№ 646
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело №
20223110201410 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното ЧНД № 1410 по описа за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е искане от РП Варна за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза
на М. Г. Ж. с ЕГН **********, от гр.Варна, с оглед евентуалното му настаняване на
задължително лечение в специализирано здравно заведение на основание чл. 157 ал.3 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
В първото съдебно заседание осв. Ж. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител на осн. чл.158, ал.4 от ЗЗ. Освидетелствания не дава
обяснения, плаче в съдебната зала. В първото открито съдебно заседание е изслушан и
присъстващия във вр. с чл.158, ал.4 от ЗЗ психиатър – д-р К.. За последното съдебно
заседание освидетелствания Ж. се явява лично, запознат със заключението на СПЕ, заявява,
че приема заключението и, чувства се напрегнат, но ще отиде да се лекува в ДПБ Царев
брод, общ.Шумен. В открито съдебно заседание първоинстанционния съд е приел съдебно-
психиатричната експертиза.
Представителят на РП Варна поддържа заключението на СПЕ за настаняване на осв.
Ж. на задължително лечение. Защитникът на освидетелстваната, адв. Иванова, ВАК,
поддържа заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, като счита, че
освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по внесена от РП Варна преписка , вх. №
365000-125488/2022 год. по описа на 03 РУП Варна, която от своя страна е образувана по
жалба на М. Г. Ж. от гр.Варна, в която иска да бъде направена проверка на компютрите на
Т.А.Д. от гр.Варна, който закачил устройство към неговия „ скайп“ и чувал говорене от
няколко човека.
Към жалбата са приложени сведения от Р. ИВ. П., приложени са докладна
1
записка,експертно решение № 0418/03.02.2020 год.,десет епикризи, решение по ЧНД №
1743/2017 год. на РС Варна, справка. В хода на съдебното следствие от показанията на
св.Р.П. , която запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства относно
състоянието на синът си се установява, че синът и е болен от 2012 год.,от когато сменят
непрекъснато лекарствата му, но според нея не действат. Твърди, че след като синът и пиел
лекарствата ставал по-агресивен. Твърди, че чувал гласове и това го дразнело, не можел да
спи, молел се да го оставят да спи. Ставал агресивен към нея когато не му вярвала, чупел
техниката, защото от нея чувал гласове.Твърди, че към други хора не проява агресия. Преди
около месец ходел със свити юмруци и викал, че нещо ще блъсне и ще удари.
Видно от заключението на назначената СПЕ е, че Ж. страда от шизофрения,
параноидна форма с халюцинаторно-параноиден синдром.В последните години психичното
му заболяване приело непрекъсна ход на протичане с активна психотична продукция изцяло
болестно определяща поведението му.Освидетелствания често не приемал адекватна доза
медикаменти и доброволно стационарно лечение. Освидетелствания е без съзнание за
психично заболяване и критичност към психотично мотивираното си поведение. Липсата на
съзнание за психично заболяване и критичност към психотичните изживявания при болните
са тези, които водят до отказ от прием на медикаменти, а това често е причината за
автоагресивно и агресивно поведение и отказа им от лечение.
Към настоящия момент според експерта при осв.Ж. психотичните му изживявания са
актуални и болестно определят поведението му и в този смисъл е налице медицинският
критерии за приложението на разпоредбите на чл.157 от ЗЗ – задължително лечение в
психиатричен стационар. Предложението което прави е да бъде настанен в ДПБ Царев
брод,общ.Шумен за срок от три месеца. Според експерта-психиатър, Ж. не е в състояние да
дава информирано съгласие за лечението си, като за такова лице следва да се определи
неговата майка – св.Р.П. . При така установената фактическа обстановка, безспорна между
страните, съдът прие от правна страна, че искането на РП Варна е основателно и следва да
бъде уважено.
По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на медицинския
критерий по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй като с поведението си
осв. Ж. на първо място сериозно застрашава своето здраве, а категорично представлява
опасност и за околните предвид констатираното заболяване.
Видно от СПЕ е, че Ж. страда от шизофрения, параноидна форма с параноидно
халюцинаторен синдром, комбинирана употреба на ПАВ.Промяна на личността по
шизофренен тип. При освидетелстването психотичните му изживявания са актуални и
болестно определят поведението му. Психозата при осв.Ариф е актуална и същия не приема
адекватна доза антипсихотик
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по отношение на осв.
М. Г. Ж. с ЕГН ********** са налице предпоставките на чл. 155 от ЗЗ: заболяване, посочено
в чл. 146, ал.1 от ЗЗ – параноидна шизофрения, с оглед на което съдът намира, че по
отношение на него следва да се постанови задължително лечение по смисъла на чл.162,ал.1
от ЗЗ. Съобразявайки заключението на СПЕ и разясненията направени от вещото лице в
хода на съдебното следствие, съдът постанови същото да бъде в стационарна форма в ДПБ
Царев брод, общ.Шумен за срок от три месеца. Предвид събраните по делото доказателства
съдът прие също, че осв. Ж. не е в състояние да изразява информирано съгласие за
лечението си, което пък обуславя необходимостта от назначаване на лице по реда на чл. 162,
ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на лечението. При преценката на
този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст предвижда такова лице да бъде
назначавано на първо място от кръга на роднините и близките на лицето и едва при липса на
такива или при конфликт на интереси, следва да бъде назначено служебно определено лице.
С оглед заключението на вещото лице по СПЕ и предвид разпоредбата на чл. 162, ал.
2 и ал.З от ЗЗ, към настоящия момент психичноболния не може да изразява информирано
съгласие за лечение, поради което е налице необходимост от назначаване на лице, което да
2
изразява такова съгласие вместо него. Предвид обстоятелството, че същия живее с майка си
– св.Р.П. и същата изразява съгласие да изразява такива съгласие вместо него, съдът намира,
че следва да я назначи да изразява информирано съгласие за лечението на Ж..
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 162, ал.1 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително лечение в ДПБ с. Царев брод лицето М. Г. Ж., ЕГН
**********, на осн чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на лечението на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняването и лечението три месеца на осн. чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ПРИЕМА липсата на способност на освидетелствания да изразява информирано
съгласие за лечението си.
НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на
освидетелствания, неговата майка – Р. ИВ. П..
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7–дневен срок от днес пред Окръжен
съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3