Р Е Ш Е Н И Е
№ 310/16.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 154 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на Л.Я.А. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Ч. *** против Заповед №
21-0340-000020/27.01.2021 на Началника на РУ - Септември при ОД на МВР гр.
Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Моли се да бъде отменена изцяло обжалваната заповед.
Претендират се и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Ч., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени наложената ПАМ като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява
и не се представлява. В изпратено писмено становище (лист 26) се поддържа, че жалбата
е изцяло неоснователна, както и че са налице кумулативните предпоставки, обуславящи
налагане на принудителна административна мярка, поради което се моли да бъде отхвърлена.
Административен съд
– Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед № 21-0340-000020/27.01.2021 на Началника на РУ -
Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Л.Я.А. *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 8
(осем) месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя
на 28.01.2021 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към
обжалваната заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото
на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик
на 27.01.2021 г., в 21:15 часа в гр. Септември по бул. „България“ в посока гр.
Ветрен, при която е констатирано, че лицето А. Б. Б. от гр. Септември управлява
лек автомобил *** с № ******, собственост на Л.Я.А., без да притежава СУМПС –
лицето е неправоспособен водач. В мотивите на обжалваната заповед е посочено, че
Л.Я.А., като собственик на МПС е допуснал и предоставил управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 102, т. 1
от ЗДвП.
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя
на 28.01.2021 г., като жалбата е подадена на 09.02.2021 г. Към административната
преписка са приложени копия на АУАН Серия GA № 339665/27.01.2021 г., докладна-записка рег. № 340р-2911/19.02.2021 г. на
мл. инсп. Кирил Н., обяснение на А. Б.Б. от 27.01.2021 г., справка за нарушител-водач с рег. №
340р-2889/18.02.2021 г., разрешение за временно движение на МПС – лек автомобил
**** с № 3***.
От жалбоподателя по делото е
представена временна шофьорска книжка (л. 12-13), от която е видно, че Алекс
Боянов притежава СУМПС „Provisional Driving Licence“ за категории АМ, А и В. Представен е и договор за покупко-продажба
на лек автомобил (л. 14), от който се установява, че настоящият жалбоподател е
собственик на лек автомобил ***** с № ***.
По делото е представено писмо
рег. № ОВ-9020/09.12.20211 г. на ГД „Охранителна полиция“ (л. 31) до
директорите на ОД на МВР, относно статута на издаваните във Великобритания
СУМПС „Provisional Driving Licence“. В писмото се казва, че посоченото свидетелство е
част от обучението на кандидатите за водачи във Великобритания и притежателите
на такива свидетелства могат да управляват автомобил на територията на
Великобритания, който е обозначен като учебен и само в присъствието и под
наблюдението на инструктор. Документът не дава право на притежателя да
управлява МПС извън територията на Великобритания.
Съгласно Заповед № 312з-74 от
18.01.2017 година (л. 32), Директорът на ОД на МВР Пазарджик, е оправомощил началниците
РУ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУП - Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, съгласно Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на
Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния
акт. Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с
материалния закон.
Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното
производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган
с допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване
на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в
специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения,
която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно
административният орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен
акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени
факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма
нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2
от АПК е издаден за целите и на основанията на закона.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение в жалбата, че в оспорената заповед
не са изложени нарочни мотиви по отношение определения срок на принудителната мярка,
който е в близък до предвидения от закона минимум. Относно този срок е установена
законова рамка от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант различен от
минимално предвидения, органът следва изложи своите мотиви. Същевременно, с оглед
защитата на обществения интерес и при действителното наличие на сочените в заповедта
нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния
орган относно фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се
в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне
срока за налагане на ПАМ (така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от
23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение
№ 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г.
на ВАС). Неизлагането на самостоятелни мотиви относно продължителността на срока
за прилагане на мярката не нарушава в случая изискването за мотивираност на акта
като се има предвид, че административният орган се е спрял на минимално установената
в закона продължителност на срока, под която поначало не би следвало да се приложи
ПАМ по чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП. Необходимост от обосноваване продължителността
на срока за прилагането на ПАМ би била налице, ако в рамките на зададените от правната
норма параметри административният орган бе избрал по-голяма продължителност от минимално
заложената в закона.
В производството
по издаване на заповедта не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, поради което липсва основание за оспорването й по смисъла на чл. 146, т.
3 АПК.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното:
Съгласно действащата към момента на
извършване на нарушението и на издаване на обжалваната заповед разпоредба на чл.
171, т. 2а б. "а" ЗДвП /в последната й редакция, обн.
ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движение
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик за срок от шест месеца до една година" като са предвидени няколко
отделни фактически състава, единият от които е свързан с управлението на моторното
превозно средство от трето лице, различно от собственика, без то да е правоспособен
водач. Предвиденото прилагане на ПАМ в тази хипотеза е закономерна последица от
регламентираното в чл. 150 ЗДвП изискване всяко пътно превозно средство, участващо
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен
водач. Съгласно чл. 2, ал. 1 от издадената на основание чл. 152 и 153 ЗДвП Наредба
№ 31/26.07.1999 г. на МТ и МОН правоспособността за управление на МПС се придобива
след задължително обучение в присъствена форма, в съответствие с изискванията, при
условията и по реда на тази наредба като на основание ал. 2 придобитите при задължителното
обучение знания, умения и поведение се проверяват чрез изпит, проведен също при
условията и по реда на наредбата. Член 2, ал. 3 предвижда, че на лицата, положили
успешно изпита, се издава свидетелство за управление на МПС, с което се удостоверява
правоспособността за управление на МПС от съответната категория. В същия смисъл
чл. 3, ал. 3 предл. първо и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД определят
свидетелството за управление на МПС като индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управлението на МПС. В случая след извършването на проверка в
автоматизираната информационна система на МВР контролните органи са установили,
че водачът не притежава издадено свидетелство за управление на МПС, от което са
заключили, че е неправоспособен. Съобразявайки това обстоятелство, са наложили спрямо
собственика на превозното средство принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а б. "а" ЗДвП, като повелява нормата.
От проведената по делото защитна линия
на жалбоподателя е видно, че той не оспорва факта, че провереният водач няма издадено
в България свидетелство за управление на МПС /за което може да се отсъди и от приложената
по преписката справка/. Твърди обаче, че водачът е придобил във Великобритания правоспособност
за управлението на МПС, за което представя издаденото му Временно свидетелство за
правоуправление /Provisional Driving
Licence/ със срок на валидност до 04.12.2029 г. Действително,
съгласно чл. 2 пар. 1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. свидетелствата за управление на превозни
средства, издадени от държавите членки се признават взаимно, от което следва, че
придобитата в една държава членка правоспособност за управление на МПС се признава
и в останалите държави членки. Директива 2006/126 е транспонирана в националния
ни ЗДвП с пар. 35, т. 3 от ДР на ЗИД ЗДвП /обн. ДВ бр. 54/2010 г., изм. и доп. ДВ бр. 60/2012 г., в сила
от 07.08.2012 г./. Член 1 пар. 1 от Директивата предвижда
обаче, че държавите членки въвеждат националното си свидетелство за управление на
основата на уредения в Приложение № 1 образец на Общността, от което следва, че
за да бъде признато в друга държава членка издаденото в рамките на Общността свидетелство
за управление, то трябва изцяло да отговаря на утвърдения за документа образец по
Директивата. Това условие в случая не е налице. Преди всичко следва да се отбележи,
че е различно наименованието на документа, на който се позовава жалбоподателя, в
сравнение с утвърдения образец по Директивата. Пар. 3
от Приложение № 1 на Директивата регламентира, че свидетелството има две страни
като според б. "а" на същия параграф на първа страница на документа с
едър шрифт на езика на издаващата го държава членка се отпечатват думите "Свидетелство
за управление на превозно средство", докато в случая представеният по делото
документ е наименован "Временно свидетелство за правоуправление"
/на английски език Provisional Driving
Licence/. Съгласно пар. 3 б.
"в" от Приложение № 1 на Директивата на първа страница на документа в
негатив в син правоъгълник се отпечатва отличителният знак на издаващата го държавата
членка, обкръжен от дванадесет жълти звезди, като за Обединеното кралство директивата
предвижда отличителен знак UK. Този реквизит по Приложение № 1 кореспондира на заложеното
в чл. 1 пар. 1 на Директивата изискване емблемата на страница
1 на образеца на Общността на свидетелството за управление на превозно средство
да съдържа отличителния знак на държавата членка, която издава свидетелството. Съгласно
намиращия се непосредствено преди Приложение № 2 графичен образец на свидетелството
за управление на превозно средство синият правоъгълник с обкръжения от дванадесет
жълти звезди отличителен знак на издаващата го държава се намира в горния ляв ъгъл
на свидетелството над снимката на титуляра. Приложеният
по делото документ не отговаря и на това изискване, тъй като в горния ляв ъгъл в
правоъгълник без дванадесет звезди е изписан на латиница знакът L с думата Provisional над него. Върху документа в срещуположния край на
снимката е поставено знамето на Великобритания, което пък представлява елемент,
в повече от предвидените по Директивата. При това положение, макар в останалите
си части документът да притежава предвидените в Директивата задължителни реквизити
/фамилно, собствено и бащино име на притежателя; дата и място на раждане; дата на
издаване и на изтичане на документа; наименование на издаващия орган; номер на документа;
снимка и подпис на притежателя; категории на превозните средства, за които се отнася,
както и изброените на втора страница реквизити/, констатираната по-горе частична
липса на съответствие с други задължителни реквизити по унифицирания общностен образец за свидетелство е достатъчно основание да
се компрометира значението му на документ, удостоверяващ придобита от притежателя
му правоспособност за управлението на МПС, а следователно е и достатъчно основание
за неприложимост спрямо него на чл. 2 пар. 1 от Директива
2006/126/ЕО. В подкрепа на това е и приложеното на л. 31 от делото писмо рег. №
ОВ-9020/09.12.2011 г. от заместник-директора на ГД "Охранителна полиция"
при МВР, разпратено до директорите на СДВР и на ОД на МВР с копие до главния секретар
на МВР и до САД "КИАД", според което по информация от Интерпол Великобритания
Provisional Driving Licence е част от обучението на кандидатите за водачи във Великобритания
като притежателите на този документ могат само в присъствието и под наблюдението
на инструктор да управляват обозначен като учебен автомобил на територията на Великобритания
без документът да служи за подмяна със свидетелства за управление на МПС, издавани
в друга държава.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, която изрично
е посочена в разпоредба на чл. 171 ЗДвП - да се осигури посредством прилагането
на ПАМ безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения. След като в случая е налице една от самостоятелно регламентираните в
чл. 171, т. 2а б. "а" ЗДвП материално-правни предпоставки за прилагането
на мярката, то с упражняването на правомощието си административният орган е съобразил
и предвидената в закона цел.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани,
тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.Я.А. с ЕГН ********** *** против Заповед № 21-0340-000020/27.01.2021 на Началника
на РУ - Септември при ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/