Решение по дело №372/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260000
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20204120200372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е-279

 

град Горна Оряховица, 18.08.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми състав, в публично заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА

 

при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора ..........………………..…, разгледа докладваното от съдията Карагьозова НАХД № 372 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ю.А.И. обжалва наказателно постановление /НП/ № 20-0268-000532 от 24.04.2020 г. на началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица към ОДМВР В.Търново-К.К., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.  Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв.М.М. поддържа жалбата.Излага подробни съображения в съдебно заседание за незаконосъобразност на оспореното НП.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ ГОРНА ОРЯХОВИЦА не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2020 г. в 14,20 часа посредством мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с № 0556 бил заснет лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ****движещ се в гр.Лясковец/ул.”Оборище”/ в посока гр.Елена със скорост 112 км/ч. Записаният видеоклип с нарушението бил прегледан от свидетеля Г.Г.Г./СЗ 23.06.2020г.-л.28-29/. Чрез справка в базата данни по регистрационния номер било установено, че собственик на автомобила е А.Ю.И./л.8/. На 09.03.2020 г. същият е декларирал писмено пред полицейския служител, че на 09.02.20г./л.38/ е автомобилът е управляван от жалбоподателя. От своя страна, на 09.03.2020 г. жалб.Ю.А. подписал писмена декларация, в която посочил, че на 09.02.2020 г. в 14,20 часа е управлявал лекия автомобил, заснет на видеоклипа/декларация-л.37/.

На 23.03.2020г., свидетелят Г. съставил против Ю.А. в негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение № 537/23.03.2020г. (бланков номер 178417) за това, че е управлявал процесния лек автомобил със скорост 112 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя през месец 04-ти 2020 г./датата е нечетлива и би могла да се интерпретира като 04-ти, 9-ти или 5-ти април - л.6 от делото/.

На 24.04.2020г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Г.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП/л.5/.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя Ю.А. на 18.05.2020г., който на 22.05.2020г. депозирал жалбата си /л.3/.

Видно от приетата като писмено доказателство заповед на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори „Охранителна полиция” в районните управления при ОД на МВР са надлежно оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП/л.16/.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г.Г.Г., Т.Д. и Л.Б. и приетите писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

 В нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на жалбоподателя Ю.А., като по преписката няма данни той да е призоваван за това процесуално действие и да не се е явил. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН актът е следвало да бъде съставен в отсъствие на нарушителя само  ако последният не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на АУАН. След като Ю.А. веднъж е открит на 09.03.2020г. за депозиране на декларация, то е било възможно за датата на съставяне на АУАН/23.03.20г./ същият да бъде поканен. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила по чл.40 ал.2 от ЗАНН представлява в процесния случай съществено процесуално нарушение, тъй като ако не беше допуснато, би било възможно актосъставителят и наказващият орган да достигнат до различен извод относно авторството на деянието. Съображенията за този извод на съда са следните:

Към момента на съставяне на акта по отношение на авторството на нарушението актосъставителят е разполагал само с данните от декларацията на собственика и  твърдяния ползвател на автомобила/л.37-38/. При това следва да се има предвид, че посочената декларация е доказателствено средство, предвидено в чл.189, ал.5 от ЗДвП само за специалната процедура по издаване на електронен фиш, но не и за общото административнонаказателно производство по ЗАНН, каквото е проведено в процесния случай. Поради това евентуално невярно деклариране в така подадената декларация не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на декларатора по чл.313, ал.1 от НК, тъй като липсва елемент от обективната страна на състава на това престъпление, а именно: декларацията да се подава по силата на закон за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Липсата на наказателноправни гаранции за верността на декларираното, компрометира  подадената декларация като надежден доказателствен източник.

Актосъставителят Г. не е проявил активност за установяване на обстоятелствата, при които  е предоставил А.И. управлението на автомобила на жалбоподателя, както и по силата на какви правни или фактически отношения между тях е предоставено ползването на автомобила. В тази връзка следва да се посочи, че в приложената декларация собственика е заявил, че МПС е управлявано от сина му Ю.А.  на датата на твърдяното нарушение-09.02.20г., но не и кога му е предоставено МПС, както и докога. Съдът приема, че като е основал констатацията си за авторството на нарушението изключително на данните от подадените декларации, без да събира други доказателства и без да са спазени уредените в чл.40 от ЗАНН гаранции за установяване на истината в административнонаказателното производство, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Така допуснатото от актосъставителя съществено процесуално нарушение не е санирано в стадия по издаване на наказателното постановление. По преписката няма данни наказващият орган да е проверил чрез събиране на доказателства верността на декларираното от Ю.А. и А.И.. При това положение въпросът за административнонаказателната отговорност за процесното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, заснето с мобилната система за видеоконтрол, е решен при отсъствието на изискваните от процесуалния закон надлежни гаранции за установяване на истината относно авторството на деянието. Посоченият подход е особено неприемлив   предвид широко разпространената практика действителните извършители на  нарушения по ЗДвП да се отклоняват от налагането на следващото им се административно наказание лишаване от правоуправление на МПС,именно чрез подобно деклариране от лица, за които упражняването на това право не е от такова значение, на невярното обстоятелство, че те са извършители на нарушението.

Предвид изложеното съдът приема, че само на това основание обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

За пълнота следва да се отбележи и следното:

От приложения към административнонаказателната преписка снимков материал от изготвения с АТС клип № 7267/л.8/, е видно, че  описания и посочен в процесния ЕФ лек автомобил с регистрационен номер ВТ 7481КН е засечен с процесното автоматизирано техническо средство на посочената дата и час. Мястото на осъществяване на нарушението  е отразено с точни географски координати, а в електронния фиш е отбелязано, че нарушението е извършено на „около 20м. преди к-ще с ул.”Д.Кьорчев” в посока град Елена”. От снимките се установява, че така цитираното място на осъществяване на деянието е северно от кръстовището при разположение на полицейския автомобил южно от процесното МПС. Цитираната точка на координатната система, посочена в ЕФ като „гр.Лясковец, ул.”Оборище на около 20м. преди к-ще с ул.”Д.Кьорчев” в посока град Елена” е всъщност точката на разположение на полицейския автомобил, а не на местоположението на заснетото моторно превозно средство. По този начин мястото на извършване на нарушението, което е съществен реквизит на НП/чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/- е неточно посочено. Мястото на извършване на нарушението и неговото коректно упоменаване е от съществено значение, тъй като от него биха могли да бъдат почерпени доводи, свързани с възражения на нарушителя, като част от правото му на защита, за евентуалния начин на боравене с техническото средство, действие на ограничението, въведено с пътен знак, реалната възможност на техническото средство на извърши замерване при определени негови технически характеристики и с оглед конкретния режим на работа, който е избран и пр. Така например, съгласно техническата характеристика на конкретния скоростомер, служебно известна за съда/т.1.1/, разстоянието на действие/обсег/ на радара за лек автомобил е до 120м. или до 60м. в зависимост от избрания обсег. При  режим „М” разстоянието на действие на радара е около 100-120 метра . На следващо място, местоположението е от значение и за наличието на отразяващи повърхности в близост до радара.  В този смисъл точното посочване на мястото на нарушението, освен изрично изискване на закона, има своя смисъл и в евентуалните изводи досежно възможността да бъде осъществено съответно на правилата замерване с процесното техническо средство. Спецификата на твърдяното нарушение е такава, че мястото на замера на скоростта посредством мобилна система, разположена в полицейски автомобил обективно не съвпада с мястото на осъществяване на нарушението, което следва точно да бъде определено не само като платно за движение в определена посока, но и като разстояние, с оглед избрания режим на работа на техническото средство. Отделно от това  полицейският автомобил отстои южно от процесното МПС, видно от снимката, а мястото на замера, цитирано като „20метра преди кръстовището” е всъщност северно от кръстовището. С оглед легалната дефиниция за кръстовище/&6 т.8 от ДР на ЗДвП/, не става ясно, 20м. дали са определени преди центъра на кръстовището или става дума за 20 м. преди началото на зоната на кръстовището, като се има предвид, че това може да бъде място, където два или повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво, като в зависимост от размера на платната за движение това разстояние/зоната на цялото кръстовище/ би могло да бъде твърде обширно, налагащо уточнение- южно, западно, северно и пр. е конкретното местоположение спрямо пътния участък, в който се движи МПС, респ. уточняване посредством координатна точка. С оглед на това, съдът приема, че мястото, посочено в обжалвания електронен фиш е неточно посочено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление№ 20-0268-000532 от 24.04.2020 г. на началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица към ОДМВР В.Търново-К.К., с което на Ю.А.И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….