно предприемане на маневра спиране. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1
ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства, а и по смисъла на чл. 116 от ЗДвП е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. /водач на автомобила/, че имало
мъгла. Показанията на свидетеля, за който са налице предпоставките по чл. 172 ГПК, в тази
им част противоречат на изводите на вещото лице, което при изготвяне на експертизата се е
запознало и с материали от ДП /вкл. изготвения протокол за оглед и снимков материал/.
Противоправното поведение на водача на л. а. има за пряка и непосредствена
последица настъпилия удар с пешеходеца. В хода на производството по разглеждане на иска
не са събрани доказателства, годни да оборят презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина в
действията на водача по време на произшествието. Действията на водача са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия увреждания. Уврежданията от
инцидента са причинили болки и страдания за ищеца. Неминуемо следва и причинно-
следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и инцидентът,
настъпил на 03.12.2023 г.
5
По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия
автомобил Ситроен, към датата на инцидента, което обстоятелство е и отделено като
безспорно между страните. След като ЗД „Бул Инс“ АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради
който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причИ. връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причИ. връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по
т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
Ищецът е бил пешеходец по смисъла на чл. 107 ЗДвП. Съгласно разпоредбите на чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение,
като разпоредбата на чл. 114 ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
В цитираните разпоредби е указано ясно и конкретно какво следва да е поведението
на пешеходеца преди навлизането на платното за движение. По делото от неоспорената
САТЕ и свидетелските показания се установява, че пострадалият е предприел пресичане на
необозначено за това място вечерта, като според свидетеля Т. пострадалият е бил спрял на
пътното платно. По делото е безспорно, че пострадалият е незрящ, но това не го
освобождава от задълженията предвидени в чл. 113 и 114 ЗДвП, още повече, че по делото
няма данни същият да е ползвал към момента на настъпване на инцидента бял бастун,
съобразно чл. 116 ЗДвП.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения за съпричиняване:
пресичане на неустановено за това място, навлизане внезапно на пътното платно и
пресичане на червен светофар. Не се установява по делото внезапно навлизане на пътното
платно, напротив пешеходецът е бил спрял на пътното платно между трета и четвърта пътни
6
ленти. Не се установява и пресичане на червен светофар. По делото не е направено от
ответника възражение за съпричиняване поради нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП
пешеходците не следва да спират без необходимост на платното за движение, поради което и
това обстоятелство не следва да се взема предвид при преценка за процента на
съпричиняване на ищеца. Обстоятелството, че в отговора на исковата молба се съдържат
текстовете на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, не означава че е наведено в срок
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за нарушаването на всяко едно от задълженията,
произтичащи от тези разпоредби. В отговора на исковата молба се съдържат фактически
твърдения само за наличието на посочените по-горе нарушения на ЗДвП, поради което съдът
намира, че само те са въведени в процеса. Отделно, надлежно възражение за съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след
изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК
по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението, но ответникът не се е
възползвал от тази разпоредба.
С предприетото пресичане на необозначено място ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и в тази му част възражението за съпричиняване е
основателно. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за
причиненото увреждане – решение № 32 от 15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на II т. о. на
ВКС. С оглед изложеното, съдът съобрази поведението на пешеходеца /пресичане на
необозначено място/ и на виновния водач /при своевременно възприемане на пешеходеца е
имал възможност да предотврати удара чрез спиране/, както и че съгласно разпоредбата на
чл. 20 ЗДвП се предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за
осигуряване на безопасност на движението. При съобразяване наведеното в процеса
възражение за съпричиняване и предвид изложеното, съдът намира, че водачът на лекия
автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането. Приносът на
ищеца за настъпването на инцидента следва да бъде определен на 1/3.
Относно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
7
ищецът е на 41 г., в резултат на ПТП е получил счупване на латералния кондил на дясната
бедрена кост. Авулзия /откъсване на вътрешната колатерална връзка с костно парче/ в
областта на медиалния епикондил на дясната бедрена кост; открита рана на друга част на
главата; травма на гръдния кош. Търпяна е оперативна интервенция, поставен е
остеосинтезен материал. Налице е 10 дневен болничен престой след инцидента. Повече от 2
месеца са носени патерици. Спазван е постелен режим, проведена е медикаментозна
терапия. Необходима е била помощ в битов аспект след инцидента. Възстановителният
период е продължил около 6 месеца. Съдът съобрази и, че липсва пълно възстановява на
ищеца, към датата на личния преглед на вещото лице м.12.2024 г. една години след
инцидента се движи с накуцваща походка, налице е лек оток на дясното коляно. Налице
са цикатрикси на мястото на оперативния достъп. Съдът, взе предвид и настъпилото
усложнение от травмата – дегенеративен артрит, за което вещото лице е обяснило в зала,
че самата фрактура е вътреставна, поради което след определен период се развива
дегенеративен артрит и артроза на ставата. Причината за това нещо било поражението на
хрущяла.
По делото се установява, че липсва дефицит в движенията, който да е свързан с
настъпилата травма, в която насока СМЕ.
Съдът взе предвид лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. 12.2023 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите
/виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2022 г. – 2024 г. относно увеличаване
средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за
увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на покупателната
стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като израз на
конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението по
чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се
определи в размер на 36 000 лева. /без отчитане процента на съпричиняване/. Подобен
размер на обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ за сумата от 4436 лв. – разходи за медицински изделия по
фактура от 11.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ Пирогов и сумата от 400 лв. – разходи за
транспорт по фактура от 04.01.2024 г., издадена от МЕДИК АМБУЛАНСЕ 01 ЕООД.
Представени са фискални бонове и за двете суми, които установяват заплащането на сумите.
Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с инцидента, съдът
съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ.
Обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с инцидента, се
установява по производството. От СМЕ и изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че сумите заплатени от ищеца не се покриват от НЗОК. Оттук и
съдът намира искът за имуществени вреди за доказан в пълен размер от 4836 лв. /без
отчитане процента на съпричиняване.
8
Относно лихвата за забава:
В хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки
отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента,
които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т.
2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от
законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете
възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя.
Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната
лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за собствената му забава от
датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с
изтеклата законна лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от
15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г. на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. №
587/2022 г. на I т. о., решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о.,
решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В обобщение, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а
отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за
забава върху всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно
събитие, като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление.
Застрахователят е уведомен на 04.01.2024 г., поради което следва да се присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от 04.01.2024 г. до
окончателното изплащане. Искането за законна лихва върху претенцията за имуществени
вреди за периода 11.12.2023 г.-03.01.2024 г. е неоснователно.
Предвид всичко изложено, искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в
размер на 24 000 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 1/3 спрямо общия размер на
неимуществените вреди 36 000 лв./, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до
окончателното изплащане, а искът за имуществените вреди ще се уважи за сумата в размер
на 3 224 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 1/3 спрямо имуществените вреди в
размер на 4836 лв./, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Исковете за разликата над уважените размери до 60 000 лв. за претенцията за
неимуществени вреди и до 4836 лв. за претенцията за имуществени вреди, ще се отхвърлят,
като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът е освободен от такси и разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. За адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
правната помощ да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи на сумата от 5836.88 лв., от която сума по
9
съразмерност ще се присъди на адв. Д. З. за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на К. А. И. сумата от 2 450.85 лв.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК като доказва направата на разноски в
общ размер на 7980 лв. /за заплатено адвокатско възнаграждение, депозити за експертизи и
депозит за свидетел/. От тази сума по съразмерност на ответника ще се присъди сумата от
4 629.28 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на такси и разноски с определение от 22.05.2024 г./, по сметка за държавни такси
на СГС, сумата от 1088.96 лв. за заплащането на дължимата държавна такса по делото
съобразно уважената част от иска, както и по съразмерност относно депозитите от бюджета
на съда за СМЕ и за САТЕ сума в размер на 167.96 лв. или общо дължимата сума в полза на
СГС е 1256.92 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на К. А. И., ЕГН: **********, с адрес гр.
София, бул. „*********, който е претърпял пътнотранспортно произшествие на 03.12.2023 г.
в гр. София около 19:50 ч. в района на метростанция Сливница, по вина на водача на лек
автомобил с рег. № ********* управляван от Ц. Т. Т., ЕГН: *********, за който автомобил
към датата на ПТП имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност със ЗД „БУЛ ИНС”АД, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 24 000 лв. – представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните
увреждания /счупване на латералния кондил на дясната бедрена кост. Авулзия /откъсване на
вътрешната колатерална връзка с костно парче/ в областта на медиалния епикондил на
дясната бедрена кост; открита рана на главата; травма на гръдния кош/ в резултат на
пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 24 000 лв. до пълния
предявен размер от 60 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в общ размер на 3 224 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за закупени
медицински изделия по фактура от 11.12.2023 г., издадена от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов
ЕАД и разходи за транспорт по фактура от 04.01.2024 г., издадена от МЕДИК АМБУЛАНСЕ
01 ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 224 лв. до пълния предявен размер от 4836 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на адвокат Д. К. З. от САК, ЕГН
**********, със служебен адрес гр. София, ул. *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 2 450.85 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
К. А. И. по съразмерност.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН: **********, с адрес гр. София, бул. „*********, да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 629.28 лв. – разноски по
производството по съразмерност.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати по сметка за държавни такси на
10
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 1256.92 лв. за
дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по производството.
Ищецът К. А. И. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК с IBAN: BG71
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11